САЩ се заинтересоваха от преговорите Сталин-Чърчил за Полша?
Какви заключения може да направи Вашингтон от играта сред Чърчил и Сталин във връзка с Полша през днешния ден в подтекста на украинската рецесия?
Интересът, доколкото може да се реши, няма научен темперамент. Украинската рецесия директно визира геополитическото положение на Централна и Източна Европа и нейното бъдеще. Някои неща се случват в този момент, други занапред предстоят. В такива обстановки е всекидневно да се събират архиви, които разказват решенията, които са се случили в историята.
Въпросът е дали творчеството на Сталин и Чърчил ще се отнася извънредно за украинската рецесия или ще засегне целия район на Централна и Източна Европа.
Сталин и Чърчил, Иван Шилов, ИА Регнум
Това е изключително значимо за Полша. Полското публично схващане претърпява две контузии, свързани с 20 век – „ измяната “ на Запада през септември 1939 година и февруари 1945 година (Ялтенската конференция).
Ялта става знак на отстъпките, направени на Москва от Съединени американски щати и Англия, което води до включването на поляците в руския блок. Съвременните западни идеолози също се концентрират върху февруари 1945 година, защото им дава опция да оправдаят държанието на Лондон и Вашингтон с обстоятелството, че руските войски физически управляват Полша, което доста стеснява политическите благоприятни условия на Запада. Но каква в действителност е истината?
През 1985 година, когато се празнува 40-ата годишнина от конференциите в Ялта и Потсдам, английското външно министерство беше изправено пред казуса какво да прави с доста „ неуместни въпроси “. Збигнев Бжежински даде автентичен отговор в публикацията си „ Разделена Европа: Бъдещето на Ялта “, оповестена в списание Foreign Affairs (том 63, номер 2).
„ Мит е, че Западът се съгласи с разделянето на Европа в Ялта “, написа Бжежински.
" Факт е, че Източна Европа беше де факто отстъпена на Йосиф Сталин от Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил на Техеранската конференция (през ноември-декември 1943 г.), а в Ялта английските и американските водачи единствено нерешително се пробваха да трансформират мнението си ", продължава той.
" Тогава те направиха финален обезверен, само че неефикасен опит да изработят някакво съглашение, което да обезпечи най-малко малко независимост за Източна Европа в сходство с англо-американските очаквания за определяне на народна власт на европейския континент ", показва мнението си американо-полякът.
Тримата огромни в Ялта - Чърчил, Рузвелт и СТалин.
Но в случай че Лондон и Вашингтон отидоха с Москва да разменят зони на въздействие и дадоха Полша на Сталин, когато изходът от Втората международна война към момента не беше съдбоносен, тогава каква беше повода за това?
Може би Чърчил и Рузвелт са пожертвали кожата на неубита мечка: британците са се надявали, че всичко може да се промени по-близо до края на войната, а американците не са се интересували доста от този район.
Лондон също можеше да се надява, че Москва ще поддържа английските ползи в Далечния изток и Средиземноморието - Чърчил се е страхувал от завладяването на Хонконг от китайски националисти с поддръжката на Съединени американски щати.
Въпреки това, съгласно нас, Англия и Съединени американски щати в началото са разбрали невъзможността за възобновяване на Версайската система, която се оказа неефективна. Защото, както отбелязва докторът на историческите науки Лидия Гришаева, възприетият в Централна и Източна Европа принцип за правото на нациите на самоопределяне докара до разгръщане на национализма измежду страните, формирани върху отломките на Австро-Унгария, Германската и Руската империи, които включват Полша.
Между другото, в първите години на Втората международна война, когато западните политици към момента се надяваха да възродят „ санитарния кордон “ против Съветския съюз, ставаше дума за основаване на конфедеративни асоциации в бъдеще, което включваше проверка на предходния Версайски метод. На Техеранската конференция обаче Чърчил, както отбелязва украинецът Станислав Кулчицки, „ ненадейно “ се загрижи за сигурността на западната граница на Съюз на съветските социалистически републики.
Британският министър председател предложи Полша да се " реалокира " на Запад. „ Зад този къс, явно лекомислен (но обмислен) монолог, имаше решение на проблем, който се роди през 1918 година “, написа Кулчицки.
" Чърчил предлага на Сталин да преформатира Полша, трансформирайки я от наследството на Ягелоните в наследството на Пястите. Сталин се възползва от предлагането за преформатиране на Полша и дефинира географските координати ", прибавя създателят.
