Инж. Красимир Коев, директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното, пред „Труд“: Българското вино се върна на руския пазар
Какво пие българинът, има ли рискови питиета на нашия пазар и от кое място да купуваме, с цел да не рискуваме здравето си. По тези въпроси беседваме с изпълнителния шеф на организацията по лозата и виното Красимир Коев в навечерието на празника на лозарите Трифон Зарезан.
Ще разберем още какво накара съветските консуматори още веднъж да търсят нашето вино, в кои страни изнасяме най-големи количества и за какво италианците вършат мартини от българско грозде.
– Г-н Коев, преди да завърши гроздоберната акция казахте, че като качество реколтата през 2017 година за последните 30 години е в топ 5 на най-хубавите. Какво демонстрираха окончателните данни?
– Потвърждавам – реколтата тази година беше в топ 5 за последните 30 години. Това не е единствено мое наблюдаване, а мнението на над 300 производители, с които сме разговаряли. Данните, които към момента не са дефинитивни, само че са на база декларациите на 80 000 гроздопроизводители, демонстрират, че 166 341 тона грозде е прибрано и обработено от винарските предприятия. Очакваме по дефинитивни данни количеството да стигне до 170 хиляди тона. Разбира се, настрана има и гроздова отплата, която е постъпила във винарските предприятия. Заедно с нея общото количество ще стигне 180 хиляди тона. За съпоставяне предходната година реколтата беше 174 хиляди тона.
– Според Международната организация за виното 2017 година е била най-лошата за производството от 1961 година Ние се оказваме изключение, по този начин ли?
– Понякога е хубаво да бъдеш изключение. В международен мащаб през предходната година имаше доста пропаднали площи с лозя, поради измръзвания и неприятни метрологични условия. След това имаше много наводнения или засушавания в обособени региони на Нова Зеландия, Чили, Аржентина. Докато при нас като качество гроздето е доста положително, само че нямаше тегло. Тоест площите, които не бяха поливани от хидромелиоративни уреди, а се очакваше единствено дъждът да напои почвата, там гроздовете не съумяха да се налеят. При тях рандеманът на гроздовия сок, който беше извлечен, беше по-малко. В същото време стопаните, които поливаха своите насаждения, получиха добиви от 1500- 1800 кг на декар. Всичко зависи до каква степен се ползват модерните технологии при развъждането на лозята.
– Това, че имахме по-добра годишна продукция от съперниците ни, значи ли, че имаше и по-голям интерес от чужденци да изкупуват гроздето ни?
– Вече седма година италианци имат интерес и изкупуват наше грозде. Става въпрос за сорта мускат отонел. Сключени са дълготрайни контракти. Италианците избират нашето, поради положителното качество на българските сортове. Те вършат от него както виновност и мартини, които изнасят в Съединени американски щати, по този начин и обичайните италиански ракии.
Румънците също навлязоха на нашия пазар. Стигат до Любимец, Харманли, Пловдивско, от където изкупуват български бели сортове грозде. Чехите обичайно са наши търговски сътрудници, въпреки и тази година да не бяха толкоз дейни. И, несъмнено, гърците.
– Успяха ли лозарите да получат задоволително високи цени за продукцията си?
– Смятам, че са удовлетворени от цените, които получиха от винарските предприятия. Цената варираше в необятен диапазон, само че лозарите съумяха да покрият разноските си, които направиха през годината, и облагата им е не по-малка от 50%. С изключение на тези, които пострадаха от градушката. Точно в навечерието на гроздоберната акция в регионите на Търговище и Шумен градушката унищожи насажденията и там имаме до 80% пропаднали площи.
– След като имаме добра годишна продукция, да чакаме ли и качествено българско вино?
– Хубавото вино става на лозето. Когато е хубаво гроздето, хубаво ще е и виното. През февруари следва най-голямото интернационално ревю у нас за лозарство и винарство „ Винария 2018 ”, която се организира в Пловдивския панаир. Всички, които желаят, могат да се уверят в качеството на виновността, които са произвели българските мазета. Около 127 млн. литра ще бъде създаденото вино от годишна продукция 2017. Много е значимо и каква част от гроздето ще отиде за произвеждане на ракии и оцет. Защото през последните 3-4 години има голямо търсене на винен оцет и винопроизводители пренасочват огромни количества от суровината точно натам. Фабриките, които създават консерви, също се насочват към винения оцет за сметка на този от оцетна киселина, тъй като е доста по-качествен. Търсенето се обуславя от потребителите, които към този момент са доста по-информирани и избират да купуват натурални артикули.
– Предишните години главен пазар за нашето вино беше Полша, към момента ли е по този начин?
