Как менталният товар ограбва щастието ни
Какво имам поради под ментален товар? Представете си мозъка като интернет браузър, а всяка една задача и отговорност – като отворен в него таб. При менталния товар имаме десетки отворени табове. Много от хората, с които работя и приказваме на тази тематика, ми споделят, че имат по 20-30 отворени табове от години. Това състояние рядко се доближава ненадейно. Обикновено се натрупа последователно във времето. Човек привиква да живее в режим на непрекъсната свръхбдителност, а тялото и мозъкът му от ден на ден се изтощават. Процесът е сходен на този в историята за жабата, която, в случай че бъде пусната в тенджера с вряла вода, изскача незабавно. Но в случай че е поставена в хладка вода и последователно усилваш температурата, тя няма да усети заплахата и ще се свари, без да разбере. С менталния товар става същото. В началото е просто още една задача, още едно напрежение, още един ден с малко по-малко сън. С времето обаче, без да усетим, се озоваваме в положение на тревога, натрапливи мисли и паник офанзиви. Тогава постоянно си споделяме: „ Как се стигна дотук? Уж всичко е наред “. А водата е завирала постепенно, до момента в който сме се опитвали да поддържаме същия темп.
Как въздейства на тялото и мозъка ни Менталният товар провокира в тялото непрекъснато напрежение. Човек привиква да препуска трескаво денем. Ако дълго остане в това положение, тялото отхвърля да се отпусне в моменти на пауза и отмора – то е като непрекъснато опъната струна. Миговете на покой наподобяват „ непродуктивни “, „ губене на време “, а даже когато успеем да отметнем задача, чувството за задоволство трае малко – идващият „ отворен таб “ към този момент ни чака. Понякога нервната система възприема спокойствието като заплаха и когато човек се пробва да се успокои, може да почувства повече напрежение и дискомфорт, просто тъй като го приема като стартиране на контрола и събаряне на гарда. На равнището на мозъка ни менталният товар води до по-слаба централизация и положение „ мозъчна мъгла “. Когато имаме прекалено много задания и задължения, вниманието се разпилява, мозъкът се пробва да не изпусне нещо значимо и става прекомерно напрегнат. Това изтощава и основава чувство за загуба на надзор и постоянно усещаме, че времето не ни стига. Малки дразнители провокират несъразмерни реакции и постоянно изпитваме виновност, че все не вършим задоволително. Почивката се претърпява като мързел, а не като естествена потребност. Когато участва виновността, съвсем постоянно човек изпитва по-силен или по-слаб боязън от неуспех, което още повече ускорява опитите за надзор и свръхбдителността. Всичко това води до прочувствена притъпеност. Умората, изтощението и непрекъснатият стрес обезчувствяват тялото и ни става все по-трудно да усещаме благополучие, наслаждение и даже прелестно неспокойствие.Напрежението се натрупва и идва миг, в който тревогата се появява като че ли от нищото – натрапливи мисли, паник офанзиви и непрекъснато чувство, че нещо неприятно ще се случи. Много хора ми споделят: „ Ама аз от 10 години съм по този начин, постоянно съм в придвижване “. Или: „ Всички други се оправят, единствено аз не мога “. Някои имат вяра, че са такива по природа – „ Аз съм човек, който не може да стои спокойно, йога и четене не са за мен “.
Съвременният подтекст Истината е, че в днешно време това е групов проблем – съвсем всички живеем в това напрежение и забързаност. Преди 50 години ритъмът на живота е бил различен – по-бавен, по-предвидим, с по-малко тласъци и избори. Човек е имал стеснен брой функции и отговорности – фамилията, работата, общността. Днес обаче живеем в непрекъснат поток от информация, вести, задания и благоприятни условия.За жал, множеството улеснения вършат мъчно решението да си дадем отмора. Технологиите и интернет би трябвало да ни освобождават време, само че постоянно единствено усилват натиска да вършим повече, да отговаряме по-бързо, да бъдем постоянно налични. Работата към този момент не свършва с края на работния ден – преносимият компютър и телефонът я носят с нас даже вечер в спалнята. Социалните мрежи поддържат чувството, че би трябвало да сме постоянно осведомени и „ в крайник “ с грижите и проблемите на целия свят.Така менталният товар се трансформира в новата „ норма “. Ние към този момент не живеем в свят, където тишината и покоят са част от всекидневието, а в среда, в която те би трябвало умишлено да се извоюват. Именно това е особеното по отношение на предходните генерации – през днешния ден спокойствието не идва естествено, а е процедура, която човек би трябвало целеустремено да избира и поддържа.
Парадоксът на избора Теорията на психолога Бари Шварц, изложена в книгата му The Paradox of Choice, е доста обвързвана с тематиката за менталния товар. Според него актуалният човек има доста повече независимост и благоприятни условия спрямо преди, само че това не води до повече задоволство – в противен случай, постоянно провокира тревога, претоварване и възприятие за виновност. Оказва се, че дребните решения – какво да ядем, какво да гледаме, какъв артикул да купим – изискват огромно количество сила. Това непрестанно „ микрорешаване “ се натрупва и укрепва менталния товар.Също по този начин, когато има десетки благоприятни условия, човек стартира да има вяра, че постоянно може да избере нещо по-добро. Това води до перфекционизъм, съпоставяне и непрекъсната незадоволеност. В последна сметка множеството избори не усилват щастието, а по-скоро възприятието, че „ пропущаме нещо “ или че „ можеше да е по-добре “.
