Зико и екипът му се прибраха от Япония, за да се отчаят и от пловдивчани, и от управлението си
„ Как ще ги стигнем японците? ” – това беше главната част от конференцията на кмета Здравко Димитров и неговите вицета, откакто се завърнаха от страната на изгряващото слънце. На 26 май градоначалникът потегли към Япония с внушителна пловдивска група, като през днешния ден той съобщи, че формалната делегация е била от 7 души. Останалите близо 50 души, измежду които и общински съветници очевидно са били туристи.
Прочетете още
„ Бяхме 7 души от Община Пловдив. Аз бях подготвен да си платя всичко самичък, само че това значи и другите го строят, което не е редно ”, сподели кметът. По думите му са били платени пътните и нощувките на 7-мата,а всички други разноски всеки си е поемал самичък.
„ Не е като предходни групи, където всичко са си плащали с общински пари ”, сподели кметът.
Той съобщи, че е извънредно горделив, че в Япония към този момент има монумент на Христо Ботев.
„ В Япония, в страната изгряващото слънце, в Поднебесната империя(б.а. евентуално става въпрос за лапсус на кмета, тъй като това е названието на Китайската империя в Средновековието), има монумент на поета-революционер Христо Ботев. Това е наша заслуга ”, отсече Зико и стартира споделя за близката си среща с локалните.
„ Имат доста благо отношение към нас, идват хора, които са били в България… Една женичка, която е била тук през 69-та година сподели фотоси от Тримонциум, Панаира – пази си ги и ни ги показа… Отношението им е друго – уважителни са, доброжелателни и несъмнено за това са съумели ”, сподели кметът, очевидно сравнявайки културата на японците с българската народопсихология.
Той продължи с необикновено благото отношение от всички – от ръкопляскания в Община Окаяма до посрещането и изпращането на децата в локално школо.
„ С децата се хранихме дружно – сервираха си и отсервираха сами… Отношението на децата бе неподправено… В общината може да ги накарат да пляскат, но децата… посрещнаха и ни изпратиха. Направиха ни доста положително усещане, ще им създадем подарък, ще съберем пари да им го изпратим, нещо обвързвано с Пловдив и България ”, сподели Зико.
Оттам зам.-кметът Величко Родопски продължи, като назова неповторима системата им на ръководство. Естествено той даде и цифри за големия им бюджет от 4,8 милиарда лв., като 3 милиарда лв. са от страната, като всички инфраструктурни обекти се финансират от нея.
„ Структурата на администрацията е 1 кмет, двама заместници, 10 шефове на дирекции и забележете: 5260 чиновници. Тук в Пловдив са малко над 600 чиновници ”, сподели Родопски.
Главният проектант Димитър Ахрянов пък описа за системата им за озеленяване – нямало общинско дружество, което да се грижи за нея. Хората сами подрязвали дърветата пред домовете си, а огромните паркове ги давали на частни компании за поддръжка. След това компаниите организирали събития на тях и със събраните средства прибирали парите, които са им били платени от общината. Ако имало облага – чак тогава оставала за тях.
Най-впечатляващото за градските управляващи обаче било не друго, а културата за справяне с отпадъците и чистотата по улиците. Кметът сподели, че там нямало кошчета за отпадък – на никое място. Но било необикновено чисто. Зам.-кметът по екология Анести Тимчев описа и цялата им организация за сметоизовзване.
„ Изключителна дисциплинираност от всеки японец! Те си купуват от магазините торби с логото на Общината, което е тип данък. След това всеки един ден от седмицата, в избран час, идва камионът, с цел да вземе избрания отпадък – пластмаса, стъкло, смесени или хартия. Ако пропуснете този час – държите отпадъците си до другата седмица. Много лесна организация, за това обаче е належащо публично мислене и надзор ”,каза Тимчев. Той описа, че и във всеки регион си има отговорник, излъчен от самите поданици. Той следи дали всичко се изхвърля разделно, както е по закон. Ако някой го наруши го грозят тежки наказания, даже и затвор.
Тимчев продължи да споделя за невероятното съзнание на японците.
