Командосът, приземил се при Робинзон със заплетен парашут
Какво значи да скочиш 922 пъти с парашут? И два пъти от тях да се бориш за живота си? Това е част от биографията на подполковника от запаса Георги Михайлов. Получава офицерско звание на връх Шипка през 1968 година. Затова и випускът му се споделя „ Шипченски ”. Георги Михайлов е отличник на този випуск. Сега е на 73 години. Помни поделението на бойните парашутисти от времето, когато беше до Братската могила. Радва се на живота във фургона си до село Черен и събира 40 типа гъби. Постоянно е в придвижване и е витален както преди.
Имам 922 скока - те въздействат душевен и физически. Това споделя именитият парашутен пълководец. Помни, че по времето, когато става командващ офицер, е трябвало да извършва наедно с бойците по 35 скока на година. „ Това прави съвсем по скок и половина на всеки две седмици. Няма празници, няма ваканции! После смъкнаха броя на 25. Сегашните командоси вършат единствено по 12 на година и ги считат за доста ”, споделя полковникът от запаса. А разликата сред 35 скока на година и 12 поражда доста неприятни въпроси и съпоставения за действителното положение на армията ни.
Полковникът повтаря, че парашутните скокове натоварват душевен и физически. „ На първите скокове постоянно стават бели - я чупиш опашка, я гален. Новобранците нормално падат на гъз. Като духа вятърът, би трябвало да вдигнеш краката отсреща и да докоснеш земята с петите. Не го ли направиш вярно, по-късно три дни ще спиш по стомах. На всеки се е случвало ”, споделя Георги Михайлов.
Два пъти в богатата кариера не му се е отварял парашутът. И в двата случая това е ставало при скокове над морето. Единият път е до военноморската база Атия, а другият - до настоящия курорт Елените - тъкмо до скалите. „ Трябваше да скочим на 400 метра във вътрешността в морето и стражевите катерчета да ни приберат. Инцидентът ми се случи при скок от 800 метра. Бях първи и се почудих за какво съм самичък - не виждах останалите. Погледнах нагоре и видях, че другите са високо горе с отворени парашути, а аз съм преполовил дистанцията. При отварянето на парашута ми се е получило някакво ухо и той не се е отворил ”, споделя офицерът от запаса.
Първата му мисъл била по какъв начин, по дяволите, ще се приземи с гуменките, които били на краката му. „ Разрязах две от вървите и парашутът се оправи. Имаше бриз от морето, хванах го и паднах на 30 - 40 метра от скалите. Катерите не ме видяха, тъй като събираха хората на половин километър във вътрешността.
Излязъл на скалите и разкрил българския Робинзон Крузо! През 1970 година на пустия бряг източно от Слънчев бряг и Свети Влас живеел един уединен мъж. Бил си направил барака от колове и тръстика сред красивите скали. Бил изцяло отвън системата на социализма - с брада, стигаща до гърдите. Когато избавителният катер доближил брега, всички слезли да се снимат с Робинзон Крузо.
Вторият му случай с парашут приключил в нивите до база Атия. Тогава не му се отворил основният. Отворил запасния и се приземил „ на два крайници, без да пада по гъз ”. Благодари на Бога, че в никакъв случай не е чупил крайник. „ Ръце, ребра и глава обаче съм трошил неведнъж ”, споделя полковникът.
Дори след толкоз години може да скатае парашут. Започнал е с КД-47, Д1-6 и българската горделивост - УП-9 на Георги Йовчев. „ Неговият парашут беше повсеместен - ставаше за новобранци, за командоси, както и за спорт. Но и сътвори доста проблеми първоначално. При отварянето от скоростта обаче се палеше централна шнур, след това имаше доста оплитания. Преди да се отстранят проблемите, се стигна до смъртен случай с момче от Ямбол ”, споделя Георги Михайлов. При този случай първо не се отворил главният парашут. Тогава момчето отворило и запасния, а за злощастие тогава се оправил главният. Оформило се нещо като круша и станала нещастието.
