Пришки и мазоли
Какво е общото сред пришките и мазолите? И двете са доста публикувани неприятни промени на кожата в резултат от търкане и прилепяне. Те предизвикват повече страдания и премеждия, в сравнение с трайни последствия, само че когато са на главата ни, пардон – по краката и ръцете ни – тежко ни.
Пришките
Тези мъчителни дребни мехурчета, изпълнени с лимфна течност, ни сполетяват най-често по краката от носенето на неуместни или нови обувки. Могат да се появят и по дланите при интензивно практикуване на някои спортове – гребане, улавяне на лостове, въжета. Който е въртял в миналото в ръцете си мотика, също знае защо става дума.
Всеки си има своите способи за понижаване на риска от пришки. Едни „ разхождат “ новите си обувки първо из къщи, преди да тръгнат с тях в триумфален марш по улиците. Други ги отпускат със спрейове или ги поставят във фризера напоени с тампони с ракия. Сигурно оказва помощ, само че не инцидентно съществува сравнението „ комфортно като остаряла обувка “. Май задоволително дългото носене, от което обувките одобряват формата на крайници, е финалното решение на казуса. Лошото е, че когато това бъде реализирано, чипиците ни към този момент от дълго време не са нови.
Идеалните условия за образуването на пришки са влагата и високата температура. Така че в случай че желаеме да понижим заплахата, дано използваме меки, незапарващи крайници чорапи – так хем краката ни ще са сухи, хем ще имаме изолираност. Когато си купуваме обувки, също дано обърнем внимание те да не изпотяват крайници. В това отношение естествената кожа е постоянно за предпочитане. Използването на специфични ленти за ръцете или ръкавици е решение при спортистите, а и за всеки, на който се постанова претриване и прилепяне на ръцете. От опит знаем, че в случай че мехурчето е малко, слагането на цитопласт върху него ни икономисва доста неприятности. Най-добре е да потърпим и да не пробиваме с игла пришката – нейното покритие естествено ни пази от навлизането на бактерии и от инфекции – да се доверим мъдростта на природата. Ако въпреки всичко го създадем – дано иглата да е чиста, а върхът и - минал през огън или дезинфекциран със алкохол.
Мазолите
Мазолите са кръгово уплътнение на кератиновия пласт на кожата. Появяват се при по-силен напън върху местата, където няма задоволително подкожна лой. В резултат на нарасналото раздразнение клетките от повърхностния рогов пласт стартират да се развъждат по-бързо. Кожата става по-груба и се появява мазолът. Мазолите са единични и множествени, от време на време развиват така наречен „ корени “. Те са мъчителни, когато слепен с нервни окончания на кожата.
Народната медицина има своите изпитани предписания за справяне с мазолите. Принципът на деяние е следният – първо мястото се обработва по този начин, че то да омекне. След това се работи с киселина за корозия на кожното уплътнение.
Омекването се реализира с киснене на мазола в гореща вода. След това той се постанова с лимонена кора – съдържащата се в нея лимонена киселина размеква в допълнение кожата и разтваря мазола.
Със същия триумф болното място може да се наложи със счукан лук и оцетна киселина. Ефектът от киселината е явен, лукът има бактерицидно деяние.
Добре работи на мазолите налагането с живовлек, който има противовъзпалително деяние или с невен.
След като няколко вечери се приложат описаните процедури, изрязването на към този момент омекналия мазол с бръснарско ножче – чисто и дезинфекцирано, поставя завършек на тъгите.
В комерсиалната мрежа също се оферират лепенки и разтвор за мазоли, главната им съставна част е салицилова киселина, а при разтвора и камфор, боброва мехлем, етилов ацетат, нитроцелулоза, денатуриран алкохол.
Както при всеки медицински проблем, по-добре профилактика, в сравнение с лекуване. В случая е за предпочитане да предотвратяваме появяването на пришки и мазоли, в сравнение с по-късно да страдаме и да се борим с тях. Всяка изолираност на проблематичните места от напън и притриване постоянно ще ни е от изгода, когато спортуваме, копаем в градината или желаеме да сме зашеметяващи с новите си обувки.
