Какво ще се случи с качеството на въздуха в България,

...
Какво ще се случи с качеството на въздуха в България,
Коментари Харесай

Набиващото се на очи в Програмата за контрол на въздуха – ограничен капацитет

Какво ще се случи с качеството на въздуха в България, в случай че не предприемем ограничения според предписанията на европейското законодателство (Директива EC2016/2284)? Парадоксално или не, само че таблицата в пуснатата на публично разискване Национална стратегия за надзор на замърсяването на въздуха не дава доста прецизен отговор.
В табличното обобщение като коментар е записано, че не може да се направи количествено изложение на предстоящото усъвършенстване на качеството на въздуха при опазване на актуалните ограничения, тъй като имало стеснен потенциал за основаване на модели за качеството на въздуха . Програмата е направена по отчет на специалисти от Световната банка, които категорично споделят, че " констатациите, тълкуванията и заключенията, изразени в този отчет, не отразяват безусловно мненията на изпълнителните шефове на Световната банка или на държавното управление на България и Министерство на околната среда и водите ".
Извън тази неспособност, в препоръчаната таблица има и други такива, всичките заради " стеснен потенциал ". Например – прогноза какъв брой на брой ще са съответстващите и несъответстващите на условията за оценка региони и ръководство на качеството на атмосферния въздух . За сметка на това е регистрирано усъвършенстване в намаляването на броя на регионите, където се надвишават нормите за непорочност на въздуха – от 2005 година насам. И още по тематиката липса на потенциал – той пречи да се откри какво е оптималното превишаване на пределно допустимите правила за качеството на въздуха при въвеждане на спомагателни ограничения. Няма и илюстрации, показващи предстоящите усъвършенствания в качеството на въздуха при въвеждане на спомагателните ограничения. Липсват и прогнози за резултатите върху околната среда при въвеждане на спомагателни ограничения.
Иначе главната цел на програмата е да се понижат нездравословните субстанции във въздуха, като да вземем за пример фини прахови частици, серен диоксид, азотни оксиди, а за база се приема равнището от 2005 година. Приложени са графики, като от тях проличава, че при азотните оксиди най-високото равнище на замърсяване е през 2005 година, а през 2016 година за интервала от 2000 година сме постигнали най-ниското равнище. Ако бъдат въведени ограничения, до 2030 година ще има понижение до към 74 килотона, а в случай че няма – до 85 килотона, откакто през 2005 година е било 183 килотона. Но има самопризнание, че при ограничението на фините прахови частици и амоняка е реализиран „ най-малък прогрес “, само че в случай че се вкарат спомагателни ограничения, понижението ще е 75%. А на обособена графика се вижда, че в действителност при фините прахови частици има единствено повишение на броя на дните, в които има превишение на нормите – над 150 дни годишно през 2016 година, последната година в отчета.
Като посочени ограничения за постигането на избраните цели личат повторното включване към газоразпределителна мрежа, повторното включване към централно отопление, потребление на съвременни битови отоплителни уреди, най-много посредством особено подкрепяне, както и народен стандарт за въглищата.
А кои са българските градове с най-замърсен въздух съгласно гражданската платформа за надзор AirBG - вижте в този материал!
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР