Както най-вероятно сте забелязали, съвременната работна среда е изпълнена с

Както най-вероятно сте забелязали, актуалната работна среда е изпълнена с не малко компликации и провокации. По тази причина изцяло е допустимо да сте си построили визията, че вашите ежедневни проблеми се дължат основно на обстоятелството, че сте заобиколени  от идиоти, които единствено ви нервират и ви губят времето.

Наскоро група американски психиатри разгласява изследване, което обаче демонстрира, че нестихващият яд е симптом за това, че имате проблем не толкоз с вашите сътрудници, а със самият себе си. Този яд съставлява предизвестие, че нещата не са добре и че психическото ни здраве е подложено на риск.

Най-подценяваният знак за меланхолия?

Представете си по какъв начин наподобява човек, който страда от тежка меланхолия. Каква картина се появи в съзнанието ви? Представите ли си някой, който има неприятно въодушевление и няма задоволително сила, с цел да стане от леглото? Това е обликът, който изниква в главите на множеството хора, когато става въпрос за меланхолия, само че съгласно специалист по логика на психиката, приказвал пред водещата Нел Гринфилдбойс от NPR, това е единствено една от деянията на депресията. Тя може да се прояви и под формата на неотслабващ яд, ориентиран към вашето семейство, другари и сътрудници.

Неконтролируемият яд при децата е приет като симптом за депресивно положение, споделя Маурицио Фава, психиатър и професор от Медицинския университет в Харвард, отбелязва Гринфилдбойс. Същото държание обаче рядко се смята за признак на меланхолия измежду възрастните. Според Фава това е неточност.

„ Защо нервността и раздразнителността се смятат за признаци на меланхолия измежду малолетните и стопират да се смятат за такива, когато човек навърши 18 години “, пита той.

„ Раздразнителността не е по-рядко срещана измежду хората, които страдат от меланхолия, в сравнение с възприятията на горест и тревога “, съгласява се психиатърът от университета Браун Марк Зукърман.

Това комплициране по отношение на признаците пречи на хората, които имат нужда от лекуване за меланхолия, да потърсят помощ, защото те не гледат на нервните си прояви като на проблем, обвързван с депресивни положения.

Този проблем има капацитета да бъде изключително тежък при бизнесмените, които са подложени на по-висок риск от меланхолия от останалите хора, като в същото време с това тяхната висока интензивност може да замаскира обичайните признаци, които свързваме с депресията.

В последна сметка, в случай че сте забелязали, че напоследък сте по-гневни от нормалното и че сте придобили нервни тикове, помислете добре какво тъкмо се е трансформирало във вашата конюнктура или в душевното ви положение. Ако смятате, че гневът ви се дължи по-скоро на възприятията, които изпитвате, а не на протичащото се към вас, не се срамувайте да потърсите помощ.

Гневът не постоянно е провокиран от външни фактори. Много постоянно той е вътре в нас.

Повечето от нас гледат на гнева като на ситуационна страст, която изпитваме като реакция на нещо, което ни нервира. Емоционалните прояви, в това число и по-лесната раздразнимост, могат да бъдат признаци за хронично недоспиване или иден бърнаут.

С други думи, непрекъснатият яд доста постоянно (макар и не винаги) е знак за това, което се случва вътре в нашата глава, а не в света към нас. Преди да свикнете с комфортната концепция, че всичките ви проблеми идват от близките, вникнете по-дълбоко в личното си схващане и си задайте въпроса какво не е наред.

.............

 Джесика Стилман за Inc.com