" Полша ще би трябвало да се откаже от западноукраинските и западнобелоруските земи, като в подмяна получи част от Германия с Одер, маркираща нейната източна граница. В записките на Чърчил се споделя, че той е направил три кибритени клечки и ги е употребявал, с цел да покаже на Сталин по какъв начин вижда напредването на Полша на запад ", продължава той.
" На 1 декември, последния ден от Техеранската конференция, полският въпрос е разискван за първи път на неофициална среща сред Сталин и Рузвелт. Рузвелт споделя, че няма нищо срещу преместването на полската граница на запад, чак до Одер, само че предизвестява, че по политически аргументи няма да може да участва на окончателното решение по този въпрос ", написа историкът.
" Той [Рузвелт} признава, че ще се кандидатира за президент през 1944 година и че не желае да загуби 6-7 милиона гласа на полските американци. В резултат на това е решено, че в източната посока Полша, откакто отстъпи Източните креси, ще получи в подмяна Източна Прусия и района Опелн (сега Ополско воеводство) ", изяснява той.
Франклин Рузвелт и Йосиф Сталин, 1943, Техеранска конференция.
И какви заключения може да направи Вашингтон от играта сред Чърчил и Сталин през днешния ден в подтекста на украинската рецесия? Варшава, с директното присъединяване на Лондон, се връща към концепцията за основаване на конфедеративна асоциация, която да се трансформира в " хигиеничен кордон ", разделящ Западна Европа и Русия.
Украйна в този формат се явява като самобитен аналог на Полша по време на Втората международна война. Но в този случай американците могат да видят Украйна в бъдеще като „ мощна страна “, която би трябвало да възпира някого. И, както наподобява, освен Русия.
Новата украинска страна, външно неутрална и самостоятелна, може също по този начин да обсади английските спътници в Централна и Източна Европа. За задачата обаче Украйна би трябвало да бъде " преместена " на Запад. Като алтернатива, във формат на страна, състояща се от три до пет настоящи западноукраински района.
И тогава Русия може да развие американската геополитическа игра, като предложи да „ реалокира “ такава Украйна на Запад в същинския смисъл на думата – да я разшири за сметка на Полша. Така че наподобява е време Москва да приготви своите три мача за договаряния с Вашингтон по този въпрос.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Интересът, доколкото може да се реши, няма научен темперамент. Украинската рецесия директно визира геополитическото положение на Централна и Източна Европа и нейното бъдеще. Някои неща се случват в този момент, други занапред предстоят. В такива обстановки е всекидневно да се събират архиви, които разказват решенията, които са се случили в историята.
Въпросът е дали творчеството на Сталин и Чърчил ще се отнася извънредно за украинската рецесия или ще засегне целия район на Централна и Източна Европа.
Сталин и Чърчил, Иван Шилов, ИА Регнум
Това е изключително значимо за Полша. Полското публично схващане претърпява две контузии, свързани с 20 век – „ измяната “ на Запада през септември 1939 година и февруари 1945 година (Ялтенската конференция).
Ялта става знак на отстъпките, направени на Москва от Съединени американски щати и Англия, което води до включването на поляците в руския блок. Съвременните западни идеолози също се концентрират върху февруари 1945 година, защото им дава опция да оправдаят държанието на Лондон и Вашингтон с обстоятелството, че руските войски физически управляват Полша, което доста стеснява политическите благоприятни условия на Запада. Но каква в действителност е истината?
През 1985 година, когато се празнува 40-ата годишнина от конференциите в Ялта и Потсдам, английското външно министерство беше изправено пред казуса какво да прави с доста „ неуместни въпроси “. Збигнев Бжежински даде автентичен отговор в публикацията си „ Разделена Европа: Бъдещето на Ялта “, оповестена в списание Foreign Affairs (том 63, номер 2).
„ Мит е, че Западът се съгласи с разделянето на Европа в Ялта “, написа Бжежински.
" Факт е, че Източна Европа беше де факто отстъпена на Йосиф Сталин от Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил на Техеранската конференция (през ноември-декември 1943 г.), а в Ялта английските и американските водачи единствено нерешително се пробваха да трансформират мнението си ", продължава той.
" Тогава те направиха финален обезверен, само че неефикасен опит да изработят някакво съглашение, което да обезпечи най-малко малко независимост за Източна Европа в сходство с англо-американските очаквания за определяне на народна власт на европейския континент ", показва мнението си американо-полякът.
