Психологът Кристина Кръстева пред „Труд“: Трябва да чуваме душата на детето
Какво поражда експанзията измежду учениците? Защо се множат случаите на принуждение измежду подрастващите? Защо педагози подвигат ръка против малчуганите. Търсим отговор на тези въпроси в диалог с психоложката Кристина Кръстева.
– Г-жо Кръстева, за какво детската експанзия ескалира? Хлапета пребиха грубо връстник в Русе, други убиха мъж във Варна, а в Шумен момче спука с пердах далака съученик
– Не мисля, че експанзията е станала по-голяма. По-скоро започнахме в последно време повече да й обръщаме внимание. Агресията постоянно е била част от човешката природа. Още в ранна възраст – сред две и три години се поставят основите за ръководство на човешкия нападателен подтик. Тогава ролята на бащата е доста значима. През бащината функционалност се вкарва законът за възбрана за увреждане на личното и непознатото тяло. Лошото е, че постоянно родителите се разминават в известието, което изпращат към децата. Детето скубе майка си да вземем за пример, само че тя се усмихва макар болката. Чух някой да споделя, че наложителната казарма щяла да оправи ситуацията с агресивното държание. Така се трансферират отговорности от родителите на обществото.
– Значи детето се възпитава в първите две, а не в първите седем години?
-Да! Иначе процесът продължава и по-късно. Фройд споделя, че с цел да се отгледа едно дете е нужно цяло село. Ще преоткрием тази истина, ще разберем, че всички ние участваме в развъждането на всяко едно дете.
– Често се споделя, че родителите оставиха в ръцете на учителите и учебното заведение възпитаноието на децата си.
– Учителите и родителите взаимно се сочат като отговорни. Играта би трябвало да престане. Всимки би трябвало да чуваме какво се случва в душата на детето. Децата се затвориха в свое капсуловано в пространство, в което не можеш да ги докоснеш. Те са недостъпни за нас възрастните, а може би и ние за тях.
– Какъв е изходът тогава?
– Не може да продължи все по този начин. Човечеството в развиването си следва цикли, ще се преоткрият полезности и работещи модели.
– След всеки огромен учебен скандал обществеността чака да чуе, че накой възпитаник е осъден с изключване. Това ли е решението?
– Изключването не е решението. Идеята е да се поддържа провинилото се дете, да се разбере от кое място идва и неговото страдалчество. Защото експанзията при дребните деца изключително е израз на страдалчество. Когато не мога да назова това, което претърпявам, ставам нападателен. Езикът на тялото, бързият жест е най-непосредственото “слово ”. Едно сбъркало дете, единствено по себе си, не трябва да бъде посочвано като проблем.. Защото “грешките ” постоянно са провали в връзката. Преместването на детето в друго учебно заведение не е положително решение – по този начин единствено се заобикаля компликацията. Прекъсваме процеса на осъзнаване и възприятие за виновност, тъй като разделяме децата – жертвата и насилника.
– Като психолог и като майка имате ли рецепта за положително родителство?
– Рецепти няма. Какво е сполучливо родителство – това е мистерия, предизвикателство за всеки от нас. За всяка друга активност човек може да се приготви: да изкара шофьорски курсове, да стане кранист, коафьор, доктор. Но в родителството влизаме постоянно неподготвени. Няма по какъв начин да се научиш авансово на нещо, което е в полето на психическия развой. Ако това ви звучи мъгляво, задайте си въпроса: “Кой от нас може да се приготви авансово, с цел да знае по какъв начин да се оправи със загубата на важен за нас човек?! ” Една жена не става със самото раждане майка. Според психоанализата “грижата ражда майката ”. Колкото повече се грижи и “изобретява ” език, с цел да схваща своето дете, толкоз повече в нея се развива майката. Ние постоянно влизаме в света на родителството преди да сме отработили личните си контузии. А това основава контузии и у детето.
– Нужен ли е психолог във всяко учебно заведение? В началото на образователната година имаше единствено в 30% от тях.
– Има нужда- това са уверени и родителите, и децата. Дълго време на учебния психолог се вменяваха длъжностни характерности, като на едновремешния дружинен началник – организация на патронния празник и други мероприятия. Но не е това бедата. Натъжава ме фактът, че децата ни са с ниска прочувствена просветеност. Способността им прочувствено да резонират на друго човешко създание е неразвита. Те са отчуждени. Има протест на някои от децата, те споделят: ”Аз не желая да разгадавам нищо пред другите ”. Не бива да забравяме, че едно дете се научава на любов и усеща, когато е обичано. Когато в фамилията връзките се разпадат или се свеждат единствено до обслужване на физиологичното битие, няма по какъв начин душевният инструмент на детето да свири добре. Може и да е брилянтен Рене Декарт, като споделя: “Мисля, затова живея ”, само че единствено да мислиш не стига. Чувстването и мисленето вървят ръка за ръка.
