Как сте със самочувствието - ниско или високо На какво

Как сте със самочувствието - ниско или високо На какво съображение е то? Получавате ли удостоверение за него? Смятате ли, че е целесъобразно? Задавали ли сте си в миналото сходни въпроси? И знаете ли, че постоянно това, което мислим за себе си, се оказва не напълно правилно? Например вашето виждане е, че имате самочувствие с покритие, само че в същото време вършиме неща, които издават противоположното. Има привички, които съвършено разкриват нашата ниска самокритика, даже да живеем с мисълта, че тя не е такава или най-малко, че не е за пред останалите.

Търсите ли утвърждението на хората?

Един от най-сигурните способи да се издадете, че не си вярвате и не сте напълно сигурни в това, което вършиме и метода, по който го вършиме, е непрекъснато да разпитвате останалите дали мислят като вас, дали харесват вас, работата ви, заниманието ви и така нататък. „ Издирването ” на сходна благодарност е знак, че в действителност не вършиме това, което желаете, а че гоните само „ популярност ”- желаете да бъдете Някой е нечии очи. А същинската ви стойност идва точно от вътрешното ви Аз и тя не трябва да се дължи на останалите. Оценявайте се сами, с цел да бъдете оценени и от другите, тъй като другояче ще се въртите в обаян кръг, в който всичко завършва с другите и тяхното мнение. А вашето? А вашата самокритика? Започнете от нея!

Сравнявате се и съперничите

Сравнявате ли се с останалите? Оценявате ли своите достижения, гледайки непрекъснато в тези на приятелите си? Опитвате ли се да им съперничите, да сте постоянно над тях? Това ли е „ движещата мощ ” във вашето самочувствие? Осъзнавате ли, че в случай че отговаряте позитивно, вие нямате никакво успокоение и не живеете в естетика със себе си. Това непрекъснато изтезаване да следите „ кой до каква степен е стигнал ”, да бъдете „ над него ”, не е ли уморително? Погледнете ясно нещата- всички сме разнообразни и от всеки от нас постоянно ще има по-неспособни и по-способни. Да се развиваш и да постигаш нещо е наложително, само че не и когато го правиш въз основа на заобикалящите те.

Не приемате рецензия

Забелязали ли сте по какъв начин някои хора не могат да се засмеят даже на смешка, когато е отправена към тях? Няма по какъв начин да не сте и няма по какъв начин да не знаете за какво е така- тъй като самите те не одобряват сходни „ произволи ” на собствен тил, просто, тъй като по някакъв метод ги засягат. А какво друго може да те засегне, с изключение на истината? Знаеш ли качествата си, наясно ли си със себе си и позитивните си страни, би трябвало да си наясно и с негативните си такива и да ги приемаш. Ако не го правиш и всяка рецензия ти се коства като удар под кръста, безспорно ти липсва убеденост и самочувствие.

Не признавате грешките си

В името на това да се докажете като съвършени в това, което вършиме, не можете и за секунда да помислите какво би станало, в случай че се наложи да признаете неточност, даже пред самите себе си. Да се сещате за по-голяма липса на самонадеяност от тази? Всички бъркаме, само че единствено тези от нас, които намерено могат да признаят, че в този случай посоката или методът са неправилни, са тези, които знаят накъде отиват и по какъв начин да оправят пътя.

Не можете да изкажете противоречие

Единствено хората със самочувствие умеят тактично да споделят „ не ” и да показват своята позиция намерено. Самоуверените хора зачитат непознатото мнение, само че отстояват и своето. Най-елементарният пример- дали не сте изпадали в обстановка, в която просто не можете да откажете услуга, тъй като този човек ви е непосредствен и тъй като ще ви помислят за лакомец? Много от нас са го правили- съгласяват се да създадат нещо единствено, с цел да не бъдат в позицията на отказващи, с цел да другите не си помислят неприятно за тях. Самоуверените хора знаят по какъв начин да подредят целите си, знаят по какъв начин да бъдат несъгласни, без да бъдат арогантни, знаят по какъв начин да наподобяват почтени в очите на хората даже, когато са в съпротива с тях.

Някой беше споделил, че самочувствието в действителност е силата да вземеш нещата в свои ръце. То е умеенето да се оправяме сами с разнообразни обстановки и проблеми, с помощта на увереността, която изпитваме. То не е вродена дарба, по тази причина постоянно можем да се научим на него и да израснем до това, което желаеме да бъдем. Защото всичко стартира от нас и в случай че ние не съдебномедицинска експертиза, няма и другите да ни виждат като такива.