Революцията в Северна Корея
Каква е тази гражданска война, която се случи в Северна Корея? Този въпрос си задава светът през последните седмици.
Как по този начин страната, която в продължение на две години плашеше света и всичките си съседи с атомното си оръжие и нуклеарна война, внезапно сама потърси мир. Не единствено, че го потърси, а и без никой да чака, някак от единствено себе си се съгласи на всички условия на Запада, които в продължение на години отхвърляше.
2017 година мина под нуклеарната опасност от Пхенян. Севернокорейският водач Ким Чен-ун се трансформира в интернационален тиранин номер едно, а непрекъснатата замяна на закани и обиди сред него и президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп заслужава цяла глава в учебниците по дипломация.
През декември светът надали не беше заледен в очакване на нуклеарен спор сред двете страни. Изведнъж през януари, Ким Чен-ун излезе с новогодишно слово, в което непосредствено съобщи, че е подготвен да търси договаряния с Южна Корея. След това разгласи, че е подготвен да изпрати делегация на страната си за Олимпийските игри в Пьонгчанг. Стигна се до бързи съвещания и срещи и незабелязано видяхме срещата сред Ким и президентът на Южна Корея Мун Дже-ин на 27-ми април.
На нея злокобният деспот Ким изглеждаше като преклонен възпитаник, раздаващ усмивки и ръкостискания, неоставящ помен от оня водач, който плашеше с нуклеарни удари. Накрая той се съгласи да приключи нуклеарната стратегия на страната си и да стартира необятни стопански връзки с Южна Корея.
В момента се уговаря неговата среща с Доналд Тръмп, която може да постави завършек на интервала на изолираност на Северна Корея като всепризнато интернационално зло.
Как обаче се стигна до тук и то толкоз бързо? В интернационалните медии има няколко теории по случая.
Едната е, че тежките наказания против Северна Корея в последна сметка са дали своя резултат. Тъй като страната е изолирана, няма по какъв начин да се разбере какво е действителното й икономическо положение. Колкото и управляващите да твърдяха, че просперират, всички знаят, че условната икономическа непоклатимост на страната се дължеше главно на икономическите й връзки с Китай.
Този път обаче Тръмп съумя да въвлече и Китай в глобите. В Пекин нямаше по какъв начин да не се поддадат на интернационалния напън и да усмирят непослушното си дете Ким. Можем единствено да гадаем какво е действителното положение на КНДР, само че е доста евентуално тя да е усетила тежката преса на глобите и в последна сметка управляващите да са решили, че повече не могат да устоят на икономическия напън.
Другата доктрина е, че в действителност нуклеарната стратегия на Северна Корея надалеч не е чак толкоз сполучлива, колкото от страната се опитваха да ни убедят. Факт е, че доста от ракетните проби, осъществявани в Японско море, бяха несполучливи. Факт е и че, с цел да поддържаш такава стратегия имаш потребност от доста средства. Как обаче можеш да ги набавиш, в случай че стопанската система ти е изолирана и лимитирана?
Под удара на глобите евентуално в КНДР е трябвало да вършат избор сред доразвиването на нуклеарната стратегия или икономическата непоклатимост на страната. В последна сметка под ударите на глобите управляващите може да са разбрали, че просто няма по какъв начин да развият ракетна или нуклеарна стратегия, която дейно да ги пази от външен напън. Да не приказваме, че самата концепция за победа във война със Съединени американски щати е неуместна. Да, Северна Корея можеше и да удари цели в американската база в Гуам, само че това щеше да докара до тези „ огън и гняв “, обещани от Тръмп, които евентуално щяха да унищожат страната и да сложат завършек на режима.
Да не приказваме, че интернационалната конюнктура беше такава, че Северна Корея просто нямаше по какъв начин да чака ефикасна поддръжка от Китай или от Русия.
Има и трети вид, който звучи много по-интересно. Често забравяме, че светът беше сюрпризиран, когато Ким Чен-ун пое властта в Северна Корея през 2011 година Той е трети наследник на татко си Ким Чен-ир. В дълъг интервал от време личността му беше забулена в тайнственост. След това се разбра, че Ким Чен-ун в действителност е западен ученик. Той е учил в Швейцария и като цяло е израснал със западната просвета.
Много хора виждаха в лицето на Ким опция за отварянето на Северна Корея към света. През последните години ставаше ясно, че той в действителност е фен на рапа и огромен почитател на NBA. Как тогава този човек може да е толкоз насъскан против Запада?
Дали пък Ким Чен-ун не е възнамерявал отваряне на страната си през цялото време? Защо не го е направил още с идването си на власт? Защото с идването си на власт 29-годишният по това време юноша, трябваше да се оправи с политически уред, оформян в продължение на десетилетия. Това, че си водач в диктаторски режим, надалеч не значи, че си всемогъщ стопанин.
