Стана случайно: Бг актьорът в новия сериал на Клуни с Р. Гиър The Agency - Владимир Ангелов
Как стигнахте до роля в трилър на Клуни с сътрудници като Гиър и Фасбендер за Уорнър Брос - разкажете цялата история?
Предполагам, че първосигналният ми отговор би бил – „ инцидентно “, само че като се замисля, май нищо не идва инцидентно в живота ни. От много години се пробвам да изляза на интернационалния пазар, което включваше две години образование в Унгария и половин година в Лондон, голям брой кастинги и уъркшопи в чужбина, през които съм минал, с цел да ме виждат, също и промяната на няколко сътрудника. Предполагам, че цената, която съм платил не е по никакъв начин ниска. Стигал съм до моменти и на цялостно обезсърчение, и даже мисли да се откажа от желанието си да се осъществявам на открито. Членството ми в разнообразни интернационалните актьорски общности, допускам, също постоянно ме е окрилявало – когато виждаш твои сътрудници да споделят своите триумфи и опитности, това ти дава кураж да продължаваш напред. Разбира се и обстоятелството, че съм на половина руснак и притежавам съветски език като матерен – също способства за присъединяване ми в сериала.
„ Департаментът “ (това беше работното заглавие на сериала) бе един от следващите кастинги, които новият ми сътрудник Брент от DBA ми изпрати. Заснех тестът, изпратих я и забравих за нея – тъкмо както се прави по учебник. Преди доста преживявах и държах тези неща в мозъка и сърцето си, само че от както се научих да оставям всевъзможни упования и очаквания на назад във времето – живееш и дишаш по-леко. И по този начин, не след дълго получих уведомление за по този начин наречения „ call back ” – спомагателна среща към този момент с режисьора, „ втората цедилка “, която значи, че си измежду последните определени, които се съревновават за тази роля. За благополучие не знаех доста за това кой взе участие в сериала или кой стои зад него, тъй като това сигурно щеше да ме напрегне в допълнение. Бях извънредно спокоен и убеден в себе си, тъй като към този момент бях много претръпнал на всевъзможни отхвърляния. Представих първата си сцена. Те споделиха, че са удовлетворени и тук пристигна огромната изненада, която допускам в следствие изигра положителната смешка да вляза в прослойка на сериала. Помолиха ме да направя втората си сцена на съветски език, а не на британски, както я бях подготвил. Обясних им, че това би ме затруднило, тъй като първо би трябвало да се сетя какви са ми репликите на британски, след това в главата си да ги преведа на български и от там на съветски, да ги кажа, че и да представям намисления от мен персонаж в това време. Предупредих ги, че е най-вероятно да объркам нещо по трасето. А те ми дадоха отговор, че бъкел не схващат от съветски и че каквото и да им кажа – те така и така няма да ме схванат. Тази тяхна смешка не ме успокои много-много! Започнах сцената и в главата ми настана цялостна каша. Помня, че като пате в калчища от устата ми излизаха една дума на британски, една на български с съветско окончание, понякога успявах да свържа и някое цяло изречение на съветски. Репликите на другия воин ми подаваше една тяхна асистентка, която също не знаеше по кое време съм приключил с текста си и тя непрекъснато ме прекъсваше не когато би трябвало. Още по средата на сцената се бях отказал вътрешно, само че въпреки всичко взех решение да стисна зъби и да издрапам сцената до край. Извиних им се, като споделих, че не съм бил квалифициран за това и че много неща от текста съм объркал. А те ме увериха, че им е харесала актьорската ми игра. Попитаха ме дали бих се подстригал за ролята (тогава имах дълга, къдрава коса). Отговорих, че несъмнено „ да ” и по този начин приключихме срещата с лека мъка в мен от несполучливото показване на втората сцена. Чух се с сътрудника си и му описах по какъв начин съм се „ изложил “, той ме окуражи, че идват други кастинги, с които да продължаваме напред и по този начин още веднъж сложих случката в чекмеджето с етикет „ Забравяме за това! “.
