По-високите лихви не означават непременно по-скъп заем
Какво се случва с лихвите по заемите и усещат ли се към този момент клиентите на банките притиснати и обезпокоени? Войната в Украйна в края на февруари не повлия на " апетита " на кредитополучателите за пари, само че шест месеца по-късно страхът от инфлацията, приближаващата зима и несъразмерното повишаване на цените на електрическата енергия и горивата го направиха.
Войната е надалеч
Анализ на формалната статистика на Българска народна банка сочи, че през март (в първият месец след началото на войната) не понижава апетита на семействата да финансират свои потребности посредством потребителски заем. Те се усилват с близо 40% по отношение на същият интервал година по-рано.
По всичко проличава, че семействата не са почувствали, че ще бъдат наранени по някакъв метод от военния спор, и това не е дало отражение върху желанието им да закупят нов автомобил, битова техника, да създадат ремонт на дома и други цели, за които всекидневно се вземат нецелеви заеми от този вид, разяснява в собствен разбор Десислава Николова от финансовия портал „ Моите пари ”.
Няколко месеца по-късно обаче, формалната статистика на Българска народна банка приказва нещо друго. През месец юли новоотпуснатите потребителски заеми в лв. доста забавят растежа си. Спрямо месец по-рано понижението е с 13.5%. При всички случаи се регистрира закъснение в темпа на растеж на нови заеми за настоящо ползване на семейства. Причините могат да са: боязън от прекалено повишаване на цените на електрическа енергия и горива при наближаващия зимен сезон, боязън от загуба на приход, боязън от възходящата инфлация и други, изброява финансовият съветник.
Лихвите потеглиха нагоре
Основният въпрос: Станаха ли по-скъпи потребителските заеми? Отговорът още веднъж можем да намерим в данните на формалната статистика. За месец март статистиката за междинните лихви по потребителски заеми в банковата система сочи междинен размер от 7.75%. По данни за края на месец юли междинната рента доближава 8.19%. Увеличението е с малко над 0.4 пр.п.
Говорейки за лихви по потребителски заеми, постоянно забравяме, че лихвата е единствено един от всички разноски по заема. Практиката неведнъж е потвърдила, че цената по един заем, изразена посредством годишния % на разход, е по-обективният индикатор при разбори. Общото оскъпяване по заемите за настоящо ползване (ГПР) се повишава от 8.20% в края на март на 8.66% в края на юли. Това не значи безусловно, че банките са влошили изискванията си, защото повишаването може да се дължи на това, че платежоспособността на взелите заеми през месец юли (въз основа на която постоянно банката дефинира лихвата) може да е била влошена по отношение на тези, изтеглили заеми през месец март. Предвид същността на ГПР, даже да следим повишаване на лихви по потребителски заеми, той може минимално или въобще да не се промени. Една от техниките е банките да понижат или отстранен такси, в случай че желанието им е да останат конкурентни и да не подложат заемите на риск от необслужване. Разбира се, това е единствено опция, само че практиката е посочила и противоположното - макар рисковете, сходни стъпки да не се подхващат. Ето за какво, не всеки път посоката на придвижване на лихвите по потребителски заеми е задоволителна, с цел да определим накъде ще се движи цената.
Доходите от пенсия скочиха доста
Покупателната дарба на жителите и семействата е главен фактор, предопределящ освен потребителското, само че и ипотечното кредитиране. Покупателната дарба се отнася до количеството артикули и услуги, които несъмнено количество пари могат да купят.
Анализ на ИПИ сочи, че растежът в междинния размер на приходите в края на юни е 16.5%, което напълно с малко изпреварва инфлацията в края на юни от 15.6%. По-детайлен разбор на тези данни демонстрира обаче една притеснителна наклонност и тя е, че повишаването се дължи от увеличение на приходите от пенсии - с близо 40%, до момента в който приходите от работна заплата нарастват с едвам 7.7%. Това значи, че в целокупност работодателите в по-голямата част не съумяват да индексират възнагражденията на чиновниците си с темпа на инфлация. Накратко, интензивно заетите са изгубили близо 8% от приходите си единствено за първото шестмесечие на 2022 година поради инфлацията.
