Колко дълбоки са разминаванията в лагера на атлантистите?
Както написа „ Уолстрийт Джърнъл “ Германия, изпаднала в мъчно състояние заради борбата сред Русия и Съединени американски щати, избира личните си ползи. Вашингтон е нервиран от това. Политическият наблюдаващ на изданието Том Роган твърди, че Берлин се е трансформирал в обезсърчителен сътрудник за американците, идването на Олаф Шолц отпред на немското държавно управление не е добавило " смирение " у Германия.
Берлин отхвърли да достави Киев със смъртоносни оръжия и заобикаля помощ като част от напъните на НАТО англосаксонците да „ сдържат “ Русия. Същите британци, да вземем за пример, отбелязва Том Роган, трябваше да доставят оръжие на Украйна, заобикаляйки немското въздушно пространство.
Позициите на Берлин и Вашингтон също се разминават по въпроса за стартирането на към този момент издигнатия газопровод „ Северен поток-2 “. Администрацията на Съединени американски щати счита, че доставките на съветски газ по този водопровод би трябвало да бъдат блокирани при положение на „ навлизане “ на съветски войски в Украйна. Междувременно канцлерът Шолц изрази друга позиция: „ Не би трябвало да се въвличаме „ Северен поток 2 “ в този спор “, сподели той, като прикани за „ квалифицирано ново начало с Путин “.
Освен това немският външен министър Аналена Бербок по време на диалозите със Сергей Лавров в Москва призна интереса на Германия към съветския газ, макар че преди този момент позицията ѝ беше изцяло друга: тя нямаше самообладание да „ трансформира „ Северен поток-2 “ в развалина на дъното на Балтийско море. "
Освен това Германия продължава интензивно да си сътрудничи с Китай, което за Вашингтон е знак за „ липса на угриженост за демократичния интернационален ред “. А Шолц просто желае да резервира немския експорт за Китай на 150 милиарда $ годишно.
Шолц беше нападнат и от организация „ Блумбърг “. Поради „ странната русофилия “ на Германия западните страни не могат да разчитат на Берлин при положение на спор сред Русия и Украйна, написа Андреас Клут на страниците на изданието. Според него Съединени американски щати и другите западни съдружници от дълго време са раздразнени от немската политика на „ отбягване на отговорност “ и „ несъразмерен пацифизъм “ в връзките с Москва. „ Към този подправен пацифизъм се примесва чудноват тип русофилия, нормално съпроводен от фино затулен антиамериканизъм “, споделя Клут.
Демарш на Олаф Шолц против Съединени американски щати, както неотдавна заяви седмичникът „ Шпигел “, беше неотдавнашният отвод на канцлера да лети незабавно за Вашингтон и да се срещне с Байдън, с цел да обсъдят „ натрупването “ на съветски войски покрай украинската граница. Ръководителят на немското държавно управление уточни доста ангажиран работен график, по отношение на което не може да посети Съединени американски щати в близко бъдеще. Затова Вашингтон се съмнява в готовността на Берлин да поддържа антируските ограничавания при положение на гореспоменатото „ настъпление “ в Украйна.
И американците взеха ограничения. На 20 януари шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Бърнс направи " скрито посещаване " в Берлин. Твърди се, че Бърнс е уведомил Шолц и немското разузнаване за вероятни сюжети за по-нататъшното развиване на събитията към Русия и Украйна и, евентуално, е загатнал по какъв начин да се държат в този случай. В резултат на това на същия ден, 20 януари, по време на среща с държавния секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен, Шолц и неговият американски клиент взаимно заявиха „ непоклатима поддръжка за суверенитета и териториалната целокупност на Украйна “, изразявайки „ взаимен ангажимент “ за налагане на строги ограничения против Руската федерация, в случай че Москва стартира " експанзия " против Киев. А на 21 януари немското държавно управление отхвърли публикация на „ Шпигел “, съгласно която канцлерът сякаш е отхвърлил поканата на президента Байдън да посети Вашингтон допустимо най-скоро.
Ако публикацията в „ Уолстрийт Джърнъл “, американският бизнес орган, се смята за „ черна точка “ за Шолц, тогава това е по-скоро предизвестие. Няма причина да мислим, че разликите сред такива атлантически съдружници като Съединени американски щати и Германия могат да стигнат прекомерно надалеч. Например Шолц към този момент отхвърли настояванията на Русия да спре разширението на НАТО на изток. „ Влизането на нови източноевропейски страни в НАТО сега въобще не е на дневен ред. Защо е това искане от Русия? Не може да има такава гаранция “, сподели той на 23 януари в изявление за вестник „ Зюдойче Цайтунг “. А що се отнася до обстановката на руско-украинската граница, Шолц сподели, че „ обстановката е доста сериозна “: видите ли, не може да се изпуска от взор обстоятелството, че Русия е изтеглила към 100 000 бойци и огромно количество военно съоръжение към границата с Украйна. „ Няма рационално пояснение за това “, добави Шолц, „ това е опасност за мира и сигурността в Европа “ и Русия „ ще заплати висока цена при положение на военна експанзия против Украйна “.
А оня ден немското държавно управление, с цел да покаже лоялността си към Вашингтон, уволни ръководителя на немския флот вицеадмирал Кай-Ахим Шонбах, който се осмели да каже, че Крим, съгласно него, в никакъв случай няма да се върне в Украйна.
