Евгений Кънев: Който не говори срещу корупцията, на практика я подкрепя
Какви са подтекстът и потребността от основаването на Форум за демократично деяние, разяснява в " Мрежата " по стратегия " Христо Ботев " Евгений Кънев , икономист.
" През юни, в разгара на лятото, обстановката в страната беше тревожна – от позиция на демокрацията, наблюдавахме завземане на страната от частни ползи, потребление на прокуратурата и службите за персонални цели. Най-ярък образец за това беше казусът с кмета на Варна , който към този момент над два месеца е държан в прелиминарен арест, без действителни свидетелства за осъществено закононарушение.
Това е единствено един от многото образци за метода, по който институциите действат у нас. Но го загатвам, тъй като е най-крещящият – това е първият политически пандизчия след 10 ноември 1989 година Не е имало различен случай, в който политик на високо равнище да бъде държан в ареста толкоз дълго – над два месеца без повдигнато обвиняване. Още по-тревожно е, че хора, които са били принудени да дадат показания, по-късно се отхвърлят и все пак кметът остава в ареста.
Това беше мотивът, само че около този случай, група сътрудници, другари и съидейници взехме решение, че е неотложно да се противопоставим на тази надвиснала вълна от авторитаризъм . Смятаме, че изборът на президент – въпреки и не непосреден – ще бъде решителен за посоката, в която ще тръгне страната. Поради обстоятелството, че демократичната общественост е мощно фрагментирана, а партиите постоянно са в спор, взехме решение да бъдем гласът, който приканва хората, милеещи за демокрацията и свободата, да загърбят персоналните си пристрастия и да се обединят към претендент, кадърен да спре тази вълна. "
Океанът от принуждение
" Това е огромната тематика на съвремието. Демокрацията има проблеми, Европа има проблеми, светът има проблеми. Въпросът е по какъв начин да ги решим – първо, би трябвало да ги диагностицираме, след това, да търсим решения. Моето безпокойствие е, че под претекста, че " системата не работи ", се появяват подправени гласове, които желаят да разрушат всичко и да стартират изначало . Това сме го виждали – през 1917 година в Русия, през 1933 година в Германия, и доста пъти по-късно. Появяват се " създатели " на нов ред – нов Ordnung, както споделят на немски.
Вместо да изправим пукнатините във вазата, взимаме чука и я разрушаваме. Светът се движи към разрушение на демократичните порядки, които се крепят на приемливост и разговор. Без разговор няма спокойно решение – остава единствено насилието.
Когато няма народна власт, редът се постанова посредством гнет . Демокрацията е методът, по който обществото взема решения посредством гласоподаване. Но когато една група реши, че тя е правата, а всички останали са врагове – тогава идва нов ред, натрапен със мощ. Диктатурата постоянно идва с недоволство, че " нещо не работи “, че " преди беше по-добре “ , че " някой е отговорен “ – най-често това са чужденците, малцинствата, либералите.
Това е първият симптом, че не просто консервативна вълна идва, а такава, която може да докара до гнет, в случай че не бъде спряна по либерален и цивилизован метод.
Насилието има доста форми – не приказвам единствено за убийства или фашистки гнет. Модерните автокрации се дефинират точно посредством ограничение на свободата на словото, на медиите, на правото на друго мнение. "
" Разрушителното държание на опозицията, соросоидни фигури и неолиберални деятели "
" Именно. За слушателите, които не са осведомени – Сорос е зложелател в Русия, където разчистиха всички неправителствени организации. Той е зложелател и в България , нищо, че двама вицепремиери в актуалното държавно управление са били чиновници на фондация " Отворено общество ", Сорос е зложелател и в Съединени американски щати. А в действителност Сорос изповядва философията на Карл Попър за " Отвореното общество " – общество, готово да одобри другата позиция, да води разговор, за света, за хуманизма, човечността, емпатията и толерантността – полезности, върху които би трябвало да се гради демокрацията..
Тези правила са заложени освен в Лисабонския контракт на Европейския съюз, който сме подписали, само че и в нашата Конституция, която за жалост постоянно не се съблюдава.
Нарушават я тези, които желаят да изключат или лимитират правата на избрани групи – и го вършат под лозунга за " независимост на словото ".
