Както са тръгнали срещите за реализация на първия мандат, то

Както са тръгнали срещите за реализация на първия мандат, то съставянето на постоянно държавно управление върви към цялостен неуспех.
И с първия, и с втория, и с третия мандат...

Първите съвещания през вчерашния ден, които организира номинираният за министър председател проф. Николай Габровски, приключиха с предупреден резултат.

И Българска социалистическа партия, и „ Демократична България “ препотвърдиха позицията си, че в държавно управление с мандат на ГЕРБ няма да вземат участие.
Корнелия Нинова го направи за рекордно малко време – пет минути. Христо Иванов бе обичайно по-обстоятелствен и на фона на експресния отвод на левицата размяната на експозета, позиции и реплики сред Демократична България и претендента продължи доста дълго – цели 20 минути...

В последната констатация, несъмнено, има колорит на подигравка, само че и това не може да тушира неприятното чувство, че за следващ път се разиграва театър и се преследват цели отвън обявените тематики.

Все отново дано откроим някои любопитни елементи.

Уважение към претендента, само че..

И Нинова, и Христо Иванов показаха уважението си към личността на номинирания.
„ Тук сме от почитание към Вас “, сподели Нинова.
„ Изпитваме почитание към Вас персонално и към Вашите старания “, съобщи и Иванов.

Самият Габровски вкара в деен оборот понятието „ жител “/ “граждански “, наблягайки неведнъж, че „ като жител “ и „ с гражданската си позиция диря разговор сред партиите, защото радикализацията на диалога е стигнал до една последна степен, която го прави непроизводителен “.

„ Нямам партийна обязаност “, сподели още самобитният хазаин на срещите и единствено тази декларация за водещото гражданско начало е задоволителна за заключението, че се бяга от марката „ ГЕРБ “. Че мандатоносителите са предпочели вид, който ги прави по-приемливи за другите, основава им облика на сговорчиви, виновни, загрижени, отворени за разговор и взаимни отстъпки.
И все пак, получиха червен картон.

Преодоляването на изолацията на ГЕРБ, заличаването на стигмата, която носи от лятото на 2020 година, се оказа заблуда.
Нещо повече – процесът, наподобява, даже не е стартирал.
Уважението към личността на претендента се оказа капитал, чиято инвестиция не води до постоянно държавно управление с обезпечено болшинство в Народното събрание.

Общото усещане от първите две срещи може да се заключи и по този начин, в случай че използваме настояща терминология: без да излиза на терена българският Меси се опита да финтира съперниците, само че без резултат.

„ Продължаваме промяната “ и „ Възраждане “ даже не почетоха поканата за диалог, „ Български напредък “ бяха, както нормално, гъвкави и диалогични, Движение за права и свободи утвърдиха декларираните от проф. Габровски цели и експертната форма на държавно управление.
Депутатите от ГЕРБ, Движение за права и свободи и БВ обаче не са задоволителни за болшинство, а още по-малко – за устойчиво ръководство, което е нужно на страната на фона и на външните рецесии.

Първият сериозен опит за сформиране на държавно управление, който ГЕРБ вършат от април 2020 година насам, най-вероятно ще приключи без резултат, без значение от вероятните разновидности за игра с кворума, в случай че бъде подложено на гласоподаване.

Нещо повече -  думите на кандидат-премиера, че в случай че първият мандат не успее, то и идващите няма да имат по-големи шансове, оставя чувството, че новите избори са неизбежни.

Ето за какво.

 

Вторият мандат, който Политическа партия ще получи, наподобява 100 % жертван. Преговарящите за неговата реализация са единствено Политическа партия и Демократична България, като и тук опцията за самостоятелност и надпартийност стои на масата. Въпреки това, при неуспех на първия мандат е изключено ГЕРБ да влезе в каквато и да било формула, с Българска социалистическа партия връзките са ледени поради връщането на хартиената бюлетина, обединението с Движение за права и свободи е невъзможна, а договаряния с „ Възраждане “ са табу.

