Поскъпване на услугите вдига инфлацията през 2021 г.
Както при всички други агрегирани променливи показателят на потребителските цени е по едно и също време потребен източник на информация, по този начин и средство, което може да бъде много неопределено, когато става въпрос за обособени артикули и услуги или за съответни хора.
Загубата на информация при обединяването в огромни съвкупности няма по какъв начин да бъде избегната и не е задача на статистическия институт да събира и оповестява информация за обособени хора или компании,
Всеки човек или всяко домакинство обаче в действителност има своя неповторима потребителска кошница и от това следва, че изменението на цените не се отразява по еднакъв метод на всички.
Освен това артикули за дълготрайно ползване, каквито са жилищата, не са включени в такива показатели. Това е значимо, защото огромната им стойност би им определила висок дял в общото ползване и надлежно огромно тегло в показателя.
Друга специфичност е, че ограничението на обсега прави корелацията с други стопански променливи по-слаба и е допустимо това да води до подценяване на фактическите темпове на повишаване на цените (намаляването на покупателната дарба на парите).
Прикриването и пренебрегването на резултатите от така наречен “инфлационен” налог е обичаен метод, а статистическата просвета е основана, както демонстрира и наименованието ѝ, да обслужва потребностите на държавното ръководство.
Разбира се, с развиването на науката обсегът и полезността є се уголемяват, като тя се употребява от възходящ кръг консуматори, само че първичното є предопределение остава основно.
Тук ще обърна внимание на хармонизирания показател на потребителските цени - ХИПЦ, защото той е критерият, съгласно който се прави оценка дали е налице непоклатимост на цените в процедурата за приемане на еврото.
България и Европейският съюз
През 2020 година средногодишната инфлация съгласно ХИПЦ е 1,2%. Това слага България измежду страните с релативно по-висока инфлация през 2020 година Средният ритъм за Европейския съюз е 0,7%, до момента в който в еврозоната е 0,3%.
С по-висок ритъм на инфлация са надлежно Чешката Република, Унгария, Австрия, Полша, Румъния и Словакия. От посочените стопански системи Австрия и Словакия са в еврозоната, до момента в който останалите са отвън нея.
Тази нискоинфлационна среда е резултат от огромната рецесия, която се развихри в Европейски Съюз заради пандемията COVID-19. От една страна тя се отрази на предлагането, където интернационалните вериги за производството и доставки на някои артикули бяха прекратени или краткотрайно спрени.
От друга страна пострада и търсенето заради спада на заетостта и приходите. Освен това първичният потрес способства за смяна на структурата на потреблението като увеличи търсенето на артикули от първа нужда за сметка на по-дълготрайни и капиталови артикули.
Общият спад на стопанските системи в Европейски Съюз способства и за по-ниски потребителски цени през 2020 година по отношение на миналата в 8 от тях. Така България не извършва критерия за непоклатимост на цените.
Това към момента не е належащо, защото от началото на участието в така наречен “чакалня за еврозоната” не е минало задоволително време за оценка.
Както нееднократно съм отбелязвал обаче, инфлацията евентуално ще бъде една от сериозните спънки пред осъществяването на критериите. В предишното представянето на стопанската система съгласно този индикатор демонстрира, че или в интервал на рецесия или при възобновяване след такава, критерият краткотрайно се извършва.
Изискването е това да се случва стабилно, само че от време на време методът при оценката не е задоволително прецизен.
Как се трансформират цените в интервал на рецесия
Бърз напредък на цените от 5,4% през 2020 година се записва при питателните артикули. Той е движен от инфлацията при месото и месните артикули с ритъм от 10,1%, плодовете - 12,1%, млякото и млечните артикули и яйцата - 4,7%.
На процедура нарастват всички съществени групи хранителни артикули, което се отразява отрицателно на популацията с по-ниски приходи.
По-слабо е повишаването на цените при напитките, където желанията към алкохолните са се повишили и това провокира по-бърз напредък на цените им. При тютюневите произведения макар първичния напредък на потреблението при започване на рецесията приблизително за годината цените се покачват с едвам 0.5%.
