Експертът по антитероризъм Христо Смоленов пред „Труд“: Тъжна е истината с телешкия възторг от сбъркания преход
Каква е диагнозата на актуалния свят? Ще ни бъде ли като човечество и изгубихме ли връзка с главните човешки добродетели. И също – къде е тук мястото на България и предотвратима ли е новата студена война? За всичко това беседваме с топексперта Христо Смоленов .
– Г-н Смоленов, в последно време сякаш светът се е побъркал. Накъде върви човечеството?
– Светът се задъхва от корпоративна лакомия и преразход на стратегически запаси. Това води до спорове и пресилване на системите за сигурност на районно и световно равнище. Възникват нови провокации и нови закани. Някои от тях са неуместни – дотолкоз, че късно осъзнаваме какъв брой рискови са те в подтекста на повсеместното „ изперкване “ на човечеството. Поне на онази негова част, която се родее с корпоративното маймунство, намерило в демократичния глобализъм терен за самодоволна изява. На този терен се вихри всемирно двуличие, сравнимо по мащабите си със всемирния Потоп. Наричат го за съзвучие „ политическа уместност “, само че това си е чисто и просто ограничение на свободата на словото. И освен на словото, а и на свободомислието – лимитиране на истината, която е духовният гръбнак на хуманизма.
– Но, все пак, въпреки всичко има християнски полезности. Много постоянно ни ги дават за пример…
– Развихрянето на пазарния тоталитаризъм ерозира устоите на християнската цивилизация. Може би по тази причина един популярен хуманист – папа Йоан-Павел Втори – твърдеше, че нападателният демократизъм ще се окаже по-опасен за човечеството даже от комунизма. Възможно ли е точно поради тази сериозна позиция на папата да са му спретнали и опита за нападение? Не изключвам тази опция – нашумелият през 80-те години на предишния век атентат да е осъществен от сили на световната клептокрация… Това е властта на огромните крадци, които в края на студената война възнамеряваха да плячкосат света, комплициран от жалко идеологическо опълчване. И го направиха с обединените старания на мафиите от двете страни на желязната завеса. Така за следващ път потвърдиха, че най-организирана част в едно псевдодемократично (клептократично) общество е интернационално проведената престъпност.
– Смятате ли, че към този момент сме в епохата на новата студена война?
– Има ли още наивници, които да оспорват тази тъжна истина с телешки екстаз от сбъркания преход? Мисля, че телешкият екстаз беше охладен във фризерите на огромните финансови кланници. Как е допустимо единствено три десетилетия след края на първата студена война светът отново да се самозаблуждава за движещите сили на една нова международна борба? Явно в психологическия „ хабитат “ на корпоративното маймунство царува примитивен фетиш към лъжата. Призракът на Гьобелс отново потрива ръце: рецептите му по какъв начин да се манипулира обществото са в всеобща приложимост. Една неистина, повторена хиляда пъти, се възприема като истина – какво да кажем за милионни повторения на неистини, от които произтича гибелта на стотици хиляди, дори милиони хора… И още един принцип за надзор над всеобщото схващане (и подсъзнание) принадлежи на Гьобелс. Той гласи, че който ви забавлява, той ви ръководи!
– Каква е тук ролята на медиите?
– Какво да кажем за медии, които са приели да бъдат психо-икономически средства за всеобщо поразяване, в полза на властта на огромните крадци. За тях лъжата има доста по-висок коефициент на „ потребно “ деяние. Затова, наред с другите формати на затъпяващо развлечение, лъжата играе водеща роля в настоящото маймунизиране на човечеството. Дарвин би се обърнал в гроба, в случай че можеше да разбере каква корист с еволюционната му доктрина прави актуалната политическа класа. Колкото и фарсово да наподобява, маймунизацията на човешкия свят има съответни, надалеч отиващи цели. Те са свързани с утопията за надзор над света от един единствен команден център. Тя е основа на идеологията, която се обявява като демократичен глобализъм. Обаче тази упоритост за всеобщ надзор се сблъсква с кибернетичния закон за нужното многообразие.
– Какво съставлява този закон?