Това е основен миг: тези, които желаят да вземат властта, постоянно се показват като жертви – гонени, подценявани, без право на изложение. Но щом я получат, стартират да преследват съперниците си, да затварят медии, да нападат публицисти. Това се случи в Русия, случва се и в България, и в Съединени американски щати. Когато няма независимост на словото, няма и разговор. А точно " соросоидите " – както ги назовават – пазят тези полезности.
Соросоидите в действителност са враговете на тези, които желаят затворено общество – такова, каквото беше комунистическото или фашисткото. Затова всички автократи – в това число Орбан в Унгария, афишират Сорос за зложелател номер едно. "
Държавата с основно " Д " може разгласи за врагове всички, които не са съгласни, и полицията да бие
" Да, тъкмо по този начин. Те ще бъдат наричани " соросоиди " или с други етикети. Ако страната, която Делян Пеевски стартира да построява или към този момент е построил, се основава на това, че всеки несъгласен с него е зложелател, то ще забележим римейк на социализма от времето на Живков. Несъгласните ще бъдат наричани " соросоиди " или с други етикети. Това е самобитен римейк на социализма от времето на Живков. Това демонстрира, че сме при започване на пътя към по-твърда форма на ръководство, която оправдава дейностите на властта посредством мощ, само че не против хора, които нарушават публичния ред. Говорим за жители, които търсят истината и желаят отговорност от тези, които злоупотребяват с власт. Има законови способи, по които полицията и силовите структури могат да работят. Ключовият въпрос е: кой дефинира по какъв начин се ползват законите? В Русе видяхме по какъв начин тезите на полицията претърпяха няколко версии, откакто бяха уличени в неистина. "
Медиите
" Всеки ден виждам по какъв начин се пропущат значими вести, които са неуместни за ръководещите – изключително за Пеевски . Виждам изкривяване на обстоятелства, изключително когато съм очевидец на събитията и след това виждам по какъв начин се показват в медиите. За мен това е тревожна картина – свободата на медиите и свободата на словото в България са под опасност. Защото свободата на словото не е просто да кажеш каквото искаш. Тя е правото да критикуваш властта без боязън от гонене . "
Тричленен състав на съда се наскърбява, че е подложен на критика
" Естествено, че би трябвало да се държи сметка и въпросът е дали съдиите работят свободно, или се опасяват от външен напън. Това е същинският проблем, за какво основни очевидци не се разпитват с месеци ? Защо, когато някой се откаже от показанията си, не се разпитва наново? Говорим за заместник-кмета на Варна, да вземем за пример.
Това са крещящи въпроси. Ако институциите дадат рационално пояснение – добре. Но когато няма такова, не може просто да кажат: " Ние сме черна кутия, решаваме както намерим за добре, и нямате право да питате ". Това не е народна власт. Не може да бъде. "
" Протестът като инструмент за събаряне на държавно управление към този момент е в предишното "
" Това не е правилно. Протестът е главен инструмент на гражданското общество – той е методът, по който ръководещите получават промяна. Ако те са в действителност " държавно управление на народа, от народа, за народа “ , както Линкълн дефинира демокрацията, те би трябвало да слушат гласа на хората. Когато обаче обслужват частни ползи на един или двама души, тогава не им пука какъв брой се стачкува, стига да има кой да ги пази . И неслучайно се отварят бюджети точно за силовите структури, които пазят тази власт.
Един от огромните проблеми е, че в медиите целеустремено се позволяват изкривявания на осведомителния поток – посредством сложени лица, които манипулират, дезинформират и постановат непознати за България трактовки на протичащото се. "
Как можем да противодействаме
" Като обясняваме на хората по какъв начин ги лъжат. Не мога да направя друго, с изключение на да употребявам всяка опция, с цел да кажа на хората да се пазят от тези, които приканват към принуждение, които наскърбяват, които не признават правото на другите да изразят мнение, и които пазят корупцията.
Защото, който не приказва против корупцията, на процедура я поддържа. Това е основен миг. Всичко опира до власт и пари, а разговорът в медиите би трябвало всякога да стартира с въпроса: Как наподобява корупцията?
