Златният радиоглас на България Божана Димитрова: Свободата на словото е най-първо състояние на духа
Как се пази словото, има ли граница, която не би трябвало да се минава, по кое време мълчим, когато би трябвало да приказваме, какво я разочарова в новия медиен свят. Божана Димитрова в " Разговор с нас ".
Визитка
Божана Димитрова е родена на 22 февруари 1940 година Завършила е българска лингвистика в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". От 1965 година работи в БНР. Праз 1974 година дружно с Веселин Димитров, Еди Емирян и Дора Христова основават предаването " Разговор с вас ", което е в ефир близо 25 години. Божана Димитрова е притежател на премията за публицистика " Сирак Скитник " за повсеместен креативен принос и нововъведение в БНР. И през днешния ден в Златния фонд на Българското национално радио остават два върха, непостижими в новото време. И двата принадлежат на Божана Димитрова.
Снимка: Иван Григоров
- Вие сте измежду основателите на стратегия Хоризонт в БНР и още в зората й стартирате най-слушаното предаване " Разговор с вас ". То остана в ефир близо 25 години, с три милиона слушатели, връх непостижим и до момента, а Dir.bg отбелязва своя 25-и рожден ден, мотив за диалог за публицистиката, за дълголетието и традициите, за новото й лице...
- Четвърт век е добър мотив и несъмнено имаме доста да си кажем, в случай че се върнем в годините, в случай че съпоставяме с началото и с днешното лице на специалността. Искам да ви поздравя, не по протокол, вие сложихте началото на цифровата публицистика, в случай че не се неистина, бяхте най-първите, с най-бързата информация, с първия коментар по събитията на деня, с взор към света. И до в този момент проследявам първо с вас и новините, и изпреварващия ви обзор.
- Легендарното петъчно радиопредаване за жал към този момент не съществува, не бихте ли желали да го чуете възродено, с нови млади и ангажирани с радио идеята публицисти?
- Защо за жал, то извърши задачата си, то сложи началото на по този начин нареченото много по-късно публично радио, с преимуществата на живия разговор, потеглиха на път две преносими радиостанции из страната, отворените в студиото телефони, подсказваха нови сюжети, цяла войска от кореспонденти и репортери разплитаха проблеми, да прибавя и магията на музиката, тази радиосплав върна доверието към радиото, слушателите с изключение на участници към този момент бяха съучастници в напъните ни към по-добро. Така си изяснявам в действителност рекордния тримилионен интерес към петъчния следобяд. И в случай че ме връщате към началото, то е с цел да отговоря позитивно на въпроса, че и през днешния ден и на следващия ден " Хоризонт " би трябвало да остане и да поддържа непрестанно диалог с България и света. На ход са млади и надарени публицисти, наложително е да потърсят, не просто да възраждат, да намерят с упоритост и фикция по-нов, по-модерен, собствен радиопът за другарство.
25 март, 1979 година Тодор Живков гласоподава, Божана Димитрова е зад него
Снимка: Иван Григоров
- Въпреки измененията в осведомителната среда радиото продължава да е медията, която съумя да се опази от цифровото ни време. На какво съгласно Вас се дължи неговата резистентност? Казвате, че радиото е медия за мислещите, за хора с въображение.
- Големият Петър Увалиев е доста прецизен, радиото е и за хората с въображение, поддържаме връзка с милионна публика, умна, чудесно осведомена, сериозна, неподкупна, безпогрешна в оценките, не се не помнят провалите, когато я подцениш.
С някогашния министър-председател Димитър Попов
Снимка: Иван Григоров
- Как се промени радиоезикът през годините? Какво ще посъветвате сътрудниците, избрали радиожурналистиката?
- Няма място и потребност от препоръки, строго, абсолютно наложителни са най-високите езикови условия, да повторя ли, че радиото е законодател на езика, че красивата българска тирада е пръв негов приоритет. Недопустим е уличният " сленг ", диалектните изрази, с които флиртуват сътрудници, търсейки евтина известност, могат да се спестят и чуждиците, подсказвани от технологиите, все за сметка на богатото българско слово.
