10 суперхрани за по-добро здраве
Какво съставляват суперхраните? Реално, такова нещо не съществува. Терминът е фиктивен от маркетинговите експерти, с цел да продават по-добре избрани артикули на пазара, понижаващи равнищата на холестерол.
Но за „ суперхрани “ могат да минат някои храни, които оказват помощ за възстановяване на здравето ни, в битката с непотребните килограми и съставянето на разнообразни диети, съобразени с тези цели. Ето най-популярните от тях.
1. Тъмнозелени зеленчуци
Отличен източник на хранителни субстанции, в това число фолиева киселина, цинк, желязо, магнезий, витамин C и фибри. Тъмнозелените зеленчуци понижават риска от сърдечни и хронични болести, измежду които диабет вид 2. Наличието на каротеноиди ги прави отлични в битката с някои типове рак.
Особеното при този вид суперхрани е, че някои имат горчив усет. За да избегнете неприятното чувство, включете тъмнозелените зеленчуци в обичаните си супи, салати, шейкове и ястия. Сред представителните на тъмнозелените зеленчуци са спанак, кейл, листа от ряпа, зеле и манголд.
Отличава се със ситно накъдрени, зелени листа и лека миризма на целина. Това е един от дребното зеленчуци, които съвсем не губят витамините си, откакто бъдат сготвени. Съдържа 49 калории на 100 грама и голямо количество витамин К, който оказва помощ за образуването на белтъчини в кръвната плазма, костите и бъбреците.
Може да се откри свеж, замразен или изсушен. По време на Първата международна война сок от спанак се е давал на ранените бойци, с цел да спре кръвоизлива. В 100 грама спанак има единствено 23 калории, само че цели 10 разнообразни витамини, от които – А, С и К; 8 минерала, от които магнезий, манган и желязо. Всъщност, спанакът е прочут най-много поради високото си наличие на желязо, осигурявайки 21% от дневния банкет.
Отличава се с наситено зелени листа и алена ръкохватка. Познат е на кулинарията от епохи, само че поради сходството си с други зеленчуци, постоянно е бил подценяван. В 100 грама артикул има 19 калории. Съдържа 12 витамина, измежду които А, К и С, а в сурово положение – и витамин Е; 8 минерала, измежду които магнезий, желязо и калий. Като множеството зеленолистни – той е с ниско наличие са въглехидрати, протеини и мазнини.
2. Горски плодове
Отличен източник на фибри, витамини, минерали и антиоксиданти. Заради огромното си многообразие от антиоксиданти, горските плодове понижат риска от сърдечни болести и рак. Подходящи са при нарушавания на храносмилателната система и имунитета. Сред най-известните представители са ягоди, малини, черни и червени боровинки, къпини. Горските плодове са ароматни и апетитни и можете да ги консумирате когато и да е на деня.
По принцип са летни плодове, по тази причина и цената им през този сезон е най-ниска, другояче можете да ги намерите и през останалата част на годината. В 100 грама има 53 калории. Съдържанието на фибри е високо – 6%, а на захар – ниско – 4%. Изключително богат източник на витамин С. Листата на малината също се употребяват пресни и сушени, за билкови чайове.
В една порция има 33 калории и 71% витамин С. Ягодите са известни със своите есенциални мастни киселини – омега 3 и омега 6, които човешкото тяло не може да създаде, само че които са му доста нужни.
Продават се пресни и замразени, само че поради високата си цена, някои компании неусетно ги заменят с лилави моркови, нарязани на кубчета. Боровинката съдържа магнезий, който е значим за мускулите и нервните кафези. Препоръчва се при колики и на хора в преклонна възраст.
В 100 грама се съдържат 25% от дневната доза фибри и единствено 43 калории. Подобно на ягодите, семките на къпините имат масло, богато на омега 3 и омега 6 (а и омега 9, въпреки да не е вписан официално). Наличието на витамин С също е доста високо – 25%, а на витамин К – 19%.
3. Зелен чай
Лека кофеинова напитка с необятна гама от лечебни свойства. Богат е на антиоксиданти (най-известният от които EGCG) и има мощно противовъзпалително деяние. EGCG защищава от хронични болести, диабет и рак. При някои хора зеленият чай оказва помощ и при намаляване.
4. Яйца
Ролята им в диетите постоянно е била противоречива поради високото наличие на холестерол, само че те си остават едни от най-здравословните храни. Богати са на витамини от групата Б, селен, желязо и фосфор. Яйцата имат мощни антиоксиданти, които защищават зрението. Изследванията демонстрират, че потреблението на яйца не усилва риска от сърдечни болести или диабет. Средният банкет е сред 6 и 12 броя на седмица. При някои хора яйцата даже усилват положителния холестерол.
5. Бобови растения
Включват грах, фасул, леща, соя, фъстъци… Те също са богати на витамини от групата B. Имат доста изгоди за здравето, в това число за диабет вид 2 и намаление на кръвното налягане и холестерола. Консумацията на бобови растения основава чувство за насищане, поради множеството фибри, които съдържат, и това ги прави добър избор за храна, която да включим в хранителния си режим.
6. Ядки и семена
Бадеми, орехи, кашу, шамфъстък, слънчоглед, тиквени семки, семена от , лен и коноп. Има редица потребни дейности върху тялото, богати са на потребни мазнини и макар че калорийната им стойност е висока, в дребни количества могат да се употребяват сполучливо и при загуба на тегло, стига да влизат в пресметнатия калориен банкет с недостиг за деня.
7. Чесън
Добър източник на магнезий, селен и фибри. Намалява холестерола и кръвното налягане. Съединенията в чесъна могат да предотвратят появяването на някои типове рак.
8. Зехтин
Съдържа потребни мононенаситени мастни киселини, както и на витамини Е и К, които защищават от оксидативен стрес и клетъчно увреждане.
9. Джинджифил
В кулинарията джинджифилът се употребява поради вкусовите си качества, а в медицината – срещу гадене и при някои остри възпаления. Може да се открие в разнообразни форми – свеж, като масло, сок или на прахуляк. С него и малко мед и лимон става превъзходен чай.
10. Сьомга
Питателна риба, цялостна със селен, здравословни мазнини, протеини, калий и витамини от групата Б. Един от най-хубавите източници на . Препоръчват се 2-3 порции на седмица.
