Уникалното артистично семейство Миндови - Мирослав на 94, Виолета на 85 г.: Една голяма любов или нищо!
Както се знае, артистът Мирослав Миндов е основал стотици функции на сцената, като най-известна от тях е тази на Бойчо Огнянов в “Под игото ”, а неговите рецитали са паметни и заразителни. Роден е в Ямбол на 7 юли 1924 година и към този момент встъпи в 95-ата си година. Бил е шеф на Народния спектакъл “Иван Вазов ”, ръководител на Съюза на артистите в България, народен представител, началник на Сатирата, член на Съюз на българските журналисти. А брачната половинка му Виолета Миндова подкара 86-ата си година и също е доста артистична, захласната е от изкуството и книгите. Тя е фармацевт по специалност, само че желала да приключи консерватория, пеела в огромни хорове, била е солистка в родния си Червен бряг и освен там.
Миндови живеят в изключителна естетика, към този момент 43 години са неразделни, обичат се и са щастливи. Какво рядко събитие! Искат тяхната идилия в никакъв случай да не свършва!
- Вярно ли е, че искаш да живееш до 100 години?
Мирослав: Извинявай, едва слушам, дано брачната половинка ми Виолета да оказва помощ, тя е и моята преводачка, нали разбираш.
Виолета: Иска, желае, само че единствено в случай че аз съм до него. И с мен е по този начин. Докато той е жив, и аз ще бъда
А отиде ли си, ден не желая да остана тук. Дори ще ти кажа нещо, което може би ще ти прозвучи доста мощно или неестествено, само че аз желая да ни сложат в една урна. Това е съкровеното, най-съкровеното ми предпочитание.
- И двамата изглеждате в добра форма. Мирослав отново е пресен, облечен в светли облекла, ухилен, а ти, Виолета, още си красива и дейна. Какво ви вълнува в този момент, по какъв начин ви минава времето?
Мирослав: Вече всичко е лимитирано за мен. Обяснимо. И говорът ми се забави доста, не вървя от дълго време на спектакъл, не мога да чета, само че пък Вили ми чете. Знаеш какъв брой обичам книгите.
Виолета: Няма да се оплакваме. Но откогато сложиха катетър на Мирослав, положението му се утежни. Организмът му мъчно приема външните намеси, годините му са доста, само че хубавото е, че му се живее, с мен, несъмнено. Крепи се, а вечер не не помни да ме целуне за лека нощ. Много гальовен и деликатен брачен партньор имам. Неслучайно фенките му са били толкоз доста. Но знам, че не ми е изневерявал. Между другото, той не е като Стефан Данаилов, под достолепието му е да приказва за връзки с дами, а преди мен несъмнено му се е случвало в театъра. И за него нашият брак е втори, има наследник от първата си брачна половинка, който доста ни оказва помощ.
Мирослав Миндов като Бойчо Огнянов в " Под игото " – до него Колчо (Константин Кисимов)
Мирослав: Въпросът, който ме вълнува през днешния ден, е за моето детство, което построи бъдещето ми. Например от кое място имам толкоз богата библиотека, за какво целият ми живот е минал като рецитатор, на 7 годинки аз знаех стихотворението “Хайдути” на Христо Ботев, и по какъв начин по този начин незабавно влязох в детската театрална школа. Колко са значими контактите с културни дейци за развиването на човек, изключително на едно дете. В родния ми Ямбол идваха художници, актьори от цялата страна. Важно е това. От дребен се срещнах с всички изкуства.
Нека знаят младите през днешния ден, че детето се интересува от всичко и просто би трябвало да му се предложи.
Виолета: Пееше ужасно, даже съжалява, че не е приключил музикалната академия, свирил е и на цигулка също. Страхотен глас има, съвсем непокътнат е и до през днешния ден, сама чуваш, баритон, необикновен! А той и рисуваше доста добре, написа също хубаво, неслучайно е член и на Съюз на българските журналисти, въпреки че родителите му са елементарни хора, татко му е бил боен шивач, само че необятно скроен.
- Няма по какъв начин при такава биография като твоята да не го ударим на мемоари. Кажете и двамата към какво най-често се връщате, с какво се събуждате?
Мирослав: Спомням си, и то като че е през днешния ден, по какъв начин моят преподавател Роберт Роснер ми говореше за моя ужасяващ акцент. И по какъв начин непрекъснато се занимавах с техника на говора, с дишане, с учене на стихове, още като възпитаник аз поех поезията на света. А когато по-късно пък аз започнах да работя с деца и ги питах кое стихотворение знаете, те ми отговаряха, че нищо не знаят. Какво е това? Престъпление! Спомням си също, че защото бях дрипльо, никой от моите състуденти в Театралната школа не ме почиташе, презираха ме. А като изрецитирах пък “Опълченците на Шипка”, незабавно ме поканиха в Радио ”София”. Станах първият глас на радиото тогава, станах известен в цяла България. Пълен ми е животът, заран ми е времето за равносметка.