Пришките
Тези мъчителни дребни мехурчета, изпълнени с лимфна течност, ни сполетяват най-често по краката от носенето на неуместни или нови обувки. Могат да се появят и по дланите при интензивно практикуване на някои спортове – гребане, улавяне на лостове, въжета. Който е въртял в миналото в ръцете си мотика, също знае защо става дума.
Всеки си има своите способи за понижаване на риска от пришки. Едни „ разхождат “ новите си обувки първо из къщи, преди да тръгнат с тях в триумфален марш по улиците. Други ги отпускат със спрейове или ги поставят във фризера напоени с тампони с ракия. Сигурно оказва помощ, само че не инцидентно съществува сравнението „ комфортно като остаряла обувка “. Май задоволително дългото носене, от което обувките одобряват формата на крайници, е финалното решение на казуса. Лошото е, че когато това бъде реализирано, чипиците ни към този момент от дълго време не са нови.
Идеалните условия за образуването на пришки са влагата и високата температура. Така че в случай че желаеме да понижим заплахата, дано използваме меки, незапарващи крайници чорапи – так хем краката ни ще са сухи, хем ще имаме изолираност. Когато си купуваме обувки, също дано обърнем внимание те да не изпотяват крайници. В това отношение естествената кожа е постоянно за предпочитане. Използването на специфични ленти за ръцете или ръкавици е решение при спортистите, а и за всеки, на който се постанова претриване и прилепяне на ръцете. От опит знаем, че в случай че мехурчето е малко, слагането на цитопласт върху него ни икономисва доста неприятности. Най-добре е да потърпим и да не пробиваме с игла пришката – нейното покритие естествено ни пази от навлизането на бактерии и от инфекции – да се доверим мъдростта на природата. Ако въпреки всичко го създадем – дано иглата да е чиста, а върхът и - минал през огън или дезинфекциран със алкохол.
Мазолите
Мазолите са кръгово уплътнение на кератиновия пласт на кожата. Появяват се при по-силен напън върху местата, където няма задоволително подкожна лой. В резултат на нарасналото раздразнение клетките от повърхностния рогов пласт стартират да се развъждат по-бързо. Кожата става по-груба и се появява мазолът. Мазолите са единични и множествени, от време на време развиват така наречен „ корени “. Те са мъчителни, когато слепен с нервни окончания на кожата.
Народната медицина има своите изпитани предписания за справяне с мазолите. Принципът на деяние е следният – първо мястото се обработва по този начин, че то да омекне. След това се работи с киселина за корозия на кожното уплътнение.
Омекването се реализира с киснене на мазола в гореща вода. След това той се постанова с лимонена кора – съдържащата се в нея лимонена киселина размеква в допълнение кожата и разтваря мазола. Със същия триумф болното място може да се наложи със счукан лук и оцетна киселина. Ефектът от киселината е явен, лукът има бактерицидно деяние. Добре работи на мазолите налагането с живовлек, който има противовъзпалително деяние или с невен. След като няколко вечери се приложат описаните процедури, изрязването на към този момент омекналия мазол с бръснарско ножче – чисто и дезинфекцирано, поставя завършек на тъгите.
В комерсиалната мрежа също се оферират лепенки и разтвор за мазоли, главната им съставна част е салицилова киселина, а при разтвора и камфор, боброва мехлем, етилов ацетат, нитроцелулоза, денатуриран алкохол.
Както при всеки медицински проблем, по-добре профилактика, в сравнение с лекуване. В случая е за предпочитане да предотвратяваме появяването на пришки и мазоли, в сравнение с по-късно да страдаме и да се борим с тях. Всяка изолираност на проблематичните места от напън и притриване постоянно ще ни е от изгода, когато спортуваме, копаем в градината или желаеме да сме зашеметяващи с новите си обувки.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