Ярко алена линия е към този момент и идентификацията по оста Изток-Запад, която откри отражение в мегаскандалите в Народното събрание във връзка изпращането на оръжие за Украйна.

Шансът на третия мандат пък е заключен само в постоянно държавно управление с експертен, надпартиен темперамент, само че с поддръжката на най-голямата парламентарна група – тази на ГЕРБ.
 
Ако с първия мандат този вид бива разигран, без да докара до действителен резултат, то при третия ГЕРБ с цялостно право би могла да е пас.

Дистанцирането на партията на Борисов от спешния изследователски мандат евентуално би ни изпратила до урните през март, без значение на кого ще го връчи президентът Радев.
Може би това загатва проф. Габровски, настоявайки да се осъществя първия.

Редовно държавно управление не става и не става. Защо?

Отдръпването на ГЕРБ от експертен кабинет с третия мандат носи опасности и за самата партия. Аргументите на претендента й в този момент са положителни и допустими. Казано в резюме – България няма потребност от нови избори, а от гонене и осъществяване на три целта - приемането на законите по Плана за възобновяване и резистентност, „ Шенген “ и еврозоната.

Интересното е, че проф. Габровски заявява цялостна поддръжка и за целите на Демократична България, свързани с гарантиране на върховенството на правото. „ Поемам уговорката да се търси това конституционно болшинство за съществени промени в законодателството, които да разрешат да се сътвори механизъм за отчетност и надзор на основния прокурор. Аз ще бъда поръчител за това “, съобщи той.

Как жителят Николай Габровски, па въпреки и министър председател, ще подсигурява приемането на тези промени, остава неразбираемо. Много неразбираемо.
Тази неизясненост прави коалирането с Демократична България невероятно. „ Демократична България “ към този момент отхвърля да повтори опита на Реформаторския блок.
 
Ако Политическа партия или Демократична България се съгласят да влязат в кабинет с мандат на ГЕРБ, ще извършат гибелен акт и те го знаят. Електоралната поддръжка за тях е на основата навръх това заричане – в никакъв случай с ГЕРБ, най-малко до момента в който партията не показва политически катарзис и разграничаване от досегашните си модели на ръководство и консумация на властта.

Сглобяването на болшинство, което да застане зад едно устойчиво постоянно държавно управление не става и по ред други аргументи - крайната фрагментация на Народното събрание, ескалацията на разделянето, нарастването на конфликтните точки, антипартийната политика на президентската институция.

Консултациите, които Радев организира на „ Дондуков “ 2 преди да даде старт на процедурата с мандатите, не приближиха основаването на постоянно държавно управление. Точно противоположното – отдалечиха го. Срещите минаха в конфронтационен топ, а най-остри към този миг са връзките на президента с парламентарните сили от 48-то Народно заседание, които го поддържаха в борбата за втория мандат – Политическа партия, Българска социалистическа партия, Демократична България.

Радев се пробва да се дистанцира от „ те “, партиите, само че няма по какъв начин да заличи обстоятелството, че принадлежи към политическия хайлайф на България, а тъкмо този хайлайф ни води от неуспех към неуспех.

 

Неспособността на елита да ни изведе от политическата рецесия е натрапчиво забележима.

Недопускането ни в Шенген в този момент може да се окаже единствено първата злополука от цяла идна поредност – еврофондове, еврозона, План за възобновяване и резистентност, ескалация на мигрантската рецесия, изолираност на страната, прекратяване на цивилен права и още, и още.

Видя се, че служебно държавно управление не съумя да се оправи с проблема „ Шенген “. И експертно, изключително в случай че почива на нежно единодушие, няма да преодолее провокациите.
Изходът е устойчиво болшинство с ясни цели, политическо водачество и най-важното - способно да убеди жителите в посоката, към която ще води страната.

При цялото почитание към партиите, само че това не се обрисува да се случи и след нови избори. Тогава?