Виолета: Аз и в този момент изтръпвам, толкоз беше прелестно неговото осъществяване. И единствено това ли? Той рецитираше с изключение на българската лирика, Гогол, абе, в действителност цялата съветска лирика. Извоюва популярност и стартира участия във филмите “Данка”, “Призори”, “Под игото”..., знам всичките му награди. Съветско списание го разгласи за най-големия артист на България.
А какъв брой злоба и завист се изляха върху него
Режисьорът Филип Филипов не му повери нито една класическа роля в Народния спектакъл. И още, и още. Има неприятни моменти и с Апостол Карамитев, и с Георги Черкелов, само че театърът, както споделя Мирослав, е доста комплицирано нещо. И всеки желае да е номер едно. Между другото, Мирослав е единственият театрал, който написа добре и е член на Съюза на публицистите. И това аз доста оценявам.
- Не е загадка, че си бил най-харесваният в ония младини артист у нас. Ти по какъв начин се възприемаше - като Гойко Митич, като Бойко, като супермен или?
Мирослав: Имах доста почитателки, само че нали това е обикновено за актьора, в случай че е добър, той би трябвало да е прочут и издирван. Но моята огромна същинска обич е Виолета. Не желая повече да приказвам. Казах всичко. Ако тя е до мен, няма да си отида от този свят трагичен...
Виолета: Иди си легни, рожбо. Аз имам какво да кажа. Вашият вестник и още един съживихте Мирослав, той доби кураж и аз съм ви доста признателна, тъй като по остарял български бит и той беше изцяло пропуснат.
Кръвното му налягане в този момент е като на юноша
Ние си живеем умерено, не вървим на спектакъл, не водим всемирски живот, само че сме си задоволителни. Аз му сготвям разнообразни гозби, нищо не дублирам, ядем доста зеленчуци и плодове, върша сокове постоянно. Обича мед, минерална вода, айрян и леден чай. Аз виждам телевизия и му предавам какво става по света. Всеки ден го запитвам какво му се желае и отивам да го купя, а той ми благодари с хубавите си положителни очи. Приятно ни е двамката към този момент 43 години. Не мислим за разлъка.
- Как по този начин вашата обич не угасва?
Виолета: Бях на 39 години, когато срещнах огромната и единствена обич, разведох се със брачна половинка си и се омъжих за мечтания мъж, именитият артист Мирослав Миндов. Признавам си, че постоянно съм била влюбена в него. Така е и до през днешния ден. Дано Господ ни даде още дни дружно. Нищо повече не желаеме!
Елена КОЦЕВА
Миндови живеят в изключителна естетика, към този момент 43 години са неразделни, обичат се и са щастливи. Какво рядко събитие! Искат тяхната идилия в никакъв случай да не свършва!
- Вярно ли е, че искаш да живееш до 100 години?
Мирослав: Извинявай, едва слушам, дано брачната половинка ми Виолета да оказва помощ, тя е и моята преводачка, нали разбираш.
Виолета: Иска, желае, само че единствено в случай че аз съм до него. И с мен е по този начин. Докато той е жив, и аз ще бъда
А отиде ли си, ден не желая да остана тук. Дори ще ти кажа нещо, което може би ще ти прозвучи доста мощно или неестествено, само че аз желая да ни сложат в една урна. Това е съкровеното, най-съкровеното ми предпочитание.
- И двамата изглеждате в добра форма. Мирослав отново е пресен, облечен в светли облекла, ухилен, а ти, Виолета, още си красива и дейна. Какво ви вълнува в този момент, по какъв начин ви минава времето?
Мирослав: Вече всичко е лимитирано за мен. Обяснимо. И говорът ми се забави доста, не вървя от дълго време на спектакъл, не мога да чета, само че пък Вили ми чете. Знаеш какъв брой обичам книгите.
Виолета: Няма да се оплакваме. Но откогато сложиха катетър на Мирослав, положението му се утежни. Организмът му мъчно приема външните намеси, годините му са доста, само че хубавото е, че му се живее, с мен, несъмнено. Крепи се, а вечер не не помни да ме целуне за лека нощ. Много гальовен и деликатен брачен партньор имам. Неслучайно фенките му са били толкоз доста. Но знам, че не ми е изневерявал. Между другото, той не е като Стефан Данаилов, под достолепието му е да приказва за връзки с дами, а преди мен несъмнено му се е случвало в театъра. И за него нашият брак е втори, има наследник от първата си брачна половинка, който доста ни оказва помощ.