Трябвало да се промени нещо доста дребно в дизайна - да се махне една шнур. По това време претендентът за първи космонавт - водачът Георги Йовчев, умрял. „ По нашето законодателство дизайнът не можеше да се промени без негово единодушие. Имаше отбрана на интелектуалната му благосъстоятелност. Търсеше се неговото позволение за смяна, а той почина. Пълен парадокс! ”, споделя полковникът. През соца очаквал да го назначат за пълководец. Излязъл в отпуск и като се върнал, на поста бил към този момент различен - с подобаващ партизански генезис.
Имам 922 скока - те въздействат душевен и физически. Това споделя именитият парашутен пълководец. Помни, че по времето, когато става командващ офицер, е трябвало да извършва наедно с бойците по 35 скока на година. „ Това прави съвсем по скок и половина на всеки две седмици. Няма празници, няма ваканции! После смъкнаха броя на 25. Сегашните командоси вършат единствено по 12 на година и ги считат за доста ”, споделя полковникът от запаса. А разликата сред 35 скока на година и 12 поражда доста неприятни въпроси и съпоставения за действителното положение на армията ни.
Полковникът повтаря, че парашутните скокове натоварват душевен и физически. „ На първите скокове постоянно стават бели - я чупиш опашка, я гален. Новобранците нормално падат на гъз. Като духа вятърът, би трябвало да вдигнеш краката отсреща и да докоснеш земята с петите. Не го ли направиш вярно, по-късно три дни ще спиш по стомах. На всеки се е случвало ”, споделя Георги Михайлов.
Два пъти в богатата кариера не му се е отварял парашутът. И в двата случая това е ставало при скокове над морето. Единият път е до военноморската база Атия, а другият - до настоящия курорт Елените - тъкмо до скалите. „ Трябваше да скочим на 400 метра във вътрешността в морето и стражевите катерчета да ни приберат. Инцидентът ми се случи при скок от 800 метра. Бях първи и се почудих за какво съм самичък - не виждах останалите. Погледнах нагоре и видях, че другите са високо горе с отворени парашути, а аз съм преполовил дистанцията. При отварянето на парашута ми се е получило някакво ухо и той не се е отворил ”, споделя офицерът от запаса.
Първата му мисъл била по какъв начин, по дяволите, ще се приземи с гуменките, които били на краката му. „ Разрязах две от вървите и парашутът се оправи. Имаше бриз от морето, хванах го и паднах на 30 - 40 метра от скалите. Катерите не ме видяха, тъй като събираха хората на половин километър във вътрешността.
Излязъл на скалите и разкрил българския Робинзон Крузо! През 1970 година на пустия бряг източно от Слънчев бряг и Свети Влас живеел един уединен мъж. Бил си направил барака от колове и тръстика сред красивите скали. Бил изцяло отвън системата на социализма - с брада, стигаща до гърдите. Когато избавителният катер доближил брега, всички слезли да се снимат с Робинзон Крузо.
Вторият му случай с парашут приключил в нивите до база Атия. Тогава не му се отворил основният. Отворил запасния и се приземил „ на два крайници, без да пада по гъз ”. Благодари на Бога, че в никакъв случай не е чупил крайник. „ Ръце, ребра и глава обаче съм трошил неведнъж ”, споделя полковникът.
Дори след толкоз години може да скатае парашут. Започнал е с КД-47, Д1-6 и българската горделивост - УП-9 на Георги Йовчев. „ Неговият парашут беше повсеместен - ставаше за новобранци, за командоси, както и за спорт. Но и сътвори доста проблеми първоначално. При отварянето от скоростта обаче се палеше централна шнур, след това имаше доста оплитания. Преди да се отстранят проблемите, се стигна до смъртен случай с момче от Ямбол ”, споделя Георги Михайлов. При този случай първо не се отворил главният парашут. Тогава момчето отворило и запасния, а за злощастие тогава се оправил главният. Оформило се нещо като круша и станала нещастието.
Трябвало да се промени нещо доста дребно в дизайна - да се махне една шнур. По това време претендентът за първи космонавт - водачът Георги Йовчев, умрял. „ По нашето законодателство дизайнът не можеше да се промени без негово единодушие. Имаше отбрана на интелектуалната му благосъстоятелност. Търсеше се неговото позволение за смяна, а той почина. Пълен парадокс! ”, споделя полковникът. През соца очаквал да го назначат за пълководец. Излязъл в отпуск и като се върнал, на поста бил към този момент различен - с подобаващ партизански генезис.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