8 декември: Роден с модерна България, забранен от комунистите, дн...
Как стартира всичко: празник на един-единствен университет
Първият 8 декември е маркиран през 1903 година – единствено 15 години след основаването на Висшето учебно заведение в София (днес Софийски университет „ Св. Климент Охридски “). Тогава това е единственият университет в страната, а празникът се посвещава на неговия патрон – Св. Климент Охридски. Денят е наложителен научен обред: лекции няма, вместо това се организират публични речи, полемики за науката, литературни срещи.
Това е празник не на младежкото забавление, а на българската начетеност – знак на това, че България към този момент има своя интелигенция, свои учени и своя университетска традиция.
Промяната след 1944 година – и анулацията на студентския празник
След 9 септември 1944 година новата власт реалокира празника на 25 ноември – каноничната дата на Св. Климент. Но през 1963 година студентският празник е изцяло анулиран. Официалното пояснение е, че не би трябвало да се смесват религиозни и всемирски празници. Неофициалното – че не се гледа с положително око на проведените студентски събирания.
1990 година: студентите си връщат празника
Едва през 1990 година, към този момент в изискванията на демократизация, Студентският съвет на Софийския университет упорства 8 декември да бъде възобновен като празник на всички студенти в страната.
Правителството приема предлагането – и от този момент насам 8 декември е освен академична дата, само че и един от най-популярните неофициални празници в България.
Една дата, доста смисли
Днес 8 декември има два паралелни живота. Историческият – знак на българската академична общественост, на ролята на университетите в построяването на модерната страна, на фигури като Св. Климент, които стоят в основата на българската просвета. Съвременният – денят, в който студентите поемат въздух в края на семестъра и избират да честват младостта, свободата и другарствата, преди да се върнат към лекции и сесия.
Банско, Пампорово и Боровец се трансформират в „ студентски столици “. Много от студентите избират по-тихи събирания – в общежития, по домовете, в дребни групи. Все повече университети провеждат и лични университетски събития, срещи с алумни, лекции с известни преподаватели – жест към същинския корен на празника.
Въпреки това същината е същата: 8 декември е ден, в който студентите си напомнят, че са част от една дълга традиция – почнала с едно Висше учебно заведение през 1903 година, минала през политически промени и забрани, и оживяла до през днешния ден.
Да, 8 декември е гръмък, радостен и от време на време непредсказуем. Но той е и увещание, че университетите и техните студенти постоянно са били мотор на смяната, модерността и сериозното мислене в България.
Първият 8 декември е маркиран през 1903 година – единствено 15 години след основаването на Висшето учебно заведение в София (днес Софийски университет „ Св. Климент Охридски “). Тогава това е единственият университет в страната, а празникът се посвещава на неговия патрон – Св. Климент Охридски. Денят е наложителен научен обред: лекции няма, вместо това се организират публични речи, полемики за науката, литературни срещи.
Това е празник не на младежкото забавление, а на българската начетеност – знак на това, че България към този момент има своя интелигенция, свои учени и своя университетска традиция.
Промяната след 1944 година – и анулацията на студентския празник
След 9 септември 1944 година новата власт реалокира празника на 25 ноември – каноничната дата на Св. Климент. Но през 1963 година студентският празник е изцяло анулиран. Официалното пояснение е, че не би трябвало да се смесват религиозни и всемирски празници. Неофициалното – че не се гледа с положително око на проведените студентски събирания.
1990 година: студентите си връщат празника
Едва през 1990 година, към този момент в изискванията на демократизация, Студентският съвет на Софийския университет упорства 8 декември да бъде възобновен като празник на всички студенти в страната.
Правителството приема предлагането – и от този момент насам 8 декември е освен академична дата, само че и един от най-популярните неофициални празници в България.
Една дата, доста смисли
Днес 8 декември има два паралелни живота. Историческият – знак на българската академична общественост, на ролята на университетите в построяването на модерната страна, на фигури като Св. Климент, които стоят в основата на българската просвета. Съвременният – денят, в който студентите поемат въздух в края на семестъра и избират да честват младостта, свободата и другарствата, преди да се върнат към лекции и сесия.
Банско, Пампорово и Боровец се трансформират в „ студентски столици “. Много от студентите избират по-тихи събирания – в общежития, по домовете, в дребни групи. Все повече университети провеждат и лични университетски събития, срещи с алумни, лекции с известни преподаватели – жест към същинския корен на празника.
Въпреки това същината е същата: 8 декември е ден, в който студентите си напомнят, че са част от една дълга традиция – почнала с едно Висше учебно заведение през 1903 година, минала през политически промени и забрани, и оживяла до през днешния ден.
Да, 8 декември е гръмък, радостен и от време на време непредсказуем. Но той е и увещание, че университетите и техните студенти постоянно са били мотор на смяната, модерността и сериозното мислене в България.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