Мирослав Миндов като Бойчо Огнянов в " Под игото " – до него Колчо (Константин Кисимов)
Мирослав: Въпросът, който ме вълнува през днешния ден, е за моето детство, което построи бъдещето ми. Например от кое място имам толкоз богата библиотека, за какво целият ми живот е минал като рецитатор, на 7 годинки аз знаех стихотворението “Хайдути” на Христо Ботев, и по какъв начин по този начин незабавно влязох в детската театрална школа. Колко са значими контактите с културни дейци за развиването на човек, изключително на едно дете. В родния ми Ямбол идваха художници, актьори от цялата страна. Важно е това. От дребен се срещнах с всички изкуства.
Нека знаят младите през днешния ден, че детето се интересува от всичко и просто би трябвало да му се предложи.
Виолета: Пееше ужасно, даже съжалява, че не е приключил музикалната академия, свирил е и на цигулка също. Страхотен глас има, съвсем непокътнат е и до през днешния ден, сама чуваш, баритон, необикновен! А той и рисуваше доста добре, написа също хубаво, неслучайно е член и на Съюз на българските журналисти, въпреки че родителите му са елементарни хора, татко му е бил боен шивач, само че необятно скроен.
- Няма по какъв начин при такава биография като твоята да не го ударим на мемоари. Кажете и двамата към какво най-често се връщате, с какво се събуждате?
Мирослав: Спомням си, и то като че е през днешния ден, по какъв начин моят преподавател Роберт Роснер ми говореше за моя ужасяващ акцент. И по какъв начин непрекъснато се занимавах с техника на говора, с дишане, с учене на стихове, още като възпитаник аз поех поезията на света. А когато по-късно пък аз започнах да работя с деца и ги питах кое стихотворение знаете, те ми отговаряха, че нищо не знаят. Какво е това? Престъпление! Спомням си също, че защото бях дрипльо, никой от моите състуденти в Театралната школа не ме почиташе, презираха ме. А като изрецитирах пък “Опълченците на Шипка”, незабавно ме поканиха в Радио ”София”. Станах първият глас на радиото тогава, станах известен в цяла България. Пълен ми е животът, заран ми е времето за равносметка.
Виолета: Аз и в този момент изтръпвам, толкоз беше прелестно неговото осъществяване. И единствено това ли? Той рецитираше с изключение на българската лирика, Гогол, абе, в действителност цялата съветска лирика. Извоюва популярност и стартира участия във филмите “Данка”, “Призори”, “Под игото”..., знам всичките му награди. Съветско списание го разгласи за най-големия артист на България.
А какъв брой злоба и завист се изляха върху него
Режисьорът Филип Филипов не му повери нито една класическа роля в Народния спектакъл. И още, и още. Има неприятни моменти и с Апостол Карамитев, и с Георги Черкелов, само че театърът, както споделя Мирослав, е доста комплицирано нещо. И всеки желае да е номер едно. Между другото, Мирослав е единственият театрал, който написа добре и е член на Съюза на публицистите. И това аз доста оценявам.
- Не е загадка, че си бил най-харесваният в ония младини артист у нас. Ти по какъв начин се възприемаше - като Гойко Митич, като Бойко, като супермен или?
Мирослав: Имах доста почитателки, само че нали това е обикновено за актьора, в случай че е добър, той би трябвало да е прочут и издирван. Но моята огромна същинска обич е Виолета. Не желая повече да приказвам. Казах всичко. Ако тя е до мен, няма да си отида от този свят трагичен...
Виолета: Иди си легни, рожбо. Аз имам какво да кажа. Вашият вестник и още един съживихте Мирослав, той доби кураж и аз съм ви доста признателна, тъй като по остарял български бит и той беше изцяло пропуснат.
Кръвното му налягане в този момент е като на юноша
Ние си живеем умерено, не вървим на спектакъл, не водим всемирски живот, само че сме си задоволителни. Аз му сготвям разнообразни гозби, нищо не дублирам, ядем доста зеленчуци и плодове, върша сокове постоянно. Обича мед, минерална вода, айрян и леден чай. Аз виждам телевизия и му предавам какво става по света. Всеки ден го запитвам какво му се желае и отивам да го купя, а той ми благодари с хубавите си положителни очи. Приятно ни е двамката към този момент 43 години. Не мислим за разлъка.
- Как по този начин вашата обич не угасва?
Виолета: Бях на 39 години, когато срещнах огромната и единствена обич, разведох се със брачна половинка си и се омъжих за мечтания мъж, именитият артист Мирослав Миндов. Признавам си, че постоянно съм била влюбена в него. Така е и до през днешния ден. Дано Господ ни даде още дни дружно. Нищо повече не желаеме!
Елена КОЦЕВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