ВМРО за двустранния протокол с РС Македония: България предаде и езика, и историята
" Както Ви предупредихме – Политическа партия, ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия продадоха националния интерес, по подигравка на ориста това стана с подписа на Има Такъв Народ. "
Това се споделя в позиция на Вътрешна македонска революционна организация по отношение на подписания в неделя (17 юли) двустранен протокол сред България и районен съд Македония. С този акт публично се даде ход на договарянията сред Скопие и Брюксел за еврочленството на съседката ни.
" Уви, както предупреждавахме месеци наред, с този акт актуалните ръководещи освен признаха македонския език, само че се отхвърлиха от историята ни и предадоха македонските българи. Все неща, които получиха своето удостоверение в изказванията от страна на представители на Европейска комисия, че има македонски език и Европейски Съюз го признава, от представители на политиците в Македония, че Конституцията няма да се пипа и от нападателните и нагли прояви на антибългаризъм по време на митингите от другата страна на границата ", показват от Вътрешна македонска революционна организация.
" И този документ по подигравка на ориста беше подписан от българска страна от министъра на външните работа в оставка госпожа Теодора Генчовска, която е от квотата на другояче шумните съперници на повдигане на така наречен несъгласие – „ ИТН “, допълват от партията.
Прилагаме цялостния текст на позицията на Вътрешна македонска революционна организация:
" Наскоро беше подписан протокол, от който зависи европейския път на Македония. Въпросният протокол в същността си съдържа нещо остаряло, което се подписва чак в този момент. Защото по този начин действаше Скопие от самото начало.
Независимо от това, с този протокол се вменяват ясни отговорности и периоди на Македония. И този български – въпреки и непълен триумф – се дължи най-много на твърдостта на страната ни в продължение на години. Твърдост, която беше наследена от меки диалогични китки.
Проблемите в този момент са няколко: преговорната рамка и протоколът не адресират действителния проблем с така наречен македонски език. България резервира правото си да подсети, че не го признава. И какво от това? Това е право на нещо като записка под линия. Пречи ли това на легитимирането на една несправедливост, каквато е изкуствено основаната книжовна норма? Фон дер Лайен, апропо, продължи с предозирането и изясни по какъв начин даже бележки под линия нямало да има.
Истината е, че дружно с говорите на банатските българи и с българския литературен език, македонската норма е още една кодификация на българските приказва. Австрийският професор Ото Кронщайнер във връзка с скопската норма твърди, че това е български език, написан на сръбска пишеща машина.
Проблемът не е единствено в това, че е кодифициран акцент, а и в това, че редовно по-късно езикът е отдалечаван от българския посредством лексикален „ импорт “ на чуждици, сърбизми и прочие добавки към диалектизмите.
Другият проблем е, че до протоколи, които засягат новата история, по този начин и не се стигна. А точно новата история е онази част от историята, която нашите съседи присвояват най-активно. Така те ще продължат посмъртния тормоз върху плеядата революционни дейци в опит да им сменят личното им самоопределяне.
Контролът по напредъка е в действителност поверен на Еврокомисията, т.е. на чиновничеството. Всъщност, България ще има своите механизми на надзор, само че казусът е, че в София не се чакат гръбначни политици на власт – конкуренцията очевидно е кой да се хареса на еврочиновниците и американските служители и в тази конкуренция Политическа партия и ГЕРБ са се вкопчили в решителна битка, а на следващия ден ще се вкопчат, в случай че би трябвало, и в безродна коалиция. А през това време русофилските хиени единствено ще чакат подарък национална обич.
Един от най-сериозните проблеми се обрисува да бъде нежеланието на опозиционните сили в Скопие да поддържат включването на българите в конституцията. Въпросът е, че с сътрудници като тези в Брюксел, очевидно врагове не са ни нужни, и на следващия ден ще се опитат да принуждават още веднъж София на отстъпки – тъй като в Скопие отново няма да има воля за промени.