– А медиите? Добре ли е, или е неприятно, че те демонстрират клипове на принуждение?
– Не можем да съдим медиите. Постоянно сме в крайности. Преди години имаше осведомително затъмнение, то изкриви визията на хората и в този момент всички споделяме “ “никога не е било толкоз неприятно ”. Тиражирането на насилието е проблем единствено тъй като, когато едно нещо се демонстрира постоянно в медийното пространство, то се копира. Тинейджърът си споделя: “Защо да не мога и аз? ” Харесвам философията на японците, които изясняват на децата от най-ранна възраст, в това число посредством медиите, че предизвикват болежка даже на неодушевени движимости.
– А българите?
– Преди година ръководителят на Дружеството на психолозите в България доктор Пламен Димитров беше оповестил конкурс за правене на психичен профил на нацията. Според мен нацията ни е психологично незряла, нейната диагноза е “заучена беззащитност ”. Стоим в очакване извън да пристигна решението на казуса, някой различен да направи нещо за нас, другият да се промени. Трудно стигаме до прозрението за личния принос.
– Това единствено за българската нация ли е типично?
– Едва ли… Но защо ще ни послужи това – да знаем, че има и други като нас? Иска ми се да имам вяра, че се развиваме, че нещата се трансформират, само че имаме да вървим още доста път.
– Все по-често поддържаме връзка във фейсбук. Как той промени битието и на деца, и на възрастни?
-Когато вършим живи игри с възпитаници в часовете по логика на психиката, на някои от тях им е доста мъчно да застанат очи в очи със съученика си и да откъснат живо слово за него от себе си.
– Facebook ли му лишава тази дарба?
-Да, лишава я. Във фейсбук ти си неизвестен. Говориш, само че не си с очите и сетивата си. Не виждаш разстройването на другия или пък насладата му.
– Защо младежите ни толкоз харесват фолка и визията на изпълнителките?
– Защото са елементарно налични, на една ръка разстояние.
– Защо и педагозите са нападателни?
– Има прегаряне в тази специалност. Но не е единствено това. Има педогози, които смесват ролята си на родител и преподавател. Държат се към непознатите деца, като към своите. Това преплитане на функциите е неприемливо.
Нашият посетител
Кристина Кръстева е родена в Шумен. Завършила е математическата гимназия „ Нанчо Попович ”, а след това българска лингвистика в локалния университет и логика на психиката в университета „ Св. Кирил и Методи ” в Търново. От 2013 година работи като учебен психолог и учител по логика на психиката. Има и частна процедура в Кабинет за психично консултиране.
– Г-жо Кръстева, за какво детската експанзия ескалира? Хлапета пребиха грубо връстник в Русе, други убиха мъж във Варна, а в Шумен момче спука с пердах далака съученик
– Не мисля, че експанзията е станала по-голяма. По-скоро започнахме в последно време повече да й обръщаме внимание. Агресията постоянно е била част от човешката природа. Още в ранна възраст – сред две и три години се поставят основите за ръководство на човешкия нападателен подтик. Тогава ролята на бащата е доста значима. През бащината функционалност се вкарва законът за възбрана за увреждане на личното и непознатото тяло. Лошото е, че постоянно родителите се разминават в известието, което изпращат към децата. Детето скубе майка си да вземем за пример, само че тя се усмихва макар болката. Чух някой да споделя, че наложителната казарма щяла да оправи ситуацията с агресивното държание. Така се трансферират отговорности от родителите на обществото.
– Значи детето се възпитава в първите две, а не в първите седем години?
-Да! Иначе процесът продължава и по-късно. Фройд споделя, че с цел да се отгледа едно дете е нужно цяло село. Ще преоткрием тази истина, ще разберем, че всички ние участваме в развъждането на всяко едно дете.
– Често се споделя, че родителите оставиха в ръцете на учителите и учебното заведение възпитаноието на децата си.
– Учителите и родителите взаимно се сочат като отговорни. Играта би трябвало да престане. Всимки би трябвало да чуваме какво се случва в душата на детето. Децата се затвориха в свое капсуловано в пространство, в което не можеш да ги докоснеш. Те са недостъпни за нас възрастните, а може би и ние за тях.
– Какъв е изходът тогава?
– Не може да продължи все по този начин. Човечеството в развиването си следва цикли, ще се преоткрият полезности и работещи модели.
– След всеки огромен учебен скандал обществеността чака да чуе, че накой възпитаник е осъден с изключване. Това ли е решението?
– Изключването не е решението. Идеята е да се поддържа провинилото се дете, да се разбере от кое място идва и неговото страдалчество. Защото експанзията при дребните деца изключително е израз на страдалчество. Когато не мога да назова това, което претърпявам, ставам нападателен. Езикът на тялото, бързият жест е най-непосредственото “слово ”. Едно сбъркало дете, единствено по себе си, не трябва да бъде посочвано като проблем.. Защото “грешките ” постоянно са провали в връзката. Преместването на детето в друго учебно заведение не е положително решение – по този начин единствено се заобикаля компликацията. Прекъсваме процеса на осъзнаване и възприятие за виновност, тъй като разделяме децата – жертвата и насилника.