Култура на заетостта В актуалното общество да сме непрекъснато заети се приема и за мерило на цената ни. Сякаш смисълът на индивида се мери с това какъв брой задания прави и какъв брой претрупан е денят му. Това задава един отровен стандарт, като поддържа менталния товар. Да не участваме в непрекъснатата конкуренция предизвика подозрения или виновност. В последна сметка това изкривява визията за себе си и човек стартира да базира идентичността си само на работата. Все по-малко се дефинира посредством връзки, полезности или принадлежност и от ден на ден посредством задължения и достижения. Културата на заетостта трансформира трескавостта в обикновено положение, а спокойствието – в подозрителна необичайност. В резултат човек стартира да носи менталния товар освен поради действителните задания, само че и поради скрития боязън, че в случай че спре, ще загуби стойност в очите на другите и в своите лични.
Как въздейства на тялото и мозъка ни Менталният товар провокира в тялото непрекъснато напрежение. Човек привиква да препуска трескаво денем. Ако дълго остане в това положение, тялото отхвърля да се отпусне в моменти на пауза и отмора – то е като непрекъснато опъната струна. Миговете на покой наподобяват „ непродуктивни “, „ губене на време “, а даже когато успеем да отметнем задача, чувството за задоволство трае малко – идващият „ отворен таб “ към този момент ни чака. Понякога нервната система възприема спокойствието като заплаха и когато човек се пробва да се успокои, може да почувства повече напрежение и дискомфорт, просто тъй като го приема като стартиране на контрола и събаряне на гарда. На равнището на мозъка ни менталният товар води до по-слаба централизация и положение „ мозъчна мъгла “. Когато имаме прекалено много задания и задължения, вниманието се разпилява, мозъкът се пробва да не изпусне нещо значимо и става прекомерно напрегнат. Това изтощава и основава чувство за загуба на надзор и постоянно усещаме, че времето не ни стига. Малки дразнители провокират несъразмерни реакции и постоянно изпитваме виновност, че все не вършим задоволително. Почивката се претърпява като мързел, а не като естествена потребност. Когато участва виновността, съвсем постоянно човек изпитва по-силен или по-слаб боязън от неуспех, което още повече ускорява опитите за надзор и свръхбдителността. Всичко това води до прочувствена притъпеност. Умората, изтощението и непрекъснатият стрес обезчувствяват тялото и ни става все по-трудно да усещаме благополучие, наслаждение и даже прелестно неспокойствие.Напрежението се натрупва и идва миг, в който тревогата се появява като че ли от нищото – натрапливи мисли, паник офанзиви и непрекъснато чувство, че нещо неприятно ще се случи. Много хора ми споделят: „ Ама аз от 10 години съм по този начин, постоянно съм в придвижване “. Или: „ Всички други се оправят, единствено аз не мога “. Някои имат вяра, че са такива по природа – „ Аз съм човек, който не може да стои спокойно, йога и четене не са за мен “.
Съвременният подтекст Истината е, че в днешно време това е групов проблем – съвсем всички живеем в това напрежение и забързаност. Преди 50 години ритъмът на живота е бил различен – по-бавен, по-предвидим, с по-малко тласъци и избори. Човек е имал стеснен брой функции и отговорности – фамилията, работата, общността. Днес обаче живеем в непрекъснат поток от информация, вести, задания и благоприятни условия.За жал, множеството улеснения вършат мъчно решението да си дадем отмора. Технологиите и интернет би трябвало да ни освобождават време, само че постоянно единствено усилват натиска да вършим повече, да отговаряме по-бързо, да бъдем постоянно налични. Работата към този момент не свършва с края на работния ден – преносимият компютър и телефонът я носят с нас даже вечер в спалнята. Социалните мрежи поддържат чувството, че би трябвало да сме постоянно осведомени и „ в крайник “ с грижите и проблемите на целия свят.Така менталният товар се трансформира в новата „ норма “. Ние към този момент не живеем в свят, където тишината и покоят са част от всекидневието, а в среда, в която те би трябвало умишлено да се извоюват. Именно това е особеното по отношение на предходните генерации – през днешния ден спокойствието не идва естествено, а е процедура, която човек би трябвало целеустремено да избира и поддържа.
Парадоксът на избора Теорията на психолога Бари Шварц, изложена в книгата му The Paradox of Choice, е доста обвързвана с тематиката за менталния товар. Според него актуалният човек има доста повече независимост и благоприятни условия спрямо преди, само че това не води до повече задоволство – в противен случай, постоянно провокира тревога, претоварване и възприятие за виновност. Оказва се, че дребните решения – какво да ядем, какво да гледаме, какъв артикул да купим – изискват огромно количество сила. Това непрестанно „ микрорешаване “ се натрупва и укрепва менталния товар.Също по този начин, когато има десетки благоприятни условия, човек стартира да има вяра, че постоянно може да избере нещо по-добро. Това води до перфекционизъм, съпоставяне и непрекъсната незадоволеност. В последна сметка множеството избори не усилват щастието, а по-скоро възприятието, че „ пропущаме нещо “ или че „ можеше да е по-добре “.
Култура на заетостта В актуалното общество да сме непрекъснато заети се приема и за мерило на цената ни. Сякаш смисълът на индивида се мери с това какъв брой задания прави и какъв брой претрупан е денят му. Това задава един отровен стандарт, като поддържа менталния товар. Да не участваме в непрекъснатата конкуренция предизвика подозрения или виновност. В последна сметка това изкривява визията за себе си и човек стартира да базира идентичността си само на работата. Все по-малко се дефинира посредством връзки, полезности или принадлежност и от ден на ден посредством задължения и достижения. Културата на заетостта трансформира трескавостта в обикновено положение, а спокойствието – в подозрителна необичайност. В резултат човек стартира да носи менталния товар освен поради действителните задания, само че и поради скрития боязън, че в случай че спре, ще загуби стойност в очите на другите и в своите лични.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