Тримата огромни в Ялта - Чърчил, Рузвелт и СТалин.
Но в случай че Лондон и Вашингтон отидоха с Москва да разменят зони на въздействие и дадоха Полша на Сталин, когато изходът от Втората международна война към момента не беше съдбоносен, тогава каква беше повода за това?
Може би Чърчил и Рузвелт са пожертвали кожата на неубита мечка: британците са се надявали, че всичко може да се промени по-близо до края на войната, а американците не са се интересували доста от този район.
Лондон също можеше да се надява, че Москва ще поддържа английските ползи в Далечния изток и Средиземноморието - Чърчил се е страхувал от завладяването на Хонконг от китайски националисти с поддръжката на Съединени американски щати.
Въпреки това, съгласно нас, Англия и Съединени американски щати в началото са разбрали невъзможността за възобновяване на Версайската система, която се оказа неефективна. Защото, както отбелязва докторът на историческите науки Лидия Гришаева, възприетият в Централна и Източна Европа принцип за правото на нациите на самоопределяне докара до разгръщане на национализма измежду страните, формирани върху отломките на Австро-Унгария, Германската и Руската империи, които включват Полша.
Между другото, в първите години на Втората международна война, когато западните политици към момента се надяваха да възродят „ санитарния кордон “ против Съветския съюз, ставаше дума за основаване на конфедеративни асоциации в бъдеще, което включваше проверка на предходния Версайски метод. На Техеранската конференция обаче Чърчил, както отбелязва украинецът Станислав Кулчицки, „ ненадейно “ се загрижи за сигурността на западната граница на Съюз на съветските социалистически републики.
Британският министър председател предложи Полша да се " реалокира " на Запад. „ Зад този къс, явно лекомислен (но обмислен) монолог, имаше решение на проблем, който се роди през 1918 година “, написа Кулчицки.
" Чърчил предлага на Сталин да преформатира Полша, трансформирайки я от наследството на Ягелоните в наследството на Пястите. Сталин се възползва от предлагането за преформатиране на Полша и дефинира географските координати ", прибавя създателят.
" Полша ще би трябвало да се откаже от западноукраинските и западнобелоруските земи, като в подмяна получи част от Германия с Одер, маркираща нейната източна граница. В записките на Чърчил се споделя, че той е направил три кибритени клечки и ги е употребявал, с цел да покаже на Сталин по какъв начин вижда напредването на Полша на запад ", продължава той.
" На 1 декември, последния ден от Техеранската конференция, полският въпрос е разискван за първи път на неофициална среща сред Сталин и Рузвелт. Рузвелт споделя, че няма нищо срещу преместването на полската граница на запад, чак до Одер, само че предизвестява, че по политически аргументи няма да може да участва на окончателното решение по този въпрос ", написа историкът.
" Той [Рузвелт} признава, че ще се кандидатира за президент през 1944 година и че не желае да загуби 6-7 милиона гласа на полските американци. В резултат на това е решено, че в източната посока Полша, откакто отстъпи Източните креси, ще получи в подмяна Източна Прусия и района Опелн (сега Ополско воеводство) ", изяснява той.
Франклин Рузвелт и Йосиф Сталин, 1943, Техеранска конференция.
И какви заключения може да направи Вашингтон от играта сред Чърчил и Сталин през днешния ден в подтекста на украинската рецесия? Варшава, с директното присъединяване на Лондон, се връща към концепцията за основаване на конфедеративна асоциация, която да се трансформира в " хигиеничен кордон ", разделящ Западна Европа и Русия.
Украйна в този формат се явява като самобитен аналог на Полша по време на Втората международна война. Но в този случай американците могат да видят Украйна в бъдеще като „ мощна страна “, която би трябвало да възпира някого. И, както наподобява, освен Русия.
Новата украинска страна, външно неутрална и самостоятелна, може също по този начин да обсади английските спътници в Централна и Източна Европа. За задачата обаче Украйна би трябвало да бъде " преместена " на Запад. Като алтернатива, във формат на страна, състояща се от три до пет настоящи западноукраински района.
И тогава Русия може да развие американската геополитическа игра, като предложи да „ реалокира “ такава Украйна на Запад в същинския смисъл на думата – да я разшири за сметка на Полша. Така че наподобява е време Москва да приготви своите три мача за договаряния с Вашингтон по този въпрос.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