Лилия Бочева, климатолог: Няма нищо необичайно във времето в България
Какво е времето от дълго време към този момент не е първа тематика на диалог единствено за британци, които не са близки, и по тази причина я подхващат като най-банална. При непредвидени за сезона феномени постоянно се цитират хора с по-дълъг житейски стаж, които изрично настояват, че " такова нещо не помнят ". Учените, които боравят с насъбрани исторически данни, обаче не споделят това учудване. За това какъв брой всекидневно и какъв брой извънредно е времето в България беседваме с Лилия Бочева, шеф на департамент " Метеорология " в Националния институт по метеорология и хидрология.
Сега хората си споделят, че последната зима беше извънредно топла за България, а май и като цяло пролетта - прекомерно студена. Правилни ли са тези оценки?
- Необичайно не е. Даже в подтекста на последните 5 години напряко си е всекидневно, защото най-малко 3 от тях са с сходни температурни характерности на зимата и на пролетните месеци. Миналата година бе нещо сходно. А чувството за това, че тази зима е по-необичайна, е тъй като просто разпределението в обособените месеци на преваляванията и температурите беше малко по-различно. Февруари беше извънредно изсъхнал месец, което остави чувството за липса на превалявания, на снежна завивка - нещо, което пролетта се опита да компенсира.
Но през предходната година още веднъж имаше превалявания през пролетните месеци и даже от годишния ни бюлетин ще стане ясно, че най-високата снежна завивка за 2022 година е записана в планинските елементи напролет - с струпване от зимата. Пролетта през предходната година още веднъж беше със сходни на тазгодишните температури.
Може би чувството за по-студено време не е толкоз по отношение на междинните стойности, колкото това, че преваляванията евентуално са сходни с миналогодишните, само че те са по фронтални системи, които поддържат тъмно и валежно време през целия ден. А не са свързани с конвективна активност, т.е. гръмотевични стихии, при които, примерно, сутринта ви грее слънце и вие се чувствате отлично, само че в следобедните часове се излива дъжд.
Така като краен резултат количествата превалявания може да са едни и същи, само че приемането им е друго. Общо взето тази пролет се държи по̀ като пролет от едно време. Тоест, малко под нормата са температурите през април, само че все пак имаме превалявания, имаме преход - не минаваме непосредствено от зимните облекла на сандалите, както се случваше към този момент няколко пъти. Така че не бих споделила, че е нещо свръхнеобичайно.
От години обаче хората си приказват, че като че ли изчезнаха пролетта и есента и постоянно се случва таман от ботушите да обуем сандалите и назад. Това удостоверява ли се от данните?
- Да, само че тази година не е по този начин и все пак на нас ни се вижда, че тя е необикновена. Не мога да разясня чувството на хората за това, тъй като се оказа, че паметта ни от най-близките предишни години за рискови метеорологични феномени не е добра. Имайки поради и други събития - примерно през май-юни имаме местни наводнения в резултат на мощни гръмотевични стихии, съпроводени от интензивни дъжд. Общо взето това е много постоянно срещано събитие. Ако се замислите, това се случва всяка година. Може да не е на едно и също място, само че се случва някъде и всякога то наподобява изненадващо и извънредно. А то е напълно всекидневно. По-скоро тематиката за климата е преекспонирана съгласно мен и всеки търси малко под вола теле.Да, безусловно обикновено е да са заинтригувани и обезпокоени хората, тъй като действително видяно междинните температури фактически освен световно, само че и в България, порастват. И то по-бързо нарастват междинните зимни температури, в сравнение с тези през лятото.
Спрямо какво по-бързо?
