Как звучи българският език? Какво е дизайн на речта и

Как звучи българският език? Какво е дизайн на речта и по какъв начин се учи? И за какво един украинец преподава тези умения на българи? Юлиян Стоянов споделя.

 

Така стартира всеки урок на гласовия дизайнер Иван Головацкий. Идва в България преди седем години. Харесва българския език, само че го смята за в действителност комплициран. Въпреки това сричка по сричка, тон по тон съумява да го научи и даже дава уроци на българи.

 
И като резултат ние оформяме една нова имиджова тирада, която е достоверна, която е красива и най-важното - която е въздействаща. Когато ние знаем по какъв начин да управляваме с прочувственото си положение своето и на другия човек ние към този момент можем да влияем. Ние имаме избрани техники, които разрешават да се свържем с индивида и към този момент да влияем по този метод, който ние желаеме да реализираме като резултат, променяйки прочувственото положение на индивида насреща с гласа. 
Иван Головацкий

Но с цел да бъдеш добър в говоренето, би трябвало да си добър в слушането. Иван счита, че връзката би трябвало да бъде смислена. И това е една от най-често срещаните неточности в общуването сред хората.

„ Аз даже не те слушам, подготвил съм си нещо и желая да кажа моето. Тоест неявяване на емпатия, когато ние не разбираме страстта на другия. Съответно ние не можем да създадем съответен контакт, с цел да имаме съответно взаимоотношение. За да реализираме някаква успеваемост в една връзка “, споделя Иван.

Нямаше по какъв начин да не се възползвам от уменията на Иван. Като публицист ми се постанова да приказвам по през целия ден. А говоренето е умеене, което се тренира и усъвършенства непрекъснато. Оказва се, че разгрявката на гласа не е по никакъв начин лесна.

 
Отваряме си челюстта, поемаме мирис в корема, и мучим в гърдите, би трябвало да усетиш осцилация в гърдите... можем по-късно да потупаме... И можем да създадем една прозявка за низходяща интонация. Изглежда по този начин - показа си една арка, през която минава тона.
Иван Головацкий

Няма вярно и неверно звучене на гласа. Но сигурно има неприятно звучене. А доста постоянно това се дължи на психическа основа и предходни прекарвания още от детска възраст.

„ Но в действителност какво се случва? Ние се раждаме в не постоянно толкоз любящо семейство, безчовечен стълкновения, които колкото да едвам понасяме и това остава отпечатък. Преживените страсти се заключват в мускула. Ако си живял толкоз време в такова положение то поставя отпечатък. Тоест, тъй като е табиет, остава табиет вечно. Ако умишлено му обърнем внимание и не го променим “, споделя Иван. 

Няма потребност да ви споделяме на кои хора са тези гласове.

Това е образец, че от време на време не е толкоз значимо какво казваш, а по какъв начин го казваш. Но зад тези гласове стоят милиони човешки ориси. Иван не е бил в родния си дом от години. Майка му е съумяла да избяга ужаса на войната, само че не и останалите хора от фамилията му.

„ Баща ми е в Украйна. Останалите ми родственици са в Украйна. Вуйчо ми е на война в Бахмут. Много е тежко. Това е нечовешко “, споделя Иван Головацкий.

„ Няма гробище. Няма по какъв начин и условия да се занесат тези хора с почести в гробищата. И ги поставят в изби. И ми описват, че от време на време някои хора оцеляват и пият вода от локвите в тези изби и… това е ужасяващо “, прибавя той. 

 

За Euronews Bulgaria Юлиян Стоянов.