Както винаги в ситуация на диктатура, приближените свалиха диктатора. По-широките

Както постоянно в обстановка на тирания, доближените смъкнаха диктатора. По-широките публични кръгове биха рискували доста, а и не биха имали достъп до съответния конгрес, с цел да извършат това. Това зявява икономистът Красен Станчев в коментар за случилото се на 10 ноември 1989 година
Така стана на всички места в страните от някогашния Варшавски контракт. Изключение са балтийските страни, само че и там първите нови държавни управления бяха по-скоро от някогашни сътрудници на остарелия режим.

Пред Topnovini.bg той коментра и цената, която заплатиха осмелилите се да излязат на улицата и да упорстват за народна власт.

За всички цената бе една дълга криза от средата на 1987 до 1994 година, втора криза от януари 1996 до март 1997 година

Първата бе естествена: когато горните седем неща се правят, някак по какъв начин да не се заплати цената на изкуственото благополучие, произвеждане и така нататък, с които в действителност се купуваше спокойствието на ръководещите. Това е един тип корумпиране на обществото, само че е обикновено хората да обичат да бъдат корумпирани, счита той.

Лъжа? Да, имаше, както в остарелия анекдот: те се вършат, че ми заплащат, аз се върша, че работя, показва икономистът.

Не считам, че тези, които първи стачкуваха през 1997-1989 година като се изключи няколко задържани, един стрелян, само че оживял и една дузина бити, заплатиха каква то и да е висока цена,категоричен е той.