- По-бързо по отношение на каквото е било предходните години. В същото време зачестяват летни дни, в които доближаваме рекордни стойности на температурата. Просто климатично видяно един интервал от 100 години може да се преглежда като колебателен за температурата. Тоест, не можем да кажем, че тази наклонност няма да се промени. Температурите като цяло през последните 100 години - откогато се вършат метеорологични наблюдения, които в България са от 1890 година, демонстрират наклонност на повишаване, обаче на междинната температура. В другите елементи на България е друго. За преваляванията е по същия метод. Ако съпоставим двата 30-годишни климатични интервала, възприети като референтни от Световната метеорологична организация - 1961-1990 година и 1991-2020 година, като вторият отразява актуалния климат, виждаме, че повишаването на температурите на годишна база е явно.
© Национален институт по метеорология и хидрология
Двете графики демонстрират отклоненията на междинната годишна температура за
България по отношение на климатичните правила. В тази графика е по отношение на интервала 1961-1990 година, когато междинната годишна температура е била 10.5.
Кога стартира това по-бързо повишаване?
- От средата на 80-те години се вижда наклонност към повишаване на температурите на годишна база. За обособените месеци естествено не е по този начин, те могат да са колебателни, само че въпреки всичко наклонността не е всяка година да е по-висока температура от идната. В никакъв случай! Най-топлата година досега за България, най-малко откогато се вършат измервания, е 2019 година От 1930 година насам статистиката демонстрира това. Защо 1930-а година? Защото до тогава се е развивала метеорологичната мрежа. И с цел да направиш съпоставяне на територията на страната, би трябвало мрежата да е задоволително добре представителна за другите климатични области на България и добре ситуирана по цялата територия на страната, а не да е съсредоточена единствено в един край. Защото тогава няма съответно да се отчетат въздействията на всички промени. Климатът на морето един, край Дунава е различен, а в планините е трети, в региона на Сандански и Кресна - четвърти. Така че, жестоко казано, с цел да имаш съответна оценка, даже употребявайки единствено станционни данни, те би трябвало да са задоволително добре ситуирани на цялата територия на страната, с цел да са представителни.
© Национален институт по метеорология и хидрология
Тук се вижда отклонението от междинната за интервала 1991-2020 година температура, която към този момент е 11.3.
А какъв брой дълго би трябвало да се демонстрира обещано събитие, с цел да се дефинира като наклонност? Например, през последните години имаше няколко случая на начало на снежните превалявания от януари нататък.
- Не можем да приказваме, че това е наклонност никога. Зависи от доста неща и от съответната обстановка в дадената година и циркулацията над нашия регион. Да може да се създадат някакви по-задълбочени заключения за смяна в циркулационни условия, които да твърдим, че са непрекъснати, трябват фактически по-дълги проучвания.
Колко по-дълги?
- Например, един 30-годишен интервал от климатична позиция би бил добър за по-адекватно оценяване. По същия метод климатичните сюжети, които се вършат, имат подобен конвенционален темперамент, тъй като те се вършат въз основата на това, което виждаме сега и приемайки, че нещата ще се случват с тази стъпка, която е оценена все още.
Когато се моделира предстоящ климат, се взимат поради данни освен от модели, само че и от метеорологични спътници, които обаче се развиха последните десетилетия. Едва от началото на този век, и още по-точно след 2010 година, можем да кажем, че разполагаме с положителни принадлежности и отлични осведомителни артикули, които се развиват непрестанно.
Така че тази информация също е скъпа, тъй като тя дава взор фактически с действителни измервания от въздуха на протичащото се на земята. Но самото усвояване на тази информация, привеждането й към земната повърхнина, също е минало някакъв стадий, до момента в който хората се научимq и се прави към този момент съответно. И все пак отново прогнозата за климата е с някаква доза неустановеност. В множеството случаи сателитните данни не ти дават непосредствено информация за земната повърхнина, а за даден пласт от горната страна в атмосферата.
Имат ли съображение усещанията на хората, че към този момент краткосрочните прогнози не са напълно точни?