Не след дълго, сътрудникът ми сподели, че са ме избрали и ревизират за моята претовареност по време на снимачния интервал и по този начин, след този „ неудачен “ втори кръг на кастинга, се озовах на борда на „ Агенцията “. В следствие разбрах, че в действителност в сцената, с която се „ издъних “, моят персонаж е в доста заплетена прочувствена обстановка, в която се дави в личните си страхове и разочарования от своя военачалник, незадоволеност от кариерата си, възприятие на дълг и изменничество, които го глождят, и моето персонално комплициране около симултанния превод на текста единствено е асъдействало за положителното ми показване на сцената и допускам за това, окончателният им избор да се спре на мен.
След това всичко се случваше като в приказка – на час по лъжичка узнавах за хората от прослойка и екипа на кино лентата и лека-полека започнах да съзнавам в какъв действително план се озовавам.
Имате ли и други звездни продукции зад тила си?
В началото на предходната година имах щаститето да играя Бетовен в един немски сериал за Дисни Плюс – Vienna Game с режисьор Hannu Salonen, в който вземат участие много популярни немскоговорящи артисти. А сега фотографирам в La Tregua – една испанско-казахстанска продукция на Netflix с режисьор Miguel Ángel Vivas (един от режисьорите на хитовия сериал Хартиената къща/Casa de papel) и в който вземат участие някои от най-популярните артисти на Испания сега – Miguel Herran и Aron Piper.
През 2023 пък имах достойнството да вземам участие в един индийски филм, който заснехме на о. Мавриций – The Salacity на режисьора Jaimin Bal. Продукцията и екипът не са звездни, само че за мен несъмнено е една от блестящо светещите звезди на моя хоризонт, тъй като е първата ми поверена основна роля в пълнометражен филм.
Каква е разликата в работата по тези и по нашите стандарти?
Мисля, че единствената разлика е във финансовите средства, които могат да вложат „ тези “, за разлика от „ нашите “. В България е претъпкано с надарени и усърдни създатели, които по нищо не отстъпват от задграничните си сътрудници, даже може би противоположното, тъй като са принудени да показват своята досетливост и с дребното средства, които имат, да се пробват да описват с високо качество филмовите си истории. Докато, когато си обезпечен финансово – всичко ти е доста по-лесно, имаш удобството да не мислиш по какъв начин да свържеш двата края, ами да се потопиш напълно в креативната си работа. Например, бях безусловно шокиран от обстоятелството, че сцената ни с Michael Fassbender беше поставена като единствената сцена за снимачния ден, което значи, че „ тези “ могат да си разрешат да снимат една сцена от 4-5 минути (да речем, че толкоз е потребният материал, защото сцената, която влезе в сериала е много съкратена) за един снимачен ден. Да не приказваме, че в кадър сме единствено двамата, а зад камерата екипът наброяваше близо 200 души. Огромни мащаби, които са вероятни само и единствено, когато си гарантиран финансово.
Как ще затвърдите пробива, какво Ви следва в кариерата?
В момента единственият ми доказан план е един индийски филм, в който за моя изненада още веднъж ще играя съветски персонаж – някогашен треньор по бокс. Очаквам и резултатите от няколко кастинга, които направих за хубави планове в Испания и Англия. Вярвам, че плановете, които прибавих към своите заеми през предходната година ще ме създадат по-забележим и се надявам да имам опцията да вземам участие и се представям добре в други кастинги. Опитвам се да върша качествено това, което се чака от мен. Останалото, значително, си е в Божиите ръце – има толкоз доста фактори, които би трябвало да се съчетаят, с цел да бъдеш определен за дадена роля и несъмнено не всичко зависи от теб самия.
Важна ли Ви е известността и в България?
Популярността като цяло въобще не ми е по никакъв начин значима, даже противоположното – доста бих се радвал, в случай че можех незабележимо да се изкачвам по стълбицата на триумфа. За мое персонално страдание обаче, актьорската специалност върви неизбежно - ръка за ръка - с огромно внимание и интерес към теб, на които си подложен. Уча се да мога да ги нося на плещите си.
В България предходната година ми гласоподаваха доверие за основни функции в два късометражни кино лентата. Имах щастието да работя с непопулярни млади създатели, които блестяха с гения си. Предпочитам да работя с кадърни хора и в стойностни произведения, пък въпреки това да може и да не води към по този начин бленуваната известност.