– Преди най-големият ни пазар беше Руската федерация и страните от Централна и Източна Европа, най-много Полша, Чехия и забележете Румъния. Румънците, с изключение на огромен потребител на българско грозде, купуват и доста вино. Разбира се, това се дължи и на огромния брой туристи оттова, които идват у нас, пробват наше вино и по-късно го търсят. Над 5 млн. литра ще бъдат количествата, които ще изнесем за Китай. Германия също е наш обичаен клиент. Важно е, че през последните пет години има наклонност да усилваме износа на вино годишно с по 2 милиона литра. Давам ви информация – през 2015 година – сме изнесли 60,56 млн. литра, през 2016 година – 62, 71 млн. литра, за 2017 година чакаме да осъществяваме износ в размер на 64 млн. литра.
– Руски издания оповестиха, че европейските виновност на съветския пазар ще нарастнат с до 35%, поради слабата годишна продукция през предходната година. Ще се отрази ли това и на нашите артикули?
– Няма по какъв начин да има толкоз фрапантно нарастване на цените, тъй като би трябвало някой да заплати разликата. В този голям конкурентен пазар на производители на вино, чакам, че цените ще останат на същите равнища като предходната година. Смятам обаче, че съветските пазари тази година ще поемат доста по-големи количества българско вино, в сравнение с предходните 2-3 години. Нашето вино се завръща на съветския пазар. На Световния конгрес по лозата и виното през май 2017 година в София участва огромна група от Русия, която посети нашите винарски предприятия, срещна се на място с новите ни лозови насаждения и технологии. На база към този момент подписани контракти сред нашите предприятия и контрагенти от Руската федерация чакаме 35% растеж на износа на българско вино за съветския пазар през 2018 година по отношение на миналата година.
– С какво успяхме да притеглим съветския покупател?
– Със съотношението цена – качество. През последните години нашите предприятия сътвориха доста нови лозови насаждения и поддържат непрекъснато високо качество на виното. Минаха времената, когато в две поредни години се даваше друго качество на напитката. В същото време предлагаме артикул на добра цена.
– Ще се запазят ли цените тази година и на българския пазар?
– Ние не сме изолиран остров и, в случай че нашите производители вдигнат цените, ще дадат опция на съперниците да завоюват доста по-голяма пазарна ниша. Ще ви дам образец – наше вино, което завоюва огромния златен орден на международния конкурс Concours Mondial, се предлага по българските магазини сред 7-9 лв. бутилката. А тази премия значи, че това вино е преборило над 4000 проби от целия свят. Затова непознатите компании се насочват да купуват нашия артикул, тъй като да произведеш и да продаваш на последна цена за потребителите от 4,50 евро, го няма на никое място по света.
– Какво ще посъветвате потребителите – по какъв начин да си избират вино, когато пазарят?
– Първо – значимо е къде отиваш да пазаруваш. Ако е в комерсиалната мрежа, без значение дали е в хипермаркета или в кварталния магазин, всичко там е следено. Тези, които злоупотребяват, създават виновност за лична консумация, тъй като законът разрешава до 1 звук грозде да се преработва за домашно ползване. И какво следим – „ търговци ” поставили по паркинги и отбивки бутилки на капака на колата и чакат някой да им купи виното. Това е противозаконна търговия, а и рискувате здравето си. Не знаете в какви условия, с каква суровина, в какви съдове и уреди се прави тази напитка. Когато хванем нарушителите, ги глобяваме, само че не може на всеки паркинг, на всяка отбивка да сложим хора да управляват.
– Какво вино избира българинът? И съумява ли то да измести ракията като обичано пиво?
– Предпочита нашенско вино. Това удостоверяват данните за последните три години, като междинната потреблението на вино у нас е 110-120 млн. литра на година. В това ползване се включва, несъмнено, и потреблението от туристи, посетили България. Само 5 млн. литра е вино, което не е създадено у нас. За съпоставяне във Франция, която е международен водач във винопроизводството, 48% от виновността, които се продават там, са непознати. В Италия – 37%. Българинът избира ракията и това е традиция от епохи. Но наклонността през последните години е да се покачва потреблението на вино от глава на популацията.
– Бяло или алено вино?
– Това е все едно да ме питате – русокоска или брюнетка. Всяка напитка има своята аудитория. Все отново превес има аленото вино, чиято консумация е 65% от общата.
– Какво ще празнувате на 14 февруари „ Трифон Зарезан ” или „ Свети Валентин ”?
– Можем да честваме празника на „ Влюбения винар ”. Важно е всичко, което се прави, да бъде умерено.
Нашият посетител
Инж. Красимир Коев е приключил “Екология и запазване на околната среда ” в Лесотехническия университет в София и “Стопанско ръководство на дребни и междинни предприятия ” в Техническия университет. Специализира в Държавния департамент на Съединени американски щати и в Лондон.