- Краткосрочната прогноза е най-адекватна за 24 часа. До 3 дни към този момент влиза нотка на подозрение. В преходните сезони и през лятото при развиване на гръмотевични стихии обстановката може да се смени в границите на деня. Тоест, бързината или по-скоро посоката на придвижване на дадената система може да се промени. Но прогнозите в този момент са с доста по-добра сбъдваемост в сравнение с едно време, тъй като сътрудниците през днешния ден имат опция да употребяват огромен боеприпас от осведомителни артикули. Ако се употребява приложение на телефона за прогноза на времето, точността на продукта зависи от това какво е то - дали е създадено благодарение на водещи европейски центрове и фактически дава добра информация. Или е като тези, които наподобяват отлично, единствено че информацията, която влиза там, е от някой световен модел. При него няма връзка с времето по райони, а дава междинни характерности за цялостен континент. Моделът е центриран, примерно, да кажем над Франция или Германия - и за там точността му би била висока. Само че ние сме в периферията и при нас към този момент не е същото и ще дава отклонения.
А в Национален институт по метеорология и хидрология се работи с районни прогностични модели, които се развиват за съответната територия - за Балканския полуостров, за България. От предходната година издаваме към този момент предизвестия по общини за рискови феномени. Преди хората споделяха, че за техния регион има разгласен червен код за рисково време, а времето е било хубаво. А то и в границите на самата община може да има разлики.
Тоест, не е просто смешка, като си споделяме, че в София вали по квартали?
- То безусловно е по този начин. Това изключително блестящо проличава при гръмотевичните стихии с конвективни превалявания. Може да се случи да има градушка от едната страна на улицата, а от другата въобще да не вали. София сама по себе си лятно време е като спомагателен батерия за конвекцията и най-топлите елементи на града способстват излъчването на топлота, което способства за развиването на тези системи и съответното изваляване наоколо до най-топлите точки. Така че центърът на града фактически е остров на топлота. Към периферията това понижава, само че градът пораства, тъй че като цяло се уголемява площта на тази по-голяма топлота.
Сега като изпратихме една топла зима, можем ли да чакаме лятото да е хладно, с цел да има някакъв баланс, т.е. да се поддържа някаква междинна годишна температура за страната?
- Не би могло да се каже, че междинната температура е закована на някаква точка и всичко се движи към нея. При температура за България, която е от порядъка на 10-12 градуса, отклоняване от 2 °С към този момент е доста огромно. До 2020 година използвахме за съпоставяне климатични правила за интервала 1961-1990 година, който е относително студен даже по отношение на предходните 30 години. Тогава се получаваше съвсем всяка една година от 2000-та насам да е над климатичната норма за страната, като през 2019 година превишението на нормата към този момент бе 2.1°С градуса, а през 2020 - бяха 2 °С. Тези числа звучат доста притеснително, изключително в подтекста на устрема на човечеството да успее да задържи повишаването на световната температура под 1.5 °С.
Но откакто е взет за база идващият интервал от 30 година (1991-2020 г.), отклоненията към този момент са десети от градуса, а не 2 градуса, да вземем за пример, за същите тези години.
Глобалното стопляне за пръв път е напът да надвиши тавана от 1.5 градуса
Но тогава това покачване от 1.5 °С по отношение на този по-топъл интервал не е ли някаква самозаблуда на човечеството като се взима за база към този момент интервал с нараснала температура?
- Не, тъй като отклоненията от нормите са в обособени години като тук-там по света те може да са били с 6, а не с 2 градуса над нормите. Но приблизително за земното кълбо не е по този начин. Освен това тези 1.5 градуса се отнасят спрямо оценените световни температури от прединдустриалната ера. Ние нямаме измервания за температурите в България за този интервал. А и като цяло има доста малко действителни измервания за тогава, тъй че приказваме за моделирани температури.
От данните в най-ново време, с които работите, вижда ли се ефе к т от въпреки и лимитираните старания на човечеството да понижи замърсяването на въздуха и по този метод да не утежнява климата?
