Пловдив - град на хората или на автомобилите
Как си представяме развиването на Пловдив - с повече пешеходни зони или като град с съвременна и комфортна пътна инфраструктура? Дискусия с тези въпроси е провокирана от писмото до кмета Здравко Димитров от група пловдивчани, които упорстват градоначалникът да спре почналото създаване на подлеза до Водната палата.
Протестиращите против новата пътна връзка декларират, че Пловдив от хилядолетия се развивал като пешеходен град и постоянно бил град за хората. „ Не го превръщайте в град за колите ”, призовават участниците в подписката. Любопитен подробност е, че под техните изказвания за безполезността на кръстовището на две равнища няма автограф на нито един пътен инженер, конструктор, геодезист, строител, транспортьор или таксиметров водач.
Редно е да уточним, че колите не се движат сами, а в тях пътуват хора. В последно време, макар тривиалните ни недоволства от мръсния въздух и ниските приходи,
в града се следи взрив на нови регистрации на коли
в КАТ Пловдив - до 20 000 годишно. В края на предходната година общо в Пловдив записаните коли бяха близо 175 000 плюс хилядите други, които всеки ден влизат в града по 11-те входно-изходни артерии. Пак съгласно информацията на КАТ, всеки месец в града се движат близо шест милиона транспортни транспортни средства дружно с приходящите извън.
Защо е този взрив? Тенденциите за моторизацията са присъщи за всички страни в Европейския съюз, да не приказваме за Съединени американски щати и Япония. Да, Пловдив от хилядолетия се развива като град за хората. Но каруци и карети, с които се придвижвали нашите прародители до края на 19. век - средата на 20-и, според от темповете на развиването, към този момент не се употребяват като транспортно средство. А в Пловдив придвиждането с каруци е неразрешено.
Електрическа тротинетка и велосипедът не могат да заменят автомобила, към този момент
Всички изследвания до момента, в това число при подготовката на Генералния проект за организацията и сигурност на придвижването, утвърден от всички способени институции, на Общия организационен проект на Пловдив и Интегрирания проект за развиването на Пловдив изрично показват, че градската пътна инфраструктура фрапантно изостава от бързия напредък на популацията на града.
Икономическият прогрес на Пловдив притегля младите фамилии освен от прилежащите села, само че и от цяла Южна България - Кърджали, Хасково, Пазарджик, Смолян. Всички те, както и „ старите ” пловдивчани
се придвижват до работните места с персонални коли и с градския превоз.
Малцина имат преимуществото да стигнат до офиса или търговски обект пешком.
Практиката демонстрира, че всяко затваряне на улица, нормално за ремонт, или опит за закриване на автобусна линия провокира голямо неодобрение измежду хората. Обратно, радваме се на дребното случаи, когато в Пловдив се уголемяват пътните артерии.
Лишени ли са пешеходците от зони без коли в Пловдив? Не! Градът ни има една от най-дългите пешеходни зони в Европейски Съюз - от пл. „ Централен ” до новотела, в това число и осем улици в „ Капана ”. Двете алеи на Марица от север и юг се резервират и след построяването на пробива до Водната палата. Друг въпрос е, че не се вижда напор на хора, които обичат да се разхождат по крайбрежията на реката.
Част от ул. „ Иван Вазов ” - между „ Авкс. Велешки ” и пл. „ Централен ”,
неотдавна беше проектирана като пешеходна зона. След публичното разискване, извършено по самодейност на основния проектант на Пловдив Димитър Ахрянов, който също поддържа концепцията, се оказа, че с изключение на поддръжници, тя има и доста съперници, в това число измежду архитектурната колегия. Те смятат, че превръщането на този сектор в пешеходна зона ще натовари трафика по прилежащите улици и ще сътвори доста неудобства за хората. В същото време няма да стане втория артквартал.
