Децата на „Каритас“ от Украйна пътешестваха в българското минало на Етъра
Как силата на водата е преобразила всекидневието на хората и техния свят, по какъв начин са изглеждали къщите на българите в предишното и кои са обичайните български занаяти? Група от трийсетина деца и техните близки - майки и баби – украински бежанци от войната, които живеят в Русе, се включиха в просветително странствуване до музея навън Етъра и Габрово. „ Каритас “ Русе провежда пътуването като част от просветителните занимания за деца на бежанците, които употребяват обществените услуги на неправителствената организация.
„ За пръв път виждам такива механизми, хората несъмнено са били доста мъдри тука. Разбрах по какъв начин водата върти големи колелета, по-късно хората вършат брашно от житото, а след това несъмнено и самун “, изяснява шестгодишният Женя, който идва дружно с мама, баба и братчето Толя.
„ Много забавен тон издават тези влакна, а какъв брой бързо се свързват между тях и стават по-дебели! “ Описанието прави Серьожа, който дълго следи машинариите за извъртане на шнур. Самата дума „ шнур “ му звучи необичайно, само че бъдещият математик незабавно схваща по какъв начин в предишното локалните хора са търгували с него и ставали все по-заможни.
„ Върнах се в предишното на моите предшественици, замязя ми на моя край, тук е толкоз зелено, умерено и красиво “, споделя Олена Куца. През това време племенниците й Макс и Даня търсят риби, а намират отраженията си в дребната вада, която клати из етнографския комплекс. Маша, Юля и още две от девойките следят по какъв начин се раждат фигурите на предстоящ килим, до момента в който сръчна тъкачка ги подрежда на стан. Ярик и Альона откриват по карта къде се намират другите водни уреди, а приятелите им слушат с интерес описа на музейната екскурзоводка. Снимат непрестанно, до момента в който общителни майстори демонстрират по какъв начин се вършат звънци и хлопки или изясняват тънкостите на габровския шоколад – другояче казано пестил от сливи.
Групата се срещна и с директорката на „ Етъра “ проф. Светла Димитрова, която ги приветства с добре пристигнали и ги предложения да заповядат още веднъж.
Образователните начинания са част от поддръжката, оказвана от мрежата на „ Каритас “ в България със съдействието на Католически служби за помощ.
„ За пръв път виждам такива механизми, хората несъмнено са били доста мъдри тука. Разбрах по какъв начин водата върти големи колелета, по-късно хората вършат брашно от житото, а след това несъмнено и самун “, изяснява шестгодишният Женя, който идва дружно с мама, баба и братчето Толя.
„ Много забавен тон издават тези влакна, а какъв брой бързо се свързват между тях и стават по-дебели! “ Описанието прави Серьожа, който дълго следи машинариите за извъртане на шнур. Самата дума „ шнур “ му звучи необичайно, само че бъдещият математик незабавно схваща по какъв начин в предишното локалните хора са търгували с него и ставали все по-заможни.
„ Върнах се в предишното на моите предшественици, замязя ми на моя край, тук е толкоз зелено, умерено и красиво “, споделя Олена Куца. През това време племенниците й Макс и Даня търсят риби, а намират отраженията си в дребната вада, която клати из етнографския комплекс. Маша, Юля и още две от девойките следят по какъв начин се раждат фигурите на предстоящ килим, до момента в който сръчна тъкачка ги подрежда на стан. Ярик и Альона откриват по карта къде се намират другите водни уреди, а приятелите им слушат с интерес описа на музейната екскурзоводка. Снимат непрестанно, до момента в който общителни майстори демонстрират по какъв начин се вършат звънци и хлопки или изясняват тънкостите на габровския шоколад – другояче казано пестил от сливи.
Групата се срещна и с директорката на „ Етъра “ проф. Светла Димитрова, която ги приветства с добре пристигнали и ги предложения да заповядат още веднъж.
Образователните начинания са част от поддръжката, оказвана от мрежата на „ Каритас “ в България със съдействието на Католически служби за помощ.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