Очаквано поради лимитираното търсене на облекло и обувки цените им през 2020 година се намаляват с 1,2%, като отрицателното отражение е по-силно върху обувките, където дефлацията е 2,9%, до момента в който при облеклото е 1,1%.
Лек спад на цените се записва също при някои детайли от обзавеждането на дома като мебели, електроуреди, принадлежности за дома.
Цените на превоза се намаляват приблизително с 5% през годината, до момента в който при известията - с 1,4%. При превоза значимо значение има понижаването на цената на петрола.
От друга страна цената на топлоенергията за семействата се намали заради поевтиняването на природния газ поради сполучливите договаряния от страна на Европейски Съюз за смяна на договорите за доставка с Русия.
При останалите услуги обаче се отбелязва повишение на цените. Вероятно главен фактор за това са по-високите разноски за труд заради повишаването на работните заплати.
Дори в бранша “Развлечения и култура”, където затварянето на стопанската система доста ограничи активността, е налице едва повишаване на цените.
Интересно развиване има и при бранша “Хотели и ресторанти”, където макар понижената ставка по налога върху добавената стойност цените се покачват с 2,7%, движени от “Общественото хранене”, където инфлацията е 5,5%.
Тук е налице съществено повишаване на доставките на храна за сметка на визитите на място. От друга страна цените в хотелите едва се намаляват макар огромния спад на броя туристи и нощувки.
В доминираните от страната браншове под въздействие на политиката на приходите цените също се покачват.
Докато при опазването на здравето това е целесъобразно заради пандемията и нуждата от тласъци за личния състав, то при държавната администрация, учителите и други чиновници на бюджетна прехрана повишението на заплатите беше излишно, с изключение на с политически цели.
Има ли проблем със статистическите данни
Възприятията на хората за инфлацията обаче се разграничават от формалните данни. Едната от причинните за това би могла да бъде интервалът на рецесия, който влияе в посока по-песимистично чувство за обстановката.
От друга страна е допустимо смяната в потреблението да има по-различно съответствие - т.е. количествата закупени артикули и услуги да са по-ниски от регистрираните, до момента в който цените са по-високи.
Всъщност подозренията по отношение на коректността на данните за Брутният вътрешен продукт са налице още от 2019 година Те бяха повдигнати на политическо равнище в Народното събрание от опозицията. Депутатът, който го направи и употребява личния си разбор по тематиката, е професор по стопанска система.
Тоест той е постоянен консуматор на статистически данни и дружно с това следи непрекъснато процесите в стопанската система, които влияят върху динамичността ѝ. Неговите подозрения се отнасяха до неотчитането на импорт на петролни артикули за към 2 милиарда евро, което непосредствено усили размера на чистия експорт и оттова на Брутният вътрешен продукт за 2019 година
Дискусията обаче бързо беше забравена поради настъпването на рецесията с COVID-19 и не получи нужното внимание нито на политическо, нито на експертно равнище. Така нямаше никакви последици за чиновниците или управлението на Националния статистически институт, което имаше очевиден интерес казусът да се потули.
Наскоро обаче въпросът за качеството на данните за Брутният вътрешен продукт беше издигнат още веднъж и този път на експертно равнище от една от най-авторитетните държавни институции - Българската национална банка. Това се случи в изданието на банката “Макроикономическа прогноза. Декември/2020”.
Особеното в тази ситуация е, че Българска народна банка е освен консуматор, само че и източник на статистически данни и работи в тясно взаимоотношение с Национален статистически институт във връзка с данните за платежния баланс, външната търговия, паричните елементи и доста други.
Българска народна банка е институция със личен бюджет и не би могла да бъде упрекната в някакви политически претекстове. Нещо повече - през 2020 година се потвърди положителното є съдействие с държавното управление във връзка присъединението към Механизма на обменните курсове II и Европейския банков съюз.