- Пресен образец беше прекъсването на всякакво придвижване и превоз по време на COVID-19. Действително, атмосферата се почисти за някакъв интервал, само че това не повлия на температурата да се намали или да има друга огромна смяна при фрапантно понижен трафик.
Че влияем на климата влияем, само че аз персонално считам, че не е в толкоз огромна степен.
Има и други фактори, които оказват помощ. Факт е, че се случват по-бързо тези стопляния в сравнение с в предишното или най-малко това, което като проекция вършим за предишното, тъй като там оценките не са по директни наблюдения. Наблюденията са доста малко в международен мащаб и в Европа доста малко страни имат наблюдения от 18 век.
Какво с изключение на човешката активност е забележителен фактор за смяна на климата?
- Първо, от климатична позиция, постоянно е имало такива съмнения - ледников интервал или миниледников интервал, по-късно повишаване и по този начин нататък. Това са колебателни придвижвания. Дали сега става въпрос за трендове или за съмнения, мисля, че е прекомерно малко времето, в което вършим проучването, с цел да може изобщо да приказваме. Защото като става дума за такива интервали, те са много огромни като време. Сто години е нищо от тази позиция, само че в границите на тези 100 години виждаме, че фактически ние влияем по някакъв метод - 5, 10, 15 %, само че влияем и нашето въздействие не е позитивно, в противен случай.
Факт е примерно, че замърсявания като изригването на вулкана в Исландия въздействат дълготрайно. Например, при конвективни стихии такива феномени спомагат да се образуват повече градови ядра. По същия метод един огромен пожар има сходен резултат - като в Амазония, да вземем за пример.
В България от Ваша позиция няма извънредно трагични явл е ния , това на какво се дължи - на географското ѝ състояние ли?
- И на него. Проявите на рисков климат в Европа, изключително в някои елементи на Западна Европа, са по-драматични в сравнение с при нас. Примерно, през предходната година, може би си спомняте, имаше много дълга гореща вълна в Западна Европа и Англия. Чак такава продължителна суша у нас не се случи, даже сушата през 2019-2020 година не беше в сходни размери и засягаше в обособените години разнообразни елементи на страната.
Тези промени не обричат ли достоверността на прогнозите за климата?
- Такава прогноза се прави на квартили (отнасящи се до 25% от периодите) и вероятността е дребна. Общо взето там се приказва за упования нещо да се случи - по-вероятно и по-малко евентуално. Често се приказва за 60-70% възможност да се случи, като нормално не се стига над тези проценти и в двете направления. Не може, или по-скоро не знам дали и по кое време ще може с по-голяма възможност да вършим климатични прогнози като тези за времето за идващ ден.
Ако погледнете климатичните модели, правени при започване на века, ще видите, че те стъпват на опита от предходни години, които са сухи и по тази причина се очакваше понижение на преваляванията. За температурата се предвиждаше повишаване, което се и случва. Но идващите години валя много - приказваме за междинни превалявания, не за обособените месеци и сезони, тъй че се случи противоположното на предстоящото - преваляванията се усилват.
Тези предизвестия за заплаха по общини за какво не оказа помощ ха и се стигна до наводнения, да вземем за пример, в предишното лято?
- Там е малко по-различен проблем. В региона имаме две станции, в които количеството дъжд, паднал в границите на едно денонощие, надвишава изобщо в миналото измерената стойност и то в пъти. А тези станции са с дълги наблюдения.Тоест, това е събитие с интервал на случване за едната станция един път на 300 години, а другата - един път за 600 години. Прогнозата за рисково време в кодове е за над 60 л на кв. м (червен код), само че какъв брой над тази стойност ще падне в една точка, не може да се каже и няма по какъв начин да се оцени, че ще са 160 л на кв. м или повече в обещано обитаемо място от общината.
