Всяка наша мисъл включва квантов преход, който ни свързва с всичко около нас
Какво е съзнанието? Как работи? Защо и по какъв начин мислим? Наскоро физикът Стюарт Хамероф от Центъра за проучване на съзнанието към Университета на Аризона изложи революционна доктрина, която е толкоз безапелационна, че в действителност наподобява взема решение „ мистерията на хилядолетията “.В мозъка настава по този начин нареченият квантов колапс – необикновено комплицирано събитие – и вследствие на това се ражда мисъл. Но тогава мозъкът се оказва един тип аналог на Вселената. Или – квантов компютър, основан от природата, който е в положение да се свърже душевен с всяка точка от Вселената и с всяка цивилизация, даже в покрайнините на Галактиката.Науката и философията щурмуват казуса за съзнанието от две страни.Науката търси веществен притежател на мисълта, да вземем за пример неврон. Смята се, че когато мозъкът почине, изчезва и съзнанието.
Философията отделя „ мисълта “ от мозъка и я показва или като етер, изпълнен със познание, да вземем за пример Владимир Вернадски и неговата ноосфера, или като „ аура “ към главата на човек. Но опитите с екстрасенси не дават явен резултат: от време на време медиумите демонстрират невероятни резултати, само че постоянно не могат да създадат нищо, а мнозина също се оказват „ магьосници “.
През цялото това време квантовата механика остава настрана. Странно е – в края на краищата точно тя оперира със „ съзнанието ” през цялото време.Квантовата механика се появява при започване на ХХ век. За разлика от Теорията на относителността, която е основана от Алберт Айнщайн, това е групово създание. Въпреки своята „ чудноватост “, тя мигновено и вечно се трансформира в основа на физиката, тъй като необикновено тъкмо изяснява какво се случва към нас.Квантовата механика споделя, че обикновено материята и силата са в несигурно положение. И по този начин, светлината е по едно и също време вълна и набор от частици – фотони. Но незабавно щом наблюдаващият, индивидът, се намеси, материята се „ дефинира “: светлината, да вземем за пример, става или вълна, или парченце, според от това какво се „ чака “ от нея.Това е сривът на вълновата функционалност. Радикалните откриватели споделят, че светът въобще не съществува, до момента в който не го погледнем. Други настояват, че целият свят е изпълнен със схващане и е „ наблюдаващ “: и дървото, и камъкът имат схващане.Въпреки очевидната чудноватост, сривът на вълновата функционалност е елементарно да се види в опит, което даже е показано в класните стаи по физика за напреднали в гимназиите. Така че няма никакво подозрение.
Но какво в съзнанието трансформира Вселената? Защо наблюдаващият е толкоз значим? Физикът и математик Роджър Пенроуз от Оксфорд, член на Лондонското кралско общество, е първият, който заподозира, че съзнанието има квантова природа.Хамероф работи с Пенроуз от 30 години и желае да разбере тъкмо какво се случва. Факт е, че квантовата доктрина на съзнанието се приема за малко … „ ненаучна “, тъй като разрешава телепатия, четене на мисли, връзка с античните и духовете на предците, т.е. всичко, на което мистиците се отдават.Четете още: Феноменът „ шесто възприятие “ е научно потвърдена човешка способностНо в случай че постулира такива невероятни неща, би трябвало да ги изясни научно. И ето какво прави той.Пенроуз осъзнава, че всяка парченце от Вселената е просто кривина в пространство-времето на Айнщайн. Когато такава кривина или „ балон “ се спука, настава квантов колапс и се появява съзнанието.Но в неговия модел съзнанието се ражда като че ли непринудено и не може да породи мисъл и памет. Вселената очевидно „ мисли “, само че като възпитаник, който гледа през прозореца към урока: първо за едно, след това за друго.Хамероф допуска, че мозъчните неврони провеждат тези мехурчета от пространство-времето, тъй че техните изпъквания да образуват нещо като “музика ”. Тази музика съдържа мисъл, памет, информация. През VI век прочие н. е. философът Питагор споделя съвсем същото.