Освен това УС на Българска народна банка одобри сключването на суапово съглашение с Европейската централна банка, което освен че беше безпредметно, само че и сложи под подозрение независимостта на банката от държавното управление, защото може би е отвън рамките на Закона за Българска народна банка.
Фактът, че в своя обява Българска народна банка обръща особено внимание на данните за потреблението на семействата, демонстрира, че съгласно чиновниците и управлението на банката има основателни подозрения по отношение на качеството им.
Този път казусът би трябвало да бъде съществено дискутиран и на експертно, и на политическо равнище.
Отново ще напомня случая със прилежаща на България страна, при която подправянето на статистическите данни, съчетано с безотговорна фискална политика, в началото им разреши да влязат в еврозоната, а по-късно провокира рецесия, която заплаши съществено съществуването на целия валутен съюз.
Подобна процедура би трябвало да се приключи колкото е допустимо по-бързо, тъй като приемането на краткосрочни политически дивиденти по-късно е за сметка на дълготрайна рецесия с последици за икономическата и финансовата система.
Докато в първия случай имаше подозрения дали неточността в данните не е резултат от неточност и недовиждане, в този момент обстановката от ден на ден наподобява на умишлено готова. Това е надалеч по-притеснително.
Още един път ще отбележа достойната позиция на Българска народна банка, чиито чиновници и управление след идентифициране на казуса имат волята да алармират обществото за него. Това е рядко събитие от сходен жанр, изключително когато става въпрос за държавна институция.
Какво следва през 2021 година
Очакванията за 2021 година още веднъж са за инфлация сред 1% и 2% средногодишно. Темповете ще зависят главно от скоростта на възобновяване на стопанската система и би следвало да се ускорят през второто полугодие.
Отново мотор на инфлацията ще бъдат по-високите цени на услугите, движени от заплатите. Приносът за това се чака да има и подобряването на пазара на труда, където търсенето на труд още веднъж би следвало да стартира да надвишава предлагането.
Европейската комисия предвижда леко ускорение до 1,4%, до момента в който предстоящият от Международния валутен фонд ритъм е 1,7% на годишна база.
Загубата на информация при обединяването в огромни съвкупности няма по какъв начин да бъде избегната и не е задача на статистическия институт да събира и оповестява информация за обособени хора или компании,
Всеки човек или всяко домакинство обаче в действителност има своя неповторима потребителска кошница и от това следва, че изменението на цените не се отразява по еднакъв метод на всички.
Освен това артикули за дълготрайно ползване, каквито са жилищата, не са включени в такива показатели. Това е значимо, защото огромната им стойност би им определила висок дял в общото ползване и надлежно огромно тегло в показателя.
Друга специфичност е, че ограничението на обсега прави корелацията с други стопански променливи по-слаба и е допустимо това да води до подценяване на фактическите темпове на повишаване на цените (намаляването на покупателната дарба на парите).
Прикриването и пренебрегването на резултатите от така наречен “инфлационен” налог е обичаен метод, а статистическата просвета е основана, както демонстрира и наименованието ѝ, да обслужва потребностите на държавното ръководство.
Разбира се, с развиването на науката обсегът и полезността є се уголемяват, като тя се употребява от възходящ кръг консуматори, само че първичното є предопределение остава основно.
Тук ще обърна внимание на хармонизирания показател на потребителските цени - ХИПЦ, защото той е критерият, съгласно който се прави оценка дали е налице непоклатимост на цените в процедурата за приемане на еврото.
България и Европейският съюз
През 2020 година средногодишната инфлация съгласно ХИПЦ е 1,2%. Това слага България измежду страните с релативно по-висока инфлация през 2020 година Средният ритъм за Европейския съюз е 0,7%, до момента в който в еврозоната е 0,3%.
С по-висок ритъм на инфлация са надлежно Чешката Република, Унгария, Австрия, Полша, Румъния и Словакия. От посочените стопански системи Австрия и Словакия са в еврозоната, до момента в който останалите са отвън нея.