Писмото до кмета за пробива до Водната палата носи привкус на импровизирано почналата предизборна акция за локалните избори, въпреки те и да са след една година. В митингите вземат участие локални представители на партии, които другояче също заявяват, че желаят в Пловдив да се взема решение казусът с тежкия трафик и отеснялата пътна инфраструктура.
Протестиращите против новата пътна връзка декларират, че Пловдив от хилядолетия се развивал като пешеходен град и постоянно бил град за хората. „ Не го превръщайте в град за колите ”, призовават участниците в подписката. Любопитен подробност е, че под техните изказвания за безполезността на кръстовището на две равнища няма автограф на нито един пътен инженер, конструктор, геодезист, строител, транспортьор или таксиметров водач.
Редно е да уточним, че колите не се движат сами, а в тях пътуват хора. В последно време, макар тривиалните ни недоволства от мръсния въздух и ниските приходи,
в града се следи взрив на нови регистрации на коли
в КАТ Пловдив - до 20 000 годишно. В края на предходната година общо в Пловдив записаните коли бяха близо 175 000 плюс хилядите други, които всеки ден влизат в града по 11-те входно-изходни артерии. Пак съгласно информацията на КАТ, всеки месец в града се движат близо шест милиона транспортни транспортни средства дружно с приходящите извън.
Защо е този взрив? Тенденциите за моторизацията са присъщи за всички страни в Европейския съюз, да не приказваме за Съединени американски щати и Япония. Да, Пловдив от хилядолетия се развива като град за хората. Но каруци и карети, с които се придвижвали нашите прародители до края на 19. век - средата на 20-и, според от темповете на развиването, към този момент не се употребяват като транспортно средство. А в Пловдив придвиждането с каруци е неразрешено.
Електрическа тротинетка и велосипедът не могат да заменят автомобила, към този момент
Всички изследвания до момента, в това число при подготовката на Генералния проект за организацията и сигурност на придвижването, утвърден от всички способени институции, на Общия организационен проект на Пловдив и Интегрирания проект за развиването на Пловдив изрично показват, че градската пътна инфраструктура фрапантно изостава от бързия напредък на популацията на града.
Икономическият прогрес на Пловдив притегля младите фамилии освен от прилежащите села, само че и от цяла Южна България - Кърджали, Хасково, Пазарджик, Смолян. Всички те, както и „ старите ” пловдивчани
се придвижват до работните места с персонални коли и с градския превоз.
Малцина имат преимуществото да стигнат до офиса или търговски обект пешком.
Практиката демонстрира, че всяко затваряне на улица, нормално за ремонт, или опит за закриване на автобусна линия провокира голямо неодобрение измежду хората. Обратно, радваме се на дребното случаи, когато в Пловдив се уголемяват пътните артерии.
Лишени ли са пешеходците от зони без коли в Пловдив? Не! Градът ни има една от най-дългите пешеходни зони в Европейски Съюз - от пл. „ Централен ” до новотела, в това число и осем улици в „ Капана ”. Двете алеи на Марица от север и юг се резервират и след построяването на пробива до Водната палата. Друг въпрос е, че не се вижда напор на хора, които обичат да се разхождат по крайбрежията на реката.
Част от ул. „ Иван Вазов ” - между „ Авкс. Велешки ” и пл. „ Централен ”,
неотдавна беше проектирана като пешеходна зона. След публичното разискване, извършено по самодейност на основния проектант на Пловдив Димитър Ахрянов, който също поддържа концепцията, се оказа, че с изключение на поддръжници, тя има и доста съперници, в това число измежду архитектурната колегия. Те смятат, че превръщането на този сектор в пешеходна зона ще натовари трафика по прилежащите улици и ще сътвори доста неудобства за хората. В същото време няма да стане втория артквартал.
Писмото до кмета за пробива до Водната палата носи привкус на импровизирано почналата предизборна акция за локалните избори, въпреки те и да са след една година. В митингите вземат участие локални представители на партии, които другояче също заявяват, че желаят в Пловдив да се взема решение казусът с тежкия трафик и отеснялата пътна инфраструктура.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