– Според този закон е невероятно една комплицирана среда да бъде командвана от единствен център. Освен в случай че той не е по-сложно построен от самата следена среда. Представете си какво значи това с оглед даже единствено на икономическите процеси – да не приказваме за по-висши прояви на човешката цивилизация. Ето за какво прелъщение да се „ опростачи “ средата има своето властово пояснение и запалени почитатели измежду висшите клептократуни. Маймунизирането на човечеството е метод да се извърши тази противоположна еволюция. Да се сведе до най-малко резултата на цивилизацията в общата трудност на актуалния свят. Той да се опрости по този начин, че единствено технологиите да основават предсказуеми затруднения, които на собствен ред да се отстраняват отново по софтуерен път. Докато хората да се „ друсат “ както лемурите в Мадагаскар – по-кротко или бурно, според от характера на дрогата. А наркодалаверата да се вихри от Афганистан през Близкия изток до двата бряга на Атлантическия океан. „ Идилия “ за клептократите и техните високопоДставени лица в коридорите на властта.
– Дайте образци с съответни имена?
– Лидерите съгрешават пред истината без да им мигне окото. После се извиняват – както в тази ситуация с лъжата на Тони Блеър по отношение на оръжията за всеобщо поразяване в Ирак. Само че министър председателят Блеър е имал имунитет, по силата на който не предстои на правосъдно гонене – нищо, че лъжата му има резултата на закононарушение против човечеството. И не на последно място – закононарушение против неговите сънародници и останалите европейци: те станаха цели на засилен и религиозно стимулиран гнет. Войната в Залива масовизира и насочи ислямския тероризъм към Европа, отваряйки портите на пъкъла, както се беше изразил един прочут ценител на Близкия изток. Ама кой да слуша познавачите, щом клептократуните са настървени за разграбване. Собствените им нации стават заложници, а други страни и нации стават жертва на остарели колонизаторски рефлекси. Но през днешния ден не е политически правилно да се приказва за колониализъм – по тази причина по-широко разпространяване доби заместващият термин демократичен глобализъм. Това ще рече: свят с общ пазар, само че без национални граници. В този дух, съгласно „ Уикилийкс “ се беше впуснала да приказва в частна платена тирада Хилари Клинтън. Но това изказване е единствено върхът на айсберга, който включва и активността на „ Отворено общество “, и по този начин наречената „ Арабска пролет “. Тя отприщи към Европа миграционно цунами. Дали това не беше преднамерена измама против остарелия континент с неговата християнската цивилизация?
– Защо демократичният глобализъм се стреми да обезсили и ерозира националните страни?
– Защото е по-лесно да се присвоят активите им в насипно положение. Дестабилизирането на Европа може да има стопански подтекст и конкурентен план, само че задачата също по този начин е и духовно обезличаване на народите от Европейския съюз. Християнската цивилизация по принцип пречи на този психо-икономически скрит план. Затова пазарният фундаментализъм се стреми да ерозира нейната духовна традиция. Опитва се да ограничи освен суверенитета на националните страни, а и въздействието на полезности, които опонират на лозунга „ Алчността е добродетел! “ Отива се и по-нататък в похищенията против естественото положение на неща, които са насъщни за естественото развиване на човешките общности. В яростна борба за запаси естественият блян на всеки народ да резервира страната си от външни похищения се сблъсква с интереса на клептокрацията и следените от нея интернационалните мафии. Организираната престъпност играе роля за дестабилизацията на огромни райони, които рано или късно стават спектакъл на военни дейности. Така стана и на Балканите, и в Кавказ, и в Близкия изток.
– Къде е през днешния ден България в тази обстановка?
