Какво става, ако гласувате с Не подкрепям никого - Булевард България
Както на всички избори от 2016 година насам, и на парламентарния избор на 27 октомври има алтернатива за деен протестен избор.
Квадратчето " Не поддържам никого " в бюлетината е последното в редицата и всеки гласоподавател има право да го уточни - вместо желана партия или коалиция.
Какъв е резултатът от този " митинг " върху крайния избирателен резултат? Краткият отговор е: Никакъв. Ето за какво.
Гласуването с " Не поддържам никого " няма никакво отношение към разпределението на мандатите в 51-вото Народно заседание. Вотът не се включва в сбора на гласовете, от които зависи 4-процентовата преграда, която партиите би трябвало да прескочат, с цел да влязат в новия парламент.
Гласът се брои за автентичен, само че действително не въздейства върху размера на бъдещите парламентарни групи и не се отразява по никакъв метод на изборния резултат.
Няма риск, че в случай че гласуваме с " Не поддържам никого ", това да се окаже в поддръжка на някоя партия или претендент. Бюлетините с този избор се броят настрана от изборните комисии при отчитане на изборния резултат и се разказват настрана. Това е записано в Изборния кодекс.
Единствено нещо, на което " не поддържам никого " оказва въздействие, е общата изборна интензивност.
С други думи - гласът с тази алтернатива е единствено в името на статистиката. Той ще бъде регистриран в графата, която демонстрира какъв брой от гласоподавателите са взели участие във вота. С така наречен " протестен избор " обаче не наказвате нито една политическа мощ на парламентарни избори, без значение дали е дребна или огромна.
Защо въобще има такова квадратче?
До 2016 година сходна алтернатива за гласоподаване не съществува в бюлетините на каквито и да било избори в България. Дотогава " протестният " избор по-често се появяваше под формата на изписани остроумни или нецензурни думи или нарисувани картинки по бюлетините. Това ги правеше невалидни.
Квадратчето " Не поддържам никого " се появи, когато по концепция на парламентарните тогава партии Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ и с поддръжката на ГЕРБ в Изборния кодекс беше записано, че гласуването в България е наложително за всички български жители с изборни права. Идеята беше стимулирана с потребността да се увеличи изборната интензивност. Оттогава тя единствено пада.
Първоначално бяха планувани наказания против редовно негласуващите, само че Конституционният съд ги анулира с претекст, че правото на избор е " право " съгласно главния закон, а не обвързване.
Санкции за тези, които не вървят до урните, през днешния ден няма, само че законът още споделя, че гласуването е наложително за всички.
Това и повода задължените от закона да пуснат бюлетина жители получават опция да не поддържат нито една партия, коалиция или претендент и това да се зачете като законно практикуване на избор.
Гласовете " Не поддържам никого " имат значение единствено в две хипотези - на президентски избори и за референдум
При президентските избори - бюлетините с " Не поддържам никого " са действителни. Те въздействат при изчисляването на изборната интензивност. Тя е значима при избори за президент, тъй като първо - с цел да бъде вотът внушителен, би трябвало да са дали своят вот най-малко 50% от гласоподавателите, а с цел да бъде определен държавен глава от първия тур, водещата президентска двойка би трябвало да получи повече от половината плюс един от гласовете.При референдумите - в случай че гласувате с " Не поддържам никого " на 27 октомври, вотът ви няма да има значение за рапределението на силите в новия парламент. Но ще има отражение при осъществяване на възможен предстоящ народен референдум. По закон резултатите от национално допитване се признават за годни, единствено в случай че броят на участвалите в него е най-малко еднакъв на броя на гласоподавателите, пуснали бюлетина на последните парламентарни избори. При по-ниска изборна интензивност на референдум спрямо последния парламентарен избор, резултатът от допитването - какъвто и да е той, не е наложителен за привеждане в деяние.Ако прагът за изборна интензивност не е прескочен, само че въпреки всичко в референдума са взели участие най-малко 20% от жителите с изборни права, тогава Народното събрание е длъжно да разиска предлагането, подложено на референдум. Но може да не го одобри.