– Като психолог и като майка имате ли рецепта за положително родителство?
– Рецепти няма. Какво е сполучливо родителство – това е мистерия, предизвикателство за всеки от нас. За всяка друга активност човек може да се приготви: да изкара шофьорски курсове, да стане кранист, коафьор, доктор. Но в родителството влизаме постоянно неподготвени. Няма по какъв начин да се научиш авансово на нещо, което е в полето на психическия развой. Ако това ви звучи мъгляво, задайте си въпроса: “Кой от нас може да се приготви авансово, с цел да знае по какъв начин да се оправи със загубата на важен за нас човек?! ” Една жена не става със самото раждане майка. Според психоанализата “грижата ражда майката ”. Колкото повече се грижи и “изобретява ” език, с цел да схваща своето дете, толкоз повече в нея се развива майката. Ние постоянно влизаме в света на родителството преди да сме отработили личните си контузии. А това основава контузии и у детето.
– Нужен ли е психолог във всяко учебно заведение? В началото на образователната година имаше единствено в 30% от тях.
– Има нужда- това са уверени и родителите, и децата. Дълго време на учебния психолог се вменяваха длъжностни характерности, като на едновремешния дружинен началник – организация на патронния празник и други мероприятия. Но не е това бедата. Натъжава ме фактът, че децата ни са с ниска прочувствена просветеност. Способността им прочувствено да резонират на друго човешко създание е неразвита. Те са отчуждени. Има протест на някои от децата, те споделят: ”Аз не желая да разгадавам нищо пред другите ”. Не бива да забравяме, че едно дете се научава на любов и усеща, когато е обичано. Когато в фамилията връзките се разпадат или се свеждат единствено до обслужване на физиологичното битие, няма по какъв начин душевният инструмент на детето да свири добре. Може и да е брилянтен Рене Декарт, като споделя: “Мисля, затова живея ”, само че единствено да мислиш не стига. Чувстването и мисленето вървят ръка за ръка.
– А медиите? Добре ли е, или е неприятно, че те демонстрират клипове на принуждение?
– Не можем да съдим медиите. Постоянно сме в крайности. Преди години имаше осведомително затъмнение, то изкриви визията на хората и в този момент всички споделяме “ “никога не е било толкоз неприятно ”. Тиражирането на насилието е проблем единствено тъй като, когато едно нещо се демонстрира постоянно в медийното пространство, то се копира. Тинейджърът си споделя: “Защо да не мога и аз? ” Харесвам философията на японците, които изясняват на децата от най-ранна възраст, в това число посредством медиите, че предизвикват болежка даже на неодушевени движимости.
– А българите?
– Преди година ръководителят на Дружеството на психолозите в България доктор Пламен Димитров беше оповестил конкурс за правене на психичен профил на нацията. Според мен нацията ни е психологично незряла, нейната диагноза е “заучена беззащитност ”. Стоим в очакване извън да пристигна решението на казуса, някой различен да направи нещо за нас, другият да се промени. Трудно стигаме до прозрението за личния принос.
– Това единствено за българската нация ли е типично?
– Едва ли… Но защо ще ни послужи това – да знаем, че има и други като нас? Иска ми се да имам вяра, че се развиваме, че нещата се трансформират, само че имаме да вървим още доста път.
– Все по-често поддържаме връзка във фейсбук. Как той промени битието и на деца, и на възрастни?
-Когато вършим живи игри с възпитаници в часовете по логика на психиката, на някои от тях им е доста мъчно да застанат очи в очи със съученика си и да откъснат живо слово за него от себе си.
– Facebook ли му лишава тази дарба?
-Да, лишава я. Във фейсбук ти си неизвестен. Говориш, само че не си с очите и сетивата си. Не виждаш разстройването на другия или пък насладата му.
– Защо младежите ни толкоз харесват фолка и визията на изпълнителките?
– Защото са елементарно налични, на една ръка разстояние.
– Защо и педагозите са нападателни?
– Има прегаряне в тази специалност. Но не е единствено това. Има педогози, които смесват ролята си на родител и преподавател. Държат се към непознатите деца, като към своите. Това преплитане на функциите е неприемливо.
Нашият посетител
Кристина Кръстева е родена в Шумен. Завършила е математическата гимназия „ Нанчо Попович ”, а след това българска лингвистика в локалния университет и логика на психиката в университета „ Св. Кирил и Методи ” в Търново. От 2013 година работи като учебен психолог и учител по логика на психиката. Има и частна процедура в Кабинет за психично консултиране.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