Какви проблеми публиката не подозира, че имат кинаджиите и изобщо - актьорите у нас?
Хм. Не мисля, че ще открия „ топлата вода “ и че ще мога да посоча някой проблем, който още никой не е забелязал. Мисля, че проблемите на българския кино пазар са ясни.
Първо, той е дребен за количеството артисти, които нашата страна създава.
Второ, той не разполага с толкоз доста средства, които да влага в този тип бизнес.
И третото е нещо, с което аз персонално много дълго време имах вътрешни несъгласия да призная пред себе си, само че да – третото е, че това е „ бизнес “, „ промишленост “, т.е. нещата се вършат с комерсиална цел и „ мръсната “ думичка „ комерсиално “ не значи, че то не може да бъде качествено и стойностно.
Всички ние желаеме да вършим „ изкуство “, само че до момента в който твоето „ изкуство “ не мине под лупата на естествения асортимент, наименуван „ аудитория “, в случай че ти не се опиташ с твоето „ изкуство “ да я впечатлиш, интригуваш, разчувстваш и накараш да те последва – твоето „ изкуство “ няма да получи нейната премия, наречена „ доходи от гледания “. А в България, за жалост, аудиторията е дребна, с цел да има положителни доходи. И по този начин някак си се получава един обаян кръг, в който се въртят трите упоменати казуса.
И нещо ново, което до неотдавна чукаше на вратата, само че към този момент мисля, че все по-удобно се настанява в нашия живот, това е Изкуственият Интелект. Неговото потребление в кино промишлеността, може да има пагубни последствия, само че може да се употребява по подобен метод, че да издигне филмопроизводството на едно ново и по-високо равнище на описване на истории. От нас самите зависи по какъв начин ще го използваме.
Какво Ви се играе в този момент?
Винаги съм харесвал многопластовите истории, с дълбоки и мощни персонажи, които окриляват феновете да поемат по техния път на духовно израстване. Бих желал да вземам участие във филми с високи обществени и морални послания, които да трансформират хората към едни по-добри и рационални съжители на нашата нежна планета; истории, които карат хората да се опознават като братя и да развяват знамето на мира, а не на войната и разединението. Живеем във времена на глобализъм и проучването и приемането на „ другостта “ е наш главен приоритет. Трябва да бъдем любопитни и с схващане към живота на „ непознатите “, с цел да можем да ги настаним в нашите съзнания и сърца като другари, тъй като всички ние сме поданици на един и същи дом. И тук не имам предвид единствено планетата Земя. Вярвам, че нашият дом са необятните вселени и невидимите светове.
Ще разкажете ли повече за Вас отвън работата?
За благополучие работата ми е обвързвана с едно от обичаните ми занимания – пътуването и запознаването с нови места и хора. Аз съм зодия „ Близнаци “, и като се изключи че сме известни с непостоянството и двуличието си, ние имаме и други хубави страни J, и една от тях е, че леко и свободно се свързваме с другите, одобряват ни елементарно и това ми дава опция да опознавам на едно по-дълбоко равнище новите култури, до които се допирам, да ги проучвам не като екскурзиант, а като местен гражданин. За мен е толкоз радостно възприятието да имаш другари по целия свят.
От скоро научих, какъв брой е значимо човек да поставя грижи и за себе си – за своето тяло, духовно развиване, самочувствие, да издига и брани моралните си полезности и с огромно старание сега се изучавам да основа здравословен табиет да подкрепям тази грижа непрекъснато.
Тренирам калистеника, постаравам се да се храня вярно съгласно моите разбирания – аз съм веган и недояждам един ден седмично, интересувам се от разнообразни духовни знания и практики, играя Паневритмия, пробвам се да подкрепям хигиенични връзки с хората към мен и ми следва да се изучавам да слагам рационални граници и да споделям „ не “.
Пиша лирика.
Правя аудио-записи на беседите на Учителя Петър Дънов. Обичам светлата и радостна страна на живота, въпреки че и драмата към момента от време на време не ме оставя на мира.