„ Скоростните влакове потеглят на секундата и идват на секундата. Ако някой лидер закъснее с 3 минути, а по-късно му лишава 5 минути да се приготви – има 8 минути забавяне на влака, а на другия ден се извинява по малкия екран на всички ”, сподели Тимчев.
Той продължи да се „ ядосва ” на пловдивската реалност с казуса с отпадъците, сравнявайки я с японската, като в нея се включи и кметът.
„ Имаме казани за 1 млн. и 100 хиляди души население! Чистим сметища, а на другия ден отново са цялостни. За мен това е особеност, не знам от кое място идва толкоз отпадък ”, сподели Зико.
Тимчев съобщи, че се е опитал да създаде и система със заведенията в Пловдив за разделно събиране посредством така наречен „ зелена звезда ”. Общинските чиновници създали изследвания на 40 заведения дали желаят да събират разделно всичките си боклуци, а камионче да минава и да ги събира.
„ 60% ни споделиха, че няма кой да се занимава с тези нещо, че имат доста работа, а другите питаха какво ще получат… ”, сподели Тимчев. Той бе апострофиран от кореспондент, че в Капана, където се генерират тонове боклуци от стъкло няма нито един резервоар за стъклени боклуци.
„ Ние тук, уважаеми другари, не си приказваме нелепости, а формираме несъмнено отношение, с цел да се основава публично мнение ”, сподели Тимчев.
Зам.-кметът по превоз Тодор Чонов сподели, че избира да не разяснява градския превоз и предвижването в Япония. Вероятно тъй като знаеше, че тук виновност жителите и „ пловдивското съзнание и дисциплинираност ” нямат отношение към действителността. Защото тук, в случай че градския превоз закъснее „ единствено ” с 8 минути от разписанието си, евентуално чакащите по спирките ще бъдат щастливи.
Всъщност всичките въпроси, които си задават пловдивските управленци за разликите между японците и българите, съдържат и техните отговори. Всяко едно демократично определено ръководство е представителна извадка на съответното население. Не е инцидентна и фразата – „ Каквото са хората, такова ни е и ръководството ”, както и противоположното.
Невероятната дисциплинираност, за която приказват всички в Япония, се реализира посредством два съществени инструмента – съзнание и надзор. Когато първото отсъства, влиза в действие второто. Неслучайно и в Окаяма има 5300 общински служители и нито един озеленители или чистач, в Пловдив е противоположното – тук имаме 2000 чистачи, озеленители и кондуктори и малко служители и контрольори. Неслучайно там има 1 кмет, двама заместници, 10 шефове и 5300 служители, а тук имаме 7 кмета, 20 заместници, 100 началници и общо 400 служители и контрольори.
Освен ниското „ съзнание ”, което имат пловдивчани в отношението им към отпадъците, още по-нисък е контролът на Община Пловдив. Така да вземем за пример вместо градоначалникът да се чуди от кое място идват стотици тонове с отпадъци по сметищата, можеше просто да постави няколко камери на входовете им и край тях. Първо ще е доста по-евтино от една страна, второ – ще се заловен нарушителите и ще се пресече това трупане на отпадъци в Столипиново, да вземем за пример. Тази концепция е на 10 години – ние обаче продължаваме да се чудим от кое място идват отпадъците.
Вместо пък Община Пловдив да се основава „ просвета ”, като приказва зам.-кметът, би трябвало да сътвори наредби, които да са тъкмо и ясно написани. Вместо да се дават „ зелени ” звезди на заведенията, може да се направи разпоредба за задължителното им разделно събиране. Тогава няма да споделят „ какво ме занимаваш с нелепости ”, а ще извършват нормативната уредба, другояче – наказания.
В Япония, а и в по-близки страни на запад има ясни правила, точен надзор и жестоки наказания за нарушителите. В този смисъл отчаянието от „ неприятния материал ” от властимащите тук е тъкмо толкоз огромно, колкото и отчаянието на самия него от ръководството на града.