Бил е началник на отдел, а по-късно и изпълнителен шеф на Националния институт за проучване на виното и спиртните питиета. От 1 септември 2009 година е шеф на Изпълнителната организация по лозата и виното.
Ще разберем още какво накара съветските консуматори още веднъж да търсят нашето вино, в кои страни изнасяме най-големи количества и за какво италианците вършат мартини от българско грозде.
– Г-н Коев, преди да завърши гроздоберната акция казахте, че като качество реколтата през 2017 година за последните 30 години е в топ 5 на най-хубавите. Какво демонстрираха окончателните данни?
– Потвърждавам – реколтата тази година беше в топ 5 за последните 30 години. Това не е единствено мое наблюдаване, а мнението на над 300 производители, с които сме разговаряли. Данните, които към момента не са дефинитивни, само че са на база декларациите на 80 000 гроздопроизводители, демонстрират, че 166 341 тона грозде е прибрано и обработено от винарските предприятия. Очакваме по дефинитивни данни количеството да стигне до 170 хиляди тона. Разбира се, настрана има и гроздова отплата, която е постъпила във винарските предприятия. Заедно с нея общото количество ще стигне 180 хиляди тона. За съпоставяне предходната година реколтата беше 174 хиляди тона.
– Според Международната организация за виното 2017 година е била най-лошата за производството от 1961 година Ние се оказваме изключение, по този начин ли?
– Понякога е хубаво да бъдеш изключение. В международен мащаб през предходната година имаше доста пропаднали площи с лозя, поради измръзвания и неприятни метрологични условия. След това имаше много наводнения или засушавания в обособени региони на Нова Зеландия, Чили, Аржентина. Докато при нас като качество гроздето е доста положително, само че нямаше тегло. Тоест площите, които не бяха поливани от хидромелиоративни уреди, а се очакваше единствено дъждът да напои почвата, там гроздовете не съумяха да се налеят. При тях рандеманът на гроздовия сок, който беше извлечен, беше по-малко. В същото време стопаните, които поливаха своите насаждения, получиха добиви от 1500- 1800 кг на декар. Всичко зависи до каква степен се ползват модерните технологии при развъждането на лозята.
– Това, че имахме по-добра годишна продукция от съперниците ни, значи ли, че имаше и по-голям интерес от чужденци да изкупуват гроздето ни?
– Вече седма година италианци имат интерес и изкупуват наше грозде. Става въпрос за сорта мускат отонел. Сключени са дълготрайни контракти. Италианците избират нашето, поради положителното качество на българските сортове. Те вършат от него както виновност и мартини, които изнасят в Съединени американски щати, по този начин и обичайните италиански ракии.
Румънците също навлязоха на нашия пазар. Стигат до Любимец, Харманли, Пловдивско, от където изкупуват български бели сортове грозде. Чехите обичайно са наши търговски сътрудници, въпреки и тази година да не бяха толкоз дейни. И, несъмнено, гърците.
– Успяха ли лозарите да получат задоволително високи цени за продукцията си?
– Смятам, че са удовлетворени от цените, които получиха от винарските предприятия. Цената варираше в необятен диапазон, само че лозарите съумяха да покрият разноските си, които направиха през годината, и облагата им е не по-малка от 50%. С изключение на тези, които пострадаха от градушката. Точно в навечерието на гроздоберната акция в регионите на Търговище и Шумен градушката унищожи насажденията и там имаме до 80% пропаднали площи.
– След като имаме добра годишна продукция, да чакаме ли и качествено българско вино?
– Хубавото вино става на лозето. Когато е хубаво гроздето, хубаво ще е и виното. През февруари следва най-голямото интернационално ревю у нас за лозарство и винарство „ Винария 2018 ”, която се организира в Пловдивския панаир. Всички, които желаят, могат да се уверят в качеството на виновността, които са произвели българските мазета. Около 127 млн. литра ще бъде създаденото вино от годишна продукция 2017. Много е значимо и каква част от гроздето ще отиде за произвеждане на ракии и оцет. Защото през последните 3-4 години има голямо търсене на винен оцет и винопроизводители пренасочват огромни количества от суровината точно натам. Фабриките, които създават консерви, също се насочват към винения оцет за сметка на този от оцетна киселина, тъй като е доста по-качествен. Търсенето се обуславя от потребителите, които към този момент са доста по-информирани и избират да купуват натурални артикули.
– Предишните години главен пазар за нашето вино беше Полша, към момента ли е по този начин?