– България е стратегически център на равновесие измежду тези огнища на напрежение. За страната ни е приоритет и предопределение да работи за систематична деескалация на споровете. Това е смисъл на напъните ни по оста Европейски съюз – Западни Балкани, както и по линия на нужното съдействие сред Европейски Съюз и Република Турция. Сигнали за деескалация на напреженията би трябвало да изпращаме във всички направления. Държавата ни може с триумф да бъде фактор на мира даже в изискванията на Втората студена война, която за жалост набира скорост посредством мъката на демократичния глобализъм. Всяко друго държание на България на интернационалната сцена би било недалновидно и даже нездравословно за страната. Ние сме античен и умен народ – не ни приляга да се натягаме, да тичаме пред вятъра, с цел да се харесаме на следващите мощни на деня. Баща ми – безконечна му памет – беше трето потомство офицер на тази страна. Той обичаше да споделя, че постоянно има по-силен и от най-силния. Така че дано не градим връзките си върху моментни съотношения на силите – има човешки полезности и национално достолепие, което всеки фактор в политиката би следвало да почита. Системата на тези полезности има силата да опазва духа и душевността на българите. Тя е живото единение на благоразумие и свободомислие, еднообразно нужни за оцеляването и на нацията, и на цивилизацията.
– Да, само че това не се случва толкоз постоянно!
– Ще ви дам образец, че се случва. Пролича в реакцията на българската общност против така наречен Истанбулска спогодба. Там отново ставаше дума за недостиг на истина при изработването на документа, спуснат за одобрение като че ли от окупационни сили… И българският народ сподели, че е кадърен на опозиция против самозабравилия се демократичен глобализъм. Огромното болшинство от жителите на България зае ясна позиция в отбрана на естествените устои и на фамилните полезности при развъждането на децата. Доказа виновното си отношение и към младите генерации, и към здравите национално-консервативнини обичаи. На висота бе и реакцията на Българската православна черква – тя се намеси уверено, както при спасяването на българските евреи през Втората международна война. И другите обичайни вероизповедания заеха кардинална позиция по въпроса. Така бе удържана първата победа в една всеобхватна борба, залог в която е самата цивилизация.
– На какво тогава се дължи самобитният фанатизъм на избрани среди, освен в тази ситуация с Истанбулската спогодба?
– Трябва да си разбираем фанатизма, с който се пропагандира този либерално-глобалистичен модел. Дали той се дължи единствено на великодушното и даже непристойно богато финансиране? Защо деятелите му демонстрират коренен хъс като талибани, за които обичайна национална просвета е отживялост – освен това, враждебна среда? Те като че ли са от различен биологичен (или по-скоро идеологичен) тип. Уж обичат човечеството, а пък ненавиждат личния си народ. Държат се като жреци на фетиш, учреден върху „ чистата “ динамичност на парите. Разсъжденията им за независимост стигат основно до пазарната либерализация. А човешкото измерение на свободата се обобщи с фразата, че желаят всичко и го желаят в този момент. Лично на мен това ми наподобява гротескно. Не ги осъждам, само че ми се коства, че са жертви на операция. Но в тяхната просветеност е вярата, че няма постоянно да останат на това равнище. Че усещат фалша и лицемерието, даже и да не реагират на мига. Очаквам промени…
– Докъде може да стигне криворазбраната глобализация, господин Смоленов?
– В една публикация за вестник „ Труд “ задавах въпроси: до каква степен стига криворазбраната глобализация. Къде минава границата на национално обезличаване, след която стартира цивилизационно самоубийство на народите? Има ли в самата Европа сили, които я принасят в жертва на радикалния псевдолиберализъм? И каква роля в това жертвоприношение извършва транснационалното задкулисие на парите и властта? Има заплаха демократичната тактиката „ мулти-култи “ да се изроди в паметна война. Такава война към този момент се води в Близкия изток – районна, само че с колосален капацитет за глобализация. Има трендове към обща рецесия на демократичния глобализъм, който не може да продължи без огромна военна случка. Агонията му завихря и новата студена война, с способи от арсенала на паметните войни. Ето по какъв начин „ мулти-култи “ тактиките имат в действителност противоположен резултат – активизират страните за спорове и борба, вместо да способстват за доближаването на хора.
Нашият посетител
Христо Смоленов е специалист по антитероризъм. Инициатор е за основаването на “Екогласност ” и на Русенския комитет през 1988 година. Бил е парламентарен секретар на Министерството на защитата през 1995-1997 година и депутат в 38-ото Народно заседание. Специалист е по логичност и евристика. Доцент, лекар в Института по металознание, уреди и технологии към Българска академия на науките. Завършил е Московски държавен университет “Ломоносов ”. През 1991 година е стипендиант на фондация “Александър декор Хумболт ” в Германия, а преди този момент гост-професор в Университета на Монреал (Канада) и в Католическия университет на Америка във Вашингтон. Бил е треньор по карате на първите групи за битка с тероризма.