През летните месеци, с помощта на поддръжката на Фонд Култура, осъществявам кино студиа с юноши от региона на Ботевград в китното село Боженица, където живях до преди половин година. Създаваме наши детски късометражни филми, с които доста се гордея.
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
Предполагам, че първосигналният ми отговор би бил – „ инцидентно “, само че като се замисля, май нищо не идва инцидентно в живота ни. От много години се пробвам да изляза на интернационалния пазар, което включваше две години образование в Унгария и половин година в Лондон, голям брой кастинги и уъркшопи в чужбина, през които съм минал, с цел да ме виждат, също и промяната на няколко сътрудника. Предполагам, че цената, която съм платил не е по никакъв начин ниска. Стигал съм до моменти и на цялостно обезсърчение, и даже мисли да се откажа от желанието си да се осъществявам на открито. Членството ми в разнообразни интернационалните актьорски общности, допускам, също постоянно ме е окрилявало – когато виждаш твои сътрудници да споделят своите триумфи и опитности, това ти дава кураж да продължаваш напред. Разбира се и обстоятелството, че съм на половина руснак и притежавам съветски език като матерен – също способства за присъединяване ми в сериала.
„ Департаментът “ (това беше работното заглавие на сериала) бе един от следващите кастинги, които новият ми сътрудник Брент от DBA ми изпрати. Заснех тестът, изпратих я и забравих за нея – тъкмо както се прави по учебник. Преди доста преживявах и държах тези неща в мозъка и сърцето си, само че от както се научих да оставям всевъзможни упования и очаквания на назад във времето – живееш и дишаш по-леко. И по този начин, не след дълго получих уведомление за по този начин наречения „ call back ” – спомагателна среща към този момент с режисьора, „ втората цедилка “, която значи, че си измежду последните определени, които се съревновават за тази роля. За благополучие не знаех доста за това кой взе участие в сериала или кой стои зад него, тъй като това сигурно щеше да ме напрегне в допълнение. Бях извънредно спокоен и убеден в себе си, тъй като към този момент бях много претръпнал на всевъзможни отхвърляния. Представих първата си сцена. Те споделиха, че са удовлетворени и тук пристигна огромната изненада, която допускам в следствие изигра положителната смешка да вляза в прослойка на сериала. Помолиха ме да направя втората си сцена на съветски език, а не на британски, както я бях подготвил. Обясних им, че това би ме затруднило, тъй като първо би трябвало да се сетя какви са ми репликите на британски, след това в главата си да ги преведа на български и от там на съветски, да ги кажа, че и да представям намисления от мен персонаж в това време. Предупредих ги, че е най-вероятно да объркам нещо по трасето. А те ми дадоха отговор, че бъкел не схващат от съветски и че каквото и да им кажа – те така и така няма да ме схванат. Тази тяхна смешка не ме успокои много-много! Започнах сцената и в главата ми настана цялостна каша. Помня, че като пате в калчища от устата ми излизаха една дума на британски, една на български с съветско окончание, понякога успявах да свържа и някое цяло изречение на съветски. Репликите на другия воин ми подаваше една тяхна асистентка, която също не знаеше по кое време съм приключил с текста си и тя непрекъснато ме прекъсваше не когато би трябвало. Още по средата на сцената се бях отказал вътрешно, само че въпреки всичко взех решение да стисна зъби и да издрапам сцената до край. Извиних им се, като споделих, че не съм бил квалифициран за това и че много неща от текста съм объркал. А те ме увериха, че им е харесала актьорската ми игра. Попитаха ме дали бих се подстригал за ролята (тогава имах дълга, къдрава коса). Отговорих, че несъмнено „ да ” и по този начин приключихме срещата с лека мъка в мен от несполучливото показване на втората сцена. Чух се с сътрудника си и му описах по какъв начин съм се „ изложил “, той ме окуражи, че идват други кастинги, с които да продължаваме напред и по този начин още веднъж сложих случката в чекмеджето с етикет „ Забравяме за това! “.
