Какво е духът? Този термин се намира на пресечната точка

Какво е духът? Този термин се намира на пресечната точка сред религията, философията и мистицизма. В тези три връзки той е надлежно загадъчен, труден и замъглен. Объркването, което произтича от това, има за последица, че през днешния ден той към този момент не значи кой знае какво зa никого. 

(A dream of a girl before a sunrise 1833, Bryullov Karl)

Нека да си напомним по какъв начин живеехме в света като деца, когато си играехме измежду природата: Всичко беше живо, в смисъл, че всяко нещо преливаше от действителност, която ни говореше: един безоблачен лъч, мрачно зеленото на едно надвесено дърво, транспарантната и студена вода на потока, и така нататък Всичко вибрираше и се сливаше с нас. Не е ли към този момент Духът тази действителност изпълнена със мощ, хубост и великолепие? Нейният глас отеква в глъбините на нашето създание с такава мощност, че имаме усещането, че това ни подхранва. В Лувъра, в частта отдадена на изкуствата на Африка и Океания, има една превъзходна африканска дървена скулптура, представляваща седнала жена, кърмеща новороденото си дете(1). Наблюдавайки с какъв финес върху това лице, овесено на гръдта на майка си, художникът е съумял да сътвори чудесния жест на сукането на кърмачето, човек може да разбере естеството на Духа: той е в смукването на действителността!(2) 

Растейки детето изгубва тази връзка с подхранващата действителност. Ние към този момент не се гмурваме в нашите усещания по същия метод, както се гмурваме в реката, скачайки от висока канара. Но на един идващ стадий от младостта може да се изживее следната умелост с Духа: чувал съм студенти да споделят за една преподавателка, че тя освен им преподавала, само че ги и хранела! Усещането, че това, което виждаш и разбираш, те храни, също е една съществена характерност на Духа. Това значи светът да те изпълва и по едно и също време да те подхранва и построява и да те пресреща в личното ти създание. 

Мястото на мисленето в източната медитация 

По нататък се случва по този начин, че започваме да гледаме на всичко " отдалече ", като през помътнял екран. Това събитие може да се изясни с обстоятелството, че ние от ден на ден слагаме мисленето си сред себе си и света. Лицето на възрастния, когато мисли, може от време на време да сътвори усещането за щит повдигнат против света. Другояче казано ние изгубваме Духа, тъй като завоюваме главата! Западната просвета рядко взима под въздействие това събитие, което се появява във всяка човешка биография. Източната просвета пък е потърсила средства да поправи това посредством практикуването на медитацията. Какво съставлява медитацията? Преди няколко месеца излезе последната книга Матьо Рикар, непосредствен помощник на Далай Лама. Черпейки от източните обичаи, които той е ползвал доста години, създателят излага задачите и средствата на практикуването на медитацията. Нека да разгледаме мястото на мисленето в изкуството на медитацията такова, каквото той ни го показва: менталното (умственото) е мощ, която нормално безусловно не владее самата себе си, прехвърляйки се от обект на обект и от усещане на усещане. Но това непрестанно придвижване го осъжда да остава на повърхността на нещата. Източната медитация се стреми да го канализира като насочва неговия поток върху един избран обект: дишането, повтарящ се жест, непрестанно повтаряна мантра, и така нататък След това би трябвало да се извърши осъзнаване на самото внимание. Мисленето би трябвало да се отдели от наличията, които го занимават, с цел да прегледа личния си жест: " Припомнете си, че мислите са единствено артикул на мимолетното свързване на огромен брой фактори. Те не съществуват сами по себе си. Ето за какво, още с възникването им разпознайте тяхната природа, която е празнина. Те незабавно ще изгубят силата да пораждат други мисли и веригата на илюзията ще бъде прекратена. Разпознайте тази празнина на мислите и ги оставете да се разпаднат в естествената изясненост на бистрия и неизменим дух. " (3) Медитиращият може да се надява да доближи до " Събуждането " и да живее в преднамерено ограничения от наличия поток на чистото схващане. Според Матьо Рикар тази процедура по никакъв метод не цели да си гледаш в пъпа, а слага индивида по отношение на същинската действителност на света. " Разбирането, за което става въпрос, се състои в едно по-ясно виждане на действителността. Медитацията не е средство да се бяга от действителността, както от време на време я укоряват: в противен случай, тя има за цел да ни накара да забележим действителността такава, каквато е – най-близо до това, което изживяваме. " (4) Следователно източната медитация счита, че е в положение да доближи Духа посредством усилието да изтрие наличията на мисленето, които се слагат сред нас и действителността.