– Г-н Смоленов, в последно време сякаш светът се е побъркал. Накъде върви човечеството?
– Светът се задъхва от корпоративна лакомия и преразход на стратегически запаси. Това води до спорове и пресилване на системите за сигурност на районно и световно равнище. Възникват нови провокации и нови закани. Някои от тях са неуместни – дотолкоз, че късно осъзнаваме какъв брой рискови са те в подтекста на повсеместното „ изперкване “ на човечеството. Поне на онази негова част, която се родее с корпоративното маймунство, намерило в демократичния глобализъм терен за самодоволна изява. На този терен се вихри всемирно двуличие, сравнимо по мащабите си със всемирния Потоп. Наричат го за съзвучие „ политическа уместност “, само че това си е чисто и просто ограничение на свободата на словото. И освен на словото, а и на свободомислието – лимитиране на истината, която е духовният гръбнак на хуманизма.
– Но, все пак, въпреки всичко има християнски полезности. Много постоянно ни ги дават за пример…
– Развихрянето на пазарния тоталитаризъм ерозира устоите на християнската цивилизация. Може би по тази причина един популярен хуманист – папа Йоан-Павел Втори – твърдеше, че нападателният демократизъм ще се окаже по-опасен за човечеството даже от комунизма. Възможно ли е точно поради тази сериозна позиция на папата да са му спретнали и опита за нападение? Не изключвам тази опция – нашумелият през 80-те години на предишния век атентат да е осъществен от сили на световната клептокрация… Това е властта на огромните крадци, които в края на студената война възнамеряваха да плячкосат света, комплициран от жалко идеологическо опълчване. И го направиха с обединените старания на мафиите от двете страни на желязната завеса. Така за следващ път потвърдиха, че най-организирана част в едно псевдодемократично (клептократично) общество е интернационално проведената престъпност.
– Смятате ли, че към този момент сме в епохата на новата студена война?
– Има ли още наивници, които да оспорват тази тъжна истина с телешки екстаз от сбъркания преход? Мисля, че телешкият екстаз беше охладен във фризерите на огромните финансови кланници. Как е допустимо единствено три десетилетия след края на първата студена война светът отново да се самозаблуждава за движещите сили на една нова международна борба? Явно в психологическия „ хабитат “ на корпоративното маймунство царува примитивен фетиш към лъжата. Призракът на Гьобелс отново потрива ръце: рецептите му по какъв начин да се манипулира обществото са в всеобща приложимост. Една неистина, повторена хиляда пъти, се възприема като истина – какво да кажем за милионни повторения на неистини, от които произтича гибелта на стотици хиляди, дори милиони хора… И още един принцип за надзор над всеобщото схващане (и подсъзнание) принадлежи на Гьобелс. Той гласи, че който ви забавлява, той ви ръководи!
– Каква е тук ролята на медиите?
– Какво да кажем за медии, които са приели да бъдат психо-икономически средства за всеобщо поразяване, в полза на властта на огромните крадци. За тях лъжата има доста по-висок коефициент на „ потребно “ деяние. Затова, наред с другите формати на затъпяващо развлечение, лъжата играе водеща роля в настоящото маймунизиране на човечеството. Дарвин би се обърнал в гроба, в случай че можеше да разбере каква корист с еволюционната му доктрина прави актуалната политическа класа. Колкото и фарсово да наподобява, маймунизацията на човешкия свят има съответни, надалеч отиващи цели. Те са свързани с утопията за надзор над света от един единствен команден център. Тя е основа на идеологията, която се обявява като демократичен глобализъм. Обаче тази упоритост за всеобщ надзор се сблъсква с кибернетичния закон за нужното многообразие.
– Какво съставлява този закон?