– Преди най-големият ни пазар беше Руската федерация и страните от Централна и Източна Европа, най-много Полша, Чехия и забележете Румъния. Румънците, с изключение на огромен потребител на българско грозде, купуват и доста вино. Разбира се, това се дължи и на огромния брой туристи оттова, които идват у нас, пробват наше вино и по-късно го търсят. Над 5 млн. литра ще бъдат количествата, които ще изнесем за Китай. Германия също е наш обичаен клиент. Важно е, че през последните пет години има наклонност да усилваме износа на вино годишно с по 2 милиона литра. Давам ви информация – през 2015 година – сме изнесли 60,56 млн. литра, през 2016 година – 62, 71 млн. литра, за 2017 година чакаме да осъществяваме износ в размер на 64 млн. литра.
– Руски издания оповестиха, че европейските виновност на съветския пазар ще нарастнат с до 35%, поради слабата годишна продукция през предходната година. Ще се отрази ли това и на нашите артикули?
– Няма по какъв начин да има толкоз фрапантно нарастване на цените, тъй като би трябвало някой да заплати разликата. В този голям конкурентен пазар на производители на вино, чакам, че цените ще останат на същите равнища като предходната година. Смятам обаче, че съветските пазари тази година ще поемат доста по-големи количества българско вино, в сравнение с предходните 2-3 години. Нашето вино се завръща на съветския пазар. На Световния конгрес по лозата и виното през май 2017 година в София участва огромна група от Русия, която посети нашите винарски предприятия, срещна се на място с новите ни лозови насаждения и технологии. На база към този момент подписани контракти сред нашите предприятия и контрагенти от Руската федерация чакаме 35% растеж на износа на българско вино за съветския пазар през 2018 година по отношение на миналата година.
– С какво успяхме да притеглим съветския покупател?
– Със съотношението цена – качество. През последните години нашите предприятия сътвориха доста нови лозови насаждения и поддържат непрекъснато високо качество на виното. Минаха времената, когато в две поредни години се даваше друго качество на напитката. В същото време предлагаме артикул на добра цена.
– Ще се запазят ли цените тази година и на българския пазар?
– Ние не сме изолиран остров и, в случай че нашите производители вдигнат цените, ще дадат опция на съперниците да завоюват доста по-голяма пазарна ниша. Ще ви дам образец – наше вино, което завоюва огромния златен орден на международния конкурс Concours Mondial, се предлага по българските магазини сред 7-9 лв. бутилката. А тази премия значи, че това вино е преборило над 4000 проби от целия свят. Затова непознатите компании се насочват да купуват нашия артикул, тъй като да произведеш и да продаваш на последна цена за потребителите от 4,50 евро, го няма на никое място по света.
– Какво ще посъветвате потребителите – по какъв начин да си избират вино, когато пазарят?
– Първо – значимо е къде отиваш да пазаруваш. Ако е в комерсиалната мрежа, без значение дали е в хипермаркета или в кварталния магазин, всичко там е следено. Тези, които злоупотребяват, създават виновност за лична консумация, тъй като законът разрешава до 1 звук грозде да се преработва за домашно ползване. И какво следим – „ търговци ” поставили по паркинги и отбивки бутилки на капака на колата и чакат някой да им купи виното. Това е противозаконна търговия, а и рискувате здравето си. Не знаете в какви условия, с каква суровина, в какви съдове и уреди се прави тази напитка. Когато хванем нарушителите, ги глобяваме, само че не може на всеки паркинг, на всяка отбивка да сложим хора да управляват.
– Какво вино избира българинът? И съумява ли то да измести ракията като обичано пиво?
– Предпочита нашенско вино. Това удостоверяват данните за последните три години, като междинната потреблението на вино у нас е 110-120 млн. литра на година. В това ползване се включва, несъмнено, и потреблението от туристи, посетили България. Само 5 млн. литра е вино, което не е създадено у нас. За съпоставяне във Франция, която е международен водач във винопроизводството, 48% от виновността, които се продават там, са непознати. В Италия – 37%. Българинът избира ракията и това е традиция от епохи. Но наклонността през последните години е да се покачва потреблението на вино от глава на популацията.
– Бяло или алено вино?
– Това е все едно да ме питате – русокоска или брюнетка. Всяка напитка има своята аудитория. Все отново превес има аленото вино, чиято консумация е 65% от общата.
– Какво ще празнувате на 14 февруари „ Трифон Зарезан ” или „ Свети Валентин ”?
– Можем да честваме празника на „ Влюбения винар ”. Важно е всичко, което се прави, да бъде умерено.
Нашият посетител
Инж. Красимир Коев е приключил “Екология и запазване на околната среда ” в Лесотехническия университет в София и “Стопанско ръководство на дребни и междинни предприятия ” в Техническия университет. Специализира в Държавния департамент на Съединени американски щати и в Лондон.
Бил е началник на отдел, а по-късно и изпълнителен шеф на Националния институт за проучване на виното и спиртните питиета. От 1 септември 2009 година е шеф на Изпълнителната организация по лозата и виното.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