Отношението към личното ни мислене 

Но по какъв начин стоят нещата, в случай че се смята, че в мисленето се съдържа един детайл от благородството на човешкото създание, от който и дума не би могло да става да се откажем? Възможно ли е да се доближи до Духа по различен метод с изключение на посредством изтриването на наличията на мисленето? Съществува ли опция за мисленето и посредством него да се доближи до региона от съществуванието останала скрита? През по-голямата част от времето ние мислим без да си даваме сметка какво съставлява тази активност за нас. Ние изобщо не се отделяме от нея, с изключение на когато сме " като в мъгла " или назад, когато " мислите ни са ясни " или при психологично заболяване или изкуфялост, в случай, че въпреки всичко е останала известна изясненост на мозъка. Най-много да имаме съзнанието, че сме принизени или въздигнати съгласно това дали мисленето ни е повече или по-малко функционално. Общо взето ние непрестанно се идентифицираме с него. При все това връзките сред нашето вътрешно създание и мисленето могат да бъдат предмет на осъзнаване. Във кино лентата " Рио отлично ", уестърн с Джон Уейн, съсредоточаването на вниманието върху връзките е главно. Цялата конспирация почива върху качеството на вниманието във връзка с детайлите и на бързината, с която човек е в положение да ги свърже посред им. То ни кара да изпитваме тази мощ на наличие на духа, което може да ни свърже с хората до нас с едно превъзходно съучастие, отчитащо прозорливостта на едните и на другите. Някои екипни спортове също разрешават да се изживеят сходни положения. Можем да се позовем също на моментите от живота, когато мисленето ни като че ли се е пробудило и посредством него сме разкрили самите себе си. Откриването на философията, в случай че изиграе ролята си към седемнадесетата година, не е единствено изобретение на авторски доктрини, които би трябвало прилежно да се учат: то може да бъде съпроводено от това, което е свободно в нашето създание и да разреши откриването на нашата най-свята характерност! Платон изрази това, потвърждавайки че у някои хора съществува метафизичен " натюрел " (6). Според него той може да се разкрие, когато не е задушен или развален от обществения живот. Не ставаше въпрос да се уточни съществуването на изключителни същества, които да образуват някакъв хайлайф. Платон просто искаше да притегли вниманието върху обстоятелството, че когато човек се учи да философства може да почувства изплуването на нещо, което ни е придружавало от самото ни раждане. Проявява се едно предусещане за предрожденото ни съществувание в способността да си задаваме въпроси върху съществуванието, боравенето с понятията и способността да владеем самите ние хода на мисленето.(7) В момента когато същинската характерност желае да пробие макар общественото и фамилното обграждане, може да бъде неоценимо човек да съзре в себе си детайл, който идва от по-далече в сравнение с всичко, което ни е оформило. Понякога животът съдържа също някои преживявания, които ни принуждават да се отграничим от мисленето, моменти, в които изпитваме същинско омерзение от тази душевна активност. Например, след доста интензивно интелектуално учене или преизживяване на самота, когато мисленето прекомерно дълго се е въртяло в кръг. И по този начин, връзките ни с нашето мислене напълно не са неизменими. Те се развиват и преобразяват, доколкото всеки от " сътрудниците " върви по своя личен път. Важно е добре да се схване, че става въпрос за връзка сред две тясно свързани понятия, които по никакъв метод не би трябвало да се смесват. 

