Какво е добре да знаете за щолена
Какво е немската Коледа без коледните базари, греяното вино и щолена? Въпреки че става въпрос за характерен немско-австрийски плодов кекс, щоленът си е проправил път през цяла Европа, с цел да се настани съвсем на всяка коледна софра. Включително и в България.
Немският коледен самун щолен има доста разнообразни имена на немски: щолен (Stollen), щруцел (Strutzel), щрицел (Striezel), Stutenbrot (щутетброт) или крисщолен (Christstollen). Независимо от името обаче, обичаят да се пече сладкиш, съдържащ стафиди и други плодове на Коледа, ни връща към Саксония през XIV век.
Щолен за първи път бил създаден през 1427 година в Саксонския кралски двор. Начинът му на подготвяне бил следен от Църковния съвет. Според легендата формата му изобразява новородения Исус Христос, повит в пелени. Оттам идва и едно от имената му - Christstollen.
Тъй като се приготвял по време на пости, щоленът в първоначалния си тип съдържал единствено съществени артикули - брашно, квас, олио, захар и вода, и бил много блудкав. В края на XV век обаче папа Инокентий VIII благославя прибавянето на масло към щолена. Днес щоленът съдържа и доста сушени плодове, ядки, ароматни подправки и е затрупан от горната страна с пудра захар, което го прави и толкоз апетитен.
Град Дрезден в Саксония изиграва огромна роля в историята на щолена. През 1730 година пекар от Дрезден на име Захариас се захваща със задачата да изпече великански щолен, толкова огромен, че са били нужни осем коня, с цел да го извадят от фурната. Приготвянето му лишава една седмица труд на 100 пекаря. 1.8- тонния щолен е поръчан от Август II Силният, с цел да нахрани всички жители по Коледа, напомнят от The German Way.
По искане на немското държавно управление термините " Dresdner Stollen " (дрезднер щолен) " Dresdner Christstollen " (дрезднер крисщолен) и " Dresdner Weihnachtsstollen " (дрезднер вайнахтщолен) са публично регистрирани през 2010 година като предпазени географски етикети според законодателството на Европейски Съюз.
Точно като шампанското от Франция, само коледен плодов самун, подготвен в Дрезден според формалните инструкции, може да бъде етикетиран и продаван като Dresdner Stollen.
Немският коледен самун щолен има доста разнообразни имена на немски: щолен (Stollen), щруцел (Strutzel), щрицел (Striezel), Stutenbrot (щутетброт) или крисщолен (Christstollen). Независимо от името обаче, обичаят да се пече сладкиш, съдържащ стафиди и други плодове на Коледа, ни връща към Саксония през XIV век.
Щолен за първи път бил създаден през 1427 година в Саксонския кралски двор. Начинът му на подготвяне бил следен от Църковния съвет. Според легендата формата му изобразява новородения Исус Христос, повит в пелени. Оттам идва и едно от имената му - Christstollen.
Тъй като се приготвял по време на пости, щоленът в първоначалния си тип съдържал единствено съществени артикули - брашно, квас, олио, захар и вода, и бил много блудкав. В края на XV век обаче папа Инокентий VIII благославя прибавянето на масло към щолена. Днес щоленът съдържа и доста сушени плодове, ядки, ароматни подправки и е затрупан от горната страна с пудра захар, което го прави и толкоз апетитен.
Град Дрезден в Саксония изиграва огромна роля в историята на щолена. През 1730 година пекар от Дрезден на име Захариас се захваща със задачата да изпече великански щолен, толкова огромен, че са били нужни осем коня, с цел да го извадят от фурната. Приготвянето му лишава една седмица труд на 100 пекаря. 1.8- тонния щолен е поръчан от Август II Силният, с цел да нахрани всички жители по Коледа, напомнят от The German Way.
По искане на немското държавно управление термините " Dresdner Stollen " (дрезднер щолен) " Dresdner Christstollen " (дрезднер крисщолен) и " Dresdner Weihnachtsstollen " (дрезднер вайнахтщолен) са публично регистрирани през 2010 година като предпазени географски етикети според законодателството на Европейски Съюз.
Точно като шампанското от Франция, само коледен плодов самун, подготвен в Дрезден според формалните инструкции, може да бъде етикетиран и продаван като Dresdner Stollen.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