Става дума за ракети DF-31 с твърдо гориво, разположени в

Става дума за ракети DF-31 с твърдо гориво, ситуирани наоколо до границата с Монголия. Макар Съединени американски щати да са съобщавали и по-рано за съществуването на тези силози, за първи път се появява оценка за действителния брой на заредените ракети. В отчета се акцентира, че към този момент няма индикации Китай да демонстрира интерес към разговор за ограничение на стратегическите оръжия.

 

Това опонира на изказванията на американския президент Доналд Тръмп от предишния месец, че Вашингтон може да работи по проект за денуклеаризация взаимно с Русия и Китай.

 

Данните на американското разузнаване сочат, че Китай е разполагал с към 600 нуклеарни бойни глави през 2024 година, като годишният им растеж се забавя спрямо предишни години, само че наклонността остава възходяща. Оценките сочат, че до 2030 година китайският нуклеарен боеприпас може да надвиши 1000 бойни глави.

 

В отговор на последните обвинявания, от китайското посолство във Вашингтон показват, че страната следва отбранителна нуклеарна тактика, поддържа арсенала си на минимално равнище, належащо за националната сигурност, и съблюдава уговорката си да не прави нуклеарни опити.

 

Говорителят на китайското външно министерство Лин Цзян стига по-далеч в позицията си. На постоянен брифинг в Пекин той е безапелационен, че точно Вашингтон би трябвало да предприеме действителни стъпки за нуклеарно разоръжаване, защото Съединени американски щати е „ суперядрена мощ с най-големия нуклеарен боеприпас ". Според него сходно обвинявания целят да оправдаят ускорената рационализация на американските нуклеарни сили и дейности, които подкопават световната стратегическа непоклатимост.

 

„ Китай не взе участие в нуклеарна конкуренция с никоя страна “, прибавя Лин, представен от Reuters.