Защото, когато кметът на един град приказва, че се работи по-добре без общински съветници и законодателен орган, то той слага и под въпрос и цялостните публични връзки и демокрацията в България. Един различен мажоритарно определен български управленец държеше цялата власт без законодателен орган близо 10 месеца,като очевидно му бе по-добре, само че дали по този начин бе и за страната?
Прочетете още
„ Бяхме 7 души от Община Пловдив. Аз бях подготвен да си платя всичко самичък, само че това значи и другите го строят, което не е редно ”, сподели кметът. По думите му са били платени пътните и нощувките на 7-мата,а всички други разноски всеки си е поемал самичък.
„ Не е като предходни групи, където всичко са си плащали с общински пари ”, сподели кметът.
Той съобщи, че е извънредно горделив, че в Япония към този момент има монумент на Христо Ботев.
„ В Япония, в страната изгряващото слънце, в Поднебесната империя(б.а. евентуално става въпрос за лапсус на кмета, тъй като това е названието на Китайската империя в Средновековието), има монумент на поета-революционер Христо Ботев. Това е наша заслуга ”, отсече Зико и стартира споделя за близката си среща с локалните.
„ Имат доста благо отношение към нас, идват хора, които са били в България… Една женичка, която е била тук през 69-та година сподели фотоси от Тримонциум, Панаира – пази си ги и ни ги показа… Отношението им е друго – уважителни са, доброжелателни и несъмнено за това са съумели ”, сподели кметът, очевидно сравнявайки културата на японците с българската народопсихология.
Той продължи с необикновено благото отношение от всички – от ръкопляскания в Община Окаяма до посрещането и изпращането на децата в локално школо.
„ С децата се хранихме дружно – сервираха си и отсервираха сами… Отношението на децата бе неподправено… В общината може да ги накарат да пляскат, но децата… посрещнаха и ни изпратиха. Направиха ни доста положително усещане, ще им създадем подарък, ще съберем пари да им го изпратим, нещо обвързвано с Пловдив и България ”, сподели Зико.
Оттам зам.-кметът Величко Родопски продължи, като назова неповторима системата им на ръководство. Естествено той даде и цифри за големия им бюджет от 4,8 милиарда лв., като 3 милиарда лв. са от страната, като всички инфраструктурни обекти се финансират от нея.
„ Структурата на администрацията е 1 кмет, двама заместници, 10 шефове на дирекции и забележете: 5260 чиновници. Тук в Пловдив са малко над 600 чиновници ”, сподели Родопски.
Главният проектант Димитър Ахрянов пък описа за системата им за озеленяване – нямало общинско дружество, което да се грижи за нея. Хората сами подрязвали дърветата пред домовете си, а огромните паркове ги давали на частни компании за поддръжка. След това компаниите организирали събития на тях и със събраните средства прибирали парите, които са им били платени от общината. Ако имало облага – чак тогава оставала за тях.
Най-впечатляващото за градските управляващи обаче било не друго, а културата за справяне с отпадъците и чистотата по улиците. Кметът сподели, че там нямало кошчета за отпадък – на никое място. Но било необикновено чисто. Зам.-кметът по екология Анести Тимчев описа и цялата им организация за сметоизовзване.
„ Изключителна дисциплинираност от всеки японец! Те си купуват от магазините торби с логото на Общината, което е тип данък. След това всеки един ден от седмицата, в избран час, идва камионът, с цел да вземе избрания отпадък – пластмаса, стъкло, смесени или хартия. Ако пропуснете този час – държите отпадъците си до другата седмица. Много лесна организация, за това обаче е належащо публично мислене и надзор ”,каза Тимчев. Той описа, че и във всеки регион си има отговорник, излъчен от самите поданици. Той следи дали всичко се изхвърля разделно, както е по закон. Ако някой го наруши го грозят тежки наказания, даже и затвор.
Тимчев продължи да споделя за невероятното съзнание на японците.
„ Скоростните влакове потеглят на секундата и идват на секундата. Ако някой лидер закъснее с 3 минути, а по-късно му лишава 5 минути да се приготви – има 8 минути забавяне на влака, а на другия ден се извинява по малкия екран на всички ”, сподели Тимчев.
