Какво би било ако ние никога не успеем да заселим

Какво би било в случай че ние в никакъв случай не успеем да заселим космоса? Една фантазия неистина ли е, в случай че тя в никакъв случай не стане действителност?

Космическият публицист и публицист Дуейн Дей написа подробна публикация по тези въпроси на 1-ви май за електронното издание The Space Review.

Разбира се, думата “никога ” е прекомерно мощна, по тази причина той предлага да я дефинираме като един човешки живот плюс прочут интервал от горната страна – да кажем, до края на този век. Какво би било, в случай че човечеството не успее да се засели където и да е в Слънчевата система – нито на Луната, нито на Марс, нито в открития космос в границите на този интервал? Има ли това някакво значение? Има ли смисъл за хората, които в днешно време се интересуват от заселването на космоса? Биха ли зарязали своя възторг?

Според Дей вярата в заселването на космоса има доста общи характерности с религията. Тя е основана най-много на страстта, въпреки че доста от последователите й настояват, че е учредена на логичност. Нещо повече – някои от характерностите на тази верска система наподобяват култовете. Едно от най-изненадващите неща за култовете, които дефинират дати и пророчества за края на света е, че несбъдването на едно такова знамение не води до унищожаването на култа и даже, парадоксално, може да има противоположен резултат – то може да съживи правилните и да усили тяхното посвещение. Всичко това се случва по доста разнообразни способи, само че чест претекст е вярата, че членовете на даден фетиш са предотвратили или по-скоро са отсрочили идването на края на света.

Без да вземаме тази прилика прекомерно драговолно, ние въпреки всичко бихме се запитали – за какво концепцията за заселването на космоса продължава да съществува от доста десетилетия насам и за какво тя продължава да има своите почитатели макар обстоятелството, че не са направени основни крачки напред в реализирането й?

Дуейн Дей ни припомня, че концепцията за галактически колонии се появява още при започване на 20-ти век, само че става по-популярна през 50-те и 60-те години. Това съответствува с епохата след края на Втората международна война и усилването на въздействието на Съединени американски щати, както и публичната убеденост в американските научни, стопански и културни качества. Например още вторият епизод на “Стар Трек ” през 1966 година ни демонстрира такава колония. Но чак през 70-те години избрани писатели и мислители стартират да учат опцията да се построят действителни колонии в космоса или на повърхността на Луната. През 1976 година Джерард О’Нийл разгласява книгата “Горната граница: Човешки колонии в космоса ”. Тя е последвана през 1977 година от две други книги – “Космически колонии ” на Стюарт Бранд и “Колонии в космоса ” на Т.А. Хепенмайер. Американците нямат проблеми с концепцията за галактическа колонизация, защото колониалният опит на страната е в далечното минало и се преглежда положително като въведения към основаването на американската нация. Но доста други елементи от света имат неприятно отношение към “колониализма ” и го виждат като експлоататорско общество, в което хората са страдали до 70-те години на предишния век с продължаващи резултати и в сегашното.

Но предвижданите тогава галактически колонии в никакъв случай не стават действителност. За тези от нас, които не сме били родени през 70-те и 80-те години на предишния век, ни е мъчно да създадем свястно съпоставяне, само че ентусиазмът, който хората са изпитвали тогава, е бил подобен с този на хората в днешно време, които имат вяра, че Марс Уан ще откри колония на Червената планета или на тези, които считат, че Илон Мъск ще направи своята Междупланетна транспортна система и ще стартира да изстрелва хора, които ще построят градове на Марс. Много запалянковци тогава също са вярвали, че галактическата совалка на НАСА ще направи полетите рутинии, лесни и евтини, както и че елементарните хора скоро ще пътуват в космоса и ще основават промишлености, инфраструктура и градове. Ранните представители на “Обществото Л5 ” са били извънредно дейни и са вярвали, че огромните галактически станции ще са факт единствено след няколко десетилетия. Ако по това време сте имали опция да им зададете анкета, множеството от тях биха очаквали станциите да са налични до началото на 21-ви век – т.е. през днешния ден.

Ранният възторг за галактическото заселване е бил подхранван както от позитивни, по този начин и от негативни въздействия. Една от аргументите, заради които О’Нийл и останалите като него са предложили концепцията за галактическото заселване, са били международните рецесии, най-много Петролната рецесия от 1973 година, която подбудила гледището, че Съединени американски щати би трябвало да търси енергийна самостоятелност. Положителните фактори включвали религия в американските технологически и културни качества и даже и когато Виетнамската война демонстрирала лимита на американската мощност, културата на Съединени американски щати към момента била доминирана от оптимизъм и предприемачество.

Със сигурност, написа Дей, несбъдването на пророчеството е довело до отлив на членовете. Някои хора евентуално са се отказали да мислят за галактическото заселване, престанали да вървят на сбирките на “Общество Л5 ” и са си намерили други занимавки. Животът траял. Но други са пренасочили своето мислене и своето творчество. Станало явно, че НАСА и галактическата совалка нямало да ни дадат мечтаната галактическа колонизация, тъй че почнали да търсят различни хрумвания, технологии и оправдания, към които да закачат своите вярвания.

