Какво е да си майстор на лули в XXI век?

Какво е да си занаятчия на лули в XXI век? Това е един поминък, който наподобява пропуснат, само че към момента предизвика интерес. bTV влезе в работилницата на Георги Тодоров-Гец в Сопот.

Едно мазе в родния град на Иван Вазов – в спретнат безпорядък стоят принадлежности, чертежи, даже котки. Именно в тази самобитна работилница посреща екипът на bTV луларят Георги Тодоров-Гец.

„ Удоволствие е, когато съм в работилницата. Тук има аромат на дърво, има аромат на кожа “, споделя Людмил Йорданов

„ Занимавам се с това, тъй като се оказа, че сносно комбинира доста неща в едно произведение. От дребен съм разпален да върша неща с ръцете си и това се оказа една пресечна точка на всичко, което диря като изява “, безапелационен е Георги Тодоров-Гец.

По специалност Георги е промишлен дизайнер. Страстта му към изкуствата се среща със занаятчийството от дълго време, още до момента в който е възпитаник в художествената гимназия в Казанлък.

Снимка: bTV

„ На мен постоянно ми е било любопитно какво съставлява лулата, какво е да се пуши от нея. И преди време с един съученик още в Казанлъшката художествена гимназия ходехме на стоп до Стара Загора, с цел да си купим първите лули. В следствие живеех в Прага. Идеята пристигна от тъст ми. Първите си няколко лули направих още в Прага “, разяснява майсторът на лули.

Харизматичният Венцислав Узунов ще съобщи опита си на участниците в деветия сезон на предаването, което започва на 4 септември

Гец придвижва у нас насъбрания опит в Чехия още преди 23 години. Екипът на bTV го моли да покаже стъпките, по които се случва магията. Първата е подбирането на дървения материал, по-късно проектирането, разчертаването и подбирането на формите.

След това се намесва и банцигът, с цел да може от парчето дърво и положителната концепция да се появи тялото на лулата. Георги Тодоров демонстрира, че за този развой се изискват най-много внимание и самообладание.

Снимка: bTV

„ Най-елементарното нещо, което би трябвало да се направи, откакто се изпуши количеството тютюн – просто да се остави да изстине, тъй като се загрява лекичко. После с тези така наречен перца се прочиства димният канал и също по този начин се шомпулира и каналчето в мундщука “, разяснява Георги Тодоров-Гец.

„ Станах огромен занаятчия, осми разряд стигнах, най-големия. И най-сложни фигури правех, от най-малки до най-големи “, разяснява 93-годишната баба Дора

Лули има от към 2000 година преди Христа, когато египтяните са ги употребявали за свои религиозни ритуали. Малко по-късно целият Античен свят се среща с тях. Много по-късно – в средата на XVI век след Христа, се появяват тютюневите лули в Америка, употребени от локалните племена. Лулата, която през днешния ден познаваме от облика на Шерлок Холмс и се употребява до през днешния ден се появява през XIX век.

Снимка: bTV

„ Специално за България следя една забавна наклонност. Преди 15-20 години съвсем нямаше хора, които да пушат лула, само че с годините се натрупа една сериозна маса до там, че преди няколко години си основахме клуб на пушачите лули. Явно ползата се ускорява “, безапелационен е майсторът.

Снимка: bTV

След като тялото на лулата се е родило – лека-полека е придобило форма, идва моментът за пробиването на дупки – за така наречен мундщук, от който се пуши. Следва шлифоването – един от най-фините моменти, в които виждаме дървеният материал да се трансформира в лула.

Картините на Майстора са горделивост за всяка изложба

„ Преди години съумях да направя една лулица от началото до края. Най-сложният ми план, който съм правил до в този момент – от концепцията до крайния резултат ми лиши 120-130 работни часа “, твърди Георги Тодоров-Гец.
За тези 23 години, откогато Гец практикува занаята, основава десетки лули. Извадените тук са доста малко част от сбирката му.

За Георги Тодоров-Гец луларството е пристрастеност, която ще надживее дима на времето и постоянно ще му носи наслаждение от занаятчийството.