Той продължи да се „ ядосва ” на пловдивската реалност с казуса с отпадъците, сравнявайки я с японската, като в нея се включи и кметът.
„ Имаме казани за 1 млн. и 100 хиляди души население! Чистим сметища, а на другия ден отново са цялостни. За мен това е особеност, не знам от кое място идва толкоз отпадък ”, сподели Зико.
Тимчев съобщи, че се е опитал да създаде и система със заведенията в Пловдив за разделно събиране посредством така наречен „ зелена звезда ”. Общинските чиновници създали изследвания на 40 заведения дали желаят да събират разделно всичките си боклуци, а камионче да минава и да ги събира.
„ 60% ни споделиха, че няма кой да се занимава с тези нещо, че имат доста работа, а другите питаха какво ще получат… ”, сподели Тимчев. Той бе апострофиран от кореспондент, че в Капана, където се генерират тонове боклуци от стъкло няма нито един резервоар за стъклени боклуци.
„ Ние тук, уважаеми другари, не си приказваме нелепости, а формираме несъмнено отношение, с цел да се основава публично мнение ”, сподели Тимчев.
Зам.-кметът по превоз Тодор Чонов сподели, че избира да не разяснява градския превоз и предвижването в Япония. Вероятно тъй като знаеше, че тук виновност жителите и „ пловдивското съзнание и дисциплинираност ” нямат отношение към действителността. Защото тук, в случай че градския превоз закъснее „ единствено ” с 8 минути от разписанието си, евентуално чакащите по спирките ще бъдат щастливи.
Всъщност всичките въпроси, които си задават пловдивските управленци за разликите между японците и българите, съдържат и техните отговори. Всяко едно демократично определено ръководство е представителна извадка на съответното население. Не е инцидентна и фразата – „ Каквото са хората, такова ни е и ръководството ”, както и противоположното.
Невероятната дисциплинираност, за която приказват всички в Япония, се реализира посредством два съществени инструмента – съзнание и надзор. Когато първото отсъства, влиза в действие второто. Неслучайно и в Окаяма има 5300 общински служители и нито един озеленители или чистач, в Пловдив е противоположното – тук имаме 2000 чистачи, озеленители и кондуктори и малко служители и контрольори. Неслучайно там има 1 кмет, двама заместници, 10 шефове и 5300 служители, а тук имаме 7 кмета, 20 заместници, 100 началници и общо 400 служители и контрольори.
Освен ниското „ съзнание ”, което имат пловдивчани в отношението им към отпадъците, още по-нисък е контролът на Община Пловдив. Така да вземем за пример вместо градоначалникът да се чуди от кое място идват стотици тонове с отпадъци по сметищата, можеше просто да постави няколко камери на входовете им и край тях. Първо ще е доста по-евтино от една страна, второ – ще се заловен нарушителите и ще се пресече това трупане на отпадъци в Столипиново, да вземем за пример. Тази концепция е на 10 години – ние обаче продължаваме да се чудим от кое място идват отпадъците.
Вместо пък Община Пловдив да се основава „ просвета ”, като приказва зам.-кметът, би трябвало да сътвори наредби, които да са тъкмо и ясно написани. Вместо да се дават „ зелени ” звезди на заведенията, може да се направи разпоредба за задължителното им разделно събиране. Тогава няма да споделят „ какво ме занимаваш с нелепости ”, а ще извършват нормативната уредба, другояче – наказания.
В Япония, а и в по-близки страни на запад има ясни правила, точен надзор и жестоки наказания за нарушителите. В този смисъл отчаянието от „ неприятния материал ” от властимащите тук е тъкмо толкоз огромно, колкото и отчаянието на самия него от ръководството на града.
Защото, когато кметът на един град приказва, че се работи по-добре без общински съветници и законодателен орган, то той слага и под въпрос и цялостните публични връзки и демокрацията в България. Един различен мажоритарно определен български управленец държеше цялата власт без законодателен орган близо 10 месеца,като очевидно му бе по-добре, само че дали по този начин бе и за страната?
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