При подобен вид процеси, най-точни са свръхкраткосрочните прогнози, до най-вече два часа авансово, което е прекомерно малко като време за реакция. При този развой и от радарите се вижда, че две конвективни кафези стационират върху билата на Стара планина и Средна гора в региона на най-засегнатите села, и не се реалокират от там над 15 часа. И това също не може да бъде 100% планувано.
Сега хората си споделят, че последната зима беше извънредно топла за България, а май и като цяло пролетта - прекомерно студена. Правилни ли са тези оценки?
- Необичайно не е. Даже в подтекста на последните 5 години напряко си е всекидневно, защото най-малко 3 от тях са с сходни температурни характерности на зимата и на пролетните месеци. Миналата година бе нещо сходно. А чувството за това, че тази зима е по-необичайна, е тъй като просто разпределението в обособените месеци на преваляванията и температурите беше малко по-различно. Февруари беше извънредно изсъхнал месец, което остави чувството за липса на превалявания, на снежна завивка - нещо, което пролетта се опита да компенсира.
Но през предходната година още веднъж имаше превалявания през пролетните месеци и даже от годишния ни бюлетин ще стане ясно, че най-високата снежна завивка за 2022 година е записана в планинските елементи напролет - с струпване от зимата. Пролетта през предходната година още веднъж беше със сходни на тазгодишните температури.
Може би чувството за по-студено време не е толкоз по отношение на междинните стойности, колкото това, че преваляванията евентуално са сходни с миналогодишните, само че те са по фронтални системи, които поддържат тъмно и валежно време през целия ден. А не са свързани с конвективна активност, т.е. гръмотевични стихии, при които, примерно, сутринта ви грее слънце и вие се чувствате отлично, само че в следобедните часове се излива дъжд.
Така като краен резултат количествата превалявания може да са едни и същи, само че приемането им е друго. Общо взето тази пролет се държи по̀ като пролет от едно време. Тоест, малко под нормата са температурите през април, само че все пак имаме превалявания, имаме преход - не минаваме непосредствено от зимните облекла на сандалите, както се случваше към този момент няколко пъти. Така че не бих споделила, че е нещо свръхнеобичайно.
От години обаче хората си приказват, че като че ли изчезнаха пролетта и есента и постоянно се случва таман от ботушите да обуем сандалите и назад. Това удостоверява ли се от данните?
- Да, само че тази година не е по този начин и все пак на нас ни се вижда, че тя е необикновена. Не мога да разясня чувството на хората за това, тъй като се оказа, че паметта ни от най-близките предишни години за рискови метеорологични феномени не е добра. Имайки поради и други събития - примерно през май-юни имаме местни наводнения в резултат на мощни гръмотевични стихии, съпроводени от интензивни дъжд. Общо взето това е много постоянно срещано събитие. Ако се замислите, това се случва всяка година. Може да не е на едно и също място, само че се случва някъде и всякога то наподобява изненадващо и извънредно. А то е напълно всекидневно. По-скоро тематиката за климата е преекспонирана съгласно мен и всеки търси малко под вола теле.Да, безусловно обикновено е да са заинтригувани и обезпокоени хората, тъй като действително видяно междинните температури фактически освен световно, само че и в България, порастват. И то по-бързо нарастват междинните зимни температури, в сравнение с тези през лятото.
Спрямо какво по-бързо?
- По-бързо по отношение на каквото е било предходните години. В същото време зачестяват летни дни, в които доближаваме рекордни стойности на температурата. Просто климатично видяно един интервал от 100 години може да се преглежда като колебателен за температурата. Тоест, не можем да кажем, че тази наклонност няма да се промени. Температурите като цяло през последните 100 години - откогато се вършат метеорологични наблюдения, които в България са от 1890 година, демонстрират наклонност на повишаване, обаче на междинната температура. В другите елементи на България е друго. За преваляванията е по същия метод. Ако съпоставим двата 30-годишни климатични интервала, възприети като референтни от Световната метеорологична организация - 1961-1990 година и 1991-2020 година, като вторият отразява актуалния климат, виждаме, че повишаването на температурите на годишна база е явно.
