Как се празнуваше преди 40 години и кой беше по-обичан

Как се празнуваше преди 40 години и кой беше по-обичан празник?

Политическите промени в България освен отхвърлиха предходната социално-икономическа система, само че пренаредиха и традиции, вярвания и празници. Сега младите генерации не знаят по какъв начин са посрещали новите години техните майки и татковци, баби и дядовци в последните десетилетия на предишния век. Тогава Коледа не беше формален празник, не се и празнуваше, за нея напомняха единствено кукерите от фолклорните ансамбли по малкия екран.

На Бъдни вечер се знаеше обаче, че се яде постно. Центърът на празниците бе Нова година.

Тогава идваше Дядо Мраз с алените ботушки и с чувала с подаръците! Вярно, тогава го нямаше днешното обилие от презморски лакомства, имаше опашки за банани, само че домашната софра във всички фамилии бе претрупана, от печеното прасенце и пуйката до саралията и печените ябълки – небогати хора просто нямаше.

Навсякъде в фабрики и ведомства имаше новогодишни тържества за децата на работещите, където Дядо Мраз раздаваше подаръците, купени скрито от родителите преди този момент – на мода бяха кукли, които споделяха „ ма-ма “; книжки; червени пожарни коли; чанти „ Чичо Доктор “; сервизчета и колички. На тържествата в детски градини и учебни заведения пък имаше маскарад: живи зайци, мечета, снежинки. Децата получаваха от Дядо Мраз в учебно заведение транспарантни торбички с лакомства – портокал, шоколад, шоколадова вафла, бонбони „ Снежинки “. По учебните нощни заведения младежите си връзваха гирлянди по косите или ги увиваха към вратовете си. Звучеше обичаната музика на „ АББА “ и „ Бони М “.

Вкъщи пък дълго чаканият дъртак оставяше скрито под елхата нови дарове, а от време на време идваше във тип на съседа, маскиран с подръчни средства. Задължително си имаше за спътница Снежанка. Вратите не се заключваха, децата вилнеехме от къща в къща и от апартамент в апартамент, тъй като на всички места майките даваха лакомства, изключително на първи януари. Татковците лепяха от кибритени клечки и шишарки чудесни зимни къщички и ги подреждаха до елхата. Тя миришеше мощно на бор и цялата къща потъваше в чудното новогодишно благоухание. Играчките бяха лъскави и единствено стъклени, трябваше да се внимава да не се счупят. На елхата се слагаха топчета памук, имитиращи сняг. Бенгалският огън се държеше далеко. Клонките се украсяваха с същински свещички, не с електрически.

Децата получаваха и приятното обвързване да надписват новогодишните картички до околните.

Интернет нямаше, хората общуваха човешки, не като машини. Новата година се посрещаше фамилно, с родственици, с другари. Най-дългоочакваното събитие бяха новогодишните празнични стратегии на Българска национална телевизия. Тези същински спектакли гледаха всички – мюзикхоли, пера, българска сцена с тогавашните й прими Лили Иванова, Ирина Чмихова, Богдана Карадочева, Йорданка Христова, Маргрет Николова, незабравимите Паша Христова и Стефан Воронов. Хората с дни обсъждаха след празника хумореските на Георги Парцалев и Енчо Мутафов, на Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Григор Вачков и Никола Анастасов. Новите години на Хачо Бояджиев бяха цялостен театър.

Точно преди среднощ, минути преди да дойде Новата година, на синия екран се разполагаше бай Тошо, както народът наричаше Тодор Живков, който след дежурното слово с достиженията през годината, завършваше с простонародното „ ха, да ни е честита хиляда деветстотин седемдесет и… година “. Тогава нямаше бомбички, пиратки и всевъзможни ракети, от балконите хвърчеше единствено бенгалски огън, фойерверките бяха малко.

Децата се радваха на именитите тв епизоди на анимационния „ Ну, погоди “, обичаха и анимационните „ Бременски музиканти “ и „ Синдбад мореплавателя “, радваха се и на българския детски ефирен спектакъл – „ Студеното сърце “ по Вилхелм Хауф, на чешките екранизирани приказки като „ Златовласка “ и „ Пепеляшка “. А за по-големите беше новогодишната стратегия на Германска демократична република – „ Шарено котле “.

За празниците по Българска национална телевизия имаше доста музика, в това число западни реализатори като Енгелбърт Хъмпердинг, Том Джоунс, Адамо, Мирей Матийо, Шарл Азнавур, Луис Армстронг и Ела Фицджералд. Да не пропуснем и невероятните комедии на „ Мосфилм “ – „ Ирония на ориста “ и „ Иван Василиевич сменя специалността си “. Филмите на Чарли Чаплин. И на артисти като Константин Кисимов, Апостол Карамитев, Петър Слабаков, Любомир Кабакчиев, Невена Коканова, Стефан Данаилов, без които празник не минаваше.

Автор: Галя Кларк