Доверието в мисленето 

Имаме ли в действителност доверие в мисленето при направляването на живота си? Обичаме ли го? Понасяме ли го? Можем ли да вършим значим избор, основавайки се на това, което то ни показва? Или избираме да следваме други подтици като на вика, мнението, интуицията, гласа на желанието, на сърцето, на инстинктите и така нататък? За да имаме доверие в него, би трябвало да знам дали това, което то ни споделя за действителността е правилно. В " Републиката " Платон употребява един мощен облик, с цел да охарактеризира съгласуването на човешкия разсъдък с действителността: облика на слепец, който инцидентно и без да знае върви по правия път.(8) Наистина, в случай че ни се случи да мислим за нещата съгласно с действителността, доста постоянно ние не знаем това. И въпреки всичко от време на време съществуват обстановки, в които имаме вътрешна сигурност, че това, което сме избрали и мислим е вярно. В разговорите на Платон ни се споделя за една умелост от този тип. Става въпрос за момента, когато Сократ се намира в пандиза в очакване на изтезанието си. Приятелят му Критон идва да му предложи решението за бягство и отиване в заточение. Обаче Сократ му излага в един дълъг прекрасен диалог за какво не може да не се подчини на висшото правосъдно решение на града Атина, макар, че осъждането му се основава на оскърбителен изказвания. На пръв взор е мъчно да се разбере упорството му да одобри тази присъда. Обаче ведрото доверие, което се излъчва от думите му, ни разрешава да съзрем нещо друго. В един миг от разговора си с Критон(9), той напомня тогавашните им дълги диалози върху въпроса дали е законно да се извърши несправедливост към другия при известни условия и решителния негативен отговор, който те са дали. Тогава Сократ го пита дали те, единият и другият, са били в действителност уверени в оня миг в това, което бяха признали за правилно или пък това са били думи хвърлени напразно. Тука, той слага пръста си върху нашия проблем. Наистина нашите разсъждения могат да ни разрешат да достигнем до известни изводи, само че с цел да включим трайно волята си в опълчването не ни е задоволително да изпитаме всемогъществото на рационалността и да я използван. Необходимо е нашата най-дълбока сърцевина да бъде разтърсена от действителността на мислите ни за света! Ако Сократ съумява да одобри толкоз ведро гибелта си, то е тъй като е обхванат от такава сигурност. 

Светлината на Доброто 

Как е допустимо да се изясни това тайнствено възприятие на координация сред мисленето ни и действителността? Платон беше схванал, че когато то се зароди, един тип вътрешна светлина се разлива върху съответните обстановки. В устрема си да задълбочи това събитие той си беше дал сметка, че то е надълбоко благотворно. Ето за какво той твърдеше, че тогава Доброто разпръсква своя искра: " Знаеш, че когато очите се извърнат към предметите, които не са осветени от Слънцето а от звездите на нощта, те едвам ги разграничават.(…) Но, когато гледат осветените от слънцето предмети, те виждат ясно и демонстрират способността да виждат, с която са надарени.(…) Разбери, че същото нещо става и във връзка с душата. Когато концентрира погледа си върху това, което е осветено от истината и битието, тя схваща и познава; тя демонстрира, че е талантлива с разум.(…) Бъди сигурен, че това, което разлива светлината на истината върху предметите на познанието, това което дава на познаващата душа способността да познава, то е концепцията за положителното.(…) Схвани затова, че те са две: положителното и Слънцето: едното е държател на мислимия свят, другото – на сетивния свят. " (10) Притежавайки изключително остър нюх за живота на мисленето Платон беше забелязал моментите, в които една вътрешна светлина се изявява, когато направеното за света умозаключение е съгласно него. Понякога настъпват обстановки, в които това, което се мисли, бива осветено от Битието! Неговата светлина освен удостоверява правдивостта на мисленето, само че също по този начин оживява и заздравява вътрешното ни създание. И назад, когато сътворяваме мисли, които са прекомерно отдалечени от действителността, настава нещо като затъмняване, психическо оковаване. Всеки човек има способността да долавя светлината на Доброто. Но постоянно той няма нужното доверие, с цел да се осмели да се позове на този " нюх за истината " (11), който живее в него. 