Едва ли с идването си на власт Ким е държал надзор над армията или над основните структури в страната. Те най-вероятно са били в ръцете на старите съратници на татко му. Така че той в продължение на години трябваше да укрепва личната си власт вътре в страната. През годините излизаха какви ли не теории за опити за прелом, идващи от нейното висше управление. Излизаха и спорадични информации за изтезания над висши политически фигури, разпореждани персонално от Ким Чен-ун.
Дали пък през последните години в Северна Корея не е протичала вътрешна битка за власт, за която светът можеше да допуска, само че не и да е сигурен?
Признаците за смяна в политиката пристигнаха през 2016 година, когато на конгрес на Работническата партия, Ким разгласи, че ще е добре да се потърси по-пряк и добър разговор с Южна Корея. Може би някъде тогава той към този момент беше почнал да открива цялостната си власт след замяна на висши постове.
Цялата история с нуклеарната конкуренция пък може би целеше да утвърди Ким Чен-ун като водач в очите на личния му народ. Дали пък севернокорейците не припознаха Ким като техния едноличен водач, откакто го видяха по какъв начин самоуверено излиза против президента на Съединени американски щати?
Всъщност от този спор Доналд Тръмп изкара единствено позитиви. Самият той завоюва нови последователи в Съединени американски щати, а около севернокорейската опасност направи едно турне в Азия, в границите на което продаде оръжие за милиарди на страните, чувстващи се застрашени от Пхенян. Така и извърши обещанието си за усилване на американската стопанска система.
Ким Чен-ун беше комфортната опасност, която да бъде борена. Към края на годината евентуално самият Ким е осъзнал, че се бори с вятърни мелници. Може би тогава и се почувства и задоволително убеден във властта си, с цел да стартира промените.
Ким стартира мирния развой, хвърляйки заслугите за него на МОК и Олимпиадата. Той към този момент разгласи, че ще търси политически модел сходен на китайския, а евентуално ще желае и да построи стопански модел, сходен на този в Пекин.
Северна Корея би трябвало да се отвори към света, в случай че желае да оцелее в този промишлен свят на модерните технологии. Дали пък Ким Чен-ун не е осъзнавал това от дълго време и не е водил борба за тъкмо този миг.
Ясно е, че Северна Корея надали в миналото ще е такава военна мощ, която да плаши Запада. Може би е пристигнало времето за промени, които да разкрият икономическия потеницал на страната.
Как по този начин страната, която в продължение на две години плашеше света и всичките си съседи с атомното си оръжие и нуклеарна война, внезапно сама потърси мир. Не единствено, че го потърси, а и без никой да чака, някак от единствено себе си се съгласи на всички условия на Запада, които в продължение на години отхвърляше.
2017 година мина под нуклеарната опасност от Пхенян. Севернокорейският водач Ким Чен-ун се трансформира в интернационален тиранин номер едно, а непрекъснатата замяна на закани и обиди сред него и президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп заслужава цяла глава в учебниците по дипломация.
През декември светът надали не беше заледен в очакване на нуклеарен спор сред двете страни. Изведнъж през януари, Ким Чен-ун излезе с новогодишно слово, в което непосредствено съобщи, че е подготвен да търси договаряния с Южна Корея. След това разгласи, че е подготвен да изпрати делегация на страната си за Олимпийските игри в Пьонгчанг. Стигна се до бързи съвещания и срещи и незабелязано видяхме срещата сред Ким и президентът на Южна Корея Мун Дже-ин на 27-ми април.
На нея злокобният деспот Ким изглеждаше като преклонен възпитаник, раздаващ усмивки и ръкостискания, неоставящ помен от оня водач, който плашеше с нуклеарни удари. Накрая той се съгласи да приключи нуклеарната стратегия на страната си и да стартира необятни стопански връзки с Южна Корея.
В момента се уговаря неговата среща с Доналд Тръмп, която може да постави завършек на интервала на изолираност на Северна Корея като всепризнато интернационално зло.
Как обаче се стигна до тук и то толкоз бързо? В интернационалните медии има няколко теории по случая.
Едната е, че тежките наказания против Северна Корея в последна сметка са дали своя резултат. Тъй като страната е изолирана, няма по какъв начин да се разбере какво е действителното й икономическо положение. Колкото и управляващите да твърдяха, че просперират, всички знаят, че условната икономическа непоклатимост на страната се дължеше главно на икономическите й връзки с Китай.
Този път обаче Тръмп съумя да въвлече и Китай в глобите. В Пекин нямаше по какъв начин да не се поддадат на интернационалния напън и да усмирят непослушното си дете Ким. Можем единствено да гадаем какво е действителното положение на КНДР, само че е доста евентуално тя да е усетила тежката преса на глобите и в последна сметка управляващите да са решили, че повече не могат да устоят на икономическия напън.
