Какво е най-важно за вас във възпитанието на децата ви?

Какво е най-важно за вас във възпитанието на децата ви? Всички желаеме едно решително дете, което има вяра, че светът е положително място и то е пълноправна част от него. В интерес на истината, в последно време виждам, че от ден на ден майки вършат следното- в старанието си да възпитат самонадеяно дете, те се озовават с един капризен и даже високомерен хлапак, който въобще не прави разлика сред „ мога ” и „ мога всичко ”, сред „ хубава съм ” и „ аз съм най-красивата ”.

Но дано стартираме от тук- какво е самочувствието в действителност?
Самочувствието значи възприятие за себестойност – то е оценката на човек за него самия и се развива от детството през целия живот. Особено значимо е да стартираме да го „ възпитаваме ” в детето, до момента в който е още мъничко. Основното, което сме длъжни да създадем в децата си, е чувството им за дарба и за това, че са обичани и подкрепяни.

“Защо, обаче от време на време се получава по този начин, че вместо деца със самочувствие, възпитаваме надменни деца? ”

Отговорът е доста елементарен - просто тъй като прекаляваме. Прекаляваме в това да им посочваме позитивните им качества и умения и забравяме, че като всеки различен, те също имат и негативни такива, освен това могат да го схванат от напълно дребни. За задачата, обаче не трябва да им забраняваме да пробват от всичко и в същото време да им демонстрираме истината от техните опити. Един дребен пример- в случай че детето ви рисува в действителност добре, само че в компанията на негово приятелче се откри, че другарчето е по-добрият художник, вие по какъв начин бихте реагирали? Прекалено огромна част от майките биха споделили, че и двете рисунки са доста хубави или че тази на тяхното дете е по-хубава единствено, с цел да не го наранят. Има и една по-малка част от родителите, която би признала, че непознатата рисунка е по-хубава. Дали това е вярно? Разбира се, че да, когато е обяснено по рационален метод. Дали децата ще ни схванат? Може би не на момента, само че идващия път, когато кажете на детето си, че то се оправя по-добре с реденето на пъзели от другото детенце, е съвсем несъмнено, че ще бъдете разбрани и за оценката си за рисунката.

Как да се държим, с цел да създадем положително самочувствие в децата си?

На първо място - обичайте ги и им го казвайте и показвайте. Прегръщайте ги и им казвайте, че са се справили доста добре, когато виждате, че в действителност поставят старания. Хвалете ги, само че с мярка. И помнете нещо доста важно- с цел да има хвалба, би трябвало да има и усърдие. Така например- в случай че детето ви „ надраска ” на един лист за по-малко от минута къща и слънце с химикал и попита дали е хубаво, просто му кажете, че може да го направи доста по-хубаво- като рисува по-бавно, употребява цветни моливи и така нататък Защото, в случай че в този момент кажете, че тази „ творба ” е в действителност прелестна, детето ще остане с усещането, че прелестните неща се основават в действителност елементарно. И тогава, когато различен му каже, че същата тази рисунка не е изключително хубава, то ще се обърка и даже ядоса. Направете по този начин, че занапред да гради действителна визия за себе си и уменията си.

Дръжте детето покрай земята. Нека то знае, че светът е цялостен с надарени и невероятни деца и това е изцяло обикновено. Когато усетите, че то стартира да преувеличава в демонстрирането на самочувствие, без да рушите достолепието му, реагирайте по-скоро сдържано, в сравнение с да се присъединявате. Нека то в никакъв случай не се съмнява във вашата обич и поддръжка, само че и да знае, че има и други не по-малко надарени, знаещи и можещи деца.

Помагайте им да се оправят с страстите сиУчете ги да споделят какво желаят умерено и с думи, а не да се ядосват и крещят, когато не могат да създадат нещо. Помогнете им в даденото начинание и обяснете, че в случай че в действителност не съумяват да се оправят добре, това е, тъй като са още прекомерно дребни или просто нямат този гений. Абсурдно е да кажете на дете, което не умее да пее, че пее ужасно. Не изкривявайте визиите им.
Наблягайте на това, което в действителност умеят- в случай че едно дете не може да се оправи единствено със сглобяването на някаква количка да вземем за пример, помогнете му и по-късно му дайте да прави нещо, което в действителност умее. Нека постоянно има баланс.

Бъдете образец за тях в цялостния смисъл на думата - в случай че обяснявате на детето си, че не би трябвало да се ядосва, когато не може да направи нещо, никога не си позволявайте да се ядосвате пред него, в случай че вие самите не съумеете да промените крушката на нощната лампа.

Винаги казвайте, че сте забелязали положеното изпитание. Ако кажете „ видях, че се постара, само че все пак не се получи доста добре ”, ще сте оценили старанието, а това е доста значимо за децата. Не сочете с пръст резултата, а гледайте метода, по който детето стига до този резултат. Научете го постоянно да пробва, да се старае, да не бърза. Ще видите, че не е по никакъв начин мъчно.

Не на последно място - създайте здравословна фамилна среда Ако децата са очевидец на чести неразбирателства и разправии сред родителите, те развиват възприятие, че нямат надзор над средата си и стават депресирани или неконтролируеми. Затова тук в скобки можем да вмъкнем следното- изказванието, че деца на разведени родители са деца с ниско самочувствие, е безусловно погрешно. Много по-вероятно е детето да има ниско самочувствие, в случай че израсне в нездравословна фамилна среда, в сравнение с в случай че израсне с двама разграничени родители, които обаче знаят по какъв начин да възпитават един самонадеян човек.