Ако първият въпрос към всеки посетител в медиите беше: " Какво мислите за корупцията? " – представете си каква щеше да бъде България. Трябва да се връщаме към нейното начало всякога. "
" През юни, в разгара на лятото, обстановката в страната беше тревожна – от позиция на демокрацията, наблюдавахме завземане на страната от частни ползи, потребление на прокуратурата и службите за персонални цели. Най-ярък образец за това беше казусът с кмета на Варна , който към този момент над два месеца е държан в прелиминарен арест, без действителни свидетелства за осъществено закононарушение.
Това е единствено един от многото образци за метода, по който институциите действат у нас. Но го загатвам, тъй като е най-крещящият – това е първият политически пандизчия след 10 ноември 1989 година Не е имало различен случай, в който политик на високо равнище да бъде държан в ареста толкоз дълго – над два месеца без повдигнато обвиняване. Още по-тревожно е, че хора, които са били принудени да дадат показания, по-късно се отхвърлят и все пак кметът остава в ареста.
Това беше мотивът, само че около този случай, група сътрудници, другари и съидейници взехме решение, че е неотложно да се противопоставим на тази надвиснала вълна от авторитаризъм . Смятаме, че изборът на президент – въпреки и не непосреден – ще бъде решителен за посоката, в която ще тръгне страната. Поради обстоятелството, че демократичната общественост е мощно фрагментирана, а партиите постоянно са в спор, взехме решение да бъдем гласът, който приканва хората, милеещи за демокрацията и свободата, да загърбят персоналните си пристрастия и да се обединят към претендент, кадърен да спре тази вълна. "
Океанът от принуждение
" Това е огромната тематика на съвремието. Демокрацията има проблеми, Европа има проблеми, светът има проблеми. Въпросът е по какъв начин да ги решим – първо, би трябвало да ги диагностицираме, след това, да търсим решения. Моето безпокойствие е, че под претекста, че " системата не работи ", се появяват подправени гласове, които желаят да разрушат всичко и да стартират изначало . Това сме го виждали – през 1917 година в Русия, през 1933 година в Германия, и доста пъти по-късно. Появяват се " създатели " на нов ред – нов Ordnung, както споделят на немски.
Вместо да изправим пукнатините във вазата, взимаме чука и я разрушаваме. Светът се движи към разрушение на демократичните порядки, които се крепят на приемливост и разговор. Без разговор няма спокойно решение – остава единствено насилието.
Когато няма народна власт, редът се постанова посредством гнет . Демокрацията е методът, по който обществото взема решения посредством гласоподаване. Но когато една група реши, че тя е правата, а всички останали са врагове – тогава идва нов ред, натрапен със мощ. Диктатурата постоянно идва с недоволство, че " нещо не работи “, че " преди беше по-добре “ , че " някой е отговорен “ – най-често това са чужденците, малцинствата, либералите.
Това е първият симптом, че не просто консервативна вълна идва, а такава, която може да докара до гнет, в случай че не бъде спряна по либерален и цивилизован метод.
Насилието има доста форми – не приказвам единствено за убийства или фашистки гнет. Модерните автокрации се дефинират точно посредством ограничение на свободата на словото, на медиите, на правото на друго мнение. "
" Разрушителното държание на опозицията, соросоидни фигури и неолиберални деятели "
" Именно. За слушателите, които не са осведомени – Сорос е зложелател в Русия, където разчистиха всички неправителствени организации. Той е зложелател и в България , нищо, че двама вицепремиери в актуалното държавно управление са били чиновници на фондация " Отворено общество ", Сорос е зложелател и в Съединени американски щати. А в действителност Сорос изповядва философията на Карл Попър за " Отвореното общество " – общество, готово да одобри другата позиция, да води разговор, за света, за хуманизма, човечността, емпатията и толерантността – полезности, върху които би трябвало да се гради демокрацията..
Тези правила са заложени освен в Лисабонския контракт на Европейския съюз, който сме подписали, само че и в нашата Конституция, която за жалост постоянно не се съблюдава.
Нарушават я тези, които желаят да изключат или лимитират правата на избрани групи – и го вършат под лозунга за " независимост на словото ".