– Според този закон е невероятно една комплицирана среда да бъде командвана от единствен център. Освен в случай че той не е по-сложно построен от самата следена среда. Представете си какво значи това с оглед даже единствено на икономическите процеси – да не приказваме за по-висши прояви на човешката цивилизация. Ето за какво прелъщение да се „ опростачи “ средата има своето властово пояснение и запалени почитатели измежду висшите клептократуни. Маймунизирането на човечеството е метод да се извърши тази противоположна еволюция. Да се сведе до най-малко резултата на цивилизацията в общата трудност на актуалния свят. Той да се опрости по този начин, че единствено технологиите да основават предсказуеми затруднения, които на собствен ред да се отстраняват отново по софтуерен път. Докато хората да се „ друсат “ както лемурите в Мадагаскар – по-кротко или бурно, според от характера на дрогата. А наркодалаверата да се вихри от Афганистан през Близкия изток до двата бряга на Атлантическия океан. „ Идилия “ за клептократите и техните високопоДставени лица в коридорите на властта.
– Дайте образци с съответни имена?
– Лидерите съгрешават пред истината без да им мигне окото. После се извиняват – както в тази ситуация с лъжата на Тони Блеър по отношение на оръжията за всеобщо поразяване в Ирак. Само че министър председателят Блеър е имал имунитет, по силата на който не предстои на правосъдно гонене – нищо, че лъжата му има резултата на закононарушение против човечеството. И не на последно място – закононарушение против неговите сънародници и останалите европейци: те станаха цели на засилен и религиозно стимулиран гнет. Войната в Залива масовизира и насочи ислямския тероризъм към Европа, отваряйки портите на пъкъла, както се беше изразил един прочут ценител на Близкия изток. Ама кой да слуша познавачите, щом клептократуните са настървени за разграбване. Собствените им нации стават заложници, а други страни и нации стават жертва на остарели колонизаторски рефлекси. Но през днешния ден не е политически правилно да се приказва за колониализъм – по тази причина по-широко разпространяване доби заместващият термин демократичен глобализъм. Това ще рече: свят с общ пазар, само че без национални граници. В този дух, съгласно „ Уикилийкс “ се беше впуснала да приказва в частна платена тирада Хилари Клинтън. Но това изказване е единствено върхът на айсберга, който включва и активността на „ Отворено общество “, и по този начин наречената „ Арабска пролет “. Тя отприщи към Европа миграционно цунами. Дали това не беше преднамерена измама против остарелия континент с неговата християнската цивилизация?
– Защо демократичният глобализъм се стреми да обезсили и ерозира националните страни?
– Защото е по-лесно да се присвоят активите им в насипно положение. Дестабилизирането на Европа може да има стопански подтекст и конкурентен план, само че задачата също по този начин е и духовно обезличаване на народите от Европейския съюз. Християнската цивилизация по принцип пречи на този психо-икономически скрит план. Затова пазарният фундаментализъм се стреми да ерозира нейната духовна традиция. Опитва се да ограничи освен суверенитета на националните страни, а и въздействието на полезности, които опонират на лозунга „ Алчността е добродетел! “ Отива се и по-нататък в похищенията против естественото положение на неща, които са насъщни за естественото развиване на човешките общности. В яростна борба за запаси естественият блян на всеки народ да резервира страната си от външни похищения се сблъсква с интереса на клептокрацията и следените от нея интернационалните мафии. Организираната престъпност играе роля за дестабилизацията на огромни райони, които рано или късно стават спектакъл на военни дейности. Така стана и на Балканите, и в Кавказ, и в Близкия изток.
– Къде е през днешния ден България в тази обстановка?
– България е стратегически център на равновесие измежду тези огнища на напрежение. За страната ни е приоритет и предопределение да работи за систематична деескалация на споровете. Това е смисъл на напъните ни по оста Европейски съюз – Западни Балкани, както и по линия на нужното съдействие сред Европейски Съюз и Република Турция. Сигнали за деескалация на напреженията би трябвало да изпращаме във всички направления. Държавата ни може с триумф да бъде фактор на мира даже в изискванията на Втората студена война, която за жалост набира скорост посредством мъката на демократичния глобализъм. Всяко друго държание на България на интернационалната сцена би било недалновидно и даже нездравословно за страната. Ние сме античен и умен народ – не ни приляга да се натягаме, да тичаме пред вятъра, с цел да се харесаме на следващите мощни на деня. Баща ми – безконечна му памет – беше трето потомство офицер на тази страна. Той обичаше да споделя, че постоянно има по-силен и от най-силния. Така че дано не градим връзките си върху моментни съотношения на силите – има човешки полезности и национално достолепие, което всеки фактор в политиката би следвало да почита. Системата на тези полезности има силата да опазва духа и душевността на българите. Тя е живото единение на благоразумие и свободомислие, еднообразно нужни за оцеляването и на нацията, и на цивилизацията.
