Какво ще правите с тези купища смърт, как ще ги

Какво ще вършиме с тези купища гибел, по какъв начин ще ги разчистите? Можете да превземете градовете, можете да спечелите войната, само че не можете да спечелите хората. Мисли на Георги Господинов за войната в Украйна.

В началото, при първите репортажи от бомбардировките, разрушените улици и танковете по тях, имах чувството, че виждам остарели съветски фрагменти от войната, документален черно-бял списък от Втората международна. Ние пораснахме с тези филми. Тези фрагменти, въпреки и цветни, са съвсем черно-бели в действителност. Сивото, черното и бялото на изгорели къщи, кални пътища, обгорени танкове и машинария, опушен сивкаво-бял небосвод - цветовете на всички войни. Обезцветяването на света.

…

Тази война идва тъкмо тогава, когато живите, които помнят предходната, Втората международна, си отиват. И в тази цепнатина на паметта, на чезнещата жива памет някой пробва да пъхне тротила на идната война.

…

Според съветско статистическо проучване от последните дни 60% утвърждават войната (всъщност " спецоперацията " - думата " война " е забранена) против Украйна. А 88% желаят да живеят заедно с украинците. Вероятно с оживелите. Каква е тази шизофрения въпреки всичко? Да ги нападнем и да се обичаме с тях? Да ги нападнем, тъй като ги обичаме? Да ги нападнем, с цел да ни заобичат? Всъщност всяка елементарна доктрина за насилника и неговата жертва даже в битов проект ще изясни тази полуда. Насилникът в фамилията нормално си мисли, че проблемите на любовта и мирното взаимно битие се вземат решение най-лесно с 2-3 шамара - приказвам за лекия случай.

Георги Господинов

…

Добре, да кажем, че ще превземете тази страна и ще останете там да пазите превзетото. Как ще вървите по тези улици, разрушени от личните ви снаряди. Как ще спите в тези здания, разрушени от вас. Как ще гледате очите на хората, чиито близки сте умъртвили. С какво ще удържате реда в града, откакто първи сте прекрачили този ред. Как ще обясните на личните си деца вкъщи за какво ви няма и какво вършиме там, където не ви е дом. Как ще съумеете да излъжете сърцето си, че това не са хора, че го заслужаваха, че сами си го сториха…

Артилерийските снаряди създават гибел и боязън, ракетите и запалителните бомби създават гибел и боязън, танковете създават гибел и страх… Какво ще вършиме с тези купища гибел и купища боязън. Как ще ги разчистите, по какъв начин ще се спасите от радиацията, която те ще излъчват десетилетия наред.

Можете да превземете градовете, само че не можете да ги задържите. Можете да спечелите войната, само че не можете да спечелите хората.
Редакцията предлага
…

Една украинка от Киев приказва: Казвам на вуйна ми, която е в Москва, че имаме война и се крием в убежища, а тя ми отвръща: Глупости, нещо ви лъжат по вашата телевизия.

Каква подигравка - в свят, пронизан от медии, ние не знаем какво се случва в прилежащата страна по време на война. Лелята не има вяра на племенницата си, която споделя за войната, говорейки от бомбоубежището на личния си ударен от ракета блок. И тъй като този блок не го дават по лелиния тв приемник в Москва - Москва не има вяра на сълзи (както се споделяше в един остарял съветски филм за една друга война).

…

Помагаме на едни другари за настаняването на семейство украинци. Семейството е осемчленно, хора от разнообразни генерации и три котки. Само едната котка е тяхна, другите две изнасят и избавят по молба на съседи. (Казват, че Украйна била измежду първите в света по брой домашни котки.) Животните, които би следвало да са чиста природа, са още по-уязвими от политическите ни безобразия. Ако природата е майка на човечеството, то всяка война е майцеубийство.

…

Продължава да ме занимава това с животните. Имаме куче и знам по какъв начин то се сгърчва при всяко гърмене по време на фойерверки да вземем за пример. Как се свива, тича уплашено, без да знае накъде, свира се в нас или отива под леглото. Поради многото войни, които е водил, човек въпреки всичко има някакъв праисторически опит. Животното няма.

Някой елементарно ще каже - имаме ли право да се тормозим за животните, когато умират хора. И отново ми идват думите на остарелия Дарвин, че животните са наши братя по болежка. Всичко, което го боли, е живо създание, като нас. И което страда, заслужава нашето съчувствие и помощ.

…

На четвъртия ден от войната, съгласно едно социологическо проучване на " Алфа Рисърч ", утвърждението към Путин в България е паднало на 32%. След всички фрагменти на опустошения, жертви, евакуирани майки с деца 32% е безчовечен доста поддръжка за този, който е предизвикал всичко това.

…

И какъв брой елементарно, обидно елементарно е била прекосена тънката алена линия, която е държала хората в естественото доскоро. Вчера е било ежедневие, с всичките му детайлности, през днешния ден е война. Времето е блъснало неочаквани спирачки, гумите са изсвистели и внезапно е свило в друга посока или се е обърнало обратно. И дните не са повече дни. И нощите не са повече нощи. Сирени, убежища, тревожна безсъница… Времето не просто сменя посоката, то сменя (и това не е метафора) съвсем физически своето траене, своя темп, своята поредност. Вчерашните задания и проекти за през днешния ден са се трансформирали в оскъдни и странни - да пиеш кафе с Х., да идеш на ортодонт, вечерта на спектакъл. Повторение, темп и малко досада за разкош - от това е направено всекидневието. Всичко това към този момент е на боклука. Някой е подменил дните ни, някой е подменил живота ни. Най-вече на тези, които са във войната. Но и на тези, които са в близост, въпреки и още извън, следващите… Ето по какъв начин всекидневието внезапно стана история.

…

Всички тук боледуваме от загуба на възприятие за време, написа Збигнев Херберт в поемата си " Рапорт от обсадения град ".

…

Фразата " Нека оставим историята да покаже " при една нуклеарна опасност става безусловно безсмислена. Историята може да ни покаже единствено в случай че има история. Освен всичко друго нуклеарната война убива историята. Каква подигравка - в първия ден след апокалипсиса няма да има никакви медии. Най-важното събитие в историята на човечеството ще остане неотразено.

…

Всъщност ще има ли " време " след един нуклеарен завършек на света? Ясно е, че ежедневие няма да има. Стори ми се, че неслучайно множеството руснаци одобриха като че ли най-тежко и като особена неправда изтеглянето на ИКЕА от Русия. Точно тъй като някой изтегля всекидневието отдолу под краката ти. Как по този начин? ИКЕА е концепцията за дом - с всички дрешници, кревати, кухненски шкафове и детски стаи. Това е стаята на света. Гоните ме от вашите и от моите стаи по едно и също време.

…

Искам назад у дома, желая вкъщи, на никое място не желая да вървя - плаче една украинка на границата. А дом няма. Животът се е свил, светът се е свил до размерите на бомбоубежище.

…

Убежище евентуално ще е думата на годината. Дано не е бомбоубежище.

*****

Вижте и това видео:
През сълзи: " Оставихме баща в Киев. Той ще оказва помощ на нашите герои. "