Зарица Георгиева: Преди всичко трябва да пазим творческия потенциал на децата
Как би трябвало да мислим върху развиването на нашите деца, кои са пътищата за бягство от просветителните клишета и по какъв начин опитът извън оказва помощ в българска среда - за тези и още тематики беседва със Зарица Георгиева , управител за България на европейския план " Глобални учебни заведения " и част от интернационалния отдел на Политическа партия " Зелените ".
Много е значимо на първо място да запазим креативния капацитет на децата и тяхното естествено любознание, посредством което самите те биха могли да ни научат на доста неща. Не би трябвало да се опитваме да ги слагаме в скоби според една система, основана преди 200 години като идея, която не подхожда на потребността от развиване на образованието сега. Децата в днешно време би трябвало да бъдат готови да реагират еднообразно добре и в естествена, и във високотехнологична среда.
Първо, ние би трябвало да имаме доста повече почитание към тяхната характерност, към тяхното право на любознание. Не би трябвало да забравяме, че хората, които са постигнали най-вече и като откриватели, и като иноватори, са хора, които в никакъв случай не са се спирали пред ограничавания, налагани им от просвета, просветителна система. Те постоянно са мислели по какъв начин да минат оттатък известното, да открият нови и нови неща.
Разбира се, че би трябвало да се работи с тях и това е задачата на една стратегия на Европейската комисия, която се споделя " Образование за развиване и повишение на осъзнатостта ". Дейностите по нея са ориентирани към всички - и към учители, и към родители, тъй като отговорността за запазим детския капацитет и да помогнем на децата ни да го развият, е най-вече наша. Много е значимо да научим децата по какъв метод техните дейности въздействат през днешния ден в изискванията на световна съгласуваност.
Като за начало образованието за развиване би трябвало да бъде интегрирано в общата стратегия за обучение и в доста от образователните предмети. Аз считам, че обратно на общоприетото, България има много сериозна традиция в това отношение и световните проблеми от десетилетия се слагат като акцент в предмети като география и история. Работейки по план " Глобални учебни заведения " на Европейската комисия, ние се насочихме към това да се подкрепят преподавателите в начален курс да могат елементарно и по увлекателен метод да интегрират посредством игри, викторини и разнообразни извършения така наречен обучение за развиване в процеса на преподаване.
В България има едни прелестни учители, които са извънредно стимулирани да вършат това, само че се усещат притиснати от системата и методиката, която им се постанова.
Зарица Георгиева ръководи план " Глобални учебни заведения " на Европейската комисия за България, почнал през 2015 година и осъществен в 10 страни от Европейски Съюз от 17 сътрудници, водени от Автономна провинция Тренто. Съфинансиран е от Програмата DEAR на Европейската комисия. Тригодишният ангажимент има за цел консолидираното на световното гражданско обучение като хоризонтална тематика и метод за всички съществуващи предмети в стратегиите на началните учебните заведения в страните сътрудници.
Дългосрочната цел е смяна на културата в учебните заведения и в обществото като цяло за построяването на ново потомство жители на света, стимулирани от полезности за взаимност, тъждество, правдивост, включване, стабилно развиване и съдействие.
Много е значимо на първо място да запазим креативния капацитет на децата и тяхното естествено любознание, посредством което самите те биха могли да ни научат на доста неща. Не би трябвало да се опитваме да ги слагаме в скоби според една система, основана преди 200 години като идея, която не подхожда на потребността от развиване на образованието сега. Децата в днешно време би трябвало да бъдат готови да реагират еднообразно добре и в естествена, и във високотехнологична среда.
Първо, ние би трябвало да имаме доста повече почитание към тяхната характерност, към тяхното право на любознание. Не би трябвало да забравяме, че хората, които са постигнали най-вече и като откриватели, и като иноватори, са хора, които в никакъв случай не са се спирали пред ограничавания, налагани им от просвета, просветителна система. Те постоянно са мислели по какъв начин да минат оттатък известното, да открият нови и нови неща.
Разбира се, че би трябвало да се работи с тях и това е задачата на една стратегия на Европейската комисия, която се споделя " Образование за развиване и повишение на осъзнатостта ". Дейностите по нея са ориентирани към всички - и към учители, и към родители, тъй като отговорността за запазим детския капацитет и да помогнем на децата ни да го развият, е най-вече наша. Много е значимо да научим децата по какъв метод техните дейности въздействат през днешния ден в изискванията на световна съгласуваност.
Като за начало образованието за развиване би трябвало да бъде интегрирано в общата стратегия за обучение и в доста от образователните предмети. Аз считам, че обратно на общоприетото, България има много сериозна традиция в това отношение и световните проблеми от десетилетия се слагат като акцент в предмети като география и история. Работейки по план " Глобални учебни заведения " на Европейската комисия, ние се насочихме към това да се подкрепят преподавателите в начален курс да могат елементарно и по увлекателен метод да интегрират посредством игри, викторини и разнообразни извършения така наречен обучение за развиване в процеса на преподаване.
В България има едни прелестни учители, които са извънредно стимулирани да вършат това, само че се усещат притиснати от системата и методиката, която им се постанова.
Зарица Георгиева ръководи план " Глобални учебни заведения " на Европейската комисия за България, почнал през 2015 година и осъществен в 10 страни от Европейски Съюз от 17 сътрудници, водени от Автономна провинция Тренто. Съфинансиран е от Програмата DEAR на Европейската комисия. Тригодишният ангажимент има за цел консолидираното на световното гражданско обучение като хоризонтална тематика и метод за всички съществуващи предмети в стратегиите на началните учебните заведения в страните сътрудници.
Дългосрочната цел е смяна на културата в учебните заведения и в обществото като цяло за построяването на ново потомство жители на света, стимулирани от полезности за взаимност, тъждество, правдивост, включване, стабилно развиване и съдействие.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