Дали загубата на приход поради инфлацията е съществена причина за забавянето в темпа на растеж на отпуснатите нови потребителски заеми, можем единствено да гадаем. Върху него също по този начин рефлектират и увеличаващите се терзания от повишение на лихвите, както и упованията, че инфлацията ще продължи да нараства, показва Десислава Николова.
Войната е надалеч
Анализ на формалната статистика на Българска народна банка сочи, че през март (в първият месец след началото на войната) не понижава апетита на семействата да финансират свои потребности посредством потребителски заем. Те се усилват с близо 40% по отношение на същият интервал година по-рано.
По всичко проличава, че семействата не са почувствали, че ще бъдат наранени по някакъв метод от военния спор, и това не е дало отражение върху желанието им да закупят нов автомобил, битова техника, да създадат ремонт на дома и други цели, за които всекидневно се вземат нецелеви заеми от този вид, разяснява в собствен разбор Десислава Николова от финансовия портал „ Моите пари ”.
Няколко месеца по-късно обаче, формалната статистика на Българска народна банка приказва нещо друго. През месец юли новоотпуснатите потребителски заеми в лв. доста забавят растежа си. Спрямо месец по-рано понижението е с 13.5%. При всички случаи се регистрира закъснение в темпа на растеж на нови заеми за настоящо ползване на семейства. Причините могат да са: боязън от прекалено повишаване на цените на електрическа енергия и горива при наближаващия зимен сезон, боязън от загуба на приход, боязън от възходящата инфлация и други, изброява финансовият съветник.
Лихвите потеглиха нагоре
Основният въпрос: Станаха ли по-скъпи потребителските заеми? Отговорът още веднъж можем да намерим в данните на формалната статистика. За месец март статистиката за междинните лихви по потребителски заеми в банковата система сочи междинен размер от 7.75%. По данни за края на месец юли междинната рента доближава 8.19%. Увеличението е с малко над 0.4 пр.п.
Говорейки за лихви по потребителски заеми, постоянно забравяме, че лихвата е единствено един от всички разноски по заема. Практиката неведнъж е потвърдила, че цената по един заем, изразена посредством годишния % на разход, е по-обективният индикатор при разбори. Общото оскъпяване по заемите за настоящо ползване (ГПР) се повишава от 8.20% в края на март на 8.66% в края на юли. Това не значи безусловно, че банките са влошили изискванията си, защото повишаването може да се дължи на това, че платежоспособността на взелите заеми през месец юли (въз основа на която постоянно банката дефинира лихвата) може да е била влошена по отношение на тези, изтеглили заеми през месец март. Предвид същността на ГПР, даже да следим повишаване на лихви по потребителски заеми, той може минимално или въобще да не се промени. Една от техниките е банките да понижат или отстранен такси, в случай че желанието им е да останат конкурентни и да не подложат заемите на риск от необслужване. Разбира се, това е единствено опция, само че практиката е посочила и противоположното - макар рисковете, сходни стъпки да не се подхващат. Ето за какво, не всеки път посоката на придвижване на лихвите по потребителски заеми е задоволителна, с цел да определим накъде ще се движи цената.
Доходите от пенсия скочиха доста
Покупателната дарба на жителите и семействата е главен фактор, предопределящ освен потребителското, само че и ипотечното кредитиране. Покупателната дарба се отнася до количеството артикули и услуги, които несъмнено количество пари могат да купят.
Анализ на ИПИ сочи, че растежът в междинния размер на приходите в края на юни е 16.5%, което напълно с малко изпреварва инфлацията в края на юни от 15.6%. По-детайлен разбор на тези данни демонстрира обаче една притеснителна наклонност и тя е, че повишаването се дължи от увеличение на приходите от пенсии - с близо 40%, до момента в който приходите от работна заплата нарастват с едвам 7.7%. Това значи, че в целокупност работодателите в по-голямата част не съумяват да индексират възнагражденията на чиновниците си с темпа на инфлация. Накратко, интензивно заетите са изгубили близо 8% от приходите си единствено за първото шестмесечие на 2022 година поради инфлацията.
Дали загубата на приход поради инфлацията е съществена причина за забавянето в темпа на растеж на отпуснатите нови потребителски заеми, можем единствено да гадаем. Върху него също по този начин рефлектират и увеличаващите се терзания от повишение на лихвите, както и упованията, че инфлацията ще продължи да нараства, показва Десислава Николова.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