Тази нискоинфлационна среда е резултат от огромната рецесия, която се развихри в Европейски Съюз заради пандемията COVID-19. От една страна тя се отрази на предлагането, където интернационалните вериги за производството и доставки на някои артикули бяха прекратени или краткотрайно спрени.
От друга страна пострада и търсенето заради спада на заетостта и приходите. Освен това първичният потрес способства за смяна на структурата на потреблението като увеличи търсенето на артикули от първа нужда за сметка на по-дълготрайни и капиталови артикули.
Общият спад на стопанските системи в Европейски Съюз способства и за по-ниски потребителски цени през 2020 година по отношение на миналата в 8 от тях. Така България не извършва критерия за непоклатимост на цените.
Това към момента не е належащо, защото от началото на участието в така наречен “чакалня за еврозоната” не е минало задоволително време за оценка.
Както нееднократно съм отбелязвал обаче, инфлацията евентуално ще бъде една от сериозните спънки пред осъществяването на критериите. В предишното представянето на стопанската система съгласно този индикатор демонстрира, че или в интервал на рецесия или при възобновяване след такава, критерият краткотрайно се извършва.
Изискването е това да се случва стабилно, само че от време на време методът при оценката не е задоволително прецизен.
Как се трансформират цените в интервал на рецесия
Бърз напредък на цените от 5,4% през 2020 година се записва при питателните артикули. Той е движен от инфлацията при месото и месните артикули с ритъм от 10,1%, плодовете - 12,1%, млякото и млечните артикули и яйцата - 4,7%.
На процедура нарастват всички съществени групи хранителни артикули, което се отразява отрицателно на популацията с по-ниски приходи.
По-слабо е повишаването на цените при напитките, където желанията към алкохолните са се повишили и това провокира по-бърз напредък на цените им. При тютюневите произведения макар първичния напредък на потреблението при започване на рецесията приблизително за годината цените се покачват с едвам 0.5%.
Очаквано поради лимитираното търсене на облекло и обувки цените им през 2020 година се намаляват с 1,2%, като отрицателното отражение е по-силно върху обувките, където дефлацията е 2,9%, до момента в който при облеклото е 1,1%.
Лек спад на цените се записва също при някои детайли от обзавеждането на дома като мебели, електроуреди, принадлежности за дома.
Цените на превоза се намаляват приблизително с 5% през годината, до момента в който при известията - с 1,4%. При превоза значимо значение има понижаването на цената на петрола.
От друга страна цената на топлоенергията за семействата се намали заради поевтиняването на природния газ поради сполучливите договаряния от страна на Европейски Съюз за смяна на договорите за доставка с Русия.
При останалите услуги обаче се отбелязва повишение на цените. Вероятно главен фактор за това са по-високите разноски за труд заради повишаването на работните заплати.
Дори в бранша “Развлечения и култура”, където затварянето на стопанската система доста ограничи активността, е налице едва повишаване на цените.
Интересно развиване има и при бранша “Хотели и ресторанти”, където макар понижената ставка по налога върху добавената стойност цените се покачват с 2,7%, движени от “Общественото хранене”, където инфлацията е 5,5%.
Тук е налице съществено повишаване на доставките на храна за сметка на визитите на място. От друга страна цените в хотелите едва се намаляват макар огромния спад на броя туристи и нощувки.
В доминираните от страната браншове под въздействие на политиката на приходите цените също се покачват.
Докато при опазването на здравето това е целесъобразно заради пандемията и нуждата от тласъци за личния състав, то при държавната администрация, учителите и други чиновници на бюджетна прехрана повишението на заплатите беше излишно, с изключение на с политически цели.
Има ли проблем със статистическите данни
Възприятията на хората за инфлацията обаче се разграничават от формалните данни. Едната от причинните за това би могла да бъде интервалът на рецесия, който влияе в посока по-песимистично чувство за обстановката.
