Позитивна психотерапия – истини и заблуди
Какво ни идва на разум с думата положителен?
Може би, щастлив? Спокоен? Оптимистичен? Благ? Ведър? Щастлив? Положителен? Гледащият живота от към плюсовата страна? За който чашата е полупълна, а не полупразна?
Да погледнем смисъла на думата в български разяснителен речник:
“положителен, същински, учреден на действително съществуващи обстоятелства ”.
Да се обърнем към смисъла на думата в самоуверено навлязъл в всекидневието ни британски език:
“определен, безапелационен, сигурен, убеден, истински, същински, кръговиден, стопроцентов, креативен, деятелен ”.
А в този момент към по-далечния латински:
“цялостен, автентичен, в действителност, действителен, даден ”.
Доста огромно разминаване сред ширещата се визия и същинското значение на думата, забелязвате ли? Откъде идва то? Защо в ежедневния ни език думата допуска “цветя и рози ”, до момента в който действителното й пояснение сочи нещо по-различно? Взаимоизключват ли се едното и другото или въпреки всичко имат някаква връзка?
Отговорът е и Да, и Не.
Представете си едно цвете, откъснато отнякъде и донесено у дома. Колко време ще оцелее то, какъв брой дълго ще ни радва? Два-три дни, може би седмица? А след това? После ще увехне и ще бъде изхвърлено като нещо не радващо окото, сухо, непотребно… Защо ли ще загине толкоз бързо и ще престане да ни прави работа (онази декоративната, украсяващата всекидневието, повдигащата настроението)? Ясно! Защото е откъснато от корените си. Защото е лишено от пръстта, която го храни и му дава опора.
И ето я разликата сред необятно публикуваната визия за положително и действителното положително.
Първото е като откъснато цвете – една краткотрайна хубост, непостоянна, неустойчива, бързо изчезваща. Второто е едно посадено цвете. Цвете, което има цялото си стъбълце и корени, излизащи от пръстта. Пръстта, в която се поровихме усърдно, преди да посадим растението, пръстта, която на моменти правихме на тиня, поливайки и грижейки се за цветето.
Тоест, първото “позитивно ” се явява просто някаква красива част, откъсната от цялото.
Докато същинското (второто) положително е и красивата част, и още доста други елементи, не толкоз красиви, че и грозни дори (като пръстта, станала на кал). Но пък е нещо несъмнено, изцяло (стопроцентово) и най-много дълговременно.
Позитивната психотерапия, учредена от Носрат Песешкиан, стъпва точно на второто (истинско) значение на понятието, предполагащо опора върху фактическото, действителния опит, действителното, целостта; и като разследване водещо до смелостта към активност и способността за творчество.
Чашата не е нито единствено полупълна, нито единствено полупразна. Тя е – просто и действително – една втора чаша. Въпросът на позитивната психотерапия не е да се види чашата, като полупълна. Задачата й е да установи, че чашата е точно толкоз, колкото е и да се намерения какво може да се сътвори от нея.
Предполага се връзка: цялата даденост (и плюсът, и минусът) – креативност. А не обръщането единствено към плюсовата част на дадеността и опитът за някакво задържане в същата, което припомня опита да стоиш единствено на един крайник. Весело, занимателно, предизвикателно, само че докога? Позитивната терапия стъпва върху двата крайници и точно това я прави положителна, в смисъл действителна, действителна, сигурна, същинска. Тя е и плюса, и минуса; и условният “морков ”, и “тоягата ”; и сянката, и светлината; и цветето, и калта.
И в този момент разбираме, че когато някой ни споделя: “само положителни (плюсови) мисли! ”, “усмихвай се и всичко ще се оправи! ”, “не мисли за неприятни неща ”, “забрави за неприятното и хубавото ще пристигна ”, “прощавай, забравяй, не се ядосвай, не тъгувай, горе главата, всичко ще се оправи… ”, “обичай всички! ” и сходни, това не е нито положителна нито психотерапия, а е илюзия за такава. Това са едни откъснати цветя, които въпреки и да радват за известни мигове, са обречени бързо да увехнат и да бъдат изхвърлени, връщайки ни към недекорираната реалност.
Но когато някой ни споделя “имаш право на възприятията си! ”, “това, което преживяваш, в действителност е тежко ”, “да се опитаме да разберем смисъла на протичащото се ”, “да изследваме каква ли е функционалността на признака? ”, “да помислим, кои ли са изгодите от вредите? ”; когато ни се конфронтират, разчупвайки затвърделите ни показа за нещата, разкривайки по този метод нови аспекти на действителността и личността ни; когато ни изправят пред тъмните ни страни и нашата болежка, подкрепяйки ни с осветляването на ресурсите, благодарение на които можем да се оправим. С други думи, когато някой цели да отгледа едно цвете, започвайки от ровенето в пръстта (най-тъмното и “мръсното ”), тогава, евентуално, точно той ще успее.
Именно той е същински положителен, гледащ действителността такава каквато е, без да бяга от неуместните и неприятните й страни. И цветята, които отглежда, ще дават и плодове, а стъблата на растението – нови цветя, тъй като те ще бъдат крепко свързани с корените в пръстта. Пръстта, която не е била изключена от градинаря, като нещо отрицателно, неприятно и извънредно, а беше приета от него като нужна част от дадеността и точно обработката на която носи работливост, сигурност, убеденост, естетика и баланс, а т.е. същински положително битие и преуспяване.
За главните положения на метода Позитивна динамична психотерапия четете в другите ми изявления или на уеб страницата на Дружеството по положителна психотерапия в България.
Автор: Ирина Янчева-Карагяур, съветник по положителна психотерапия.
Инфо: Gnezdoto.net