Хипотезата на Хамероф е посрещната със песимизъм: съществуващите през днешния ден квантови компютри работят при свръхниски температури в стерилна среда. Могат ли квантовите преходи да се осъществят в топъл и мокър мозък? Но Хамероф съумява да разсее всички подозрения.Самата светлина е схващане. Преди се е считало, че съзнателният наблюдаващ „ принуждава “ материята да вземе решение. Сега е ясно, че е правилно противоположното: квантовият преход, в противен случай, генерира схващане.В последната си публикация Хамероф написа:„ Древните обичаи характеризираха съзнанието като светлина. Религиозните фигури постоянно са изобразявани със светещи „ ореоли “ или аури. Индуистки божества – със светеща синя кожа. В доста култури тези, които са се „ събудили за истината “, са „ просветени “. “
Той показва цялостна разбивка на това по какъв начин работи това на равнище фотони, атоми, молекули и неврони, какви химични реакции и субстанции вземат участие в „ основаването “ на съзнанието.Най-важният извод следва от неговата доктрина: съзнанието предшества живота.Хамероф написа:„ Конвенционалната просвета и философия допускат, че съзнанието се е появило в някакъв миг от еволюцията, може би скоро след появяването на мозъка и нервната система. Но източните духовни обичаи, панпсихизмът и Теорията за обективната редукция на Роджър Пенроуз допускат, че съзнанието предшества живота. “Тези обичаи се оказват прави и още веднъж идва въпросът – от кое място са знаели античните? Хамероф разказва в детайли ранната Вселена, изпълнена със светлината на Големия гърмеж – тогава Вселената е била мегамозък. Но по-късно веществото става мътно и настава интервал на безсъзнание. Когато завършва, стартират да се появяват комплицирани молекули. С тяхна помощ Вселената стартира да „ мисли “ по-ясно и тъкмо.Така цялата Вселена е съзнателна, тъй като съзнанието следва непосредствено от квантовата механика и относителността. Човекът е „ по-съзнателен “ от камъка единствено тъй като невроните на мозъка са по-удобна среда за квантов преход от кристалната конструкция на камък или дървесни нишки, само че индивидът несъмнено не е единственото и сигурно не е първото мислещо създание.Само като си помислим нещо се включва квантов преход, който ни свързва с всяка точка от Вселената и с всеки комплициран разум, който съществува на всички места.Ние сме Вселената и Вселената сме ние.
Философията отделя „ мисълта “ от мозъка и я показва или като етер, изпълнен със познание, да вземем за пример Владимир Вернадски и неговата ноосфера, или като „ аура “ към главата на човек. Но опитите с екстрасенси не дават явен резултат: от време на време медиумите демонстрират невероятни резултати, само че постоянно не могат да създадат нищо, а мнозина също се оказват „ магьосници “.
През цялото това време квантовата механика остава настрана. Странно е – в края на краищата точно тя оперира със „ съзнанието ” през цялото време.Квантовата механика се появява при започване на ХХ век. За разлика от Теорията на относителността, която е основана от Алберт Айнщайн, това е групово създание. Въпреки своята „ чудноватост “, тя мигновено и вечно се трансформира в основа на физиката, тъй като необикновено тъкмо изяснява какво се случва към нас.Квантовата механика споделя, че обикновено материята и силата са в несигурно положение. И по този начин, светлината е по едно и също време вълна и набор от частици – фотони. Но незабавно щом наблюдаващият, индивидът, се намеси, материята се „ дефинира “: светлината, да вземем за пример, става или вълна, или парченце, според от това какво се „ чака “ от нея.Това е сривът на вълновата функционалност. Радикалните откриватели споделят, че светът въобще не съществува, до момента в който не го погледнем. Други настояват, че целият свят е изпълнен със схващане и е „ наблюдаващ “: и дървото, и камъкът имат схващане.Въпреки очевидната чудноватост, сривът на вълновата функционалност е елементарно да се види в опит, което даже е показано в класните стаи по физика за напреднали в гимназиите. Така че няма никакво подозрение.