От друга страна е допустимо смяната в потреблението да има по-различно съответствие - т.е. количествата закупени артикули и услуги да са по-ниски от регистрираните, до момента в който цените са по-високи.
Всъщност подозренията по отношение на коректността на данните за Брутният вътрешен продукт са налице още от 2019 година Те бяха повдигнати на политическо равнище в Народното събрание от опозицията. Депутатът, който го направи и употребява личния си разбор по тематиката, е професор по стопанска система.
Тоест той е постоянен консуматор на статистически данни и дружно с това следи непрекъснато процесите в стопанската система, които влияят върху динамичността ѝ. Неговите подозрения се отнасяха до неотчитането на импорт на петролни артикули за към 2 милиарда евро, което непосредствено усили размера на чистия експорт и оттова на Брутният вътрешен продукт за 2019 година
Дискусията обаче бързо беше забравена поради настъпването на рецесията с COVID-19 и не получи нужното внимание нито на политическо, нито на експертно равнище. Така нямаше никакви последици за чиновниците или управлението на Националния статистически институт, което имаше очевиден интерес казусът да се потули.
Наскоро обаче въпросът за качеството на данните за Брутният вътрешен продукт беше издигнат още веднъж и този път на експертно равнище от една от най-авторитетните държавни институции - Българската национална банка. Това се случи в изданието на банката “Макроикономическа прогноза. Декември/2020”.
Особеното в тази ситуация е, че Българска народна банка е освен консуматор, само че и източник на статистически данни и работи в тясно взаимоотношение с Национален статистически институт във връзка с данните за платежния баланс, външната търговия, паричните елементи и доста други.
Българска народна банка е институция със личен бюджет и не би могла да бъде упрекната в някакви политически претекстове. Нещо повече - през 2020 година се потвърди положителното є съдействие с държавното управление във връзка присъединението към Механизма на обменните курсове II и Европейския банков съюз.
Освен това УС на Българска народна банка одобри сключването на суапово съглашение с Европейската централна банка, което освен че беше безпредметно, само че и сложи под подозрение независимостта на банката от държавното управление, защото може би е отвън рамките на Закона за Българска народна банка.
Фактът, че в своя обява Българска народна банка обръща особено внимание на данните за потреблението на семействата, демонстрира, че съгласно чиновниците и управлението на банката има основателни подозрения по отношение на качеството им.
Този път казусът би трябвало да бъде съществено дискутиран и на експертно, и на политическо равнище.
Отново ще напомня случая със прилежаща на България страна, при която подправянето на статистическите данни, съчетано с безотговорна фискална политика, в началото им разреши да влязат в еврозоната, а по-късно провокира рецесия, която заплаши съществено съществуването на целия валутен съюз.
Подобна процедура би трябвало да се приключи колкото е допустимо по-бързо, тъй като приемането на краткосрочни политически дивиденти по-късно е за сметка на дълготрайна рецесия с последици за икономическата и финансовата система.
Докато в първия случай имаше подозрения дали неточността в данните не е резултат от неточност и недовиждане, в този момент обстановката от ден на ден наподобява на умишлено готова. Това е надалеч по-притеснително.
Още един път ще отбележа достойната позиция на Българска народна банка, чиито чиновници и управление след идентифициране на казуса имат волята да алармират обществото за него. Това е рядко събитие от сходен жанр, изключително когато става въпрос за държавна институция.
Какво следва през 2021 година
Очакванията за 2021 година още веднъж са за инфлация сред 1% и 2% средногодишно. Темповете ще зависят главно от скоростта на възобновяване на стопанската система и би следвало да се ускорят през второто полугодие.
Отново мотор на инфлацията ще бъдат по-високите цени на услугите, движени от заплатите. Приносът за това се чака да има и подобряването на пазара на труда, където търсенето на труд още веднъж би следвало да стартира да надвишава предлагането.
Европейската комисия предвижда леко ускорение до 1,4%, до момента в който предстоящият от Международния валутен фонд ритъм е 1,7% на годишна база.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