Квадратчето " Не поддържам никого " в бюлетината е последното в редицата и всеки гласоподавател има право да го уточни - вместо желана партия или коалиция.
Какъв е резултатът от този " митинг " върху крайния избирателен резултат? Краткият отговор е: Никакъв. Ето за какво.
Гласуването с " Не поддържам никого " няма никакво отношение към разпределението на мандатите в 51-вото Народно заседание. Вотът не се включва в сбора на гласовете, от които зависи 4-процентовата преграда, която партиите би трябвало да прескочат, с цел да влязат в новия парламент.
Гласът се брои за автентичен, само че действително не въздейства върху размера на бъдещите парламентарни групи и не се отразява по никакъв метод на изборния резултат.
Няма риск, че в случай че гласуваме с " Не поддържам никого ", това да се окаже в поддръжка на някоя партия или претендент. Бюлетините с този избор се броят настрана от изборните комисии при отчитане на изборния резултат и се разказват настрана. Това е записано в Изборния кодекс.
Единствено нещо, на което " не поддържам никого " оказва въздействие, е общата изборна интензивност.
С други думи - гласът с тази алтернатива е единствено в името на статистиката. Той ще бъде регистриран в графата, която демонстрира какъв брой от гласоподавателите са взели участие във вота. С така наречен " протестен избор " обаче не наказвате нито една политическа мощ на парламентарни избори, без значение дали е дребна или огромна.
Защо въобще има такова квадратче?
До 2016 година сходна алтернатива за гласоподаване не съществува в бюлетините на каквито и да било избори в България. Дотогава " протестният " избор по-често се появяваше под формата на изписани остроумни или нецензурни думи или нарисувани картинки по бюлетините. Това ги правеше невалидни.
Квадратчето " Не поддържам никого " се появи, когато по концепция на парламентарните тогава партии Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ и с поддръжката на ГЕРБ в Изборния кодекс беше записано, че гласуването в България е наложително за всички български жители с изборни права. Идеята беше стимулирана с потребността да се увеличи изборната интензивност. Оттогава тя единствено пада.
Първоначално бяха планувани наказания против редовно негласуващите, само че Конституционният съд ги анулира с претекст, че правото на избор е " право " съгласно главния закон, а не обвързване.
Санкции за тези, които не вървят до урните, през днешния ден няма, само че законът още споделя, че гласуването е наложително за всички.
Това и повода задължените от закона да пуснат бюлетина жители получават опция да не поддържат нито една партия, коалиция или претендент и това да се зачете като законно практикуване на избор.
Гласовете " Не поддържам никого " имат значение единствено в две хипотези - на президентски избори и за референдум
При президентските избори - бюлетините с " Не поддържам никого " са действителни. Те въздействат при изчисляването на изборната интензивност. Тя е значима при избори за президент, тъй като първо - с цел да бъде вотът внушителен, би трябвало да са дали своят вот най-малко 50% от гласоподавателите, а с цел да бъде определен държавен глава от първия тур, водещата президентска двойка би трябвало да получи повече от половината плюс един от гласовете.При референдумите - в случай че гласувате с " Не поддържам никого " на 27 октомври, вотът ви няма да има значение за рапределението на силите в новия парламент. Но ще има отражение при осъществяване на възможен предстоящ народен референдум. По закон резултатите от национално допитване се признават за годни, единствено в случай че броят на участвалите в него е най-малко еднакъв на броя на гласоподавателите, пуснали бюлетина на последните парламентарни избори. При по-ниска изборна интензивност на референдум спрямо последния парламентарен избор, резултатът от допитването - какъвто и да е той, не е наложителен за привеждане в деяние.Ако прагът за изборна интензивност не е прескочен, само че въпреки всичко в референдума са взели участие най-малко 20% от жителите с изборни права, тогава Народното събрание е длъжно да разиска предлагането, подложено на референдум. Но може да не го одобри.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