Но какво в съзнанието трансформира Вселената? Защо наблюдаващият е толкоз значим? Физикът и математик Роджър Пенроуз от Оксфорд, член на Лондонското кралско общество, е първият, който заподозира, че съзнанието има квантова природа.Хамероф работи с Пенроуз от 30 години и желае да разбере тъкмо какво се случва. Факт е, че квантовата доктрина на съзнанието се приема за малко … „ ненаучна “, тъй като разрешава телепатия, четене на мисли, връзка с античните и духовете на предците, т.е. всичко, на което мистиците се отдават.Четете още: Феноменът „ шесто възприятие “ е научно потвърдена човешка способностНо в случай че постулира такива невероятни неща, би трябвало да ги изясни научно. И ето какво прави той.Пенроуз осъзнава, че всяка парченце от Вселената е просто кривина в пространство-времето на Айнщайн. Когато такава кривина или „ балон “ се спука, настава квантов колапс и се появява съзнанието.Но в неговия модел съзнанието се ражда като че ли непринудено и не може да породи мисъл и памет. Вселената очевидно „ мисли “, само че като възпитаник, който гледа през прозореца към урока: първо за едно, след това за друго.Хамероф допуска, че мозъчните неврони провеждат тези мехурчета от пространство-времето, тъй че техните изпъквания да образуват нещо като “музика ”. Тази музика съдържа мисъл, памет, информация. През VI век прочие н. е. философът Питагор споделя съвсем същото.Хипотезата на Хамероф е посрещната със песимизъм: съществуващите през днешния ден квантови компютри работят при свръхниски температури в стерилна среда. Могат ли квантовите преходи да се осъществят в топъл и мокър мозък? Но Хамероф съумява да разсее всички подозрения.Самата светлина е схващане. Преди се е считало, че съзнателният наблюдаващ „ принуждава “ материята да вземе решение. Сега е ясно, че е правилно противоположното: квантовият преход, в противен случай, генерира схващане.В последната си публикация Хамероф написа:„ Древните обичаи характеризираха съзнанието като светлина. Религиозните фигури постоянно са изобразявани със светещи „ ореоли “ или аури. Индуистки божества – със светеща синя кожа. В доста култури тези, които са се „ събудили за истината “, са „ просветени “. “
Той показва цялостна разбивка на това по какъв начин работи това на равнище фотони, атоми, молекули и неврони, какви химични реакции и субстанции вземат участие в „ основаването “ на съзнанието.Най-важният извод следва от неговата доктрина: съзнанието предшества живота.Хамероф написа:„ Конвенционалната просвета и философия допускат, че съзнанието се е появило в някакъв миг от еволюцията, може би скоро след появяването на мозъка и нервната система. Но източните духовни обичаи, панпсихизмът и Теорията за обективната редукция на Роджър Пенроуз допускат, че съзнанието предшества живота. “Тези обичаи се оказват прави и още веднъж идва въпросът – от кое място са знаели античните? Хамероф разказва в детайли ранната Вселена, изпълнена със светлината на Големия гърмеж – тогава Вселената е била мегамозък. Но по-късно веществото става мътно и настава интервал на безсъзнание. Когато завършва, стартират да се появяват комплицирани молекули. С тяхна помощ Вселената стартира да „ мисли “ по-ясно и тъкмо.Така цялата Вселена е съзнателна, тъй като съзнанието следва непосредствено от квантовата механика и относителността. Човекът е „ по-съзнателен “ от камъка единствено тъй като невроните на мозъка са по-удобна среда за квантов преход от кристалната конструкция на камък или дървесни нишки, само че индивидът несъмнено не е единственото и сигурно не е първото мислещо създание.Само като си помислим нещо се включва квантов преход, който ни свързва с всяка точка от Вселената и с всеки комплициран разум, който съществува на всички места.Ние сме Вселената и Вселената сме ние.
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