„Емил – Само един живот не е достатъчен“ – спектакъл, който трогна Ямбол
Какво може да накара една аудитория да се задържи повече от два часа в залата, да пее, да се смее и ръкопляска бурно на актьорите на сцената?
Една същински увлекателна история, съкровени песни, които допират дъното на душата ти, откровена изповед за осмислената обич, за празнотите и за благодарността към живота.
Точно това сервира артистът и режисьор Николай Априлов с музикалния театър „ Емил – Само един живот не е задоволителен “ на 5 юни в ямболския Младежки културен център „ Георги Братанов “. Постановката беше показана гратис във връзка Деня на Ямбол. Той не скри и усещането си, че Ямбол е станал доста по-красив град от други, по-големи селища в страната.
Заедно с младите реализатори Денислав Новев, Велин Михайлов, Олга Михайлова-Динова, Орлин Цветанов, Мая Василева, Тодор Николаев и Кристиян Попов, Ники Априлов приведе феновете през виталния път на легендата на българската попмузика – от първата му поява на сцена като осмото джудже в пиесата „ Снежанка и седемте джуджета “ до великана на сцената. Не с фурористични хвалебствия и аплаузи, тъй като самият Емил Димитров не ги обича, а правилно, без непотребни сензации, събуждайки у фена заключения за смисъла на живота, за избора на място под слънцето.
Разказът за именития поп-изпълнител не икономисва и неговите комплицирани връзки и зависимости, както и тъжната истина за това, че в последните си години той безусловно е мизерствал. Разкрива неговата прочувственост, предизвиквайки всяка жена в зрителната зала да мечтае за сантиментална обич като тази сред Емил Димитров и Грета Ганчева, а по-късно и с Мариета Димитрова. Разсмива с историите за родителите му – факира Мити и мадам Сизи, както и за комичните му обстановки с митове като Видин Даскалов, Васил Андреев и други Припомня, че песента „ Моя страна ”, основана за сина му по текст на Васил Андреев и аранжимент на Митко Щерев, дълго време е била неразрешена в България, тъй като в нея цензурата открива буржоазно въздействие и подмятания за емигрантство, само че в този момент е безспорен шлагер. Както и „ Нашият сигнал “ – въодушевена от първата ученическа обич на Емил Димитров, само че дълго време недопускана за сцена или записи, тъй като е оповестена за маскиран туист.
Над 400 са песните, които Емил Димитров (1940 година – 2005 г.) основава, както за него, по този начин и за други реализатори. Аранжиментите им са дело на Митко Щерев, Морис Аладжем, Александър Йосифов, Найден Андреев и доста други. Емил продава 65 милиона копия от албумите си и изнася над 7 000 концерта по целия свят. Неговите песни са преведени и издадени на френски, немски, италиански, испански и множеството европейски езици. Днес, с изключение на посредством спектаклите на Николай Априлов, неговите морални послания се придвижват до нас и посредством фондацията, основана от Емил Димитров-син.
Една същински увлекателна история, съкровени песни, които допират дъното на душата ти, откровена изповед за осмислената обич, за празнотите и за благодарността към живота.
Точно това сервира артистът и режисьор Николай Априлов с музикалния театър „ Емил – Само един живот не е задоволителен “ на 5 юни в ямболския Младежки културен център „ Георги Братанов “. Постановката беше показана гратис във връзка Деня на Ямбол. Той не скри и усещането си, че Ямбол е станал доста по-красив град от други, по-големи селища в страната.
Заедно с младите реализатори Денислав Новев, Велин Михайлов, Олга Михайлова-Динова, Орлин Цветанов, Мая Василева, Тодор Николаев и Кристиян Попов, Ники Априлов приведе феновете през виталния път на легендата на българската попмузика – от първата му поява на сцена като осмото джудже в пиесата „ Снежанка и седемте джуджета “ до великана на сцената. Не с фурористични хвалебствия и аплаузи, тъй като самият Емил Димитров не ги обича, а правилно, без непотребни сензации, събуждайки у фена заключения за смисъла на живота, за избора на място под слънцето.
Разказът за именития поп-изпълнител не икономисва и неговите комплицирани връзки и зависимости, както и тъжната истина за това, че в последните си години той безусловно е мизерствал. Разкрива неговата прочувственост, предизвиквайки всяка жена в зрителната зала да мечтае за сантиментална обич като тази сред Емил Димитров и Грета Ганчева, а по-късно и с Мариета Димитрова. Разсмива с историите за родителите му – факира Мити и мадам Сизи, както и за комичните му обстановки с митове като Видин Даскалов, Васил Андреев и други Припомня, че песента „ Моя страна ”, основана за сина му по текст на Васил Андреев и аранжимент на Митко Щерев, дълго време е била неразрешена в България, тъй като в нея цензурата открива буржоазно въздействие и подмятания за емигрантство, само че в този момент е безспорен шлагер. Както и „ Нашият сигнал “ – въодушевена от първата ученическа обич на Емил Димитров, само че дълго време недопускана за сцена или записи, тъй като е оповестена за маскиран туист.
Над 400 са песните, които Емил Димитров (1940 година – 2005 г.) основава, както за него, по този начин и за други реализатори. Аранжиментите им са дело на Митко Щерев, Морис Аладжем, Александър Йосифов, Найден Андреев и доста други. Емил продава 65 милиона копия от албумите си и изнася над 7 000 концерта по целия свят. Неговите песни са преведени и издадени на френски, немски, италиански, испански и множеството европейски езици. Днес, с изключение на посредством спектаклите на Николай Априлов, неговите морални послания се придвижват до нас и посредством фондацията, основана от Емил Димитров-син.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