Хората на Великденския остров не са причинили екологична катастрофа. От какво са загинали тогава?
Какво се е случило с цивилизацията на Великденския остров – това е една от мистериите, които мъчат въображението ни от десетилетия. Островът, прочут със своите моаи – мистериозни каменни фигури, гледащи към сушата, в миналото бил дом на преуспяващ народ. Тъй като островът е един от най-изолираните в света, за културата Рапа Нуи се знае малко, като се изключи че ненадейно е изчезнала към средата на XIX век.
Има доста хипотези за пояснение на тази злополука – от зараза, през обезлесяване, до нечовечен вътрешен спор. Най-популярната концепция е, че те са направили екологично самоубийство – опустошили са естествената среда дотам, че тя е станала необитаема и хората са починали. Сега ново проучване опровергава и тази догадка.
Теорията за екоцида гласи следното. Коренните поданици са пристигнали с канута от днешна Полинезия и се заселили на острова към 1200 година По времето, когато европейците за първи път се срещат с Рапа Нуи (в началото на 19.век), огромна част от горите на острова са били изсечени.
Дърветета били употребявани най-вече за изграждане на канута за лов на риба. Без задоволително дървета хората не можели да построят канута и не можели да се изхранват посредством океана. Така те почнали да разчитат повече на сухоземни източници на храна, само че неконтролираното земеделие довело до забележителна ерозия на почвата. Това предизвикало аграрни колапс и, без да имат задоволително храна, Рапа Нуи починали.
Изследователи от Университета Бингхамтън (BU) обаче считат, че доказателствата за тази екологична злополука са прекомерно косвени.