25 януари, 2003 г, 68 години БНР – Божана Димитрова връчва премия „ Сирак Скитник на Петър Волгин
Снимка: Иван Григоров
- Казвате слово, само че все по-настоятелен става страхът от похищения към неговата независимост, повтаряна, настояща, днешна тематика...
- Прекъсвам ви, основателни са опасенията, доста са образците и в минали години, и с днешните много безогледни опити, политически, корпоративни. Но мисля, че свободата на словото е най-първо положение на духа, персонално качество, двойно по-изострено, в случай че си избрал да си публицист. Така че двойно по-високи са отговорностите да се пазиме персонално и дружно. А и по какъв начин да се борим за независимост, когато постоянно сами продаваме крепостта от вътрешната страна, когато обслужваме купените медии? Напоследък коства ми се, че прекаляваме с вайканията и недоволствата, че все някой ни затварял устата, поизносено звучи повтаряният боязън, запитвам се и дали са потребни безбройните полемики, диспути, конференции. От опит, разрешавам си да го кажа, в случай че искаш, не е толкоз мъчно да продумаш, макар пресата на мощните на деня, на разните министри, политици, велможи. Радиото е по-привилегировано в това отношение, можеш да кажеш всичко, което искаш, с ефектния радиоезик, богат на синоними, красноречива е неслучайната пауза, полуусмивката, загатнатата подигравка, отново от опит знам какъв брой разбираема и ценена е тя от слушателите. Така че персонално и дружно можем да бъдем свободни в словото, публицистиката не е самотно занятие, геният върви с напъните на екип от съидейници. Винаги е имало съмнителни вести, от край време лъжата работи, освен предизборно. Според мен и тук журналистът би трябвало да разчита на себе си, да разграничи пръв, по-рано, по-бързо подправения тон, да надигне глас, другояче за какво е в този поминък?
С журналиста Любомир Коларов и военачалник Михо Михов
Снимка: Иван Григоров
- Връщам ви още веднъж във времето, създадохте преди доста години първия в медиите Обществен съвет в радиото, извърши ли той ролята на коректив?
- Повече от потребни се оказаха оценките, рецензията, рекомендациите на един огромен екип от именити интелектуалци, учени, езиковеди, социолози, музиканти, актьори. Запазила съм повече от стотина протоколи и в този момент се сюрпризирам на съответните точни наблюдения, на истинските хрумвания, влезнали в действие. Радвам се, че в тази посока сполучливо работи и новият Обществен съвет, много директно и покрай практиката в радиото, да загатна единствено хубавата концепция да обявим 2023-та за " Година на Сирака ", подсказа го съвпадението на два юбилея от живота на този извънреден ерудит, на първия шеф, на градителя на отечественото радио. Колко потребни са и през днешния ден образецът, посоката, делото на ярката, огромна фигура!
Май 1988 година, със Станчо Станчев, виновен секретар на вестник " Поглед ". Двамата са на посещаване при родителите на космонавтите Александър Александров и Георги Иванов
Снимка: Иван Григоров
- Рейтинг, всеобща аудитория, скандалност, потрес... мнозина са обезсърчени, когато гледат, слушат и четат вести, усещат се все по-откъснати и незаинтересувани от това, което им се сервира. Как можем да преобърнем тази наклонност? Казвате, че ефира е " наводнен " с протяжни поредици, " нещо като шоу, все към следващ скандал или с пикантни детайлности към звездите, в случай че са звезди "
- Нямам отговор, няма пояснения за това в действителност наводняване или злополучие в последно време, ергенско, кухненско, гротеската за оцеляване, първосигналният комизъм, прям церемониал надминал труфя. Забележете, съвсем всичките тези изстъпления са купени, вносни скъпи формати, тъпо, че имат място в ефира на доста малките екрани, че са и на страници на вестници. Да припомня ли още веднъж какъв брой взискателна, какъв брой сериозна е милионната публика, показателно е нейното изрично отричане, да не приказваме за медийната обезценка. Но дали си струваше да отваряме дума за това, поканата за диалог с вас беше достойната годишнина на един от първите наши уеб сайтове, отстоял четвърт век с същинска публицистика. Върнахме се и към обичаи, напомнихме правила, имена и заслуги, желая и имам вяра, че има вяра за специалността.