Не след дълго, сътрудникът ми сподели, че са ме избрали и ревизират за моята претовареност по време на снимачния интервал и по този начин, след този „ неудачен “ втори кръг на кастинга, се озовах на борда на „ Агенцията “. В следствие разбрах, че в действителност в сцената, с която се „ издъних “, моят персонаж е в доста заплетена прочувствена обстановка, в която се дави в личните си страхове и разочарования от своя военачалник, незадоволеност от кариерата си, възприятие на дълг и изменничество, които го глождят, и моето персонално комплициране около симултанния превод на текста единствено е асъдействало за положителното ми показване на сцената и допускам за това, окончателният им избор да се спре на мен.
След това всичко се случваше като в приказка – на час по лъжичка узнавах за хората от прослойка и екипа на кино лентата и лека-полека започнах да съзнавам в какъв действително план се озовавам.
Имате ли и други звездни продукции зад тила си?
В началото на предходната година имах щаститето да играя Бетовен в един немски сериал за Дисни Плюс – Vienna Game с режисьор Hannu Salonen, в който вземат участие много популярни немскоговорящи артисти. А сега фотографирам в La Tregua – една испанско-казахстанска продукция на Netflix с режисьор Miguel Ángel Vivas (един от режисьорите на хитовия сериал Хартиената къща/Casa de papel) и в който вземат участие някои от най-популярните артисти на Испания сега – Miguel Herran и Aron Piper.
През 2023 пък имах достойнството да вземам участие в един индийски филм, който заснехме на о. Мавриций – The Salacity на режисьора Jaimin Bal. Продукцията и екипът не са звездни, само че за мен несъмнено е една от блестящо светещите звезди на моя хоризонт, тъй като е първата ми поверена основна роля в пълнометражен филм.
Каква е разликата в работата по тези и по нашите стандарти?
Мисля, че единствената разлика е във финансовите средства, които могат да вложат „ тези “, за разлика от „ нашите “. В България е претъпкано с надарени и усърдни създатели, които по нищо не отстъпват от задграничните си сътрудници, даже може би противоположното, тъй като са принудени да показват своята досетливост и с дребното средства, които имат, да се пробват да описват с високо качество филмовите си истории. Докато, когато си обезпечен финансово – всичко ти е доста по-лесно, имаш удобството да не мислиш по какъв начин да свържеш двата края, ами да се потопиш напълно в креативната си работа. Например, бях безусловно шокиран от обстоятелството, че сцената ни с Michael Fassbender беше поставена като единствената сцена за снимачния ден, което значи, че „ тези “ могат да си разрешат да снимат една сцена от 4-5 минути (да речем, че толкоз е потребният материал, защото сцената, която влезе в сериала е много съкратена) за един снимачен ден. Да не приказваме, че в кадър сме единствено двамата, а зад камерата екипът наброяваше близо 200 души. Огромни мащаби, които са вероятни само и единствено, когато си гарантиран финансово.
Как ще затвърдите пробива, какво Ви следва в кариерата?
В момента единственият ми доказан план е един индийски филм, в който за моя изненада още веднъж ще играя съветски персонаж – някогашен треньор по бокс. Очаквам и резултатите от няколко кастинга, които направих за хубави планове в Испания и Англия. Вярвам, че плановете, които прибавих към своите заеми през предходната година ще ме създадат по-забележим и се надявам да имам опцията да вземам участие и се представям добре в други кастинги. Опитвам се да върша качествено това, което се чака от мен. Останалото, значително, си е в Божиите ръце – има толкоз доста фактори, които би трябвало да се съчетаят, с цел да бъдеш определен за дадена роля и несъмнено не всичко зависи от теб самия.
Важна ли Ви е известността и в България?
Популярността като цяло въобще не ми е по никакъв начин значима, даже противоположното – доста бих се радвал, в случай че можех незабележимо да се изкачвам по стълбицата на триумфа. За мое персонално страдание обаче, актьорската специалност върви неизбежно - ръка за ръка - с огромно внимание и интерес към теб, на които си подложен. Уча се да мога да ги нося на плещите си.
В България предходната година ми гласоподаваха доверие за основни функции в два късометражни кино лентата. Имах щастието да работя с непопулярни млади създатели, които блестяха с гения си. Предпочитам да работя с кадърни хора и в стойностни произведения, пък въпреки това да може и да не води към по този начин бленуваната известност.
Какви проблеми публиката не подозира, че имат кинаджиите и изобщо - актьорите у нас?
