Американците имат да догонват Найден Геров
Как ще ги стигнем американците е много просрочен въпрос. Още през 19. век сме ги надминали с първия български учебник по физика, до момента в който те още са превеждали немските. А негов създател е Найден Геров, въпреки да го познаваме повече като литератор с принос към българския език. В тази непозната светлина е показан будителят от проф. Никола Балабанов в границите на Пасисиевите четения, които стартираха в ПУ „ Паисий Хилендарски ”.
„ Найден Геров има принос и в езика, само че най-много във физиката. Формулира главните понятия на модерно равнище през 1850 година Докато в половин Европа философи и физици отхвърлят съществуването на атома, той написа, че всички тела се състоят от атомите – дребни, неделими, непроницаеми частици ”, безапелационен е ученият. Той дефинира книжовника като извънредно прогресивна в научно и езиково отношение персона, уверена че физиката е фундаментална просвета, която води до напредък.
Ученикът му Йоаким Груев прави два превода от немски на писания по физика. Така до края на 19. век физика в България се учи по учебниците на българските книжовници. В същото време до края на столетието в Съединени американски щати няма учебник и превеждат този на Гано, който Йоаким Груев превежда 20 година по-рано, посочи проф. Никола Балабанов.
Според него Геров е същински феномен по още три аргументи: не е учил физика, а икономически науки в Одеса, само че е написал учебник по тази дисциплинираност. Не е учил лингвистика, а е основал речник в 6 тома. Не е следвал и дипломация, а 30 година е бил на дипломатическа работа.
Още над 230 учени от 13 страни ще показват резултатите от изследванията си в границите на Паисиевите четения през днешния ден и на следващия ден. Тази година влиятелният конгрес е юбилеен и е отдаден на 45 година от началото на филологическите специалности във вуза, като показва и четиритомник с трудовете на участниците от предходната година.
Оказа се, на физиката и науката за езика са вървели ръка за ръка и в историята на Пловдивския университет. Първият банкет на филолози е през 1973 година, като първоначално дават рамо преподаватели от Софийския университет. До 1984 година филологическите специалности на процедура са във Физическия факултет, по-късно слагат началото на Педагогическия, като към тях се прибавят и начална и предучилищна педагогика. Филологическият факултет е независим от 1991 година и сега предлага най-вече специалности, като прави продан с над 50 университета, измежду които Кралския лицей в Лондон и Сорбоната в Париж, сподели деканът проф. доктор Вера Марковска. На старта на форума по решение на Факултетния съвет за необикновен принос със статуетки бяха наградени три знакови персони: проф. Иван Чобанов, доцент Владимир Янев и доцент Йордан Костурков.
Навремето филологията беше широкопрофилна компетентност с поток от 150 студенти. Сега се феминизира и ползата е понижен, само че има светлина – тази година приехме 55 младежи в постоянна форма, а задочната е цялостна, сподели ректорът на Пловдивския университет проф. Запрян Козлуджов. Той добави, че част от първокурсниците са в действителност положителни, а другите – стимулирани. Налага се да наваксваме неналичия от междинното обучение, когато пораства генерация от нечетящи хора, не скри той.
На старта на форума бе открита и академична книжарница, в която преподаватели предоставиха като подаяние свои писания – скъпи издания в дребни тиражи от последните няколко години.
Съпругата на Увалиев донесе дипломата му от Френския лицей
Изложба с архивни фотоси на Петър Увалиев от времето, когато е бил хлапе на годинка в бяла тога с дантели и медальон с кръст на врата, до златните му години, когато е правил филми със София Лорен и Микеланджело Антониони, бе открита на старта на Паисиевите четения. В ретроспекцията във връзка 100 година от рождението му може да се види фотография от последните му дни в компанията на сестра му. Има фрагменти на българския посланик, кино продуцент, сценарист, режисьор, критик, преводач и академични учител, на които е с Желю Желев и Валери Петров. Черно-челите фотоси демонстрират запечатани моменти от снимачната площадка на „ Фотоувеличение ” – лентата, която печели „ Златна палма ” в Кан през 1967 година Самата София Лорен „ влезе ” в ПУ с миг от фотосите на „ Милионерката ”, продуциран от българина. Обективът го е уловил и до Джералдин Чаплин. От персоналния списък е извадена също фотография от брачната гала със брачната половинка му Соня Рув, която дойде на откриването и донесе копие на дипломата на мъжа си от Френския лицей в Пловдив, който той е приключил през 1932 година
„ Много съм удовлетворена отново да бъда в Пловдив. Много забавен исторически град. За мен в него има доста мемоари ”, сподели тя на прелестен български език. И акцентира, че за нея е доста значимо да участва като знак на почитание към българския език и просвета. Експозицията върна Соня Рув обратно в годините, когато през 1947 година брачният партньор й получил стипендия да работи в Париж и да се завърне в България, с цел да реновира кинематографията тук. „ Той беше доста благ, с доста положително възприятие за комизъм – описа в човешки проект Рув. - За мен и щерка ни вкъщи постоянно имаше някакъв дребен подарък. Много общителен човек. Голям интелектуалец. Ако знам нещо за България, всичко е с помощта на него ”.
