Както се очакваше, годишната инфлация продължава да се ускорява и

Както се очакваше, годишната инфлация продължава да се форсира и през март е стигнала 12,4% при 10 на 100 предния месец, заяви Национален статистически институт, представен от 24часа

Това е 14-годишен връх. За финален път такова повишаване на цените по отношение на година обратно имаше през лятото и есента на 2008 година, като най-високият % тогава беше 15,3.

Месечната инфлация също е много висока - 2,2%, което също не е постигано от над 14 години.

В основата на повишаването през март са цените на горивата и на транспортните разноски. Най-масовият бензин А95 е поскъпнал спрямо февруари с 13% и е пред прага да мине психическата граница от 3 лв. за литър, само че и останалите горива са с двуцифрено повишаване за един месец. Оттам и транспортните разноски през март са се вдигнали със 7,9% спрямо февруари.

На процедура обаче към този момент няма нещо, което да не нараства, в това число и храните с изключение единствено на пролетните зеленчуци. Те обаче по този начин или другояче са с към 30-40% по-скъпи от предходната пролет.

Над половината българи - 53,9%, съумяват да се оправят сега посредством понижаване на разноските за храна, облекло, пътувания и потребителски артикули. Други 17,2% са протегнали ръка на спестяванията си, 9,6% вземат пари от другари и родственици, а към 12% настояват, че не подхващат нищо, тъй като към момента не им се е наложило. Това демонстрират данните от специфична анкета на Национален статистически институт, оповестена във вторник. Тя е извършена измежду 3060 семейства, което я прави представителна.

Данните от нея демонстрират, че приходите на към една трета от българите са се вдигнали през последните месеци. Само на 8,4% от запитаните приходите им са намалели, а останалите са дали отговор, че няма никаква смяна.

Увеличението, което е обикновено за изискванията на висока инфлация, идва най-много по линия на преизчисляване и индексиране на заплатите - по този начин дават отговор 24,3% от тези, които заявяват нарастване на приходите.

Още повече хора - 34%, настояват, че парите им са нарастнали заради нарастване на обществените помощи.

Останалите са се видели с повече пари основно заради пренасяне на нова, по-високо платена работа, от това, че са се върнали от отпуск по майчинство, или от това, че семейството им е намаляло.

Осемте % от интервюираните, чиито приходи са намалели, също зависят доста от заплатите, тъй като 29,7% от тях настояват, че работодателят им е понижил заплатата, надницата или работното време.

20,2% настояват, че са изгубили работата си или че компанията им е банкрутирала. И единствено на 2,5% от тези хора приходите им понижават заради преустановяване или понижаване на обществените помощи.

Повече от половината от интервюираните - 51,3%, дават отговор, че за тях не би представлявало компликация да посрещнат непредвиден разход от 370 лева със лични средства, само че останалите това би ги затруднило.

По отношение на огромните твърди разноски най-малко към този момент българинът очевидно не усеща компликации. Едва 13,7% от интервюираните дават отговор, че се затрудняват да платят в точния момент заем, ипотека, наем или различен огромен разход за жилището си. Но за останалите 86,3% това не съставлява компликация. По отношение на банковите заеми това е обикновено, защото макар упованията лихвите по към този момент изтеглените заеми не са се нараснали и оттова няма и нарастване на месечните вноски.