Какво крие бъдещето? Как ще живеем, работим и ще се

Какво крие бъдещето? Как ще живеем, работим и ще се забавляваме? Какви нови технологии ще се появят? Ще еволюира ли човечеството – може би към безконечен живот? Изправени ли сме пред закани за съществуването на типа ни… и даже на цялата Вселена? Бъдещето в резюме преглежда тези и още доста други фундаментални въпроси, дава къси и ясни пояснения по разнородни тематики – от криптовалути и международни държавни управления, до генна терапия и колонизиране на непознати планети, обрисува последствията, вариращи от химера до злополука. Съдържанието включва: Как ще живеем; Обществени промени; Технологии на бъдещото; Недостиг и решения; Политика, война и етика; Пътят към безсмъртието; Трансхора и постхора; Изкуствен интелект; Заплахи за човечеството; Космически пътувания и колонизация; Свръхнапреднала наука; Съдбата на Земята и Вселената. Най-бързият метод да надникнем в нашето бъдеще – от галактически туризъм и кибервойни, до величие и сингулярност. Кийт Мансфийлд разгласява в областта на науката и технологиите повече от двайсет години. Занимавал се е с теоретична физика в колежа „ Тринити “ в Кеймбридж, а сега работи с Института за бъдещето на човечеството в Оксфорд и с Инициативата за екзистенциален риск в Бъркли. Автор е на три научнофантастични романа. Темата за бъдещето постоянно ни интригува – изключително при започване на всяка календарна година. Търсим прогнози за бъдещето и с мисълта за вяра за по-добро – постоянно четем хороскопа си, търсим стопански прогнози или какви ще са трендовете в специалността, която упражняваме, вълнуваме се кои филми да чакаме... Струва си обаче да сме наясно какво споделя науката за бъдещето, тъй като тя е надалеч по-далновидна по отношение на нашата лична проницателност. Може ли бъдещето да има история? Доколко напред във времето може да се планува какво ще се случи с човечеството и цивилизацията? Какво ни чака в идващите няколко години? А какъв ще бъде светът след 20, 50 или 100 година? Справочникът на Кийт Мансфийлд „ Бъдещето накратко” (изд. Книгомания) дава както съответни отговори, по този начин и обрисува трендове в редица области на познанието. Авторът показва в последователност 200 футуристични концепции и технологии, които ще трансформират света. Някои от тях ще се сторят на читателя прекомерно смели, нереални, непостижими, даже невъзможни, само че всички те свидетелстват за развиването на човешкия разум и способността му да изобретява и да трансформира цивилизацията. В томчето от близо 420 страници с черно-бели илюстрации се наблюдават като на кинолента историята на измененията, които ни предстоят, и по какъв начин ще се отразят върху индивида. Засягат се тематики като метод на живот, промени в обществото, технологии и просвета, дефицити и решения, международна политика, войни, изкуствен интелект и доста други. Включените са и тематики като: има ли опасност за човечеството, каква ще е ориста на планетата Земя и Вселената, ще се реализират ли галактически пътувания, ще реализираме ли величие – те не целят всяване на апокалиптични мисли, а по-скоро имат роля на предизвестие и тласък да вземем ограничения и изградим тактика за противопоставяне в точния момент – да вземем за пример понижаване на въглеродните излъчвания, политика против застаряване на популацията в избрани страни и така нататък Кийт Мансфийлд в действителност е доста оптимистичен за времето, в което живеем, и счита, че през днешния ден всички сме късметлии. Ето за какво: „ В цялата история на човечеството през днешния ден се живее най-добре. Бедността е най-ниска, а продължителността на живота е най-висока. Страшни заболявания, като едрата шарка и детския паралич, са заличени. Можем да проследим скоростта на човешкия прогрес от аграрната гражданска война преди 10 хиляди години до Ренесанса, изобретяването на книгопечатането и научната и индустриалната революции. Това развиване е директно обвързвано с живота в общности и по-късно в градове, както и с обмяната на хрумвания. С изобретяването на компютъра в средата на ХХ век съвсем цялото човешко знание през днешния ден е на една ръка разстояние; можем да споделяме мисли с необятен кръг от другари и сътрудници – в никакъв случай не сме били по-свързани.”