Следващата вълна от вярващи в галактическата колонизация, припомня ни Дей, била поета от Робърт Зубрин, който за малко време и по много гръмък метод е бил включен в Международните конференции за галактическо развиване, преди да сътвори своето Марсианско общество през 1998 година. През по-голяма част от 90-те години Зубрин е приказвал интензивно за човешкото заселване на Марс и по този начин е набрал почитатели.

Подобно на ентусиазма през 70-те години, визията на Зубрин е била подхранвана както от позитивни, по този начин и от негативни фактори: религия, че НАСА стопира галактическото заселване, съчетано с мотив, че е допустимо да се изпратят хора на Марс много елементарно с към този момент съществуващи технологии, както и с оптимизъм за провокациите и човешкия дух. Но поддръжката за визията на Зубрин също спаднала с течение на времето, което е видно от все по-малката посещаемост на конференциите на Марсианско общество. Близо 20 години след основаването на Марсианско общество, ние към момента не сме изпратили хора на Марс, а какво да кажем за колония…

В началото на 21-ви век, продължава Дуейн Дей, на дневен ред била тематиката за галактическия туризъм. Това почнало с полемиките в края на 90-те за изпращане на туристи до съветската станция “Мир ”, което кулминирало с действителното изпращане на Денис Тито до “Международната галактическа станция ” през 2001 година. Надпреварата X Prize приковала публичното внимание при започване на първото десетилетие на века и когато премията била извоювана през 2004 година, галактическият туризъм бил гореща тематика в медиите и измежду галактическите запалянковци.

Но през днешния ден, повече от десетилетие и половина откакто ентусиазмът достигнал до своята връхна точка, към момента няма постоянен галактически туризъм. Нещо повече – всички галактически туристи са летяли през предходното десетилетие. През сегашното десетилетие платени туристи няма. Освен това последната пробна галактическа станция на Бигълоу (която не е финансирана от НАСА) е била изстреляна през 2007 година. Да, към момента има някакви известия и оповестявания, само че и преди е имало оповестявания. Освен това е имало и някои механически пречки и неприятни обществени събития, като трагичния случай през 2014 година със “СпейсШипТу ”. През сегашното десетилетие галактическият туризъм трябваше да бъде всекидневие, само че седем години от това десетилетие са отминали и това към момента не се е случило, а някои компании като Бигълоу и Върджин галактик са се ориентирали към други пазари като този на НАСА и на дребните спътници. Към нито едно от двете неща запалянковците от предходното десетилетие не биха гледали през днешния ден с възторг.

Днес придвижването за галактическо заселване се е прилепило към Илон Мъск и към неговите забележителни механически достижения, които карат хората да припадат. Речта на Мъск предходната година потвърди какъв брой въодушевени са някои хора за неговата визия за Марс: гости се втурнаха в аудиторията в мига в който бяха отворени вратите и една жена от задаващите въпроси искаше да се качи на сцената и да целуне своя кумир. Хората през днешния ден постоянно настояват, че цената за достъпа за космоса ще спадне фрапантно, което ще отвори галактическата граница за всички нас. В действителността настоящата отстъпка на СпейсЕкс за преизползваемите ракети е много по-скромна. Ентусиастите също по този начин позволяват, че даже и предсказанието на Мъск за пилотирано кацане на Марс през 2024 година да е оптимистично, той сигурно ще го направи, въпреки и няколко години по-късно. Така че евентуално ще забележим хора на Марс до едно десетилетие, а няколко години по-късно ще стартира конструирането и на колонията…

Дуейн Дей ни припомня, че към този момент сме слушали всичко това и преди. Визията за галактическо заселване от 70-те години към момента не е действителност четири десетилетия по-късно, визията за заселването на Марс от 90-те години към момента не е реалност 20 години по-късно, галактическият туризъм съгласно визиите отпреди десетилетие и половина към момента не се е случил. Имало е концепции, възторг и никакъв действителен резултат. Но може би през днешния ден ще бъде друго, нали?

Според Дуейн Дей думата “религия ” може би не е доста подобаваща, с цел да се схване ентусиазма за галактическо заселване. Трудно е да го назовем и “движение ”. Вероятно най-хубавият термин е “забавление ”, като субкултура на фендъма за научна фантастика. Различно е от това да отидеш на кино и да гледаш Elysium с гигантската въртяща станция или The Expansion със своите колонии на Марс и в астероидния пояс. Това са пасивни действия. До каква степен обаче да бъдеш деен значи да си действително “включен ” в интензивностите за галактическо заселване?

Някой преди време забелязал, че множеството от хората, които играят лотария във времената, когато джакпотът е достигнал стотици милиони долари, знаят доста добре, че няма да завоюват. Но да си купиш лотариен билет ти дава позволение да фантазираш какво би станало в случай че спечелиш. Може би същото е годно и за галактическите запалянковци, счита Дей – те вземат участие, било то на конференции, било то като пишат в блога си, или просто като пускат безкрайни постове в дискусионните конгреси и мнения, тъй като това им разрешава да имат вяра, че фантазията им може да стане действителна, даже и надълбоко в сърцата си да знаят, че няма да е по този начин.