Какво има под улиците на София?
Какво има под улиците на София и може ли този чужд , тъмен и незабележим свят да се трансформира в одухотворено и ярко пространство – тази тематика притегля интереса на група хора с разнообразни специалности. Идеята им е да вдъхнат нов живот на бомбоубежища, тунели, подземия – скрити и неизползвани пространства, които да станат сцена, музей, клуб, място за галерия.
Интересът към подземните пространства на София се зароди от любознанието ни към „ невидимите “ пластове на града – тези места, които съществуват, само че остават скрити за множеството хора, описа Адриана Диканчева от екипа на самодейността. Бомбоубежищата , като част от градската инфраструктура, само че изгубили функционалността си, са освен очевидци на исторически интервали, само че и евентуални пространства за нов живот, счита тя. В екипа са хора с разнообразни ползи и опит – в пещерното дело, архитектурата, стопанската система, образните изкуства. Тези пространства предизвикат въображението им и разсънват предпочитание за промяна.
Основната ни концепция е да възродим тези пространства, като им придадем нова, модерна функционалност – културна, просветителна, обществена. Вярваме, че могат да се трансфорат в подиуми за изложения, полемики, съоръжения, escape rooms, даже клубни пространства или музеи, изясни тя. Целта на екипа е да „ социализира “ тези пространства, като по едно и също време с това резервира историята им и евентуалната им функционалност на убежища при потребност. Интересът им не се лимитира единствено до бомбоубежищата, а се отнася и за други „ невидими “ градски пространства като подземни реки, тунели, канали. Д-р Иво Анев, който е от екипа, от години изследва екологични проблеми, свързани с водите в София, в това число замърсяването на реките, а самата Диканчева има опит с пещерното дело. Според нея въпреки пещерите да са естествени обекти, а бункерите – изкуствени, методът към проучването им има доста общо. Комбинирайки знанията си, откриваме нови благоприятни условия за схващане и потребление на подземния град, отбелязва тя.
Екипът се пробва да притегли съидейници и сътрудници и още предходната година стартира серия от събития под надпис „ София – подземия, бункери, потайности “, в които се включват над 150 участници. Организирахме лекции, обходи, прожекции и полемики, като във фокуса беше бомбоубежището в Южния парк. Създадохме партньорства с фондация „ Оптимистас “, които показаха добър образец от ревитализирането на някогашен боен погреб във Варна, трансфорат в пространството за просвета ReBonkers, описа Диканчева.
Тази година в проектите им са архитектурно снимане, 3D сканиране и основаване на цифров модел на бункера в Южния парк, който да служи за визуализация и обмисляне на бъдещи функционалности. Ще търсят и институционална поддръжка за пилотен план за възобновление на обекта. Предвиждат също интерактивни разходки с 3D очила , както и да разширят активността си и към други сходни обекти в София.
На 28 април, в понеделник, в „ Топлоцентрала “ в столицата ще има полемика с необятна публика, на която ще се приказва за историческия подтекст на бомбоубежищата, само че и за капацитета им за модерно културно потребление . Ще бъдат показани и фрагменти от подземията, а присъстващите ще имат опция и за виртуална разходка с 3D очила.
Успешни образци има в други страни – да вземем за пример в Будапеща бункер е трансфорат н интерактивен музей, който споделя за Втората международна война и Студената война. В Германия също бункер от Втората международна война е видоизменен в музей, който споделя за нацисткия режим.
Очакваме да събудим интереса на обществото и институциите към тези забравени места . Бомбоубежищата могат да имат двойна функционалност – културна и защитна, и тяхното стабилно развиване би могло да се реализира единствено с дейна гражданска и институционална ангажираност, разяснява Диканчева. Посланието им е, че даже и на пръв взор ненужни и забравени места могат да се трансфорат в живи културни пространства – стига да има воля, въображение и работа.
Интересът към подземните пространства на София се зароди от любознанието ни към „ невидимите “ пластове на града – тези места, които съществуват, само че остават скрити за множеството хора, описа Адриана Диканчева от екипа на самодейността. Бомбоубежищата , като част от градската инфраструктура, само че изгубили функционалността си, са освен очевидци на исторически интервали, само че и евентуални пространства за нов живот, счита тя. В екипа са хора с разнообразни ползи и опит – в пещерното дело, архитектурата, стопанската система, образните изкуства. Тези пространства предизвикат въображението им и разсънват предпочитание за промяна.
Основната ни концепция е да възродим тези пространства, като им придадем нова, модерна функционалност – културна, просветителна, обществена. Вярваме, че могат да се трансфорат в подиуми за изложения, полемики, съоръжения, escape rooms, даже клубни пространства или музеи, изясни тя. Целта на екипа е да „ социализира “ тези пространства, като по едно и също време с това резервира историята им и евентуалната им функционалност на убежища при потребност. Интересът им не се лимитира единствено до бомбоубежищата, а се отнася и за други „ невидими “ градски пространства като подземни реки, тунели, канали. Д-р Иво Анев, който е от екипа, от години изследва екологични проблеми, свързани с водите в София, в това число замърсяването на реките, а самата Диканчева има опит с пещерното дело. Според нея въпреки пещерите да са естествени обекти, а бункерите – изкуствени, методът към проучването им има доста общо. Комбинирайки знанията си, откриваме нови благоприятни условия за схващане и потребление на подземния град, отбелязва тя.
Екипът се пробва да притегли съидейници и сътрудници и още предходната година стартира серия от събития под надпис „ София – подземия, бункери, потайности “, в които се включват над 150 участници. Организирахме лекции, обходи, прожекции и полемики, като във фокуса беше бомбоубежището в Южния парк. Създадохме партньорства с фондация „ Оптимистас “, които показаха добър образец от ревитализирането на някогашен боен погреб във Варна, трансфорат в пространството за просвета ReBonkers, описа Диканчева.
Тази година в проектите им са архитектурно снимане, 3D сканиране и основаване на цифров модел на бункера в Южния парк, който да служи за визуализация и обмисляне на бъдещи функционалности. Ще търсят и институционална поддръжка за пилотен план за възобновление на обекта. Предвиждат също интерактивни разходки с 3D очила , както и да разширят активността си и към други сходни обекти в София.
На 28 април, в понеделник, в „ Топлоцентрала “ в столицата ще има полемика с необятна публика, на която ще се приказва за историческия подтекст на бомбоубежищата, само че и за капацитета им за модерно културно потребление . Ще бъдат показани и фрагменти от подземията, а присъстващите ще имат опция и за виртуална разходка с 3D очила.
Успешни образци има в други страни – да вземем за пример в Будапеща бункер е трансфорат н интерактивен музей, който споделя за Втората международна война и Студената война. В Германия също бункер от Втората международна война е видоизменен в музей, който споделя за нацисткия режим.
Очакваме да събудим интереса на обществото и институциите към тези забравени места . Бомбоубежищата могат да имат двойна функционалност – културна и защитна, и тяхното стабилно развиване би могло да се реализира единствено с дейна гражданска и институционална ангажираност, разяснява Диканчева. Посланието им е, че даже и на пръв взор ненужни и забравени места могат да се трансфорат в живи културни пространства – стига да има воля, въображение и работа.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