Юни, 1992 година в БНР
Снимка: Иван Григоров
Визитка
Божана Димитрова е родена на 22 февруари 1940 година Завършила е българска лингвистика в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". От 1965 година работи в БНР. Праз 1974 година дружно с Веселин Димитров, Еди Емирян и Дора Христова основават предаването " Разговор с вас ", което е в ефир близо 25 години. Божана Димитрова е притежател на премията за публицистика " Сирак Скитник " за повсеместен креативен принос и нововъведение в БНР. И през днешния ден в Златния фонд на Българското национално радио остават два върха, непостижими в новото време. И двата принадлежат на Божана Димитрова.
Снимка: Иван Григоров
- Вие сте измежду основателите на стратегия Хоризонт в БНР и още в зората й стартирате най-слушаното предаване " Разговор с вас ". То остана в ефир близо 25 години, с три милиона слушатели, връх непостижим и до момента, а Dir.bg отбелязва своя 25-и рожден ден, мотив за диалог за публицистиката, за дълголетието и традициите, за новото й лице...
- Четвърт век е добър мотив и несъмнено имаме доста да си кажем, в случай че се върнем в годините, в случай че съпоставяме с началото и с днешното лице на специалността. Искам да ви поздравя, не по протокол, вие сложихте началото на цифровата публицистика, в случай че не се неистина, бяхте най-първите, с най-бързата информация, с първия коментар по събитията на деня, с взор към света. И до в този момент проследявам първо с вас и новините, и изпреварващия ви обзор.
- Легендарното петъчно радиопредаване за жал към този момент не съществува, не бихте ли желали да го чуете възродено, с нови млади и ангажирани с радио идеята публицисти?
- Защо за жал, то извърши задачата си, то сложи началото на по този начин нареченото много по-късно публично радио, с преимуществата на живия разговор, потеглиха на път две преносими радиостанции из страната, отворените в студиото телефони, подсказваха нови сюжети, цяла войска от кореспонденти и репортери разплитаха проблеми, да прибавя и магията на музиката, тази радиосплав върна доверието към радиото, слушателите с изключение на участници към този момент бяха съучастници в напъните ни към по-добро. Така си изяснявам в действителност рекордния тримилионен интерес към петъчния следобяд. И в случай че ме връщате към началото, то е с цел да отговоря позитивно на въпроса, че и през днешния ден и на следващия ден " Хоризонт " би трябвало да остане и да поддържа непрестанно диалог с България и света. На ход са млади и надарени публицисти, наложително е да потърсят, не просто да възраждат, да намерят с упоритост и фикция по-нов, по-модерен, собствен радиопът за другарство.
25 март, 1979 година Тодор Живков гласоподава, Божана Димитрова е зад него
Снимка: Иван Григоров
- Въпреки измененията в осведомителната среда радиото продължава да е медията, която съумя да се опази от цифровото ни време. На какво съгласно Вас се дължи неговата резистентност? Казвате, че радиото е медия за мислещите, за хора с въображение.
- Големият Петър Увалиев е доста прецизен, радиото е и за хората с въображение, поддържаме връзка с милионна публика, умна, чудесно осведомена, сериозна, неподкупна, безпогрешна в оценките, не се не помнят провалите, когато я подцениш.
С някогашния министър-председател Димитър Попов
Снимка: Иван Григоров
- Как се промени радиоезикът през годините? Какво ще посъветвате сътрудниците, избрали радиожурналистиката?
- Няма място и потребност от препоръки, строго, абсолютно наложителни са най-високите езикови условия, да повторя ли, че радиото е законодател на езика, че красивата българска тирада е пръв негов приоритет. Недопустим е уличният " сленг ", диалектните изрази, с които флиртуват сътрудници, търсейки евтина известност, могат да се спестят и чуждиците, подсказвани от технологиите, все за сметка на богатото българско слово.
25 януари, 2003 г, 68 години БНР – Божана Димитрова връчва премия „ Сирак Скитник на Петър Волгин
Снимка: Иван Григоров
- Казвате слово, само че все по-настоятелен става страхът от похищения към неговата независимост, повтаряна, настояща, днешна тематика...