Това е основен миг: тези, които желаят да вземат властта, постоянно се показват като жертви – гонени, подценявани, без право на изложение. Но щом я получат, стартират да преследват съперниците си, да затварят медии, да нападат публицисти. Това се случи в Русия, случва се и в България, и в Съединени американски щати. Когато няма независимост на словото, няма и разговор. А точно " соросоидите " – както ги назовават – пазят тези полезности.
Соросоидите в действителност са враговете на тези, които желаят затворено общество – такова, каквото беше комунистическото или фашисткото. Затова всички автократи – в това число Орбан в Унгария, афишират Сорос за зложелател номер едно. "
Държавата с основно " Д " може разгласи за врагове всички, които не са съгласни, и полицията да бие
" Да, тъкмо по този начин. Те ще бъдат наричани " соросоиди " или с други етикети. Ако страната, която Делян Пеевски стартира да построява или към този момент е построил, се основава на това, че всеки несъгласен с него е зложелател, то ще забележим римейк на социализма от времето на Живков. Несъгласните ще бъдат наричани " соросоиди " или с други етикети. Това е самобитен римейк на социализма от времето на Живков. Това демонстрира, че сме при започване на пътя към по-твърда форма на ръководство, която оправдава дейностите на властта посредством мощ, само че не против хора, които нарушават публичния ред. Говорим за жители, които търсят истината и желаят отговорност от тези, които злоупотребяват с власт. Има законови способи, по които полицията и силовите структури могат да работят. Ключовият въпрос е: кой дефинира по какъв начин се ползват законите? В Русе видяхме по какъв начин тезите на полицията претърпяха няколко версии, откакто бяха уличени в неистина. "
Медиите
" Всеки ден виждам по какъв начин се пропущат значими вести, които са неуместни за ръководещите – изключително за Пеевски . Виждам изкривяване на обстоятелства, изключително когато съм очевидец на събитията и след това виждам по какъв начин се показват в медиите. За мен това е тревожна картина – свободата на медиите и свободата на словото в България са под опасност. Защото свободата на словото не е просто да кажеш каквото искаш. Тя е правото да критикуваш властта без боязън от гонене . "
Тричленен състав на съда се наскърбява, че е подложен на критика
" Естествено, че би трябвало да се държи сметка и въпросът е дали съдиите работят свободно, или се опасяват от външен напън. Това е същинският проблем, за какво основни очевидци не се разпитват с месеци ? Защо, когато някой се откаже от показанията си, не се разпитва наново? Говорим за заместник-кмета на Варна, да вземем за пример.
Това са крещящи въпроси. Ако институциите дадат рационално пояснение – добре. Но когато няма такова, не може просто да кажат: " Ние сме черна кутия, решаваме както намерим за добре, и нямате право да питате ". Това не е народна власт. Не може да бъде. "
" Протестът като инструмент за събаряне на държавно управление към този момент е в предишното "
" Това не е правилно. Протестът е главен инструмент на гражданското общество – той е методът, по който ръководещите получават промяна. Ако те са в действителност " държавно управление на народа, от народа, за народа “ , както Линкълн дефинира демокрацията, те би трябвало да слушат гласа на хората. Когато обаче обслужват частни ползи на един или двама души, тогава не им пука какъв брой се стачкува, стига да има кой да ги пази . И неслучайно се отварят бюджети точно за силовите структури, които пазят тази власт.
Един от огромните проблеми е, че в медиите целеустремено се позволяват изкривявания на осведомителния поток – посредством сложени лица, които манипулират, дезинформират и постановат непознати за България трактовки на протичащото се. "
Как можем да противодействаме
" Като обясняваме на хората по какъв начин ги лъжат. Не мога да направя друго, с изключение на да употребявам всяка опция, с цел да кажа на хората да се пазят от тези, които приканват към принуждение, които наскърбяват, които не признават правото на другите да изразят мнение, и които пазят корупцията.
Защото, който не приказва против корупцията, на процедура я поддържа. Това е основен миг. Всичко опира до власт и пари, а разговорът в медиите би трябвало всякога да стартира с въпроса: Как наподобява корупцията?
Ако първият въпрос към всеки посетител в медиите беше: " Какво мислите за корупцията? " – представете си каква щеше да бъде България. Трябва да се връщаме към нейното начало всякога. "
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