Какво е влиянието на явлението топлинен остров в България и

Какво е въздействието на явлението топлинен остров в България и какво е въздействието му върху градската среда и хората? Това споделя в разбор за доктор инж. Лидия Витанова, лекар по климатология и инженер-еколог, интензивно занимаваща се в сферите на градския климат и топлинните острови, с екология и запазване на околната среда, възобновима сила и интелигентни технологии. Завършила е магистратура в МГУ Св. Иван Рилски, София, компетентност “Екология и запазване на околната среда ”. Защитила е докторантура в Цукубски Университет в Япония, компетентност “Климатология ”. По последни данни, за последните 145 година температурата в централните елементи на София се е повишила с почти 4 °C, заради възходящата урбанизация, потреблението на сила и в резултат на климатичните промени. В Пловдив и Варна се следи умерена активност на острова на топлота от към 1 °C до 2 °C разлика сред централните елементи и покрайнините. Важно е жителите да бъдат добре осведомени и да вземат участие интензивно в акции за възстановяване на климата. Държавното и локално ръководство носят отговорност да работят по въвеждането на финансови тласъци за зелени покриви и фасади, потребление на електрически автомобили, умни технологии и вярното асимилиране на незастроени и обществени пространства.
Какво би трябвало да знаем за градския остров на топлота? 
Градски остров на топлота е разликата в температура на въздуха сред града и близките региони. Едни от главните фактори, които въздействат на острова са генерираната от човешката активност топлота, увеличената консумация на сила, трафикът, презастрояването, намаляването на зелените зони и паркове, неналичието на водни басейни, неприятното градско обмисляне, пренаселването, недоброто асимилиране на общи и неизползвани площи, потреблението на несъответствуващи строителни материали и въздействието на локалния климат и релеф. Влияние на градския остров на топлота. Автор: Лидия Витанова, дизайн Асен Ненов. Каква е разликата сред остров на топлота и горещи талази?
Градският топлинен остров и горещите талази имат голям брой сходства. От друга страна е значимо да не се бъркат, тъй като съществуват и няколко съществени разлики сред тях:  Топлинният остров е публикуван в градските региони и има местен топлинен резултат, до момента в който горещите талази покриват огромни площи, освен градски, само че и крайградски региони.  Градският топлинен остров може да се прояви еднократно, както и поредно, най-много заран и вечер, до момента в който горещите талази не престават повече от няколко дни с доста високи денонощни температури Градският топлинен остров се демонстрира във всички сезони, до момента в който горещите талази се демонстрират по-често в летния сезон. 
Важно е да се означи, че двата феномена могат да си взаимодействат и да ускоряват резултатите един на различен.  Данни и трендове за градския топлинен остров в Европа
Над 4% от смъртните случаи през лятото в европейските градове се дължат на градските топлинни острови, съгласно Института за световно здраве в Барселона. Европейската организация по околна среда пък дава данни за броя рискови горещи талази (2020 — 2052 г.; RCP8.5) и резултата на градския топлинен остров в 100 европейски града. Резултатите демонстрират оптимален летен интензитет на градски остров на топлота от повече от 2 °C в Централна и Югоизточна Европа. Прогнозираният брой рискови горещи талази през последните 33 година са преднамерено разпределени в южната част на Европа. Copernicus предоставя информация за разпространяването на градския остров на топлота в множеството огромни градове в Европа. Резултатите сочат натоварен остров на топлота от 3 — 4 °C разлика сред градските централни елементи и покрайнините.
Каква е обстановката в София и другите огромни градове в България?
За последните 145 година температурата в централните елементи на София се е повишила с почти 4 °C, заради възходящата урбанизация, потреблението на сила и в резултат на климатичните промени. До 2050 година се чака нарастването на температурата в централната част на София да бъде почти с 0,4 °C по отношение на 2012 година Използван е енергоефективен сюжет с растеж на ползване на електрическа енергия почти 0,6%, (PRIMES, референтен сюжет на Европейски Съюз, 2016 г.) и топлота, осъществена от човешка активност – растеж с 15%, по отношение на равнището от 2012 гoдина.