© Национален институт по метеорология и хидрология
Двете графики демонстрират отклоненията на междинната годишна температура за
България по отношение на климатичните правила. В тази графика е по отношение на интервала 1961-1990 година, когато междинната годишна температура е била 10.5.
Кога стартира това по-бързо повишаване?
- От средата на 80-те години се вижда наклонност към повишаване на температурите на годишна база. За обособените месеци естествено не е по този начин, те могат да са колебателни, само че въпреки всичко наклонността не е всяка година да е по-висока температура от идната. В никакъв случай! Най-топлата година досега за България, най-малко откогато се вършат измервания, е 2019 година От 1930 година насам статистиката демонстрира това. Защо 1930-а година? Защото до тогава се е развивала метеорологичната мрежа. И с цел да направиш съпоставяне на територията на страната, би трябвало мрежата да е задоволително добре представителна за другите климатични области на България и добре ситуирана по цялата територия на страната, а не да е съсредоточена единствено в един край. Защото тогава няма съответно да се отчетат въздействията на всички промени. Климатът на морето един, край Дунава е различен, а в планините е трети, в региона на Сандански и Кресна - четвърти. Така че, жестоко казано, с цел да имаш съответна оценка, даже употребявайки единствено станционни данни, те би трябвало да са задоволително добре ситуирани на цялата територия на страната, с цел да са представителни.
© Национален институт по метеорология и хидрология
Тук се вижда отклонението от междинната за интервала 1991-2020 година температура, която към този момент е 11.3.
А какъв брой дълго би трябвало да се демонстрира обещано събитие, с цел да се дефинира като наклонност? Например, през последните години имаше няколко случая на начало на снежните превалявания от януари нататък.
- Не можем да приказваме, че това е наклонност никога. Зависи от доста неща и от съответната обстановка в дадената година и циркулацията над нашия регион. Да може да се създадат някакви по-задълбочени заключения за смяна в циркулационни условия, които да твърдим, че са непрекъснати, трябват фактически по-дълги проучвания.
Колко по-дълги?
- Например, един 30-годишен интервал от климатична позиция би бил добър за по-адекватно оценяване. По същия метод климатичните сюжети, които се вършат, имат подобен конвенционален темперамент, тъй като те се вършат въз основата на това, което виждаме сега и приемайки, че нещата ще се случват с тази стъпка, която е оценена все още.
Когато се моделира предстоящ климат, се взимат поради данни освен от модели, само че и от метеорологични спътници, които обаче се развиха последните десетилетия. Едва от началото на този век, и още по-точно след 2010 година, можем да кажем, че разполагаме с положителни принадлежности и отлични осведомителни артикули, които се развиват непрестанно.
Така че тази информация също е скъпа, тъй като тя дава взор фактически с действителни измервания от въздуха на протичащото се на земята. Но самото усвояване на тази информация, привеждането й към земната повърхнина, също е минало някакъв стадий, до момента в който хората се научимq и се прави към този момент съответно. И все пак отново прогнозата за климата е с някаква доза неустановеност. В множеството случаи сателитните данни не ти дават непосредствено информация за земната повърхнина, а за даден пласт от горната страна в атмосферата.
Имат ли съображение усещанията на хората, че към този момент краткосрочните прогнози не са напълно точни?
