Математикът, който отказа своя медал и награда от 1 милион долара
Как се става легенда? Направете нещо неповторимо и невероятно по рода си, а по-късно изчезнете. Хората ще свършат всички останало. Мнозина са създали тъкмо това през годините. Може би сте чували за първенеца по шах Боби Фишър, който през 1972 година става първенец с успеха си над Борис Спаски. Целият свят е прикрепен да гледа тази невероятна игра и дотогава още няма толкоз трогателен шампионат. Боби печели купата и единствено 3 години по-късно отхвърля да я отбрани.
Живее известно време в Япония, а по-късно получава и паспорт за поданство в Исландия, където остава до края на дните си. Защо някой се отхвърля навръх върха на своята кариера, не можем да знаем. Точно тази дупка на информация е съвършеното място за основаването на същинска история и още доста вълнуващи благоприятни условия.
Шахът не е единствената сфера, в която човек може да направи усещане. Постижение от този тип постоянно се награждава с крупни суми от 1 милион $. На 24 май 2000 година измежду всички проблеми за решение се появява и хипотезата на Поанкаре. Анри Поанкаре написа следното:
„ Всяко тримерно затворено едносвързано разнообразие е хомеофорно на 3-мерна сфера. “
Теорията е основна за науката топология. Този специфичен раздел от математиката се занимава с явленията на непрекъснатост, които остават непроменени при дисторция. Според тази просвета, чашата за кафе и поничката са един и същи предмет, откакто имат единствено една дупка и могат да се наредят една върху друга, тъй като не се постанова да бъдат разкъсвани или променяни по един или различен метод. Ако завършете шал върху сферично тяло и се опитате да стегнете възела, тогава най-вероятно ще съумеете. Ако обаче извършите същото с предмет като поничката, автоматизирано може да я разкъсате. До 60-те години на предишния век са потвърдени всички измерения, като се изключи третото. Казусът с четвъртото измерение е решен през 1982 година от Майкъл Фридман и остава единствено едно.
Употребата на топология разрешава премахването на проблематични области в хирургията, където е мъчно да се потвърди, че има пострадване. Именно затова математиката може да даде доста съществени отговори в толкоз сериозни обстановки и затова трудът на Поанкаре се счита за толкоз значим.
Снимка: By George Bergman – Mathematisches Institut Oberwolfach (MFO), GFDL, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11511619
Той разгласява няколко материала по тематиката в уебсайт с име arXiv. Неговият труд е видян от Ричард Хамилтън, който стартира съществено да доризвава теоремата. Само 4 години по-късно редица математици споделят, че доказателството е правилно, с което автоматизирано го предлагат за Филдсов орден – еквивалентът на Нобелова премия в математиката. Постижението е съществено, изключително откакто единствено един път на 4 години се събират всички математически гении, с цел да дефинират достиженията от този тип.
Има и едно доста съществено изискване, всеки участник би трябвало да е на възраст над 40 години. В деня на церемонията, Григорий не излиза и публично отхвърля своята парична премия – не се интересувал от славата и парите. Не желаел да бъде показван като животно в зоопарк и също по този начин счита, че единствената премия може да бъде обстоятелството, че е потвърдил теоремата. Историята не стопира с това. През 2010 година комитет Millennium Prize публично афишира, че Перелман може да получи премия, само че единствено няколко месеца по-късно Гриша ги облива със студена вода, заявявайки, че неговото достижение не е по-голямо от това на Хамилтън. Но кой е толкоз инатият човек, който не е склонен да получи премия, нито популярност?
Историята стартира през далечната 1955 година в Санкт Петербург. Григорий се ражда в фамилията на електротехник и математичка. Талантът му бързо се вижда и стартира да учи в учебно заведение, профилирано за математика и физика. През 1982 година е част от съветския тим на Съветския съюз по математика на интернационалната олимпиада. Печели златен орден за постигането на съвършен резултат. На 16-годишна възраст влиза в институт и става лекар на науките през 1990 година Получава оферта за работа в Ню Йорк и я приема, само че въобще не харесва Съединени американски щати като страна и прекарва доста малко време. През 1993 година стартира да работи в университета в Калифорния по стратегия за проучвания, където потвърждава една от теоремите на Римановата геометрия.
През 2006 година излиза наяве, че Григорий изчезва. Напуска работата си и потъва в неопределеност. През прекараното време в Съединени американски щати е съумял да задели задоволително пари и съгласно някои източници е бил жертва на нахлуване. Оказва се, че даже в математиката има експанзия и доста постоянно някои математици се пробват да откраднат нечия концепция. Двамата твърдели, че са съумели да създадат по-добра версия от тази на Григорий, само че той самият не можел да бъде открит за коментар. Освен това математическата общост потвърждава неведнъж, че двамата гении не са създали нищо по-добро от преписването на теоремата. Григорий повече не се занимава с математика и не се счита за експерт, до момента в който негов сътрудник на име Михаил Громов споделя, че същинският академик се вълнува от науката и нищо друго. Сигурно може да го откриете и през днешния ден на работното си място, само че индивидът е задоволително непретенциозен, с цел да откаже коментар по тематиката.
