Какво ще стане, ако един хубав ден осъмнем без фейсбук?

Какво ще стане, в случай че един прекрасен ден осъмнем без фейсбук? Не всяка фикция е задоволително корава, с цел да си показа този призрачен сън. Всъщност, в случай че изчезне фейсбук, действителността е задоволително гъвкава, с цел да се появи на негово място някоя друга обществена мрежа, която да наследи функционалностите и задачата му, тъй че верният въпрос е: какво ще стане, в случай че изчезнат обществените мрежи като такива, в случай че изчезнат въобще и към този момент няма къде да туитваме, да публикуваме и да подреждаме на китни сергии изобилните и уханни плодове на богатата си психика.

Аз съм остаряло куче и мога да си показва света без обществени мрежи. Помня свят без компютри, помня свят без мобилни телефони. Виждал съм интернет под DOS и първите си телевизионни сюжети съм писал на пишеща машина (японска). Помня по кое време започнахме да търсим с Гугъл, а още преди да има Фейсбук, кавгите и заяжданиците ставаха в елементарни мнения под публикациите в блога ми . Да, светът без обществени мрежи е изцяло вероятен и даже допустим.

Казвам го с цел да утеша всички, които треперят пред опасността Европейският съюз да остане без Facebook и Инстаграм. Тази опасност породи след  от страна на относително новата компания „ Мета “ – притежател на въпросните обществени мрежи и ръководена от бàщицата Марк Зукърбърг. Проблемът е в отсъствието на юридическа изясненост къде ще се обитават сървърите, на които се събира информацията за вас, за мен и за всички останали европейски консуматори – дали на територията на Съединените щати или на територията на Европейския съюз. С моята елементарна глава аз не мога до дъно да схвана какво значение има къде ще се намират физически тези сървъри, само че наподобява има, което значи, че с нашите данни се правят най-разнообразни каузи, някои от които прекомерно конфиденциални. А щом са чак толкоз конфиденциални, надали са и напълно редни или напълно лицеприятни. Все едно. Цукърбърг споделил, че в случай че този въпрос не се реши, то е прекомерно евентуално общият ни европейски дом да остане без фейсбук. Ужас! Ами къде тогава политиците ще заявяват позициите си, с цел да могат медиите да ги препишат? Ще промени ли това живота ни, ще ни промени ли нас като персони?

За да отговорим на този въпрос, е добре да тръгнем малко по-отдалеч и да отговорим на един различен: какво тъкмо съставлява фейсбук, какво ни носи, с какво ни обогатява, за какво ни е нужен? Мнозина ще кажат, че фейсбук е скверно и нечестиво място и по-добре да го няма, в сравнение с да го има, тъй като развращава нравите и трови душата. Разбира се, в случай че едно нещо е единствено зло, единствено непоносимо, то не би представлявало никакъв проблем да се разделим с него и дори не бихме го обсъждали. Дори и в началото не бихме протегнали ръка към него, в случай че беше единствено зло и непоносимо, тъй като индивидът е организиран по този начин, че продължава да се самозалъгва, че е по-скоро добър, в сравнение с неприятен. И той в действителност е, само че в множеството случаи някъде доста, доста надълбоко в себе си, където се крие абсолютният му прототип. Иначе във забележимата си част индивидът е, в случай че не безусловно злобен, то прекомерно повреден. За това приказва общоизвестният факт, че всеки прави зло с лекост, до момента в който за положителното са нужни старания. Но пък доброволното полагане на тези старания демонстрира някакъв присъщ блян – в последна сметка положителното постоянно е повече, тъй като е същина, до момента в който злото е единствено краткотрайно положение.

И по този начин, какво съставлява самичък по себе си фейсбук (нека назоваваме по този начин всяка сходна обществена мрежа)? Той съставлява най-много естрада и след това всичко останало. През вековете натрапчиво повтаряме един доста значим въпрос: в случай че имаме какво да кажем, да го кажем ли, или да замълчим, с цел да не вкарваме другите в прелъщение. И отговорът е даден в Евангелието: „ Това, което чуете на ухо, разгласявайте от покривите! “ (Мат. 10:27). Разбира се, Евангелието има поради Истината. Facebook е едно голямо село с доста покриви. За всекиго от нас има по един покрив, на който той може да се качи и да разгласява това, което е решил, че е значимо другите да чуят и да знаят. Дали ще е фотография на котката, която е обърнала паничката с мляко и гузно се е скрила под масата, или пък ще бъде чертеж на перпетуум мобиле, което сте изобретили сами същата заран – това няма никакво значение. Важни са само вашият глас, покривът и слушателите. Това е същността на фейсбук. Всичко останало са користни мероприятия, зародили от вашата нужда да владеете тази същина.