- Краткосрочната прогноза е най-адекватна за 24 часа. До 3 дни към този момент влиза нотка на подозрение. В преходните сезони и през лятото при развиване на гръмотевични стихии обстановката може да се смени в границите на деня. Тоест, бързината или по-скоро посоката на придвижване на дадената система може да се промени. Но прогнозите в този момент са с доста по-добра сбъдваемост в сравнение с едно време, тъй като сътрудниците през днешния ден имат опция да употребяват огромен боеприпас от осведомителни артикули. Ако се употребява приложение на телефона за прогноза на времето, точността на продукта зависи от това какво е то - дали е създадено благодарение на водещи европейски центрове и фактически дава добра информация. Или е като тези, които наподобяват отлично, единствено че информацията, която влиза там, е от някой световен модел. При него няма връзка с времето по райони, а дава междинни характерности за цялостен континент. Моделът е центриран, примерно, да кажем над Франция или Германия - и за там точността му би била висока. Само че ние сме в периферията и при нас към този момент не е същото и ще дава отклонения.
А в Национален институт по метеорология и хидрология се работи с районни прогностични модели, които се развиват за съответната територия - за Балканския полуостров, за България. От предходната година издаваме към този момент предизвестия по общини за рискови феномени. Преди хората споделяха, че за техния регион има разгласен червен код за рисково време, а времето е било хубаво. А то и в границите на самата община може да има разлики.
Тоест, не е просто смешка, като си споделяме, че в София вали по квартали?
- То безусловно е по този начин. Това изключително блестящо проличава при гръмотевичните стихии с конвективни превалявания. Може да се случи да има градушка от едната страна на улицата, а от другата въобще да не вали. София сама по себе си лятно време е като спомагателен батерия за конвекцията и най-топлите елементи на града способстват излъчването на топлота, което способства за развиването на тези системи и съответното изваляване наоколо до най-топлите точки. Така че центърът на града фактически е остров на топлота. Към периферията това понижава, само че градът пораства, тъй че като цяло се уголемява площта на тази по-голяма топлота.
Сега като изпратихме една топла зима, можем ли да чакаме лятото да е хладно, с цел да има някакъв баланс, т.е. да се поддържа някаква междинна годишна температура за страната?
- Не би могло да се каже, че междинната температура е закована на някаква точка и всичко се движи към нея. При температура за България, която е от порядъка на 10-12 градуса, отклоняване от 2 °С към този момент е доста огромно. До 2020 година използвахме за съпоставяне климатични правила за интервала 1961-1990 година, който е относително студен даже по отношение на предходните 30 години. Тогава се получаваше съвсем всяка една година от 2000-та насам да е над климатичната норма за страната, като през 2019 година превишението на нормата към този момент бе 2.1°С градуса, а през 2020 - бяха 2 °С. Тези числа звучат доста притеснително, изключително в подтекста на устрема на човечеството да успее да задържи повишаването на световната температура под 1.5 °С.
Но откакто е взет за база идващият интервал от 30 година (1991-2020 г.), отклоненията към този момент са десети от градуса, а не 2 градуса, да вземем за пример, за същите тези години.
Глобалното стопляне за пръв път е напът да надвиши тавана от 1.5 градуса Но тогава това покачване от 1.5 °С по отношение на този по-топъл интервал не е ли някаква самозаблуда на човечеството като се взима за база към този момент интервал с нараснала температура?
- Не, тъй като отклоненията от нормите са в обособени години като тук-там по света те може да са били с 6, а не с 2 градуса над нормите. Но приблизително за земното кълбо не е по този начин. Освен това тези 1.5 градуса се отнасят спрямо оценените световни температури от прединдустриалната ера. Ние нямаме измервания за температурите в България за този интервал. А и като цяло има доста малко действителни измервания за тогава, тъй че приказваме за моделирани температури.
От данните в най-ново време, с които работите, вижда ли се ефе к т от въпреки и лимитираните старания на човечеството да понижи замърсяването на въздуха и по този метод да не утежнява климата?
- Пресен образец беше прекъсването на всякакво придвижване и превоз по време на COVID-19. Действително, атмосферата се почисти за някакъв интервал, само че това не повлия на температурата да се намали или да има друга огромна смяна при фрапантно понижен трафик.