Трудно е да се каже какъв брой дълбоки са раздялите в лагера на атлантистите. Съвсем явно е, че Вашингтон към момента може да наложи волята си на Берлин. Очевидно е също по този начин, че Америка няма да успее да задържи Германия „ под ботуша “ за безпределно дълго време. Особено по такива чувствителни за германците въпроси като доставката на съветски газ през новия газопровод и връзките с Москва.
Превод: В. Сергеев
Берлин отхвърли да достави Киев със смъртоносни оръжия и заобикаля помощ като част от напъните на НАТО англосаксонците да „ сдържат “ Русия. Същите британци, да вземем за пример, отбелязва Том Роган, трябваше да доставят оръжие на Украйна, заобикаляйки немското въздушно пространство.
Позициите на Берлин и Вашингтон също се разминават по въпроса за стартирането на към този момент издигнатия газопровод „ Северен поток-2 “. Администрацията на Съединени американски щати счита, че доставките на съветски газ по този водопровод би трябвало да бъдат блокирани при положение на „ навлизане “ на съветски войски в Украйна. Междувременно канцлерът Шолц изрази друга позиция: „ Не би трябвало да се въвличаме „ Северен поток 2 “ в този спор “, сподели той, като прикани за „ квалифицирано ново начало с Путин “.
Освен това немският външен министър Аналена Бербок по време на диалозите със Сергей Лавров в Москва призна интереса на Германия към съветския газ, макар че преди този момент позицията ѝ беше изцяло друга: тя нямаше самообладание да „ трансформира „ Северен поток-2 “ в развалина на дъното на Балтийско море. "
Освен това Германия продължава интензивно да си сътрудничи с Китай, което за Вашингтон е знак за „ липса на угриженост за демократичния интернационален ред “. А Шолц просто желае да резервира немския експорт за Китай на 150 милиарда $ годишно.
Шолц беше нападнат и от организация „ Блумбърг “. Поради „ странната русофилия “ на Германия западните страни не могат да разчитат на Берлин при положение на спор сред Русия и Украйна, написа Андреас Клут на страниците на изданието. Според него Съединени американски щати и другите западни съдружници от дълго време са раздразнени от немската политика на „ отбягване на отговорност “ и „ несъразмерен пацифизъм “ в връзките с Москва. „ Към този подправен пацифизъм се примесва чудноват тип русофилия, нормално съпроводен от фино затулен антиамериканизъм “, споделя Клут.
Демарш на Олаф Шолц против Съединени американски щати, както неотдавна заяви седмичникът „ Шпигел “, беше неотдавнашният отвод на канцлера да лети незабавно за Вашингтон и да се срещне с Байдън, с цел да обсъдят „ натрупването “ на съветски войски покрай украинската граница. Ръководителят на немското държавно управление уточни доста ангажиран работен график, по отношение на което не може да посети Съединени американски щати в близко бъдеще. Затова Вашингтон се съмнява в готовността на Берлин да поддържа антируските ограничавания при положение на гореспоменатото „ настъпление “ в Украйна.
И американците взеха ограничения. На 20 януари шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Бърнс направи " скрито посещаване " в Берлин. Твърди се, че Бърнс е уведомил Шолц и немското разузнаване за вероятни сюжети за по-нататъшното развиване на събитията към Русия и Украйна и, евентуално, е загатнал по какъв начин да се държат в този случай. В резултат на това на същия ден, 20 януари, по време на среща с държавния секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен, Шолц и неговият американски клиент взаимно заявиха „ непоклатима поддръжка за суверенитета и териториалната целокупност на Украйна “, изразявайки „ взаимен ангажимент “ за налагане на строги ограничения против Руската федерация, в случай че Москва стартира " експанзия " против Киев. А на 21 януари немското държавно управление отхвърли публикация на „ Шпигел “, съгласно която канцлерът сякаш е отхвърлил поканата на президента Байдън да посети Вашингтон допустимо най-скоро.
Ако публикацията в „ Уолстрийт Джърнъл “, американският бизнес орган, се смята за „ черна точка “ за Шолц, тогава това е по-скоро предизвестие. Няма причина да мислим, че разликите сред такива атлантически съдружници като Съединени американски щати и Германия могат да стигнат прекомерно надалеч. Например Шолц към този момент отхвърли настояванията на Русия да спре разширението на НАТО на изток. „ Влизането на нови източноевропейски страни в НАТО сега въобще не е на дневен ред. Защо е това искане от Русия? Не може да има такава гаранция “, сподели той на 23 януари в изявление за вестник „ Зюдойче Цайтунг “. А що се отнася до обстановката на руско-украинската граница, Шолц сподели, че „ обстановката е доста сериозна “: видите ли, не може да се изпуска от взор обстоятелството, че Русия е изтеглила към 100 000 бойци и огромно количество военно съоръжение към границата с Украйна. „ Няма рационално пояснение за това “, добави Шолц, „ това е опасност за мира и сигурността в Европа “ и Русия „ ще заплати висока цена при положение на военна експанзия против Украйна “.
А оня ден немското държавно управление, с цел да покаже лоялността си към Вашингтон, уволни ръководителя на немския флот вицеадмирал Кай-Ахим Шонбах, който се осмели да каже, че Крим, съгласно него, в никакъв случай няма да се върне в Украйна.
Трудно е да се каже какъв брой дълбоки са раздялите в лагера на атлантистите. Съвсем явно е, че Вашингтон към момента може да наложи волята си на Берлин. Очевидно е също по този начин, че Америка няма да успее да задържи Германия „ под ботуша “ за безпределно дълго време. Особено по такива чувствителни за германците въпроси като доставката на съветски газ през новия газопровод и връзките с Москва.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