Публичността е сексапил. В огромното село на фейсбук покрив има за всекиго и всеки може да се качи на него и да демонстрира оттова неща, които все ще се откри кой да види и да хареса. Така сега фейсбук е претъпкан от доморасли журналисти и анализатори, от специалисти по всевъзможни въпроси, като постоянно един и същи човек е специалист в няколко профилирани области – през днешния ден е вирусолог, на следващия ден е енергетик, а след това посланик съгласно настоящата „ дъвка “, съгласно това, което се разисква най-шумно и от най-вече други „ специалисти “. Препълнен е също от поети и поетеси, от художници и актьори, които аудитория отвън фейсбук нямат. Препълнен е и от елементарни мъдреци, които на пъстър декор споделят откритията си за живота, вселената и всичко останало. Препълнен е най-накрая от войнстващи рицари на една или друга идея – проваксъри и антиваксъри, русофили и русофоби, джендъри и патрЕоти. Ще речеш, че всеки от тях е най-малко Ахил, само че видиш ли го онлайн, кой знае каква мижитурка ще се окаже.

Публичността е независимост на словото и като всяка независимост е несъмнено положително. Много обстоятелства, хрумвания и позиции стигат до нас посредством обществените мрежи, за което можем единствено да сме признателни. Но с положителното постоянно върви и зло. Когато положителното тръгне към нас, злото към този момент го е изпреварило. Лъжата изпреварва истината. Лъжата единствено чака някъде да се заприказва свободно, с цел да се изпъчи и тя. Покрай обществените мрежи се роди и нов тип медия – fake news. Лъжата и операцията откриха нова среда. Всякакви пиари, пропагандатори, манипулатори, тролове с подправени профили откриха занаят за себе си. Понеже всекидневно получавам предложения за другарство, мога да ви уверя, че съвсем половината от тях са от подправени профили и това си проличава от птичи взор. Социалната мрежа е среда, в която елементарно можеш да влияеш на разнообразни групови настройки от пазарно държание до политически убеждения. И това се регистрира с студен статистически разум и по тази причина е целият спор къде да се пазят потребителските ни данни – вашите и моите. Защото нашите данни са благосъстояние. Истинската стока на една обществена мрежа са нейните клиенти.

Освен груповите, обществените мрежи предизвикват и самостоятелни деформации. Всички те нормално потеглят от възгордяването, от очевидния факт че някой ти обръща внимание, че имаш аудитория, която най-малко се преструва, че се интересува и утвърждава това, което мислиш и приказваш. Гордостта е опияняваща, а най-страшна е гордостта на някой, който си е разрешил да повярва, че е нещо, което не е и в никакъв случай не може да бъде. С тази горделивост върви и надменността, с нея върви и омразата. Косите ми са се изправяли от такава ненавист, на каквато съм попадал във фейсбук. И я виждам основно у хора, които са уверени, че са доста умни, доста учени, доста напредничави и съвременни. Цялата тази тиня, цялата тази сквернота не просто върви със обществените мрежи, а е тяхна изконна природа. А мрежите сякаш са замислени като нещо положително.

И ето го въпросът: да се лишим ли от нещо положително, с цел да отсечем злото, което върви с него, или да допуснем и злото, надявайки се, че ще имаме сили да му устоим? Имате ли отговор на този въпрос? Признавам, че аз се озорвам. Но в последна сметка би трябвало да имаме пред себе си и положителното и злото, с цел да можем да ги познаем и да създадем своя избор. За себе си знам едно – в случай че на следващия ден фейсбук изчезне, няма да умра. Причината е може би че съм „ хубав, интелигентен, обичайно пълен мъж в разцвета на силите си “, който е живял задоволително щастливо и без фейсбук, и без интернет; и без компютър, и без мобилен телефон. Не че в случай че в този момент ми ги лишават, ще бъда доста удовлетворен, само че ще го преживея. Да му мислят виртуалните инфлуенсъри. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
***

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.

Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.