Диалогът на мисленето с Аза 

Как е допустимо да получим проявяването на светлината на истината? Ако следим деликатно това нещо, можем да видим, че тя се появява постоянно, когато мисленето одобри формата на разговор със самото себе си. В " Теетет " на Платон се съдържа фамозната формулировка на мисленето като разговор на душата със самата себе си: " Какво наричаш мислене? Обсъждане, което самата душа прави напълно със самата себе си за нещата, които й се случва да изследва.(...) Понеже ето какво ми се коства, че душата прави когато мисли: нищо друго с изключение на да води разговор като се пита самата себе си и си дава отговор позитивно или негативно. И когато, взела мнение, дали с известно закъснение или сочейки право в задачата, тя заприказва с един единствен глас, без да е раздвоена, ние одобряваме, че точно това е нейното мнение. Така, че да имаш отзиви, аз назовавам това да приказваш, а мнението го назовавам изказан език, не несъмнено за някого или на глас, а за самия себе си и в безмълвие. " (12) От този откъс нормално се запомня, че мисленето е един вътрешен безмълвен диалект. Обаче тук Сократ е желал да изрази една доста по-обширна действителност. Той е желал да уточни, че в действителност мисли само този, който умее да насочва мислите си към най-вътрешната ядка на своето създание. И да слуша какво тя му дава отговор. Истинското мислене не се състои в това да се комбинират понятията посред им, а да се извърши обръщането на мисленото към Аза. Когато си приказваме на самите себе си в една фамилиарност, в която има място единствено за искреността, това удивително нещо може да се случи! Това става по-ясно в случай че вземем в поради, че исторически Сократ е фигура стояща по средата сред два вида " мислители ", мъдреците и софистите. Особеното при мъдреците е, че имат мъдрост, която ги надвишава и те са единствено нейни пазители. Те я предават без да се стремят да внасят каквото и да било от своята персона, даже без да размишляват над това, което са получили по този метод, от боязън да не го изопачат. Софистите постоянно са лишени от всякаква мъдрост, само че имат във висока степен способността да комбинират концепциите посред им, с цел да стигнат до заключенията, които ги интересуват. От една страна статично мислене, от друга – разсъждение, отнесено във буря, в която няма прекъсване. Между двете Сократ внася в мисленето придвижването на една разсъждаваща мисъл съпроводена от схващане и наличие в себе си. Диалогът на душата със самата себе си се състои в това да обърне придвижването на мисленето към себе си. Понеже в срещата на мисленето и Аза може да настъпи потвърждението на действителността. Поставено пред това огледало на истината, самото мислене изпитва своята приложимост. 

Грегоар ПЕРА (превод от френски - Светла Бисерова), " Антропосовски новини ", бр. 28, 2009 година
Източник: 
Картина: A dream of a girl before a sunrise 1833, Bryullov Karl

* Бележки: 
01. Дървена скулптура Урхобо, от Нигерия, XVIII в., Лувъра, Изкуствата на Африка и Океания. 
02. За да се схване, че тук не става въпрос просто за една метафора, можем да се позовем на това, което споделя Рудолф Щайнер за млякото и кърмачето в " Човешката природа ", изд. Триади, стр. 199-200. 
03. Матьо Рикар, " Изкуството на медитацията ", изд. Нил, окт. 2008, стр. 121. 
04. Матьо Рикар, " Изкуството на медитацията ", изд. Нил, окт. 2008, стр. 28 
05. " Рио Браво ", изд. Съединени американски щати: 18 март, 1959 година, реж.: Хауърд Хоукс, по една новела на Б.Х. Кампбел.
06. Платон, " Републиката ", изд. Фламарион, стр. 252. 
07. Подобно събитие може да бъде разбрано като се изследва какво споделя Щайнер за живота на визиите във втората глава на " Човекознанието… ", изд. Триади, стр. 40: " Волята е основно зародиш ориентиран към живота след гибелта, визията и абстрахирането пък постоянно са спомен от нашия живот преди раждането. "  
08. Платон, " Републиката ", изд. Фламарион. 
09. Платон, " Критон ", цялостен текст в " Да четем философията ", стр. 29. 
10. Платон, " Републиката ". 
11. Р. Щайнер, " Теософия ", изд. Новалис, стр. 24. 
12. Платон, " Теетет ", 189а-190а, изд. Фламарион, стр. 245.