Другата доктрина е, че в действителност нуклеарната стратегия на Северна Корея надалеч не е чак толкоз сполучлива, колкото от страната се опитваха да ни убедят. Факт е, че доста от ракетните проби, осъществявани в Японско море, бяха несполучливи. Факт е и че, с цел да поддържаш такава стратегия имаш потребност от доста средства. Как обаче можеш да ги набавиш, в случай че стопанската система ти е изолирана и лимитирана?
Под удара на глобите евентуално в КНДР е трябвало да вършат избор сред доразвиването на нуклеарната стратегия или икономическата непоклатимост на страната. В последна сметка под ударите на глобите управляващите може да са разбрали, че просто няма по какъв начин да развият ракетна или нуклеарна стратегия, която дейно да ги пази от външен напън. Да не приказваме, че самата концепция за победа във война със Съединени американски щати е неуместна. Да, Северна Корея можеше и да удари цели в американската база в Гуам, само че това щеше да докара до тези „ огън и гняв “, обещани от Тръмп, които евентуално щяха да унищожат страната и да сложат завършек на режима.
Да не приказваме, че интернационалната конюнктура беше такава, че Северна Корея просто нямаше по какъв начин да чака ефикасна поддръжка от Китай или от Русия.
Има и трети вид, който звучи много по-интересно. Често забравяме, че светът беше сюрпризиран, когато Ким Чен-ун пое властта в Северна Корея през 2011 година Той е трети наследник на татко си Ким Чен-ир. В дълъг интервал от време личността му беше забулена в тайнственост. След това се разбра, че Ким Чен-ун в действителност е западен ученик. Той е учил в Швейцария и като цяло е израснал със западната просвета.
Много хора виждаха в лицето на Ким опция за отварянето на Северна Корея към света. През последните години ставаше ясно, че той в действителност е фен на рапа и огромен почитател на NBA. Как тогава този човек може да е толкоз насъскан против Запада?
Дали пък Ким Чен-ун не е възнамерявал отваряне на страната си през цялото време? Защо не го е направил още с идването си на власт? Защото с идването си на власт 29-годишният по това време юноша, трябваше да се оправи с политически уред, оформян в продължение на десетилетия. Това, че си водач в диктаторски режим, надалеч не значи, че си всемогъщ стопанин.
Едва ли с идването си на власт Ким е държал надзор над армията или над основните структури в страната. Те най-вероятно са били в ръцете на старите съратници на татко му. Така че той в продължение на години трябваше да укрепва личната си власт вътре в страната. През годините излизаха какви ли не теории за опити за прелом, идващи от нейното висше управление. Излизаха и спорадични информации за изтезания над висши политически фигури, разпореждани персонално от Ким Чен-ун.
Дали пък през последните години в Северна Корея не е протичала вътрешна битка за власт, за която светът можеше да допуска, само че не и да е сигурен?
Признаците за смяна в политиката пристигнаха през 2016 година, когато на конгрес на Работническата партия, Ким разгласи, че ще е добре да се потърси по-пряк и добър разговор с Южна Корея. Може би някъде тогава той към този момент беше почнал да открива цялостната си власт след замяна на висши постове.
Цялата история с нуклеарната конкуренция пък може би целеше да утвърди Ким Чен-ун като водач в очите на личния му народ. Дали пък севернокорейците не припознаха Ким като техния едноличен водач, откакто го видяха по какъв начин самоуверено излиза против президента на Съединени американски щати?
Всъщност от този спор Доналд Тръмп изкара единствено позитиви. Самият той завоюва нови последователи в Съединени американски щати, а около севернокорейската опасност направи едно турне в Азия, в границите на което продаде оръжие за милиарди на страните, чувстващи се застрашени от Пхенян. Така и извърши обещанието си за усилване на американската стопанска система.
Ким Чен-ун беше комфортната опасност, която да бъде борена. Към края на годината евентуално самият Ким е осъзнал, че се бори с вятърни мелници. Може би тогава и се почувства и задоволително убеден във властта си, с цел да стартира промените.
Ким стартира мирния развой, хвърляйки заслугите за него на МОК и Олимпиадата. Той към този момент разгласи, че ще търси политически модел сходен на китайския, а евентуално ще желае и да построи стопански модел, сходен на този в Пекин.
Северна Корея би трябвало да се отвори към света, в случай че желае да оцелее в този промишлен свят на модерните технологии. Дали пък Ким Чен-ун не е осъзнавал това от дълго време и не е водил борба за тъкмо този миг.
Ясно е, че Северна Корея надали в миналото ще е такава военна мощ, която да плаши Запада. Може би е пристигнало времето за промени, които да разкрият икономическия потеницал на страната.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