Че влияем на климата влияем, само че аз персонално считам, че не е в толкоз огромна степен.
Има и други фактори, които оказват помощ. Факт е, че се случват по-бързо тези стопляния в сравнение с в предишното или най-малко това, което като проекция вършим за предишното, тъй като там оценките не са по директни наблюдения. Наблюденията са доста малко в международен мащаб и в Европа доста малко страни имат наблюдения от 18 век.
Какво с изключение на човешката активност е забележителен фактор за смяна на климата?
- Първо, от климатична позиция, постоянно е имало такива съмнения - ледников интервал или миниледников интервал, по-късно повишаване и по този начин нататък. Това са колебателни придвижвания. Дали сега става въпрос за трендове или за съмнения, мисля, че е прекомерно малко времето, в което вършим проучването, с цел да може изобщо да приказваме. Защото като става дума за такива интервали, те са много огромни като време. Сто години е нищо от тази позиция, само че в границите на тези 100 години виждаме, че фактически ние влияем по някакъв метод - 5, 10, 15 %, само че влияем и нашето въздействие не е позитивно, в противен случай.
Факт е примерно, че замърсявания като изригването на вулкана в Исландия въздействат дълготрайно. Например, при конвективни стихии такива феномени спомагат да се образуват повече градови ядра. По същия метод един огромен пожар има сходен резултат - като в Амазония, да вземем за пример.
В България от Ваша позиция няма извънредно трагични явл е ния , това на какво се дължи - на географското ѝ състояние ли?
- И на него. Проявите на рисков климат в Европа, изключително в някои елементи на Западна Европа, са по-драматични в сравнение с при нас. Примерно, през предходната година, може би си спомняте, имаше много дълга гореща вълна в Западна Европа и Англия. Чак такава продължителна суша у нас не се случи, даже сушата през 2019-2020 година не беше в сходни размери и засягаше в обособените години разнообразни елементи на страната.
Тези промени не обричат ли достоверността на прогнозите за климата?
- Такава прогноза се прави на квартили (отнасящи се до 25% от периодите) и вероятността е дребна. Общо взето там се приказва за упования нещо да се случи - по-вероятно и по-малко евентуално. Често се приказва за 60-70% възможност да се случи, като нормално не се стига над тези проценти и в двете направления. Не може, или по-скоро не знам дали и по кое време ще може с по-голяма възможност да вършим климатични прогнози като тези за времето за идващ ден.
Ако погледнете климатичните модели, правени при започване на века, ще видите, че те стъпват на опита от предходни години, които са сухи и по тази причина се очакваше понижение на преваляванията. За температурата се предвиждаше повишаване, което се и случва. Но идващите години валя много - приказваме за междинни превалявания, не за обособените месеци и сезони, тъй че се случи противоположното на предстоящото - преваляванията се усилват.
Тези предизвестия за заплаха по общини за какво не оказа помощ ха и се стигна до наводнения, да вземем за пример, в предишното лято?
- Там е малко по-различен проблем. В региона имаме две станции, в които количеството дъжд, паднал в границите на едно денонощие, надвишава изобщо в миналото измерената стойност и то в пъти. А тези станции са с дълги наблюдения.Тоест, това е събитие с интервал на случване за едната станция един път на 300 години, а другата - един път за 600 години. Прогнозата за рисково време в кодове е за над 60 л на кв. м (червен код), само че какъв брой над тази стойност ще падне в една точка, не може да се каже и няма по какъв начин да се оцени, че ще са 160 л на кв. м или повече в обещано обитаемо място от общината.
При подобен вид процеси, най-точни са свръхкраткосрочните прогнози, до най-вече два часа авансово, което е прекомерно малко като време за реакция. При този развой и от радарите се вижда, че две конвективни кафези стационират върху билата на Стара планина и Средна гора в региона на най-засегнатите села, и не се реалокират от там над 15 часа. И това също не може да бъде 100% планувано.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