- Прекъсвам ви, основателни са опасенията, доста са образците и в минали години, и с днешните много безогледни опити, политически, корпоративни. Но мисля, че свободата на словото е най-първо положение на духа, персонално качество, двойно по-изострено, в случай че си избрал да си публицист. Така че двойно по-високи са отговорностите да се пазиме персонално и дружно. А и по какъв начин да се борим за независимост, когато постоянно сами продаваме крепостта от вътрешната страна, когато обслужваме купените медии? Напоследък коства ми се, че прекаляваме с вайканията и недоволствата, че все някой ни затварял устата, поизносено звучи повтаряният боязън, запитвам се и дали са потребни безбройните полемики, диспути, конференции. От опит, разрешавам си да го кажа, в случай че искаш, не е толкоз мъчно да продумаш, макар пресата на мощните на деня, на разните министри, политици, велможи. Радиото е по-привилегировано в това отношение, можеш да кажеш всичко, което искаш, с ефектния радиоезик, богат на синоними, красноречива е неслучайната пауза, полуусмивката, загатнатата подигравка, отново от опит знам какъв брой разбираема и ценена е тя от слушателите. Така че персонално и дружно можем да бъдем свободни в словото, публицистиката не е самотно занятие, геният върви с напъните на екип от съидейници. Винаги е имало съмнителни вести, от край време лъжата работи, освен предизборно. Според мен и тук журналистът би трябвало да разчита на себе си, да разграничи пръв, по-рано, по-бързо подправения тон, да надигне глас, другояче за какво е в този поминък?
С журналиста Любомир Коларов и военачалник Михо Михов
Снимка: Иван Григоров
- Връщам ви още веднъж във времето, създадохте преди доста години първия в медиите Обществен съвет в радиото, извърши ли той ролята на коректив?
- Повече от потребни се оказаха оценките, рецензията, рекомендациите на един огромен екип от именити интелектуалци, учени, езиковеди, социолози, музиканти, актьори. Запазила съм повече от стотина протоколи и в този момент се сюрпризирам на съответните точни наблюдения, на истинските хрумвания, влезнали в действие. Радвам се, че в тази посока сполучливо работи и новият Обществен съвет, много директно и покрай практиката в радиото, да загатна единствено хубавата концепция да обявим 2023-та за " Година на Сирака ", подсказа го съвпадението на два юбилея от живота на този извънреден ерудит, на първия шеф, на градителя на отечественото радио. Колко потребни са и през днешния ден образецът, посоката, делото на ярката, огромна фигура!
Май 1988 година, със Станчо Станчев, виновен секретар на вестник " Поглед ". Двамата са на посещаване при родителите на космонавтите Александър Александров и Георги Иванов
Снимка: Иван Григоров
- Рейтинг, всеобща аудитория, скандалност, потрес... мнозина са обезсърчени, когато гледат, слушат и четат вести, усещат се все по-откъснати и незаинтересувани от това, което им се сервира. Как можем да преобърнем тази наклонност? Казвате, че ефира е " наводнен " с протяжни поредици, " нещо като шоу, все към следващ скандал или с пикантни детайлности към звездите, в случай че са звезди "
- Нямам отговор, няма пояснения за това в действителност наводняване или злополучие в последно време, ергенско, кухненско, гротеската за оцеляване, първосигналният комизъм, прям церемониал надминал труфя. Забележете, съвсем всичките тези изстъпления са купени, вносни скъпи формати, тъпо, че имат място в ефира на доста малките екрани, че са и на страници на вестници. Да припомня ли още веднъж какъв брой взискателна, какъв брой сериозна е милионната публика, показателно е нейното изрично отричане, да не приказваме за медийната обезценка. Но дали си струваше да отваряме дума за това, поканата за диалог с вас беше достойната годишнина на един от първите наши уеб сайтове, отстоял четвърт век с същинска публицистика. Върнахме се и към обичаи, напомнихме правила, имена и заслуги, желая и имам вяра, че има вяра за специалността.
Юни, 1992 година в БНР
Снимка: Иван Григоров
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