„ Найден Геров има принос и в езика, само че най-много във физиката. Формулира главните понятия на модерно равнище през 1850 година Докато в половин Европа философи и физици отхвърлят съществуването на атома, той написа, че всички тела се състоят от атомите – дребни, неделими, непроницаеми частици ”, безапелационен е ученият. Той дефинира книжовника като извънредно прогресивна в научно и езиково отношение персона, уверена че физиката е фундаментална просвета, която води до напредък.
Ученикът му Йоаким Груев прави два превода от немски на писания по физика. Така до края на 19. век физика в България се учи по учебниците на българските книжовници. В същото време до края на столетието в Съединени американски щати няма учебник и превеждат този на Гано, който Йоаким Груев превежда 20 година по-рано, посочи проф. Никола Балабанов.
Според него Геров е същински феномен по още три аргументи: не е учил физика, а икономически науки в Одеса, само че е написал учебник по тази дисциплинираност. Не е учил лингвистика, а е основал речник в 6 тома. Не е следвал и дипломация, а 30 година е бил на дипломатическа работа.
Още над 230 учени от 13 страни ще показват резултатите от изследванията си в границите на Паисиевите четения през днешния ден и на следващия ден. Тази година влиятелният конгрес е юбилеен и е отдаден на 45 година от началото на филологическите специалности във вуза, като показва и четиритомник с трудовете на участниците от предходната година.
Оказа се, на физиката и науката за езика са вървели ръка за ръка и в историята на Пловдивския университет. Първият банкет на филолози е през 1973 година, като първоначално дават рамо преподаватели от Софийския университет. До 1984 година филологическите специалности на процедура са във Физическия факултет, по-късно слагат началото на Педагогическия, като към тях се прибавят и начална и предучилищна педагогика. Филологическият факултет е независим от 1991 година и сега предлага най-вече специалности, като прави продан с над 50 университета, измежду които Кралския лицей в Лондон и Сорбоната в Париж, сподели деканът проф. доктор Вера Марковска. На старта на форума по решение на Факултетния съвет за необикновен принос със статуетки бяха наградени три знакови персони: проф. Иван Чобанов, доцент Владимир Янев и доцент Йордан Костурков.
Навремето филологията беше широкопрофилна компетентност с поток от 150 студенти. Сега се феминизира и ползата е понижен, само че има светлина – тази година приехме 55 младежи в постоянна форма, а задочната е цялостна, сподели ректорът на Пловдивския университет проф. Запрян Козлуджов. Той добави, че част от първокурсниците са в действителност положителни, а другите – стимулирани. Налага се да наваксваме неналичия от междинното обучение, когато пораства генерация от нечетящи хора, не скри той.
На старта на форума бе открита и академична книжарница, в която преподаватели предоставиха като подаяние свои писания – скъпи издания в дребни тиражи от последните няколко години.
Съпругата на Увалиев донесе дипломата му от Френския лицей
Изложба с архивни фотоси на Петър Увалиев от времето, когато е бил хлапе на годинка в бяла тога с дантели и медальон с кръст на врата, до златните му години, когато е правил филми със София Лорен и Микеланджело Антониони, бе открита на старта на Паисиевите четения. В ретроспекцията във връзка 100 година от рождението му може да се види фотография от последните му дни в компанията на сестра му. Има фрагменти на българския посланик, кино продуцент, сценарист, режисьор, критик, преводач и академични учител, на които е с Желю Желев и Валери Петров. Черно-челите фотоси демонстрират запечатани моменти от снимачната площадка на „ Фотоувеличение ” – лентата, която печели „ Златна палма ” в Кан през 1967 година Самата София Лорен „ влезе ” в ПУ с миг от фотосите на „ Милионерката ”, продуциран от българина. Обективът го е уловил и до Джералдин Чаплин. От персоналния списък е извадена също фотография от брачната гала със брачната половинка му Соня Рув, която дойде на откриването и донесе копие на дипломата на мъжа си от Френския лицей в Пловдив, който той е приключил през 1932 година
„ Много съм удовлетворена отново да бъда в Пловдив. Много забавен исторически град. За мен в него има доста мемоари ”, сподели тя на прелестен български език. И акцентира, че за нея е доста значимо да участва като знак на почитание към българския език и просвета. Експозицията върна Соня Рув обратно в годините, когато през 1947 година брачният партньор й получил стипендия да работи в Париж и да се завърне в България, с цел да реновира кинематографията тук. „ Той беше доста благ, с доста положително възприятие за комизъм – описа в човешки проект Рув. - За мен и щерка ни вкъщи постоянно имаше някакъв дребен подарък. Много общителен човек. Голям интелектуалец. Ако знам нещо за България, всичко е с помощта на него ”.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