Какво изпитва младият татко, когато трябва за първи път да

Какво изпитва младият баща, когато би трябвало за първи път да пазари за новородения си наследник? Колко мъчно е да отгледаш едно дете? Да го възпиташ добре, да го подготвиш за живота, като по едно и също време с това го защитиш от всяка заплаха? Дали това изобщо е задача допустима? „ Нещата, които синът ми би трябвало да знае за света” (ИК „ Сиела”) не е просто следващата затрогваща художествена история от Фредрик Бакман, а признание, в което всеки (бъдещ) родител ще се разпознае.
Той още веднъж е тук. Болезнено прям. Комичен. Многословен. Разнопосочен. По-уплашен от всеки път. Той е Фредрик Бакман – шведският занаятчия на перото, който плени милиони по целия свят с „ Човек на име Уве” и „ Баба праща поздрави и се извинява”. Този път обаче Бакман няма просто да ви опише топла история, в чиито чудати герои ще се влюбите незабавно. В последния си разказ „ Нещата, които синът ми би трябвало да знае за света” шведът написа за нещо прекомерно свято. Нещо, през което множеството хора рано или късно минават. Нещо, което трансформира вечно. Бакман написа за появяването на първото дете в живота на един родител.
Колко е мъчно за един татко да избере за първи път верния памперс за сина си, който се е появил на тоя свят преди броени часове? Пред какви страхове се изправя таткото, когато би трябвало да нахрани първото си дете? А когато би трябвало да му изясни света и да му покаже кое е положително и кое – неприятно? Дали и той самият не бърка в преценката си? Колко нерешителен в действителност става родителят, до момента в който се пробва да защищити детето си от всичко рисково, от всичко, което не е положително, което може да го нарани или да му аргументи даже малко страдалчество?
Фредрик Бакман излива душата си на страниците на новия си разказ „ Нещата, които синът ми би трябвало да знае за света”, стигайки до едно разумно умозаключение – всичко, което прави един татко за новородения си наследник, има една-единствена цел: да направи сина си по-добър от него във всяко едно отношение!
Темата за фамилните връзки е неизменима част от творчеството на шведа – от другата Елса и баба й в „ Баба праща поздрави и се извинява” до дребния Ноа, татко му и болния му дядо, който линее всеки ден във „ Всяка заран пътят към дома става все по-дълъг”. В последната си книга скандинавският публицист разказва в типичния си жанр терзанието, пред което множеството млади родители се изправят неизбежно – комично, човешки, непосредствено, без капка срам, че могат да прозвучат неуместно, некадърно, че са надалеч от облика на съвършения родител.
Подобно на предходните книги от Бакман, и „ Нещата, които синът ми би трябвало да знае за света” е в превод от шведски език на Любомир Гиздов, а корицата е дело на художника Дамян Дамянов.
„ Понякога би трябвало да разкараме всякакви неща, с цел да освободим място за нови неща, и тогава старите неща стартират да ни липсват толкоз доста, че би трябвало да вършим нови неща, които се преструват, че са старите ни неща.”
Фредрик Бакман