На доктрина ветото не е вдигнато, на процедура обаче то е. И нашите съществени политически сили едвам крият облекчението си, вместо да са подготвени на непрекъснатата отбрана на българския интерес, която следва от този миг нататък. Веднъж пуснати, скопските политици ще продължат да разчитат на отсрочване, на извъртане и на отзивчивост от Брюксел. Защото към този момент видяха, че не се опазва значима истината и човешките права, а графикът на някакви служители и опорните точки на демократичните бездарници. "
Това се споделя в позиция на Вътрешна македонска революционна организация по отношение на подписания в неделя (17 юли) двустранен протокол сред България и районен съд Македония. С този акт публично се даде ход на договарянията сред Скопие и Брюксел за еврочленството на съседката ни.
" Уви, както предупреждавахме месеци наред, с този акт актуалните ръководещи освен признаха македонския език, само че се отхвърлиха от историята ни и предадоха македонските българи. Все неща, които получиха своето удостоверение в изказванията от страна на представители на Европейска комисия, че има македонски език и Европейски Съюз го признава, от представители на политиците в Македония, че Конституцията няма да се пипа и от нападателните и нагли прояви на антибългаризъм по време на митингите от другата страна на границата ", показват от Вътрешна македонска революционна организация.
" И този документ по подигравка на ориста беше подписан от българска страна от министъра на външните работа в оставка госпожа Теодора Генчовска, която е от квотата на другояче шумните съперници на повдигане на така наречен несъгласие – „ ИТН “, допълват от партията.
Прилагаме цялостния текст на позицията на Вътрешна македонска революционна организация:
" Наскоро беше подписан протокол, от който зависи европейския път на Македония. Въпросният протокол в същността си съдържа нещо остаряло, което се подписва чак в този момент. Защото по този начин действаше Скопие от самото начало.
Независимо от това, с този протокол се вменяват ясни отговорности и периоди на Македония. И този български – въпреки и непълен триумф – се дължи най-много на твърдостта на страната ни в продължение на години. Твърдост, която беше наследена от меки диалогични китки.
Проблемите в този момент са няколко: преговорната рамка и протоколът не адресират действителния проблем с така наречен македонски език. България резервира правото си да подсети, че не го признава. И какво от това? Това е право на нещо като записка под линия. Пречи ли това на легитимирането на една несправедливост, каквато е изкуствено основаната книжовна норма? Фон дер Лайен, апропо, продължи с предозирането и изясни по какъв начин даже бележки под линия нямало да има.
Истината е, че дружно с говорите на банатските българи и с българския литературен език, македонската норма е още една кодификация на българските приказва. Австрийският професор Ото Кронщайнер във връзка с скопската норма твърди, че това е български език, написан на сръбска пишеща машина.
Проблемът не е единствено в това, че е кодифициран акцент, а и в това, че редовно по-късно езикът е отдалечаван от българския посредством лексикален „ импорт “ на чуждици, сърбизми и прочие добавки към диалектизмите.
Другият проблем е, че до протоколи, които засягат новата история, по този начин и не се стигна. А точно новата история е онази част от историята, която нашите съседи присвояват най-активно. Така те ще продължат посмъртния тормоз върху плеядата революционни дейци в опит да им сменят личното им самоопределяне.
Контролът по напредъка е в действителност поверен на Еврокомисията, т.е. на чиновничеството. Всъщност, България ще има своите механизми на надзор, само че казусът е, че в София не се чакат гръбначни политици на власт – конкуренцията очевидно е кой да се хареса на еврочиновниците и американските служители и в тази конкуренция Политическа партия и ГЕРБ са се вкопчили в решителна битка, а на следващия ден ще се вкопчат, в случай че би трябвало, и в безродна коалиция. А през това време русофилските хиени единствено ще чакат подарък национална обич.
Един от най-сериозните проблеми се обрисува да бъде нежеланието на опозиционните сили в Скопие да поддържат включването на българите в конституцията. Въпросът е, че с сътрудници като тези в Брюксел, очевидно врагове не са ни нужни, и на следващия ден ще се опитат да принуждават още веднъж София на отстъпки – тъй като в Скопие отново няма да има воля за промени.
На доктрина ветото не е вдигнато, на процедура обаче то е. И нашите съществени политически сили едвам крият облекчението си, вместо да са подготвени на непрекъснатата отбрана на българския интерес, която следва от този миг нататък. Веднъж пуснати, скопските политици ще продължат да разчитат на отсрочване, на извъртане и на отзивчивост от Брюксел. Защото към този момент видяха, че не се опазва значима истината и човешките права, а графикът на някакви служители и опорните точки на демократичните бездарници. "
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