Хм. Не мисля, че ще открия „ топлата вода “ и че ще мога да посоча някой проблем, който още никой не е забелязал. Мисля, че проблемите на българския кино пазар са ясни.
Първо, той е дребен за количеството артисти, които нашата страна създава.
Второ, той не разполага с толкоз доста средства, които да влага в този тип бизнес.
И третото е нещо, с което аз персонално много дълго време имах вътрешни несъгласия да призная пред себе си, само че да – третото е, че това е „ бизнес “, „ промишленост “, т.е. нещата се вършат с комерсиална цел и „ мръсната “ думичка „ комерсиално “ не значи, че то не може да бъде качествено и стойностно.
Всички ние желаеме да вършим „ изкуство “, само че до момента в който твоето „ изкуство “ не мине под лупата на естествения асортимент, наименуван „ аудитория “, в случай че ти не се опиташ с твоето „ изкуство “ да я впечатлиш, интригуваш, разчувстваш и накараш да те последва – твоето „ изкуство “ няма да получи нейната премия, наречена „ доходи от гледания “. А в България, за жалост, аудиторията е дребна, с цел да има положителни доходи. И по този начин някак си се получава един обаян кръг, в който се въртят трите упоменати казуса.
И нещо ново, което до неотдавна чукаше на вратата, само че към този момент мисля, че все по-удобно се настанява в нашия живот, това е Изкуственият Интелект. Неговото потребление в кино промишлеността, може да има пагубни последствия, само че може да се употребява по подобен метод, че да издигне филмопроизводството на едно ново и по-високо равнище на описване на истории. От нас самите зависи по какъв начин ще го използваме.
Какво Ви се играе в този момент?
Винаги съм харесвал многопластовите истории, с дълбоки и мощни персонажи, които окриляват феновете да поемат по техния път на духовно израстване. Бих желал да вземам участие във филми с високи обществени и морални послания, които да трансформират хората към едни по-добри и рационални съжители на нашата нежна планета; истории, които карат хората да се опознават като братя и да развяват знамето на мира, а не на войната и разединението. Живеем във времена на глобализъм и проучването и приемането на „ другостта “ е наш главен приоритет. Трябва да бъдем любопитни и с схващане към живота на „ непознатите “, с цел да можем да ги настаним в нашите съзнания и сърца като другари, тъй като всички ние сме поданици на един и същи дом. И тук не имам предвид единствено планетата Земя. Вярвам, че нашият дом са необятните вселени и невидимите светове.
Ще разкажете ли повече за Вас отвън работата?
За благополучие работата ми е обвързвана с едно от обичаните ми занимания – пътуването и запознаването с нови места и хора. Аз съм зодия „ Близнаци “, и като се изключи че сме известни с непостоянството и двуличието си, ние имаме и други хубави страни J, и една от тях е, че леко и свободно се свързваме с другите, одобряват ни елементарно и това ми дава опция да опознавам на едно по-дълбоко равнище новите култури, до които се допирам, да ги проучвам не като екскурзиант, а като местен гражданин. За мен е толкоз радостно възприятието да имаш другари по целия свят.
От скоро научих, какъв брой е значимо човек да поставя грижи и за себе си – за своето тяло, духовно развиване, самочувствие, да издига и брани моралните си полезности и с огромно старание сега се изучавам да основа здравословен табиет да подкрепям тази грижа непрекъснато.
Тренирам калистеника, постаравам се да се храня вярно съгласно моите разбирания – аз съм веган и недояждам един ден седмично, интересувам се от разнообразни духовни знания и практики, играя Паневритмия, пробвам се да подкрепям хигиенични връзки с хората към мен и ми следва да се изучавам да слагам рационални граници и да споделям „ не “.
Пиша лирика.
Правя аудио-записи на беседите на Учителя Петър Дънов. Обичам светлата и радостна страна на живота, въпреки че и драмата към момента от време на време не ме оставя на мира.
През летните месеци, с помощта на поддръжката на Фонд Култура, осъществявам кино студиа с юноши от региона на Ботевград в китното село Боженица, където живях до преди половин година. Създаваме наши детски късометражни филми, с които доста се гордея.
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