– Да, само че това не се случва толкоз постоянно!
– Ще ви дам образец, че се случва. Пролича в реакцията на българската общност против така наречен Истанбулска спогодба. Там отново ставаше дума за недостиг на истина при изработването на документа, спуснат за одобрение като че ли от окупационни сили… И българският народ сподели, че е кадърен на опозиция против самозабравилия се демократичен глобализъм. Огромното болшинство от жителите на България зае ясна позиция в отбрана на естествените устои и на фамилните полезности при развъждането на децата. Доказа виновното си отношение и към младите генерации, и към здравите национално-консервативнини обичаи. На висота бе и реакцията на Българската православна черква – тя се намеси уверено, както при спасяването на българските евреи през Втората международна война. И другите обичайни вероизповедания заеха кардинална позиция по въпроса. Така бе удържана първата победа в една всеобхватна борба, залог в която е самата цивилизация.
– На какво тогава се дължи самобитният фанатизъм на избрани среди, освен в тази ситуация с Истанбулската спогодба?
– Трябва да си разбираем фанатизма, с който се пропагандира този либерално-глобалистичен модел. Дали той се дължи единствено на великодушното и даже непристойно богато финансиране? Защо деятелите му демонстрират коренен хъс като талибани, за които обичайна национална просвета е отживялост – освен това, враждебна среда? Те като че ли са от различен биологичен (или по-скоро идеологичен) тип. Уж обичат човечеството, а пък ненавиждат личния си народ. Държат се като жреци на фетиш, учреден върху „ чистата “ динамичност на парите. Разсъжденията им за независимост стигат основно до пазарната либерализация. А човешкото измерение на свободата се обобщи с фразата, че желаят всичко и го желаят в този момент. Лично на мен това ми наподобява гротескно. Не ги осъждам, само че ми се коства, че са жертви на операция. Но в тяхната просветеност е вярата, че няма постоянно да останат на това равнище. Че усещат фалша и лицемерието, даже и да не реагират на мига. Очаквам промени…
– Докъде може да стигне криворазбраната глобализация, господин Смоленов?
– В една публикация за вестник „ Труд “ задавах въпроси: до каква степен стига криворазбраната глобализация. Къде минава границата на национално обезличаване, след която стартира цивилизационно самоубийство на народите? Има ли в самата Европа сили, които я принасят в жертва на радикалния псевдолиберализъм? И каква роля в това жертвоприношение извършва транснационалното задкулисие на парите и властта? Има заплаха демократичната тактиката „ мулти-култи “ да се изроди в паметна война. Такава война към този момент се води в Близкия изток – районна, само че с колосален капацитет за глобализация. Има трендове към обща рецесия на демократичния глобализъм, който не може да продължи без огромна военна случка. Агонията му завихря и новата студена война, с способи от арсенала на паметните войни. Ето по какъв начин „ мулти-култи “ тактиките имат в действителност противоположен резултат – активизират страните за спорове и борба, вместо да способстват за доближаването на хора.
Нашият посетител
Христо Смоленов е специалист по антитероризъм. Инициатор е за основаването на “Екогласност ” и на Русенския комитет през 1988 година. Бил е парламентарен секретар на Министерството на защитата през 1995-1997 година и депутат в 38-ото Народно заседание. Специалист е по логичност и евристика. Доцент, лекар в Института по металознание, уреди и технологии към Българска академия на науките. Завършил е Московски държавен университет “Ломоносов ”. През 1991 година е стипендиант на фондация “Александър декор Хумболт ” в Германия, а преди този момент гост-професор в Университета на Монреал (Канада) и в Католическия университет на Америка във Вашингтон. Бил е треньор по карате на първите групи за битка с тероризма.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